Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 10, 15 - 21 март, 2006   Опас­на си­ту­ация с про­лив­ния дъжд Проверяват случая с непълнолетни в среднощно заведение Тютюнът в Асеновградско вече само за бедни Старейшина стана концесионер на плажа Ро­ми та­ра­шат дво­ро­ве и къ­щи Етичен кодекс за неправителствения сектор в Асеновград Вър­вя и си смя­там па­ри­те Нова акция за улични кучета и дупки Изумих се колко много хора ми помогнаха Жи­вей за ми­га Моят век Пър­во мяс­то за Три­фон Па­ру­шев и Ека­те­ри­на Дра­га­но­ва От­въд­но­то, прет­во­ре­но от ху­дож­ни­ци, по­ети и пи­са­те­ли Опас­на си­ту­ация с про­лив­ния дъжд РЕГИОН ПРЕС Про­дъл­жи­тел­ни­те про­лив­ни дъж­до­ве съз­да­до­ха опас­ни си­ту­ации и в асе­нов­г­рад­с­ко пре­ди дни. Ог­ром­но про­па­да­не бе за­се­че­но още в съ­бо­та на тро­то­ар­на­та зо­на край ули­ца “Ин­дус­т­ри­ал­на”, по­дяж­да­не­то е дъл­бо­ко , но из­би­ло един­с­т­ве­но на по­вър­х­нос­т­та на тро­то­ара. Об­щи­на­та свет­ка­вич­но ан­га­жи­ра фир­ма “Св. княз Бо­рис Пър­ви” да нап­ра­ви на­си­пи на опас­но­то мяс­то, ко­ето оба­че ос­та­ва под наб­лю­де­ни­е. В по­не­дел­ник пре­ди обяд пре­ля и язо­ви­рът край Ко­за­но­во, за­лят е и пъ­тят там. Под во­да още от не­де­ля през нощ­та ос­та­на и мос­тът по пъ­тя към Кръс­то­ва го­ра, там екип на про­ти­во­по­жар­на­та служ­ба пре­веж­да ава­рий­но ав­то­мо­би­ли­те през мос­та. Нагоре Проверяват случая с непълнолетни в среднощно заведение Иво ДОЛЕВ Слу­ча­ят от пре­ди дни, ко­га­то в за­ве­де­ние в То­по­ло­во бя­ха за­се­че­ни око­ло 20 не­пъл­но­лет­ни и ма­ло­лет­ни кли­ен­та, ще се про­ве­ря­ва от Об­щин­с­ка­та ко­ми­сия за про­ти­во­об­щес­т­ве­ни про­яви на де­ца, ста­на яс­но след про­вер­ка­та. Око­ло 01-02 ча­са след по­лу­нощ при про­вер­ка на по­ли­ци­ята е нап­ра­ве­на за­сеч­ка­та. Ро­ди­те­ли­те на де­ца­та ще бъ­дат ви­ка­ни в кметс­т­во­то и пис­ме­но пре­дуп­ре­де­ни за от­го­вор­нос­т­та си. Ана­ло­гич­на от­го­вор­ност ще се тър­си и от уп­ра­ви­те­ля на за­ве­де­ни­ето “Ди­ми­тър Тян­ков”, след ка­то неп­ра­во­мер­но са до­пус­на­ли в та­къв къ­сен час ти­йнейджъ­ри. Про­вер­ка на ре­пор­те­ри в об­щи­на­та ус­та­но­ви, че ни­то е за­яве­но, ни­то е да­де­но раз­ре­ше­ние за удъл­же­но ра­бот­но вре­ме на то­ва за­ве­де­ни­е. В та­къв слу­чай то е тряб­ва­ло да ра­бо­ти до раз­ре­ше­ния час -22.00 ча­са в зи­мен се­зон, как­то е по об­щин­с­ка на­ред­ба, ко­мен­ти­ра сек­ре­та­рят на об­щи­на­та инж. Пе­тър Ива­нов. Нагоре Тютюнът в Асеновградско вече само за бедни Весела ПЕТРОВА Драс­тич­но на­ма­ле­ни­те кво­ти за тю­тю­не­ви се­ме­на за ре­кол­та 2006 го­ди­на пре­диз­вик­ват се­ри­оз­ни сът­ре­се­ния око­ло пред­с­то­ящо­то раз­п­ре­де­ле­ние меж­ду сто­па­ни­те. От за­яве­ни­те ка­то ко­ли­чес­т­ва за но­ва­та ре­кол­та 506 то­на об­щи­на­та е по­лу­чи­ла одоб­ре­ние ед­ва за 150 то­на. След ка­то об­щи­на­та по­лу­чи се­ме­на­та, ще пос­лед­ва раз­п­ре­де­ле­ние меж­ду се­ла­та. Са­ми­те кме­то­ве за­ед­но с кмет­с­ки­те на­мес­т­ни­ци ще имат пра­во­мо­щи­ята и от­го­вор­нос­ти­те да раз­п­ре­де­лят ре­ду­ци­ра­ни­те ко­ли­чес­т­ва меж­ду най- бед­ни­те се­мейс­т­ва. Прин­ци­път на раз­п­ре­де­ля­не ще да­ва при­ори­тет на хо­ра, ко­ито ня­мат ни­ка­къв друг по­ми­нък и пре­пи­та­ние, ка­те­го­ри­чен е ви­цек­ме­тът Мю­мюн Али­джик. Нап­ре­же­ние про­во­ки­ра и са­ма­та кам­па­ния по из­ку­пу­ва­не­то на тю­тю­на, ко­ято тряб­ва да се фи­на­ли­зи­ра в ця­ла­та стра­на до края на ме­сец март. Око­ло 700 ба­ли, об­що тон и по­ло­ви­на го­тов тю­тюн е ос­та­нал не­из­ку­пен са­мо в се­ло Мул­да­ва, след ка­то ек­с­пер­ти­те на фир­ма “Кър­джа­ли БТ”, ко­ято има до­го­во­ри за сто­ка­та, ка­те­го­рич­но са за­яви­ли, че сто­ка­та е не­ка­чес­т­ве­на. Има­ме уве­ре­ни­е, че ек­с­пер­ти­те ще се вър­нат още вед­нъж, факт е, че са­ми­те сто­па­ни са от­ка­за­ли да пре­да­ват тю­тю­не­ви­те ба­ли, след ка­то усе­ти­ли драс­тич­но­то оряз­ва­не за­ра­ди ка­чес­т­во­то, ка­за още Али­джик. Нагоре Старейшина стана концесионер на плажа Ани ТЕНЧЕВА Об­щин­с­ки­ят съ­вет­ник Ге­ор­ги Па­унов е поч­ти си­гур­ни­ят кон­це­си­онер на град­с­кия плу­вен ком­п­лекс, ста­на яс­но от на­роч­ния кон­курс на об­щи­на­та. Един­с­т­ве­на се ока­за офер­та­та на ЕТ “Ки­па­рис 56”, соб­с­т­ве­ност на Ге­ор­ги Па­унов при стар­та на кон­кур­са на 13 март, по­не­дел­ник. Двой­но по- ви­со­ка кон­це­си­он­на внос­ка за го­ди­на е пред­ло­жил Па­унов в офер­та­та си и три пъ­ти по- ви­со­ка ин­вес­ти­ци­он­на рам­ка за обек­та. Об­щи­на­та по­ис­ка ми­ни­мум от 200 000 ле­ва ин­вес­ти­ци­и, пред­ло­же­ни­ето в офер­та­та на “Ки­па­рис 56” е за 600 000 ле­ва, ог­ла­си са­ми­ят ста­рейши­на. За нас про­це­ду­ра­та по кон­це­си­он­ния кон­курс на прак­ти­ка е прик­лю­чи­ла, ще бъ­дем го­то­ви с док­ла­да още за пред­с­то­яща­та в края на март се­сия на мес­т­ния пар­ла­мент, ко­мен­ти­ра пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­ята за кон­це­сия То­дор Йор­да­нов. Ня­ма преч­ки фак­тът, че но­ви­ят кон­це­си­онер е об­щин­с­ки съ­вет­ник, един­с­т­ве­но­то ог­ра­ни­че­ние е в то­ва, че Па­унов ня­ма да има пра­во да гла­су­ва окон­ча­тел­но­то одоб­ре­ние на фи­на­ла на кон­це­си­ята, обяс­ни­ха от ад­ми­нис­т­ра­ци­ята. Нагоре Ро­ми та­ра­шат дво­ро­ве и къ­щи През пос­лед­ния ме­сец мно­го се­мейс­т­ва в ра­йо­на на фир­ма “Ас­кон” про­пи­щя­ха от ци­ган­с­ки на­бе­зи пос­ред бял ден. Апа­ши­те се дви­жат с ка­ру­ци, из­би­рат дни, в ко­ито ва­ли и то­ва им да­ва въз­мож­ност без­п­ре­пятс­т­ве­но да вли­зат в чуж­да­та соб­с­т­ве­ност. Ха­рес­ват си пре­ди всич­ко ве­щи, ко­ито мо­гат да пре­да­дат ка­то вто­рич­ни су­ро­ви­ни и да взе­мат от тях па­ри. Нас­ко­ро око­ло де­сет ча­са сут­рин­та два­ма ци­га­ни са влез­ли в до­ма ни и са от­нес­ли две пру­жи­ни за лег­ла и ре­зе­то от външ­на­та вра­та. От дво­ра на съ­се­ди­те приб­ра­ха бойле­ра. Най- го­ле­ми­ят ку­ри­оз бе­ше краж­ба­та от пейка­та на дру­га на­ша съ­сед­ка, ко­ято за ми­ну­ти си ос­та­ви­ла яйца­та и си­ре­не­то и ко­га­то ги по­тър­си­ла, те ве­че лип­с­ва­ли. По­тър­пев­ши­те се­мейс­т­ва нас­то­ява­ме да се за­си­лят по­ли­цейс­ки­те мер­ки и да се пра­вят по- чес­то про­вер­ки по пун­к­то­ве­те за вто­рич­ни су­ро­ви­ни, за­що­то мно­го го­ля­ма част от пре­да­ва­ни­те су­ро­ви­ни са пре­дим­но кра­де­ни. Сем. Ди­мит­ро­ви, Стайко­ви и Лю­бе­но­ви Нагоре Етичен кодекс за неправителствения сектор в Асеновград Ани ТЕНЧЕВА По ини­ци­ати­ва на сдру­же­ние “Пар­т­ньо­ри- Асе­нов­г­рад” ид­на­та сед­ми­ца пред­с­тои под­пис­ва­не на ети­чен ко­декс на неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни­те ор­га­ни­за­ци­и, ог­ла­си ко­ор­ди­на­тор­ка­та на фор­ма­ци­ята Сил­вия Ху­бе­но­ва. Иде­ята ни е да се со­ли­да­ри­зи­ра­ме пред ис­ти­на­та, че всич­ки сме пар­тьо­ри по­меж­ду си, как­то и та­ки­ва на дър­жа­ва­та и об­щи­на­та, как­то и на вся­ка власт. Тряб­ва да след­ва­ме об­щи етич­ни нор­ми, за да ни при­емат в граж­дан­с­кия сек­тор и от­дел­ни­те влас­ти с по­ла­га­що­то ни се ува­же­ние и рес­пект. Да се да­ва пуб­лич­ност на уп­ра­ви­тел­ни­те те­ла и ре­ше­ни­ята им, да се ог­ла­ся­ват стрик­т­но про­из­хо­да на фи­нан­си­ра­не­то за вся­ка ак­ция или кам­па­ни­я. Да се по­еме ан­га­жи­мент, че неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни­те фор­ма­ции в Асе­нов­г­рад ка­те­го­рич­но се раз­г­ра­ни­ча­ват от пра­не на па­ри, те­ро­рис­тич­ни и дру­ги опас­ни зло­на­ме­ре­ни ак­ции - то­ва е съ­що част от ан­га­жи­мен­ти­те на пред­с­то­ящия фо­рум на НПО-та­та тук. Очак­ва­ния са над 20 ор­га­ни­за­ции да сло­жат под­пи­са си под но­вия ети­чен ко­декс на неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ния сек­тор тук. Нагоре Вър­вя и си смя­там па­ри­те Пе­тя ПЕТ­РО­ВА Вмес­то поз­д­рав с те­зи ду­ми се раз­ми­нах­ме с моя поз­на­та, с ко­ято не се бях­ме виж­да­ли от­дав­на. Са­мо й мах­нах с ръ­ка - жест, кой­то тряб­ва­ше да оз­на­ча­ва:“Здра­ве же­ла­я!” и от­ми­нах с тъж­на ус­мив­ка. И на две­те не ни бе­ше до при­каз­ки. Как­во смя­та­ше та­зи же­на? Слу­жеб­ни­те па­ри, с ко­ито знам че ра­бо­те­ше, или соб­с­т­ве­ни­те си лич­ни сред­с­т­ва, от­ре­де­ни й да из­ка­ра ме­се­ца и да свър­же ня­как си два­та кра­я. Вър­ве­ше през най-ху­ба­вия парк на Асе­нов­г­рад, а ся­каш не стъп­ва­ше по зе­мя­та. Мис­ли­те й я бя­ха от­нес­ли да­леч от тук, от си­во­то ежед­не­ви­е. Но ед­ва ли за по- доб­ро. За­що­то и там я тор­мо­зе­ше ми­съл­та за на­същ­ни­я. Не­що смя­та­ше, не­що не се по­лу­ча­ва­ше как­то тряб­ва, за да е спо­ко­ен чо­век и ко­га­то вър­ви през парк, да му се рад­ва. По- нам­ръ­щен от без­па­рич­на­та же­на бе­ше са­мо мар­тен­с­ки­ят ден - най- сту­де­ни­ят от ме­се­ца. Нагоре Нова акция за улични кучета и дупки РЕГИОН ПРЕС Две но­ви ак­ции обя­ви об­щи­на­та пре­ди дни. Ед­на­та е по по­вод сиг­нал­но пис­мо на асе­нов­г­рад­с­ка­та по­ли­ция за опас­ни дуп­ки по ос­нов­ни­те път­ни ар­те­рии на Асе­нов­г­рад, ко­ито спеш­но след­ва да се из­пъл­нят. От об­щи­на­та уве­ри­ха, че ве­че е за­поч­на­ла ак­ция по из­пъл­ва­не­то им по ме­то­да на т.нар. сту­де­но пъл­не­не. Вто­ра­та ак­ция е за про­чис­т­ва­не на Асе­нов­г­рад от раз­рас­на­ли­те се глут­ни­ци на без­дом­ни­те ку­че­та, осо­бе­но опас­ни в опре­де­ле­ни ра­йо­ни на гра­да. Ку­че­та­та се из­ла­вят, об­ра­бот­ват се и се мар­ки­рат, уве­ря­ват еко­ло­зи­те. За цел­та е под­пи­сан до­го­вор за ан­га­жи­мент с об­щин­с­кия при­ют за ку­че­та в Плов­див. Нагоре Изумих се колко много хора ми помогнаха Пос­лу­шах съ­ве­та Ви да не опит­вам са­ма да се спра­вя - по­тър­сих по­мощ и се изу­мих кол­ко мно­го хо­ра, служ­би и ин­с­ти­ту­ции ми по­мог­на­ха. Ока­за се, че тук е из­г­ра­де­на не­ве­ро­ят­но строй­на сис­те­ма за ре­ше­ни­ето на те­зи проб­ле­ми, са­мо с ед­но обаж­да­не в ед­на от служ­би­те се за­дейс­т­ва це­лия ме­ха­ни­зъм и ця­ла ар­мия от спе­ци­алис­ти бук­вал­но ти ид­ват на кра­ка в до­ма за раз­го­во­ри, из­с­лед­ва­ния и т.н. И всич­ко аб­со­лют­но без­п­лат­но - ка­то пла­щаш да­нъ­ци на дър­жа­ва­та, по­не виж­даш къ­де ти оти­ват па­ри­те. Дъ­ще­ря ми тръг­на на пси­хо­лог, аз съ­що, вся­ка сед­ми­ца да­ва ури­на за из­с­лед­ва­не, взе­ха й кръв­ни про­би за спин и всич­ки ос­та­на­ли бо­лес­ти, за бяг­с­т­ва­та й от учи­ли­ще я на­ка­за­ха с три ме­се­ца об­щес­т­ве­но по­ле­зен труд и се­га хо­ди вся­ка съ­бо­та и през ва­кан­ци­ите да мие чи­нии в дом за ста­ри хо­ра, та­ка, до­ка­то из­ра­бо­ти 90 дни. Най-ху­ба­во­то е, че тя се про­ме­ни, за­поч­на мал­ко по мал­ко да осъз­на­ва за как­во ста­ва ду­ма, ви­дя, че ня­ма как да из­бя­га от проб­ле­ма, усе­ти и те­жес­т­та на ця­ла­та дър­жав­на ма­ши­на, ко­ято се за­дейс­т­ва, пос­п­ря се ( по­не за­се­га ), не съз­да­ва проб­ле­ми и не вър­ши глу­пос­ти. Не знам от­къ­де ми дойдо­ха си­ли­те, но в един мо­мент и аз си да­дох смет­ка, че ако съм сла­ба и бол­на, не мо­га да й по­мог­на. Вдиг­нах се на кра­ка, стъ­пих й на вра­та и въ­ве­дох дис­цип­ли­на, ка­то пър­во й приб­рах ком­пю­тъ­ра, те­ле­ви­зо­ра, мо­бил­ния и я ли­ших от всич­ки ек­с­т­ри, до­ка­то не си про­ме­ни по­ве­де­ни­ето. Мо­же би мно­зи­на си мис­лят, че то­ва не е на­чи­нът да се спра­вим с проб­ле­ма, но за мен бе­ше и сла­ва на Бо­га - да­ва ре­зул­тат. Раз­би­ра се, тряб­ва да се на­ме­ри ба­лан­са­,ли­ше­ни­ята да са ком­пен­си­ра­ни с дру­го - раз­хож­да­ме се две­те из цен­тъ­ра, па­за­ру­ва­ме, ку­пу­ва­ме си дре­хи, гле­зим се в рес­то­рант, хо­дим за­ед­но на ба­сейн и си го­во­рим. Тя осъз­на, че аз не съм пла­ши­ло, ко­ето има за цел да я нап­ра­ви не­щас­т­на ( как­то ме об­ви­ня­ва­ше в на­ча­ло­то ), а най-доб­ра­та й при­ятел­ка, с ко­ято мо­же да спо­де­ли всич­ко ( и тя го пра­ви ). Та­ка за­поч­нах да се за­поз­на­вам с де­те­то си! За­бър­за­на да пра­вя ка­ри­ера, да съз­да­вам дом, да се на­ла­гам в ед­на чуж­да стра­на, съм из­пус­на­ла ня­кол­ко го­ди­ни. И две­те си приз­нах­ме греш­ки­те ед­на пред дру­га. Ани раз­б­ра, че жи­во­тът е ху­бав и без Ин­тер­нет, и без мо­би­лен те­ле­фон, и без мом­че­та, и че има тол­ко­ва мно­го дру­ги на­чи­ни да му се рад­ва­ме. И още не­що, ко­ето мо­же би ще е от пол­за за дру­ги май­ки в мо­ята си­ту­ация - вля­зох в сре­да­та й. Но не фор­мал­но, аз на­ис­ти­на се за­бав­ля­вах и то­ва де­ца­та го усе­щат. По­не­же раз­ли­ка­та меж­ду мен и Ани е са­мо 19 го­ди­ни, а аз съм 46 ки­лог­ра­ма с мок­ри дре­хи, по праз­ни­ци­те, ко­га­то е вре­ме­то на го­ля­мо­то па­за­ру­ва­не си сме­них из­ця­ло гар­де­ро­ба. Приб­рах в ки­ле­ра де­ло­ви­те кос­тю­ми и нах­лу­зих дън­ки с пад­на­ла та­ли­я, тийнейджър­с­ки блуз­ки с дъл­бо­ки де­кол­те­та, чиз­ми с 19 сан­ти­мет­ро­ви ток­че­та, сло­жих си пле­те­на шап­чи­ца в стил 19-ти век ( та­ка­ва е мо­да­та тук ) и тръг­нах­ме за­ед­но по ко­лед­ни пар­ти­та. Не мо­га да ти опи­ша кол­ко се гор­де­еше Ани с мен, ко­га­то при­яте­ли­те й я пи­та­ха, за­що не е ка­за­ла, че има та­ка­ва го­ти­на сес­т­ра !!! На след­ва­щия ден спо­де­лях­ме как сме се чув­с­т­ва­ли, коя пе­сен е би­ла най- ху­ба­ва, тя ме учи кой танц как се тан­цу­ва и т.н. Но и си знае гра­ни­ца­та - не обел­ва и ду­ма да й вър­на те­ле­фо­на или ком­пю­тъ­ра, прос­то раз­б­ра от раз­го­во­ри­те ни кол­ко мно­го ме е на­ра­ни­ла. Въп­ре­ки ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но­то схва­ща­не, че Ни­дер­лан­дия е ед­ва ли не рай за нар­ко­ма­ни­те, то­ва не е вяр­но. Чес­то чу­вам по ра­ди­ото (слу­шам Хо­ри­зонт или Да­рик по Ин­тер­нет), че тук все­ки хо­ди с ци­га­ра ма­ри­ху­ана по ули­ца­та - по­не та­ко­ва вну­ше­ние се съз­да­ва. Нап­ро­тив - има си точ­но оп­ре­де­ле­ни мес­та за про­даж­ба­та на ма­ри­ху­ана, във все­ки град то­ва са обик­но­ве­но ед­на или две улич­ки с 5-6 бар­че­та, в ко­ито ви­на­ги има ци­вил­ни по­ли­ца­и, сед­на­ли на ба­ра и още на вхо­да ти ис­кат лич­на кар­та, ако си под 16 го­ди­ни и си опи­тал да вле­зеш, прос­то имаш лош ден. При­би­рат те в по­ли­ци­ята и ви­кат ро­ди­те­ли­те ти­, след­ват раз­го­во­ри с две-три ин­с­тан­ции и ако ти е за пър­ви път ми­на­ваш с мал­ка гло­ба и три дни об­щес­т­ве­но по­ле­зен труд. Та­ка, че след­ва­щи­ят път ед­ва ли ще се проб­ваш. Вяр­но, в Ам­с­тер­дам е дру­го, но той не е ця­ла­та дър­жа­ва, там е съб­ра­на утайка­та на Ев­ро­па. Но в дру­ги­те гра­до­ве, ка­то на­шия нап­ри­мер, не­ща­та са ко­рен­но раз­лич­ни. Нагоре Жи­вей за ми­га Спас КА­НЕВ Проб­ле­ми­те ме бя­ха при­тис­на­ли от­в­ся­къ­де. Прос­то ве­че ня­ма­ше на­къ­де. Без­па­ри­чи­е, раз­п­ра­вии с мла­ди­те в къ­щи, без­ра­бо­ти­ца, меж­ду­съ­сед­с­ки кон­ф­лик­ти за дре­бо­ли­и. Бях на са­мо­то дъ­но - чув­с­т­во­то е поз­на­то на мно­зи­на. То­га­ва, с пър­во­то по-щед­ро мар­тен­с­ко слън­це от­к­рих из­хо­да. При­ро­да­та. Из­ле­ти­те. При­яте­ли, един-два­ма, но ис­тин­с­ки. Мал­ко до­маш­на сла­нин­ка, мал­ко до­маш­на ра­кия или вин­це и ра­ни­ца­та е стег­на­та за из­лет. По­ема­ме по пъ­тя към Асе­но­ва­та кре­пост. А го­ре пред пог­ле­да ни се от­к­ри­ва ис­тин­с­ки­ят рай. Ка­то се на­си­тим да гле­да­ме, зап­ря­та­ме ръ­ка­ви и за­поч­ва­ме да стя­га­ме “ска­ра­та”. На­ми­ра­ме по- за­вет­но мяс­то, па­лим съч­ки и су­хи дър­ве­та, до­ка­то се по­лу­чи жар, ко­ято опал­ва сла­нин­ка­та и при­да­ва на из­ле­та ни не­под­п­ра­ве­ния аро­мат на до­ма­шен уют, пре­не­сен сред при­ро­да­та. Раз­т­ва­ря се сър­це­то ти за пе­сен. И та­ка, до дру­гия из­лет, а в ежед­не­ви­ето проб­ле­ми­те про­дъл­жа­ват да из­пи­ват жи­во­та ни. До­ка­то не му от­пус­нем един ден края и мах­нем с ръ­ка: “Жи­вей за ми­га!”. Нагоре Моят век МОНОЛОГ НА ОГРАБЕНАТА ДУША Сне­жа­на ВАК­РИ­ЛО­ВА - ДА­ФО­ВА Сту­де­но от ом­ра­за, от не­чис­топ­лът­ност! В ду­ша­та ми ста­ен вик, во­пъл, сте­на­ни­е! Сре­щу ко­го? Сре­щу как­во? Не знам. Тър­ся от­го­вор. Кар­ми­чен дълг? Ори­си­я? Из­пи­та­ни­е? На­ка­за­ни­е? За­що стоя овъг­ле­на, из­пе­пе­ле­на в та­зи си­ва съ­деб­на за­ла? За­що? Ка­къв е мо­ят грях? Ви­нов­на ли бях, че са­мо на пет го­дин­ки тряб­ва­ше да про­ме­ня моя ро­ден дом и об­гър­на­ла топ­ла­та гръд на ма­ма, да прис­тъ­пя в ту­не­ла на не­из­вес­т­нос­т­та, да при­ема но­ви­на­та за но­вия ми ба­ща и она­зи лу­ка­ва обе­ща­ва­ща ус­мив­ка за обич и от­да­де­ност? И та­ка за­поч­на­ха да се ни­жат ден след ден, из­пъл­не­ни със съ­об­ра­зи­тел­ност и но­щен тих плач. На­ли аз бях ви­нов­на, ако не­що не вър­ве­ше в но­во­то се­мейс­т­во. И аз, мал­ко­то, пла­хо мо­ми­чен­це из­вед­нъж по­рас­нах, “ос­та­рях”, ста­нах “хит­ра” на­гаж­дач­ка. Прос­ти ми, Гос­по­ди! Бях бе­зум­но “щас­т­ли­ва”, ко­га­то виж­дах ус­мив­ка­та на ма­ма и чувах топ­ли ду­ми меж­ду нея и но­вия ми “тат­ко”. И как­во мис­ли­те, че се слу­чи? За да бъ­де по-убе­ди­тел­но мо­ето при­със­т­вие в се­мейс­т­во­то, взе­ха ре­ше­ние мо­ят пас­т­рок да ме оси­но­ви. Кой ще те пи­та? Ти си мал­ко зрън­це! Ни­кой не до­пус­ка­ше, че “дре­бо­съ­че­то” е с го­ля­мо сър­це, с дъл­бо­ка мъд­рост, с ра­ни­ма ду­ша. Ре­ше­но - сто­ре­но. Аз имам но­ва фа­ми­ли­я, с нея тряб­ва да за­жи­ве­я, да по­рас­на и из­вър­вя жиз­не­ния си път с та­зи но­ва око­ва. Не­очак­ва­но се ро­ди сес­т­рич­ка. Ста­нах­ме го­ля­мо, “яко” се­мейс­т­во. Но зрън­це­то, мъл­ча­ли­во­то, чес­то без­ди­хан­но съз­да­ни­е, се прев­ръ­ща­ше все­ки миг в преч­ка за то­ва и оно­ва. И как­во? Пак раз­дя­ла. Но­во стра­да­ни­е. Пак тръг­нах­ме, раз­тър­се­ни, раз­би­ти, по­ва­ле­ни, из­х­вър­ле­ни - ма­ма, аз и сес­т­рич­ка­та ми. Ско­ро мал­ка­та лю­бим­ка си я взе­ха. Раз­би­ра се, за мен ни­кой ня­ма­ше пре­тен­ци­и. Аз си имах са­мо ма­ма и от­да­де­ни­те ба­ба и дя­до. Сър­чи­це­то ми жа­ду­ва­ше за ис­ти­на и лю­бов. Из­низ­ва­ха се го­ди­ни­те... Се­га ве­че съм май­ка на две кра­си­ви дъ­ще­рич­ки. Но ори­си­ята те след­ва... Мо­ят оси­но­ви­тел ре­ша­ва, че аз не съм зас­лу­жи­ла не­го­во­то ба­щин­с­т­во и тряб­ва да ме раз­си­но­ви. А бе, “чо­ве­че”, ти за­що та­ка жес­то­ко къ­саш стру­ни­те на сър­це­то ми и без то­ва ог­ра­бе­но?! Ти, зна­еш ли, че ни­ко­га в жи­во­та си аз не се по­чув­с­т­вах ис­тин­с­ка и не­до­се­га­ема? Но­сех и но­ся та­зи са­мо моя го­рест в най- сък­ро­ве­ни­те дип­ли на ду­ша­та си и чес­то тър­ся мяс­то да вия на глас. Зна­еш ли как­во ми при­чи­ни с то­ва твое дле­то, ко­ето из­дъл­ба кър­вя­ща ра­на в без­в­ре­ми­ето? Как­во да ка­жа на мо­ите де­ца, съп­руг, при­яте­ли­.­.. на об­щес­т­во­то? И Ви­е, гос­по­да пра­во­раз­да­ва­те­ли, Вие съ­що има­те сър­ца и то мно­го по- го­ле­ми, дос­той­ни да съ­бе­рат мно­го съд­би. Ще поп­ла­че­те ли и Вие с мен, ще взе­ме­те ли ре­ше­ни­ето, ко­ето е спра­вед­ли­во и ху­ман­но? Очак­вам сре­ща­та, ко­га­то впе­ри­ли очи в мен, ще раз­бе­ре­те оно­ва, го­ля­мо­то, свър­за­но със съд­ба­та на всич­ки ка­то мен. И от­но­во из­п­ра­ве­на, тре­пе­ре­ща, стоя ка­то дър­во без ко­рен. Съ­деб­на­та за­ла - съд­ба и при­съ­да, тъм­ни­на и свет­ли­на, спра­вед­ли­вост и лъ­жа... Ос­та­ва­ме с мо­но­ло­га на же­на­та, с нейния вик и тър­сим от­го­во­ра. Нагоре Пър­во мяс­то за Три­фон Па­ру­шев и Ека­те­ри­на Дра­га­но­ва Не­ли КУ­ЦИ­ЯНО­ВА На 11 март т.г. в гр. Габ­ро­во се про­ве­де пър­ви­ят тур­нир от ве­ри­га със­те­за­ния за Ранг-лис­та­та на Бъл­га­ри­я. От клу­ба по спор­т­ни тан­ци “Асе­но­вец” учас­т­ва тан­цо­ва­та двой­ка Три­фон Па­ру­шев - Ека­те­ри­на Дра­га­но­ва. Те се кла­си­ра­ха на пър­во мяс­то при юно­ши­те /юно­ши стар­ша и юно­ши млад­ша въз­раст се със­те­за­ват за­ед­но/ и граб­на­ха ку­па­та на гр. Габ­ро­во. За тях то­ва бе­ше го­ля­мо из­пи­та­ни­е, но и приз­на­ни­е, за­що­то ме­ри­ха си­ли с по-ви­со­ка въз­рас­то­ва гру­па. За по­ре­ден път та­зи двой­ка до­ка­за, че мо­же да по­беж­да­ва и да го­ни но­ви и раз­лич­ни спор­т­ни ре­зул­та­ти. То­ва бе­ше пър­во­то със­те­за­ние за клу­ба и на­ча­ло на със­те­за­тел­ния се­зон, за кой­то се гот­вят и ос­та­на­ли­те двойки. Нагоре От­въд­но­то, прет­во­ре­но от ху­дож­ни­ци, по­ети и пи­са­те­ли Град­с­ка биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки” под­гот­вя из­лож­ба под нас­лов “От­въд­но­то”, съ­об­щи­ха ор­га­ни­за­то­ри­те от от­дел “Из­кус­т­во”. Ек­с­по­зи­ци­ята ще пред­с­та­ви твор­би на мес­т­ни и плов­див­с­ки ху­дож­ни­ци, ко­ито пред­по­чи­тат не­ви­ди­мо­то, аб­с­т­рак­т­но­то, нес­тан­дар­т­но­то ка­то те­ма на твор­чес­т­во­то си. Из­лож­ба­та ще бъ­де съп­ро­во­де­на и с учас­ти­ето на по­ети и пи­са­те­ли- фан­тас­ти, ко­ито ще пре­съз­да­дат в про­за и ри­ми не­оби­чай­ни яв­ле­ни­я. Твор­чес­ка­та сре­ща е нас­ро­че­на за 28 март т.г. от 17.30 ча­са в лек­ци­он­на­та за­ла на биб­ли­оте­ка­та. Ор­га­ни­за­то­ри­те ка­нят всич­ки твор­ци, ко­ито ис­кат да учас­т­ват в изя­ва­та, да пред­с­та­вят сво­ите твор­би до 24 март в от­дел “Из­кус­т­во”. Нагоре

седмицата Об­ви­ня­ема­та сче­то­во­ди­тел­ка в бол­нич­ни, не се яви в съ­да - ДЕ­ЛО­ТО Е НАС­РО­ЧЕ­НО ОТ­НО­ВО ЗА 9 МАЙ - ПРОК­У­РОР­ЪТ НАЙДЕ­НОВ: ЗА ПРИС­ВО­ЯВА­НЕ НА ЧУ­Ж­ДИ ПА­РИ - ЗАТ­ВОР ОТ 3 ДО 15 ГО­ДИ­НИ РЕ­ГИ­ОН ПРЕС Скан­дал­но­то де­ло сре­щу сче­то­во­ди­тел­ка­та Стеф­ка Кръс­те­ва, об­се­би­ла оси­гу­ров­ки за 22 000 ле­ва от че­ти­ри­те сем­ей­ни фир­ми на Тър­гов­с­ка къ­ща “Си­яна”, бе от­ло­же­но за 9 май 2006 г. 31-го­диш­на­та об­ви­ня­ема е пред­с­та­ви­ла пред­ния ден в съ­да бол­ни­чен лист и не се яви на пър­во­то за­се­да­ние на 9 март т.г. За­ра­ди от­със­т­ви­ето на под­съ­ди­ма­та, про­ку­ро­рът Ни­ко­лай Найде­нов не да­де ход на де­ло­то, но обя­ви в съ­деб­на­та за­ла, че Кръс­те­ва по­па­да под уда­ри­те на за­ко­на, за­що­то е прис­во­ила чуж­ди па­ри в го­ле­ми раз­ме­ри. То­ва прес­тъп­ле­ние пред­виж­да ли­ша­ва­не от сво­бо­да от 3 до 15 го­ди­ни, пре­дуп­ре­ди про­ку­ро­рът. Явя­ва­не­то на об­ви­ня­ема­та сче­то­во­ди­тел­ка на след­ва­що­то за­се­да­ние е за­дъл­жи­тел­но, ако оба­че не дой­де доб­ро­вол­но в съ­деб­на­та за­ла, ще бъ­де при­ну­ди­тел­но до­ве­де­на с по­ли­цейс­ка ох­ра­на, обя­ви съ­ди­ята по де­ло­то Иван Шейта­нов. От об­що при­зо­ва­ни­те 19 сви­де­те­ли, два­ма не се яви­ха в съ­да и по­лу­чи­ха гло­ба от 100 лв.