Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 13, 5 - 11 април, 2006   Решават концесията на всички автобусни спирки Напрежение за места в детските градини Откриват новата музейна експозиция Откриха двадесет и две нарушения в “Комексмаш” Настояват за нов режим на уличните ремонти Какво да правя? Хиляди думи за любовта Асе­нов­г­рад­с­ки по­ети Решават концесията на всички автобусни спирки Ани ТЕНЧЕВА На се­си­ята та­зи сря­да мес­т­ни­ят пар­ла­мент за по­ре­ден път ще раз­г­леж­да пред­ло­же­ни­ето за из­гот­вя­не на ана­ли­зи за кон­це­сия как­то на град­с­ки­те, та­ка и на всич­ки ав­то­бус­ни спир­ки по се­ла­та . Две док­лад­ни за­пис­ки по проб­ле­ма бя­ха вне­се­ни на за­се­да­ни­ето ми­на­ла­та сря­да, но по­ра­ди пре­ко­мер­но дъл­гия дне­вен ред ,той не бе из­чер­пан. Ока­за се, че не е удач­но да се пред­ла­га из­гот­вя­не на кон­це­си­он­ни ана­ли­зи на вся­ка по ед­на от сел­с­ки­те спир­ки, за­що­то то­ва е твър­де го­лям и не­за­щи­тен раз­ход за об­щи­на­та, ог­ла­си пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­ята по об­щин­с­ка соб­с­т­ве­ност Бо­жи­дар Ма­ли­нов. За­то­ва най- ве­ро­ят­но ще се взе­ме ре­ше­ние за пред­ла­га­не на кон­це­сия об­що в па­кет на всич­ки­те 14 сел­с­ки спир­ки. Ана­ло­гич­но бе взе­то и ре­ше­ни­ето за кон­це­си­они­ра­не на всич­ки­те 56 град­с­ки спир­ки, въп­ре­ки пър­во­то пред­ло­же­ние да се от­да­ват са­мо по-ат­рак­тив­ни­те от тях. Ако се стиг­не до окон­ча­тел­но ре­ше­ние на съ­вет­ни­ци­те, кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов ще по­лу­чи пъл­но­мо­щия да въз­ло­жи из­гот­вя­не на па­кет от че­ти­ри ана­ли­за за кон­це­си­ята, пре­ди ре­ал­но да се тър­си кон­це­си­онер сре­щу ус­ло­ви­ята на об­щи­на­та. Нагоре Напрежение за места в детските градини Ве­се­ла ПЕТ­РО­ВА Още пре­ди да е свър­ши­ла нас­то­яща­та учеб­на го­ди­на, има ин­ди­ка­ции за за­да­ва­що се нап­ре­же­ние по по­вод на лип­са­та на дос­та­тъч­но мес­та в це­лод­нев­ни­те дет­с­ки гра­ди­ни в гра­да. Ед­на от при­чи­ни­те е в трай­но за­ви­ше­ния брой на пос­тъп­ва­щи три­го­диш­ни де­ца в гру­пи­те, за ко­ето се на­ла­га из­пис­ва­не ма­со­во на де­ца от III- та гру­па в ЦДГ. Ал­тер­на­ти­ва­та, ко­ято оба­че се пред­ла­га, не ус­т­рой­ва ро­ди­те­ли­те. Те тряб­ва да за­пи­шат де­ца­та в пре­ду­чи­лищ­ни­те гру­пи, ко­ито по­емат ан­га­жи­мент за мал­чу­га­ни­те са­мо до обяд. По проб­ле­ма се гот­ви под­пис­ка още се­га в дет­с­ка гра­ди­на “Асе­но­ва кре­пост”, къ­де­то от три тряб­ва да ос­та­не са­мо ед­на чет­вър­та гру­па. Ро­ди­те­ли­те не са съг­ла­сни с пред­ла­га­ния ва­ри­ант и нас­то­яват да се на­ме­ри раз­ре­ше­ни­е. Ми­на­ла­та есен об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция ог­ла­си проб­ле­ма с не­дос­та­тъч­на­та ба­за за въз­мож­но раз­к­ри­ва­не на фи­ли­али на ЦДГ в Асе­нов­г­рад. То­га­ва бя­ха обе­ща­ни мер­ки за раз­ши­ря­ва­не на ба­за­та, как­то и при въз­мож­ност за раз­к­ри­ва­не на но­ви гру­пи. За­се­га оба­че не е из­вес­т­но да има го­тов­ност на­есен да се раз­к­ри­ят но­ви фи­ли­али. Ока­за се, че най-на­деж­д­ния ва­ри­ант - за­вър­ш­ва­не на изос­та­ве­ния стро­еж на дет­с­ка гра­ди­на и млеч­на кух­ня до гим­на­зия “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий” не е уда­чен, за­що­то по пред­пи­са­ния на РИ­ОКОЗ тук ня­ма дос­та­тъч­но зе­лен те­рен за иг­ри на де­ца­та и дет­с­ка пло­щад­ка. Нагоре Откриват новата музейна експозиция Иво ДОЛЕВ Въ­зоб­но­ве­на­та ек­с­по­зи­ция на Град­с­ки ис­то­ри­чес­ки му­зей е окон­ча­тел­но го­то­ва и ще бъ­де офи­ци­ал­но от­к­ри­та ид­на­та сед­ми­ца, пот­вър­ди­ха от об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ци­я. За от­к­ри­ва­не­то са по­ка­не­ни проф. Иван Ма­ра­зов и проф. Бо­жи­дар Ди­мит­ров, ко­ито са би­ли ан­га­жи­ра­ни през фон­да­ция “Тра­кия” да из­гот­вят но­ва­та ек­с­по­зи­ция на Асе­нов­г­рад. Об­щи­на­та склю­чи до­го­вор с фон­да­ция “Тра­кия” за ре­ино­ва­ция на му­зейна­та сбир­ка в края на 2005 го­ди­на. Град­с­ки­ят ис­то­ри­чес­ки му­зей ос­та­ва бли­зо две го­ди­ни без ек­с­по­зи­ция за­ра­ди ре­мон­тни дейнос­ти и за­къс­ня­ло об­но­вя­ва­не на спе­ци­али­зи­ра­ни­те си сбир­ки. Нагоре Откриха двадесет и две нарушения в “Комексмаш” РЕГИОН ПРЕС За­се­че­ни­те при ма­си­ра­на про­вер­ка на цен­т­ра­ла­та на КНСБ и Об­лас­т­на­та ин­с­пек­ция по тру­да на­ру­ше­ния в ре­монт­на ба­за на тран­с­пор­т­на фир­ма “Ко­мек­с­маш- Ва­сил Пи­рон­ков” са об­що 22, ог­ла­си ше­фът на ин­с­пек­ци­ята Ата­нас Чер­на­ев в по­не­дел­ник. Нес­паз­ва­не на ус­ло­ви­ята за бе­зо­пас­ност на тру­да, не­зап­ла­ща­не на труд при про­дъл­жи­тел­ност, как­то и нощ­но вре­ме, не­но­се­не на ра­бот­но об­лек­ло, са част от на­ру­ше­ни­ята. Ра­бот­ни­ци­те не раз­по­ла­гат с до­ку­мент за ежед­не­вен ин­с­т­рук­таж пре­ди ра­бо­та, не по­лу­ча­ват па­ри за вред­ни ус­ло­ви­я. Със­та­ве­ни са би­ли два ак­та за кон­с­та­ти­ра­ни на­ру­ше­ни­я, все още не са връ­че­ни на­ка­за­тел­ни пос­та­нов­ле­ния по тях, очак­ва­ният общ раз­мер е до 2 000 ле­ва, ко­мен­ти­ра г-н Чер­на­ев. Нагоре Настояват за нов режим на уличните ремонти Весела ПЕТРОВА На пред­с­то­яща­та в сря­да ре­дов­на се­сия съ­вет­ни­ци ще взе­мат ре­ше­ни­е, с ко­ето да за­дъл­жат гра­до­на­чал­ни­ка да при­ло­жи мер­ки на стрик­тен кон­т­рол при из­пъл­не­ние на улич­ни­те ре­мон­ти в Асе­нов­г­рад. Док­лад­на­та за­пис­ка по слу­чая е вне­се­на от съ­вет­ни­ка Стой­чо Чер­вен­ли­ев и се от­на­ся за опас­но­то със­то­яние на асе­нов­г­рад­с­ки­те ули­ци. Из­ла­га се и об­с­то­ятел­с­т­во­то, че об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция не про­явя­ва нуж­ния кон­т­рол и сан­к­ции при до­ка­зан не­ка­чес­т­ве­но из­вър­шен ре­монт. Пре­ди сед­ми­ца лич­но кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов ог­ла­си, че фир­ма “Св. княз Бо­рис Пър­ви” за своя смет­ка е пред­п­ри­ела дейс­т­вия за из­чис­т­ва­не на учас­тъ­ци­те, къ­де­то ре­монт­ни­те дейнос­ти не са би­ли ка­чес­т­ве­ни. Меж­дув­ре­мен­но ста­на яс­но, че стар­ти­ра ре­мон­тът на ул. “Хрис­то Бо­тев”, учас­тъ­ка от ул. “Цар Иван Асен Вто­ри” към кръс­то­ви­ще­то до храм “Св. Ата­нас”, об­що за 690 000 ле­ва. До­го­во­рът е с фир­ма “Пъ­ти­ща” АД и е за срок на из­пъл­не­ние 60 дни. Ве­че e за­поч­на­ла ра­бо­та по ре­монт на тро­то­ар­ни­те нас­тил­ки в учас­тъ­ци­те по до­го­вор. Нагоре Какво да правя? Живеем двамата със сина ми, разведени сме с баща му отдавна, той не се и интересува. Синът ми е на 27, доскоро беше кадрови военен. От една година употребява хероин- военните го разбраха, пратиха го във Военна академия, там той се държал агресивно и го изгониха. После го уволниха и от армията. Той се стресна, пожела да се лекува. Заведох го в Раднево, там изкара абстиненцията, беше кротък, после го преведоха на отворен режим. Ходих два-три пъти да го видя- държеше се добре, направиха го отговорник за библиотеката, за видеофилмите, за цветята. В един момент обаче сякаш някакъв бяс го нападна, скара се с всички, напусна болницата и се върна при мен. Преди да замине, беше продал пералнята - съвсем нова, още не бяхме я монтирали. Аз съм безработна и за мен това е много. Дойде писмо от банката - теглил е 18 000 лв. заем, сега няма как да го изплаща. Иска да продава и хладилника. Всеки ден ходи в махалата и се друса, заплашва ме, ако не му дам пари. Онзи ден беше награбил телевизора да го изнася. Викам му: Чакай, стой! Отидох при съседите, взех пари назаем и му ги дадох. Знам, че с тях ще отиде да се надруса, но какво да правя? Агресивен е, отказва да се лекува, отказва да си търси работа, твърди, че животът му няма никакъв смисъл и че ще се друса, докато свърши, нищо друго не го интересува. Посъветваха ме да дам молба в прокуратурата - прокурорът ми обясни, че само защото е наркоман, не могат да го принудят да се лекува, трябва да се държи като луд и да е опасен за себе си и за околните. Написах го това в молбата- то не е лъжа. Днес успях да го доведа до Наркоцентъра, там в двора се нахвърли върху мен, охраната ме отърва, защо ли не повиках полиция веднага? Страх ме е да го предавам в полицията, но ето сега ме чака в едно кафене на автогарата, успях да взема ключовете от апартамента, нареди ми да занеса двата му панталона, последните, за да ги продаде - иначе щял да започне да граби хората. Обадих се в районното, полицаят, който отговаря за наркотиците, и той така ми каза- нищо не можем да направим. Аз какво да направя? Сама съм, няма на кого да разчитам, той изнесе къщата, натрупа огромни дългове, не мога да си потърся работа, защото ме е страх да го оставям сам, страх ме е и от него, защото в тази лудост започна да ми посяга, кой изобщо може да ми помогне? Майка, София Нагоре Хиляди думи за любовта Каз­вам се Вен­цис­ла­ва НА­ЧЕ­ВА, на 16 го­ди­ни съм, уча в учи­ли­ще “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий” и съм в де­ве­ти клас. Оби­чам да пра­вя раз­лич­ни не­ща - хо­би­то ми е да че­та, да слу­шам му­зи­ка, да се съ­би­рам с при­яте­ли и уча но­ви не­ща. Ха­рес­ва ми да пи­ша есе­та, тъй ка­то мо­га да из­ра­зя чув­с­т­ва­та и мис­ли­те си по раз­лич­ни те­ми. За вбъ­де­ще ис­кам да се за­ни­ма­вам най-ве­че с то­ва да по­ма­гам на хо­ра­та с об­ра­зо­ва­тел­на цел, но и да из­г­ра­дя ед­на прив­ле­ка­тел­на лич­ност. Уве­ре­на съм, че ско­ро ще нас­тъ­пят по-доб­ри вре­ме­на, но за­то­ва е не­об­хо­ди­мо да се про­ме­ним. Лю­бов­та, мо­же да се ка­же, е най-опис­ва­но­то чув­с­т­во, от­как­то съ­щес­т­ву­ва чо­ве­кът, из­пис­ва­ни са хи­ля­ди ду­ми за не­я. И то­ва е та­ка, не­за­ви­си­мо от въз­рас­т­та, кул­ту­ра­та или ра­са­та - все­ки се нуж­дае от лю­бов. То­ва чув­с­т­во мо­же да е при­чи­на­та да се чув­с­т­ва­ме щас­т­ли­ви или не­щас­т­ни, да сме бол­ни или да се чув­с­т­ва­ме из­це­ле­ни. Да, тя мо­же да се ока­же всич­ко за нас. Как­во оз­на­ча­ва ду­ма­та “лю­бов”? Тя е опис­ва­на ка­то най-го­ля­ма­та пот­реб­ност на чо­ве­ка. От раж­да­не­то до смър­т­та си все­ки един тър­си пот­реб­нос­т­та от не­я, топ­ли­на­та на то­ва чув­с­т­во. Но въп­ре­ки то­ва е труд­но да се оп­ре­де­ли как­во точ­но е тя. Съ­щес­т­ву­ва без­к­ра­ен по­ток от кни­ги, сти­хо­ве, пес­ни и как­во ли още не за лю­бов­та. По­ве­че­то хо­ра оба­че не ос­та­ват за­до­во­ле­ни от то­ва. Да­ли тя е не­що не­ре­ал­но или не­що, ко­ето те съ­пътс­т­ва цял жи­вот? Да­ли е прос­то крат­ков­ре­мен­но чув­с­т­во и увлЕче­ние или е не­що по-дъл­бо­ко? Спо­ред мен ис­тин­с­ка­та лю­бов е не­що мно­го по-слож­но - не са­мо емо­ци­я, из­ник­ва­ща спон­тан­но, но по-ско­ро не­що вът­ре в мен, ко­ето ме ръ­ко­во­ди при вся­ко мое дейс­т­вие - би­ло то с лю­би­мия чо­век, се­мейс­т­во­то, при­яте­ли­те и до­ри не­поз­на­ти­те хо­ра. Съв­ре­мен­но­то об­щес­т­во, осо­бе­но ме­ди­ите и по-по­пу­ляр­ни­те лич­нос­ти, наб­ля­гат на важ­нос­т­та на влас­т­та, на бо­гатс­т­во­то и сек­са, а не на сър­деч­на­та, ис­к­ре­на лю­бов. И тъй ка­то по­ве­че­то хо­ра под­ра­жа­ват на из­вес­т­ни­те лич­нос­ти, те въз­п­ри­емат то­зи на­чин на мис­ле­не. Вяр­но е, те­зи не­ща са до­ня­къ­де важ­ни, но до­ри и да си из­вес­тен и бо­гат, мо­же да не си щас­т­лив, ако не чув­с­т­ваш ис­тин­с­ка лю­бов. В древ­на Гър­ция съ­щес­т­ву­ва­ли ня­кол­ко ду­ми за лю­бов­та. Ед­на от тях раз­к­ри­ва по-дъл­бо­ко зна­че­ни­е. До­ка­то ос­та­на­ли­те опис­ват при­ятел­с­т­во­то, сек­су­ал­но прив­ли­ча­не и ро­ман­тич­на лю­бов, се­мей­на обич, лю­бов­та АГА­ПИ е ос­но­ва­на на прин­ци­пи. За раз­ли­ка от ос­та­на­ли­те, тя не е спон­тан­на, не е обик­но­ве­на емо­ция или уве­ли­че­ние - то­ва, ко­ето мно­го хо­ра смя­тат за лю­бов. Спо­ред мен ис­тин­с­ка­та лю­бов е свър­за­на не са­мо със сър­це­то, но и с ума, ос­ла­ня­ща се по­ве­че на дейс­т­ви­я, от­кол­ко­то на ду­ми. Та­зи лю­бов АГА­ПИ, как­то ка­зах, е ръ­ко­во­де­на от прин­ци­пи - не­що дъл­гот­райно, неп­ро­ме­ня­що се от вре­ме­то и об­с­то­ятел­с­т­ва­та. За раз­ли­ка от та­зи моя пред­с­та­ва днес по­ве­че­то мла­ди хо­ра мис­лят, че са на­ме­ри­ли ис­тин­с­ка­та лю­бов, но след то­ва пре­жи­вя­ват ра­зо­ча­ро­ва­ни­е. За­то­ва е и вяр­ва­не­то, че та­ка­ва лю­бов не съ­щес­т­ву­ва. Дру­ги хо­ра пък мис­лят, че та­зи лю­бов АГА­ПИ е сту­де­на, без­чув­с­т­ве­на. Но то­ва, че е свър­за­на с ума, не оз­на­ча­ва, че не включ­ва сър­деч­на при­вър­за­ност и дъл­бо­ки чув­с­т­ва. Всъщ­ност та­зи лю­бов мо­же да е свър­за­на с во­ля­та и вът­реш­на­та си­ла да не мра­зиш не­ща или хо­ра, ко­ите не ха­рес­ваш. На ня­кой мо­же да му се сто­ри не­въз­мож­но то­ва да се при­ло­жи на прак­ти­ка. Аз не мис­ля та­ка. Ма­кар че из­г­леж­да труд­но да се при­ло­жи, та­зи лю­бов но­си са­мо удов­лет­во­ре­ни­е. Ни­ма не е ис­тин­с­ко чув­с­т­во да пре­одо­ле­еш се­бе си или въп­ре­ки ня­как­ви преч­ки да ус­пе­еш да по­ка­жеш на ня­кой, че го оби­чаш. Всъщ­ност ис­тин­с­ко­то щас­тие ид­ва точ­но, ко­га­то да­ваш на дру­ги­те, а то­ва всъщ­ност е лю­бов­та: да да­ваш от се­бе си, ня­ма зна­че­ние да­ли е не­що мал­ко или го­ля­мо. Още пре­ди хи­ля­ди го­ди­ни в Биб­ли­ята съ­що би­ли на­пи­са­ни по­доб­ни ду­ми, в еван­ге­ли­ето от Ма­тей 7 гла­ва, 12 стих:”...И тъй, вся­ко не­що, ко­ето же­лаете да пра­вят чо­ве­ци­те на вас, та­ка и вие пра­ве­те на тях: за­що­то то­ва е съ­щи­на­та на за­ко­на и про­ро­ци­те...” Та­ка че не­за­ви­си­мо как­ва лю­бов из­пит­ва­ме - да­ли сме влю­бе­ни и зна­ем, че ис­ка­ме да пре­ка­ра­ме жи­во­та си с лю­би­мия чо­век, или сме го­то­ви да да­дем всич­ко за при­яте­ли­те и се­мейс­т­во­то, тряб­ва да пом­ним, но и да чув­с­т­ва­ме в сър­це­то си ис­тин­с­ко­то усе­ща­не за лю­бов - удов­лет­во­ре­ние и радост от то­ва да из­пит­ва­ме ис­тин­с­ка при­вър­за­ност към чо­ве­ка нас­ре­ща, да го це­ним и до­ри по­ня­ко­га да се на­ло­жи да пре­неб­рег­ва­ме свои нуж­ди,да зна­ем, че си е стру­ва­ло, за­що­то из­пит­ва­ме ис­тин­с­ка лю­бов. Мис­ля, че кол­ко­то и хи­ля­ди ду­ми да се из­пи­шат за лю­бов­та, тя мо­же да се опи­ше са­мо с ед­на - ДА­ВА­НЕ­ТО. Нуж­да­та от лю­бов ви­на­ги ще съ­пътс­т­ва чо­ве­ка в не­го­вия жи­тейс­ки път. То­ва е вло­же­но в на­ши­те сър­ца. Важ­но­то е оба­че да осъз­на­ем как­во всъщ­ност е тя и как на­ис­ти­на да я усе­тим, за­що­то вед­нъж поз­нал я, чо­век е щас­т­лив. По­же­ла­вам на все­ки един чо­век да из­пи­та то­ва кра­си­во чув­с­т­во и да пра­ви дру­ги­те щас­т­ли­ви. Нагоре Асе­нов­г­рад­с­ки по­ети Стан­ка То­не­ва, Ка­лин­ка Ми­ле­ва, Кос­та­дин Кос­та­ди­нов /Чеш­ме­джи­ев/, Еле­на Пас­ка­ле­ва, Алек­сан­дър Кос­тов, Ка­тя Рус­ко­ва - Ди­мит­ро­ва, Хрис­то Ге­ор­ги­ев, Ма­ри­ана Даф­че­ва, Ни­ко­ла Ди­мит­ров, Сте­фан Кръс­тев, Кра­си Па­на­йо­тов, Ген­ка Ма­джа­ро­ва, Ни­на Мар­ко­ва, Ге­ор­ги Пен­чев, Еле­на Слав­ко­ва, Ма­рия Со­ла­ко­ва, Ка­лин­ка Три­фо­но­ва, д-р Алек­сан­д­ра Ки­ре­ва. Осем­на­де­сет мес­т­ни по­ети съб­ра чи­та­ли­ще “Св. преп. Па­исий Хи­лен­дар­с­ки” в мал­ка по­етич­на ан­то­ло­гия “Асе­нов­г­рад­с­ки по­ети” . Чи­та­лищ­на­та ини­ци­ати­ва бе ре­али­зи­ра­на с фи­нан­со­ва­та под­к­ре­па на Об­щи­на Асе­нов­г­рад и ав­то­ри­те. Сбор­ни­кът е це­нен как­то с най-доб­ри­те сти­хот­во­ре­ния на мес­т­ни­те твор­ци, та­ка и с под­б­ра­ни­те илюс­т­ра­ции на ху­дож­ни­ци­те Ти­хо­мир Па­на­йо­тов, Ека­те­ри­на Ди­мит­ро­ва, Ге­ор­ги Ко­ва­чев, Свет­ла Апос­то­ло­ва и Ди­ми­тър Нен­кин. Нагоре

седмицата Окончателно оправдаха шефа на “Наркооп - Асеновград” РЕГИОН ПРЕС Ше­фът на асе­нов­г­рад­с­ка­та РК “Нар­ко­оп”, Ата­нас Гюл­чев има окон­ча­тел­но пот­вър­ж­де­ние на оп­рав­да­тел­на­та си при­съ­да, ста­на яс­но пре­ди дни. Ре­ше­ние за­то­ва ид­ва от със­тав на вър­хо­вен съд, след про­тест на про­ку­ра­ту­ра­та. Пре­ди вре­ме към ше­фа на НАР­КО­ОП в Асе­нов­г­рад асе­нов­г­рад­с­ка­та про­ку­ра­ту­ра пре­дя­ви об­ви­не­ние за зло­упот­ре­ба със слу­жеб­но по­ло­же­ние и дейс­т­вия про­тив ин­те­ре­си­те а ко­опе­ра­ци­ята. То­га­ва де­сет­ки член-ко­опе­ра­то­ри ог­ла­си­ха, че без зна­ни­ето на об­що­то съб­ра­ни­е, без ре­ше­ния на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет са взе­ма­ни поч­ти ед­но­лич­ни ре­ше­ния от пред­се­да­те­ля за тър­го­ве, за не­из­год­ни от­да­ва­ния под на­ем, нис­ки та­ри­фи на на­еми­те, вклю­чи­тел­но и за сдел­ки за про­даж­ба. Ка­то та­къв се со­че­ше ка­зу­сът с про­даж­ба­та на апе­ти­тен склад на НАР­КО­ОП в Асе­нов­г­рад. Пред съ­да оба­че об­ви­не­ни­ята яв­но не из­дър­жа­ха, как­то и при пос­лед­ва­ло­то об­жал­ва­не от про­ку­ра­ту­ра­та на оп­рав­да­тел­на­та при­съ­да.