Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XVII, брой 14, 9 - 15 април 2008г.   ЦИС­ТЕР­НА РАЗ­ЛЯ МАЗ­УТ В ЧАЯ Експертизите на подпорните стени са факт, чакат се действия ВНА­СЯ­МЕ ИН­Ф­РАС­Т­Р­У­К­Т­У­Р­НИ ПРО­ЕК­ТИ ЗА 4, 6 МИ­ЛИ­ОНА ЛЕВА Да вземем пример от карловци През март на връх Ип­са­рио Как се от­г­леж­дат жи­вот­ни без ка­на­ли­за­ция в гра­да В ЧИР­ПАН БЛА­ЖАТ ДУ­ША­ТА СИ С БИЖ­У­ТЕР­С­КИ ПЛАТ­НА Зла­то и бронз за асе­нов­г­рад­ча­ни от пър­вен­с­т­во по та­еку­он-до ЦИС­ТЕР­НА РАЗ­ЛЯ МАЗ­УТ В ЧАЯ Де­но­но­щие след ин­ци­ден­та ни­кой не пред­п­рие обе­зо­па­си­тел­ни мер­ки РЕГИОН ПРЕС Два­де­се­ттон­на цис­тер­на с ма­зут ава­ри­ра на глав­ния път Бач­ко­во- На­ре­чен­с­ки ба­ни и пре­диз­ви­ка опа­сен раз­лив. Ин­ци­ден­тът ста­на в сря­да сле­до­бед, сиг­нал в про­ти­во­по­жар­на­та служ­ба е по­лу­чен в 15.22 ча­са, на­учи “Ре­ги­он”. 18 ча­са след ин­ци­ден­та тра­се­то бе от­но­во въз­с­та­но­ве­но за нор­ма­лен тра­фик. Как­во се слу­чи оба­че с ве­че нап­ра­ве­ния раз­лив и кой по­ема от­го­вор­нос­т­та за спа­си­тел­ни­те опе­ра­ции на­мяс­то, то­ва бе спес­те­но ка­то нав­ре­мен­на ин­фор­ма­ци­я. Цис­тер­на­та е пъ­ту­ва­ла от Бур­гас към Че­пе­ла­ре. На око­ло два ки­ло­мет­ра след Бач­ко­во на ос­тър за­вой вне­зап­но свър­з­ва­щи­ят болт меж­ду плат­фор­ма­та и цис­тер­на­та се раз­къс­ва, во­зи­ло­то гу­би уп­рав­ле­ни­е, нав­ли­за и раз­къс­ва пред­паз­на­та ман­ти­не­ла. От уда­ра има теч и за­поч­ва да се из­ли­ва ма­зут в крайпът­на­та зо­на, от­там към реч­но­то ко­ри­то на Ча­я. Прис­ти­гат еки­пи на Граж­дан­с­ка за­щи­та- Плов­див, път­на по­ли­ция и про­ти­во­по­жар­на­та служ­ба. Опи­ти­те да се вър­не об­рат­но цис­тер­на­та на плат­фор­ма­та са бе­зус­пеш­ни ча­со­ве на­ред. Оказ­ва се, че аг­ре­га­тът, зах­ран­ващ пом­па­та на спа­си­тел­на­та тех­ни­ка, е твър­де слаб, на­ла­га се да се тър­си по- мо­щен. През то­ва вре­ме раз­ли­вът про­дъл­жа­ва. Чак око­ло три ча­са след по­лу­нощ се сти­га до раз­ряз­ва­не на цис­тер­на­та, та­ка че да мо­же да се из­то­чи нуж­но­то ко­ли­чес­т­во от ма­зу­та, да се пре­то­ва­ри на дру­га цис­тер­на, а ава­ри­ра­ла­та да се ка­чи на ка­ми­он и се из­тег­ли на пъ­тя. При раз­ряз­ва­не­то се сти­га до въз­п­ла­ме­ня­ва­не, но про­ти­во­по­жар­ни­ят екип ре­аги­ра свет­ка­вич­но и огъ­нят е по­ту­шен бър­зо. Чак на след­ва­ща­та за­ран от Граж­дан­с­ка за­щи­та ис­кат да се дос­та­вят дър­вес­ни три­ци, с ко­ито да се по­пи­ва част от ве­че се­ри­оз­ния раз­лив на ма­зут. И до мо­мен­та ни­кой не мо­же да ка­же кол­ко точ­но ма­зут се е из­лял за 20-те ча­са на ин­ци­ден­та във во­ди­те на Чая над Бач­ко­во. От Граж­дан­с­ка за­щи­та не счи­тат за нуж­но да се­зи­рат вед­на­га за ин­ци­ден­та РИОСВ- Плов­див. За не­го еко­ин­с­пек­ци­ята на­уча­ва ча­со­ве по-къс­но от ме­ди­ите в Асе­нов­г­рад. В пе­тък сле­до­бед на­мяс­то ид­ва про­вер­ка от екип на РИ­ОСВ, има и сре­ща в об­щи­на Асе­нов­г­рад. По­ех­ме ан­га­жи­мент да из­п­ра­тим на­ша ава­рий­на гру­па, ко­ято да из­чис­ти раз­ли­ва от ма­зут, ка­за зам.- кме­тът инж. Ге­ор­ги Ге­ор­ги­ев. Ре­пор­тер­с­ка про­вер­ка на “Ре­ги­он” ус­та­но­ви, че в ран­ния сле­до­бед в пе­тък все още раз­ли­вът бе не­по­кът­нат, ми­риз­ма­та на ма­зут бе сил­на, а теж­ки маз­ни пет­на се сти­ча­ха на­до­лу по по­ре­чи­ето на Ча­я. Чак в къс­ния сле­до­бед в пе­тък из­ле­зе офи­ци­ал­но съ­об­ще­ние на РИ­ОСВ- Плов­див за раз­ли­ва и обе­ща­ни­те обе­зо­па­си­тел­ни мер­ки. По дан­ни на оче­вид­ци на це­лия ин­ци­дент и дейс­т­ви­ята по не­го във во­ди­те на Чая са се из­лели по­не по­ло­вин тон ма­зут. Нагоре Експертизите на подпорните стени са факт, чакат се действия Ани ТЕНЧЕВА Екип на Уни­вер­си­те­та по ар­хи­тек­ту­ра е из­гот­вил под­роб­на ек­с­пер­ти­за за със­то­яни­ето на под­пор­ни­те сте­ни на Чая в град­с­ка­та ре­гу­ла­ци­я, как­то и за че­ти­ри­те мос­та над ре­ка­та. Със­то­яни­ето на еро­зи­ра­ли­те сте­ни е по­ве­че от се­ри­оз­но, ста­ва яс­но от до­ку­мен­та, на мно­го учас­тъ­ци бук­вал­но сте­ни­те ви­сят на ку­ха, су­ха зи­да­рия и мо­гат да се сру­тят неп­ред­ви­де­но. За­ра­ди ог­ром­ни, с го­ди­ни об­ра­зу­ва­ли се на­но­си, реч­но­то ко­ри­то е сил­но де­фор­ми­ра­но, а сил­ни­те при­иж­да­щи во­ди пе­ри­одич­но би­ят кри­тич­но най- ве­че в ле­вия бряг на ре­ка­та. Още по-тре­вож­ни са кон­с­та­та­ци­ите за със­то­яни­ето на мос­то­ве­те в гра­да. Най- кри­тич­но е по­ло­же­ни­ето с Пе­ше­ход­ния мост в цен­тъ­ра на гра­да. Спо­ред ек­с­пер­ти­те той тряб­ва не­за­бав­но да бъ­де съ­бо­рен и на не­го­во мес­то да се пос­т­рои нов. Ек­с­пер­ти­за­та за­явя­ва, че то­ва мос­то­во съ­оръ­же­ние не се е сру­ти­ло, прос­то за­що­то до­се­га не е би­ло на­то­ва­ре­но с го­ля­ма гру­па хо­ра на­вед­нъж. В пре­да­ва­рий­но със­то­яние са и ос­та­на­ли­те три мос­та, по ко­ито пре­ми­на­ва ин­тен­зи­вен тра­фик на ав­то­мо­би­ли все­ки ден. Там има кон­с­та­ти­ра­ни сто­пе­ни ла­ге­ри на но­се­ща­та кон­с­т­рук­ци­я, сил­на еро­зия вслед­с­т­вие на те­чо­ве­те към сво­до­ве­те на мос­то­ве­те, как­то и на­ру­ше­ни свръз­ки на под­мос­то­ва­та част. За­се­га ня­ма офи­ци­ал­на по­зи­ция на кме­та д-р Хрис­то Гру­дев как­ви мер­ки ще пред­п­ри­еме об­щи­на­та по то­зи тол­ко­ва се­ри­озен проб­лем. Още по­ве­че, че сме пак в се­зон на се­ри­оз­ни про­лет­ни при­лив­ни во­ди. Нагоре ВНА­СЯ­МЕ ИН­Ф­РАС­Т­Р­У­К­Т­У­Р­НИ ПРО­ЕК­ТИ ЗА 4, 6 МИ­ЛИ­ОНА ЛЕВА Иво ДОЛЕВ Об­щи­на­та вна­ся в Ми­нис­т­ерс­т­во­то на ре­ги­онал­но­то раз­ви­тие три ин­ф­рас­т­рук­тур­ни про­ек­та, за­яви на бри­финг кме­тът д-р Хрис­то Гру­дев. Еди­ни­ят про­ект е по при­ори­тет­ната ос на ОП “Ре­ги­онал­но раз­ви­тие” - “Ус­тойчи­во и ин­тег­ри­ра­но град­с­ко раз­ви­тие” и це­ли да бъ­дат ре­мон­ти­ра­ни пет дет­с­ки за­ве­де­ния в об­щи­на Асе­нов­г­рад, тук раз­че­ти­те са за нуж­ни 680 000 ле­ва. Дру­ги­те два про­ек­та са на об­ща стойност че­ти­ри ми­ли­она ле­ва и спо­ред тях тряб­ва да се из­вър­шат ре­кон­с­т­рук­ции на ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те път­ни­ от­сеч­ки Жълт ка­мък- Узу­но­во- Три мо­ги­ли и меж­ду Бог­да­ни­ца -- Ко­нуш. При­ори­тет­на­та ос , в ко­ято по­па­дат те­зи два про­ек­та, е “ Ре­ги­онал­на и мес­т­на дос­тъп­ност”. Още два ми­ли­она ле­ва да спе­че­ли се на­дя­ва об­щи­на Асе­нов­г­рад по “Ус­тойчи­во и ин­тег­ри­ра­но град­с­ко раз­ви­тие”. Иде­ята е да се ре­хаби­ли­ти­рат зо­ни за об­щес­т­вен от­дих, пе­ше­ход­ни алеи и тро­то­ари, как­то и да се из­г­ра­дят но­ви пар­кин­го­ви зо­ни. За то­зи про­ект об­щи­на­та ве­че е по­лу­чи­ла тех­ни­чес­ка по­мощ за про­ек­ти­ра­не в раз­мер на 200 000 ле­ва, на­учи “Ре­ги­он”. Нагоре Да вземем пример от карловци РЕГИОН ПРЕС Ед­на об­щи­на тряб­ва да зна­е, че ра­бо­ти в кон­ку­рент­на сре­да и неп­ре­къс­на­то да взе­ма опит от по-доб­ри­те. Пре­ди бро­ени дни се раз­б­ра, че об­щи­на Кар­ло­во е спе­че­ли­ла про­ект за се­дем ми­ли­она ев­ро, с ко­ито сред­с­т­ва ще въ­ве­де ком­пак­т­на сис­те­ма за ви­де­онаб­лю­де­ние и GPS - сис­те­ма за част от тран­с­пор­т­ния тра­фик. Су­ма­та на­ис­ти­на е се­ри­оз­на, за­щи­те­на е по спе­ци­ален про­ект и ще бъ­де ин­вес­ти­ра­на в сис­те­ми за ви­де­онаб­лю­де­ние на важ­ни кръс­то­ви­ща и ули­ци с на­то­ва­рен тра­фик, ще се обез­пе­чат и част от учи­ли­ща­та, ще има сис­те­ми за наб­лю­де­ние на ко­ли­те за сме­то­съ­би­ра­не, а в об­ща свръз­ка ще бъ­дат по­ли­ци­ята, про­ти­во­по­жар­на­та служ­ба и “Спеш­на по­мощ”. От по­до­бен про­ект кре­щя­ща нуж­да има и Асе­нов­г­рад, при то­ва не от вче­ра. Има­ме ин­фар­к­т­ни кръс­то­ви­ща, ежед­нев­ни са ин­ци­ден­ти­те с во­да­чи на МПС-та, ко­ито шо­фи­рат пи­яни, с пре­ви­ше­на ско­рост, на пе­ше­ход­ни пъ­те­ки има ра­не­ни пе­ше­ход­ци. В Асе­нов­г­рад съ­що има проб­лем с без­кон­т­рол­ност на ко­ли­те за сме­то­съ­би­ра­не, сиг­на­ли за зло­упот­ре­би от стра­на на шофьо­ри ве­че има не един. За не­об­хо­ди­мос­т­та по­ли­ци­ята да раз­по­ла­га с по­доб­на ви­де­осис­те­ма за важ­ни ин­ф­рас­т­рук­тур­ни точ­ки, за учи­ли­ща и об­щес­т­ве­ни мес­та, ве­че е го­во­ре­но. Но ре­ал­на во­ля за дейс­т­вия об­щи­на­та все още от­каз­ва да про­яви. Мо­же би е вре­ме да се по­учим от ед­на по- мал­ка об­щи­на, ка­то Кар­ло­во. Се­дем ми­ли­она ев­ро за­щи­те­ни в по­до­бен про­ект мо­гат на­ис­ти­на да бъ­дат не­що, с ко­ето асе­нов­г­рад­ча­ни да се убе­дят, че влас­т­та се гри­жи за спо­кой­на и си­гур­на град­с­ка сре­да. Не­яс­но за­що ни­що по­доб­но за­се­га не се случ­ва. Нагоре През март на връх Ип­са­рио Йор­дан КОЖ­У­ХА­РОВ Страстта ми към пъ­те­шес­т­вия и ту­ри­зъм то­зи път ме от­веж­да на връх Ип­са­рио /1204 м н.в./ на ос­т­ров Та­сос в Гър­ци­я. Са­мо на 350 км е той от Плов­див. На 28 март 2008 г. в 6.30 ч. пет чо­ве­ка тръг­ва­ме с ле­ка ко­ла. В 13.30 ч. ве­че сме в сто­ли­ца­та на о-в Та­сос Ли­ме­нас /и Та­сос още я на­ри­чат/. При то­ва два ча­са от­де­лих­ме за раз­г­леж­да­не на гр. Ка­ва­ла. Не­го­лям ос­т­ров /19 на 22 км/ с пре­об­ла­да­ващ пла­нин­с­ки ре­леф е Та­сос. А че е бил за­се­лен от дъл­бо­ка древ­ност го­во­рят ар­хе­оло­ги­чес­ки­те раз­коп­ки и Ар­хе­оло­ги­чес­ки­ят му­зей в Ли­ме­нас. На 29 март след из­кач­ва­не­то на вър­ха пра­вим оби­кол­ка на ос­т­ро­ва за три ча­са и на­вър­та­ме 104 км. Бо­га­ти и въл­ну­ва­щи впе­чат­ле­ния от­на­ся­ме от крайб­реж­на­та иви­ца. С мно­го лю­бов при­ро­да­та е из­вайва­ла то­зи бряг, неж­но и ро­ман­тич­но на­гъ­нат с без­б­рой за­ли­ви, пла­жо­ве, ос­т­ро­ви, по­лу­ос­т­ро­ви. И мно­го зе­ле­ни­на и мас­ли­но­ви го­ри. Ко­кет­ни­те дву­етаж­ни къ­щи и хо­те­ли пък се впис­ват хар­мо­нич­но в лан­д­шаф­та. За­то­ва на­име­но­ва­ни­ята тук ка­то Зла­тен бряг, Райс­ки бря­г.­.­.не са ли­ше­ни от ос­но­ва­ни­е. На мно­го мес­та спи­ра­ме и се въз­хи­ща­ва­ме на шир­на­ла­та се пред нас па­но­ра­ма. Най-мно­го се за­дър­жа­ме на ма­нас­ти­ра “Св. Ар­хан­гел Ми­ха­ил”. Твор­чес­ка фан­та­зия и без­пог­ре­шен усет е вло­жил ар­хи­тек­тът в плас­тич­но раз­д­ви­же­ни­те ку­по­ли в пос­тиг­на­тия син­тез с окол­на­та сре­да. За­вър­ш­ва­ме оби­кол­ка­та и, как­то при оби­кол­ка на зем­но­то къл­бо, до мяс­то­то на тръг­ва­не /Ли­ме­нас/ прис­ти­га­ме точ­но от об­рат­на­та стра­на. За из­кач­ва­не на врах Ип­са­рио из­хо­ден пункт е се­ли­ще­то По­та­мия /170 м н.в./ на 10 км от Ли­ме­нас, мал­ко след ста­ра­та сто­ли­ца на ос­т­ро­ва Па­на­ги­я. Ос­та­вя­ме ко­ла­та и тръг­ва­ме в на­ча­ло­то по ши­рок гор­с­ки път, а пос­ле по доб­ре мар­ки­ра­на пъ­те­ка. На мно­го мес­та има пей­ки за от­дих. Пред­с­тои ни да пре­одо­ле­ем по­ве­че от 1000 м де­ни­ве­ла­ци­я. Во­дач ни е доц. Сан­дю Бе­шев от Плов­див, змс по ал­пи­ни­зъм. Ос­та­на­ли­те сме: Ма­ри­ана и Мит­ко от Вар­на, аз и мо­ят внук Дан­чо от Асе­нов­г­рад. Три ча­са с уме­рен ход, с ня­кол­ко крат­ки по­чив­ки и раз­вя­ва­ме бъл­гар­с­ко­то зна­ме на вър­ха. Впис­ва­ме име­на­та си в спе­ци­ал­на­та кни­га. Дъл­го се лю­бу­ва­ме на чу­дес­на­та глед­ка към Егейс­ко мо­ре и пла­нин­с­ки­те хре­бе­ти. На връ­ща­не сре­ща­ме мъж и же­на /гер­ман­ци/ и те на­со­чи­ли се към към най-ви­со­кия връх на ос­т­ро­ва. По скло­но­ве­те пък на во­ля па­сат пи­том­ни ко­зи. Не­да­леч се от­к­ро­ява и връх Про­фи­тис Или­ас /1108 м н.в./. След две но­щув­ки на ос­т­ро­ва на 30 март от­но­во сме на прис­та­ни­ще­то. Има­ме мал­ко вре­ме до тръг­ва­не­то на фе­ри­бо­та. Опол­зот­во­ря­ва­ме го - Ма­ри­ана и Мит­ко да уло­вят още ня­кой ин­те­ре­сен обект с фо­то­апа­ра­та и ка­ме­ра­та; аз и Дан­чо пак да се по­раз­хо­дим по ули­ци­те на Ли­ме­нас. По­тег­ля­ме. Ос­т­ро­вът все по­ве­че се от­да­ле­ча­ва, но от сър­ца­та и спо­ме­ни­те ни ни­ко­га ня­ма да се от­да­ле­чи. Дъл­го ни съп­ро­вож­дат чайки. Стрем­г­ла­во се спус­кат към мо­ре­то да граб­нат хра­на, хвър­ле­на им от па­са­же­ри­те и пак се връ­щат - ис­тин­с­ка ат­рак­ци­я. Пла­ва­ме 40 мин. и сли­за­ме на Ке­ра­мо­ти. От­тук го­ним гра­нич­ния пункт, от­къ­де­то вля­зох­ме, Илин­ден - Ек­со­хи /до гр. Го­це Дел­чев/. На 40 км от Ке­ра­мо­ти е гр. Ка­ва­ла, вто­ри по го­ле­ми­на /след Со­лун/ в Егейс­ка Гър­ци­я. Стро­ен е ам­фи­те­ат­рал­но в по­ли­те на пла­ни­на­та Сим­во­ло. Има мно­го за­бе­ле­жи­тел­нос­ти. Цен­т­рал­но­ мяс­то за­ема ста­ри­ят град, днеш­ни­ят град Па­на­гия /Бо­го­ро­ди­ца/. Гра­дът е из­вес­тен с три име­на през ве­ко­ве­те: Не­апо­лис, Хрис­то­по­лис и от 1470 г. Ка­ва­ла. Сим­во­ли на Ка­ва­ла са град­с­ка­та кре­пост и ар­ки­те. Дру­ги за­бе­ле­жи­тел­нос­ти: Об­щин­с­ка­та па­ла­та /1890/, при­ли­ча­ща на ма­лък за­мък, Го­ле­ми­ят клуб /1910/ - мяс­то за кул­тур­ни и со­ци­ал­ни про­яви, Има­рет /1817/ - цен­тър на зна­ни­ето по вре­ме на пос­лед­на­та фа­за на Ос­ман­с­ка­та им­пе­ри­я, пос­т­ро­ен от Мо­ха­мед Али - па­ша­та на Еги­пет, ро­ден в Ка­ва­ла, ули­ци­те “Омо­ния” и “Ве­ни­зе­лу” - сър­це­то на тър­гов­с­кия цен­тър. Гос­под­с­т­ващ еле­мент все пак в Ка­ва­ла си ос­та­ва мо­ре­то и то­ва го пра­ви без­к­рай­но оча­ро­ва­те­лен град. От Ка­ва­ла до Дра­ма съ­що са 40 км - меж­ду два­та гра­да е ан­тич­на­та кре­пост Фи­ли­пи. 33 км пре­ди гра­ни­ца­та по­се­ща­ва­ме пе­ще­ра­та Ан­ги­ти /7 ев­ро вход/. Под­зем­на­та ре­ка пра­ви пе­ще­ра­та уни­кал­на. А бо­гатс­т­во­то на ста­лак­ти­ти, раз­но­об­раз­ни по фор­ма и го­ле­ми­на, съз­да­ват не­пов­то­ри­мо­то усе­ща­не, че си в при­каз­на ка­мен­на го­ра. Ве­ков­ни­те чи­на­ри пък, през ко­ито пре­ми­на­ва ре­ка Ан­ги­ти, на­пус­кай­ки пе­ще­ра­та, при­да­ват оча­ро­ва­ние на нейния вход и на външ­на­та при­ро­да. Пак сме на гра­нич­ния пункт и пак ка­то на ис­тин­с­ки ев­ро­пейци, след про­вер­ка са­мо на лич­ни­те кар­ти, вди­гат лю­без­но ба­ри­ера­та. Нагоре Как се от­г­леж­дат жи­вот­ни без ка­на­ли­за­ция в гра­да В пе­тък в ре­дак­ци­ята на в. “Ре­ги­он” поз­въ­ни въз­му­тен граж­да­нин, за да сиг­на­ли­зи­ра за край­но неп­ри­ят­на­та еко­ло­гич­на об­с­та­нов­ка, в ко­ято са при­ну­де­ни да жи­ве­ят той и съ­се­ди­те му от ул. “Алес­кан­дър II” в Асе­нов­г­рад. Съ­се­дът им К.К. от го­ди­ни ги тор­мо­зи с от­г­леж­да­не­то на жи­вот­ни, за ко­ито ня­ма под­хо­дя­щи ус­ло­ви­я, ни­то ка­на­ли­за­ция и на всич­ки­те им опи­ти да се оп­ла­чат, ре­аги­ра с гру­бос­ти ка­то ги дър­жи в страх и нап­ре­же­ни­е. В мо­мен­та в дво­ра си той от­г­леж­да аг­не­та и ов­це, ко­кош­ки, зайци, ку­че, ко­ето пус­ка да оби­ка­ля без­над­зор­но квар­та­ла. Без нуж­на­та хи­ги­ена, при не­въ­об­ра­зи­ма смрад, шум и прах от ме­лач­ка­та, с ко­ято сми­ла хра­на­та им. За та­ка­ва се из­пол­з­ват и от­па­дъ­ци­те от пи­ле­та, от бо­за­джийни­ци, а гъг­ри­ци­те от фу­ра­жи­те пъп­лят нав­ся­къ­де по до­мо­ве­те ни. Не сме­ем да си от­во­рим про­зор­ци­те, за да си про­вет­рим къ­щи­те. Мно­гок­рат­но сме по­да­ва­ли сиг­на­ли, те­ле­ви­зи­ята ид­ва и сни­ма, но ни­как­ви ре­зул­тат­ни мер­ки до­се­га не са пред­п­ри­ети, щом К.К. про­дъл­жа­ва да ни тор­мо­зи. Се­га, в на­ве­че­ри­ето на го­ле­мия хрис­ти­ян­с­ки праз­ник Ве­лик­ден по­ве­че от вся­ко­га ни се ис­ка да пре­чис­тим не са­мо ду­ши­те си, но и ат­мос­фе­ра­та око­ло нас, в ко­ято жи­ве­ем. За­то­ва се об­ръ­ща­ме с на­деж­да към но­ва­та мес­т­на уп­ра­ва, към ор­га­ни­те по еко­ло­ги­я, ве­те­ри­на­рен, са­ни­та­рен и вся­ка­къв друг кон­т­рол, мо­ля ви, по­мог­не­те ни да се ос­во­бо­дим от смрад­та от из­па­ре­ни­ята, от шу­ма и пра­ха, при ко­ито сме при­ну­де­ни да от­г­леж­да­ме де­ца­та си и всич­ки ние да жи­ве­ем. Нагоре В ЧИР­ПАН БЛА­ЖАТ ДУ­ША­ТА СИ С БИЖ­У­ТЕР­С­КИ ПЛАТ­НА Ми­ла Ко­ле­со Из­лож­ба на асе­нов­г­рад­с­кия ху­дож­ник Ве­се­лин Стайков под нас­лов “Би­жу­тер­с­ки плат­на от Ста­ни­ма­ка” бе от­к­ри­та в ху­до­жес­т­ве­на­та га­ле­рия в Чир­пан в де­ня на ху­мо­ра и лъ­жа­та. Из­лож­ба­та е по про­ект “Про­фил на ед­на об­щи­на”, спе­че­лен от мес­т­ния ху­дож­ник, чи­ято ре­али­за­ция е фи­нан­си­ра­на за 2 го­ди­ни. “Из­б­рах за пър­ва моя из­лож­ба в про­ек­та град Чир­пан, за­що­то га­ле­ри­ята е под­хо­дя­ща за цел­та, а и ди­рек­то­рът Вла­ди­мир Кон­да­рев с въз­рож­ден­с­ки дух под­гот­ви пред­с­та­вя­не­то на изя­ва­та”, ка­за Ве­се­лин Стайков. Гру­па асе­нов­г­рад­ча­ни - об­щи­на­ри, при­яте­ли и це­ни­те­ли на жи­во­пи­се­ца ува­жи­ха от­к­ри­ва­не­то на из­лож­ба­та, чир­пан­лии съ­що се от­зо­ва­ха с лю­бо­питс­т­во и ин­те­рес, за да об­ла­жат ду­ши­те с “би­жу­тер­с­ки­те плат­на” на ста­ни­маш­кия ри­су­вач. Нагоре Зла­то и бронз за асе­нов­г­рад­ча­ни от пър­вен­с­т­во по та­еку­он-до СТА­НИ­МИ­РА ПЕТ­РО­ВА И ЯН­КО ПЕТ­РОВ ПРЕД­С­ТА­ВИ­ХА ОТ­ЛИЧ­НО КЛУБ “АСЕ­НО­ВЕЦ” РЕ­ГИ­ОН ПРЕС С два злат­ни ме­да­ла и ку­па за най-тех­ни­чен със­те­за­тел се за­вър­на асе­нов­г­рад­чан­ка­та Ста­ни­ми­ра Пет­ро­ва от Дър­жав­но­то пър­вен­с­т­во по та­еку­он-до, ко­ето се про­ве­де на 4 и 5 ап­рил т.г. в Со­фи­я. 17-го­диш­на­та Ста­ни­ми­ра тре­ни­ра в асе­нов­г­рад­с­кия клуб “Асе­но­вец та­еку­он-до” с треньор Ге­ор­ги Шиш­ков ве­че осем го­ди­ни. От­лич­но се пред­с­та­ви на пър­вен­с­т­во­то и нейни­ят брат Ян­ко Пет­ров /20 г./, кой­то за­воюва брон­зов ме­дал при мъ­же­те. Със­те­за­те­ли­те ни се спра­ви­ха с из­к­лю­чи­тел­но го­ля­ма­та кон­ку­рен­ция при учас­ти­ето на над 30 клу­ба по та­еку­он-до от ця­ла­та стра­на. Ста­ни­ми­ра и Ян­ко са сред най-изя­ве­ни­те ни спор­тис­ти с го­лям по­тен­ци­ал да про­дъл­жат да пред­с­та­вят клу­ба ни та­ка ус­пеш­но, за­яви пред “Ре­ги­он” треньо­рът Ге­ор­ги Шиш­ков, кой­то из­ка­за бла­го­дар­ност към стро­ител­на ком­па­ния “Ма­рин­с­ки”, спон­сор на от­бо­ра. Нагоре

седмицата Реф­лек­си на чи­нов­ни­ци РЕГИОН ПРЕС Крас­но­ре­чив при­мер за то­ва как ра­бо­тят дър­жав­ни­те ин­с­ти­ту­ции имах­ме пре­ди бро­ени дни. По­ве­че от де­но­но­щие ни­кой не ог­ла­си за опа­сен еко­ло­ги­чен ин­ци­дент. Във во­ди­те на Чая са се из­лели по­не по­ло­вин тон ма­зут, а мо­же би и ня­кол­ко пъ­ти по­ве­че. Граж­данс­ка за­щи­та се е яви­ла на­мяс­то и е ос­та­на­ла там ча­со­ве на­ред. Ни­кой ня­ма да ог­ла­си, че имен­но сму­ща­ва­ща­та не­под­гот­ве­ност на еки­пи­ров­ка­та и хо­ра­та на та­зи дър­жав­на ин­с­ти­ту­ция е при­чи­на­та тол­ко­ва дъл­го вре­ме ак­ци­ята да не е прик­лю­чи­ла. Ни­кой ня­ма да ог­ла­си и за­що за слу­чи­ло­то се 30 ча­са по- къс­но изоб­що не бя­ха из­вес­те­ни от РИ­ОСВ- Плов­див. Об­щи­на Асе­нов­г­рад пое ан­га­жи­мен­та да се спра­ви са­мо с раз­ли­ва. Как­ви точ­но ще са еко­по­ра­же­ни­ята, то­ва все още ни­кой не об­съж­да. Пре­ди бро­ени дни пък сто де­ка­ра го­ри се за­па­ли­ха над Дол­ни Во­ден. Раз­б­ра се, че ог­не­бор­ци­те бе­зус­пеш­но са тър­се­ли мо­бил­на свръз­ка с на­чал­ни­ци­те на асе­нов­г­рад­с­ко­то лес­ни­чейс­т­во. За­то­ва по­тър­си­ли по­мощ гра­до­на­чал­ни­кът да свър­ши тая ра­бо­та. До­то­га­ва по­жа­рът се е раз­рас­нал се­ри­оз­но. Къ­де са дър­жав­ни­те служ­би, кой им тър­си от­го­вор­ност за не­нав­ре­мен­но от­ре­аги­ра­не? Кой каз­ва ис­ти­на­та док­рай? И ня­ко­га ще има ли на­зо­ва­ни точ­но, яс­но, кон­к­рет­ни ви­нов­ни за по­доб­ни ин­ци­ден­ти - го­ра­та над Дол­ни Во­ден или ма­зу­тът, из­т­ро­вил во­ди­те на Ча­я?