Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 17, 3 - 9 май, 2006   14 го­ди­ни “Ре­ги­он,, От­ло­жи­ха де­ба­та за кон­це­си­ите Напрежение за лекарски заплати Помощи от хазната за самодейни състави Асеновград със символика след изричен обществен дебат Останахме без шеф на прокуратурата Пи­анис­тът Ста­мен Стан­чев до­ве­де хор “Гли­мур” в род­ния си град Хиляди думи за любовта 185 ГО­ДИ­НИ ХРАМ “СВЕ­ТИ НИ­КО­ЛА” Праз­ну­ва­ха лет­ния Ата­на­сов­ден 14 го­ди­ни “Ре­ги­он,, Вес­т­ни­кът, кой­то вся­ка сря­да ид­ва при вас с но­ви­ни от об­щес­т­ве­но- по­ли­ти­чес­кия жи­вот на об­щи­на Асе­нов­г­рад и мно­го офер­ти за биз­не­са, кул­ту­ра­та и би­та, на­вър­ши 14 го­ди­ни. През из­ми­на­ло­то де­се­ти­ле­тие и поч­ти по­ло­ви­на “Ре­ги­он” бе­ше и е та­къв, ка­къв­то е жи­во­тът в об­щи­на­та, как­ви­то са хо­ра­та, ко­ито го жи­ве­ят и про­ме­нят по­ве­че или по- мал­ко. “Ре­ги­он” пи­ше съв­ре­мен­на­та хро­ни­ка на ед­но об­щес­т­во, раз­ви­ва­що се в ус­ло­ви­ята на де­мок­ра­ция с всич­ки плю­со­ве и ми­ну­си на про­мя­на­та. “Ре­ги­он” се ут­вър­ди ка­то ин­фор­ма­ци­онен цен­тър на раз­ви­ва­щия се биз­нес в об­щи­на­та. На стра­ни­ци­те му кръс­тос­ват шпа­ги раз­лич­ни мне­ния и пос­ла­ния по вре­ме на ожи­ве­ни пре­диз­бор­ни де­ба­ти. Вес­т­ник на всич­ки по­ко­ле­ни­я, от­во­рен за мис­ли­те и пре­жи­вя­ва­ни­ята на тийнейджъ­ри­те, на мла­ди­те твор­ци и та­лан­ти, ет­ни­чес­ки то­ле­ран­тен, по­зи­тив­но нас­т­ро­ен към вся­ка идея и ини­ци­ати­ва, про­во­ки­ра­щи доб­ро­то у чо­ве­ка. На Гер­гьов­ден еки­път на “Ре­ги­он” ще за­па­ли 14 све­щи вър­ху праз­нич­на­та тор­та - за здра­ве, щас­тие и ус­пех. И за да го има “Ре­ги­он” още 14 го­ди­ни. И след то­ва. За­ра­ди те­зи, ко­ито го че­тат, ха­рес­ват и тър­сят. Нагоре От­ло­жи­ха де­ба­та за кон­це­си­ите Ани ТЕН­ЧЕ­ВА За след­ва­що ре­дов­но за­се­да­ние на Об­щин­с­ки съ­вет - Асе­нов­г­рад ста­рейши­ни­те от­ло­жи­ха де­ба­та за въз­мож­ни про­ме­ни в об­щин­с­ка­та на­ред­ба за кон­це­си­ите. Мяр­ка­та бе про­во­ки­ра­на от пис­ме­но ис­ка­не на съ­вет­ни­ка Фи­лип Ко­ча­нов, кой­то нас­тоя да се спре те­ча­ща­та в мо­мен­та про­це­ду­ра по от­да­ва­не на кон­це­сия на об­щин­с­кия пар­кинг пред Бач­ков­с­кия ма­нас­тир , за­ра­ди ре­ак­ции на от­с­ра­не­ни кан­ди­да­ти. Ко­ча­нов нас­тоя да се ко­ри­ги­ра спец­на­ред­ба­та в час­т­та й, къ­де­то не се до­пус­кат до кан­ди­датс­т­ва­не фир­ми с под три го­ди­ни дейност. По­ве­че от час съ­вет­ни­ци­те спо­ре­ха да­ли изоб­що имат пра­во да об­съж­дат кон­це­си­ята на бач­ков­с­кия пар­кинг, след ка­то тя е в ход и има съ­вет­ни­ци, под­пи­са­ли дек­ла­ра­ции да не из­да­ват дан­ни от не­я. На съ­ща­та се­сия оба­че бе ог­ла­се­но об­с­то­ятел­с­т­во­то, че стар­то­ва­та це­на за кон­це­си­он­на внос­ка пред об­щи­на­та е три пъ­ти по-нис­ка от до­се­гаш­ния го­ди­шен на­ем. Ед­ва 1 600 ев­ро ис­ка об­щи­на­та за го­ди­на от бъ­де­щия кон­це­си­онер, при по­ло­же­ни­е, че от­че­тът от до­се­гаш­на­та ек­с­п­ло­ата­ция на пар­кин­га со­чи чист го­ди­шен при­ход 10 000 ле­ва. Нагоре Напрежение за лекарски заплати Весела ПЕТРОВА Под­пис­ка от 12 ле­ка­ри от Ме­ди­цин­с­ки цен­тър-1 - Асе­нов­г­рад е вне­се­на до Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Ле­кар­с­кия съ­юз, Глав­на ин­с­пек­ция по тру­да, НО­И, кме­та на гра­да и мес­т­ния пар­ла­мент. Про­тес­тът е за­ра­ди не­оп­рав­да­но спо­ред ле­ка­ри­те за­ни­жа­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­ята от ме­сец фев­ру­ари на­сам. Ле­ка­ри­те нас­то­яват, че е на­пъл­но неп­ра­во­мер­но от до­го­во­ре­ни­те 35% от за­ра­бо­те­ни­те сред­с­т­ва за зап­ла­ти да се удър­жат и оси­гу­ров­ки, как­то и да се по­емат раз­хо­ди за еле­нер­ги­я, те­ле­фо­ни, ле­кар­с­т­ва и дру­ги кон­су­ма­ти­ви. Меж­дув­ре­мен­но ста­на яс­но, че в об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция е де­по­зи­ран за ста­но­ви­ще го­диш­ни­ят фи­нан­сов от­чет на об­щин­с­ко­то ме­ди­цин­с­ко дру­жес­т­во за 2005 го­ди­на. Спо­ред от­че­та го­диш­на­та пе­чал­ба от дейнос­т­та му е ну­ла ле­ва. Нагоре Помощи от хазната за самодейни състави Иво ДОЛЕВ Об­що 5 200 ле­ва от­пус­ка об­щин­с­ка­та хаз­на за фи­нан­со­во под­по­ма­га­не дейнос­т­та на са­мо­дей­ни със­та­ви от Асе­нов­г­рад. Най- го­ля­ма су­ма е от­пус­на­та за ан­сам­бъл “Ка­пи­тан Пет­ко войво­да” и за хор “Ста­ни­ма­ка” на Об­щин­с­кия съ­юз на пен­си­оне­ри­те- по 1 500 ле­ва. Под­по­ма­га­не за дейнос­т­та си от 300 до 800 ле­ва по­лу­ча­ват с ре­ше­ние на съ­вет­ни­ци­те и хор “Ди­мо Ха­джи­ди­мов” на Ма­ке­дон­с­ко­то дру­жес­т­во, гру­па “Въл­шеб­ни ме­ло­дии” за ста­ри град­с­ки пес­ни, квар­тет ус­т­ни хар­мо­ни­ки и хор “Ро­доп­с­ки зву­ци”. Нагоре Асеновград със символика след изричен обществен дебат Вне­се­на­та от Об­щи­на­та на­ред­ба за но­ва сим­во­ли­ка на Асе­нов­г­рад бе вър­на­та от ста­рейши­ни­те на пос­лед­на­та ре­дов­на се­сия с ар­гу­мен­та, че е ну­жен из­ри­чен об­щес­т­вен де­бат. Съ­вет­ни­ци­те са ка­те­го­рич­ни, че до­ри са­ми­те те в зна­чи­тел­на сте­пен не са би­ли за­поз­на­ти с про­ек­та. Асе­нов­г­рад да има се­дем ви­да сим­во­ли - герб и зна­ме на об­щи­на­та, знач­ка “Асе­нов­г­рад”, пе­чат и пла­кет “Асе­нов­г­рад”, как­то и знак “По­че­тен граж­да­нин на Асе­нов­г­рад” и по­че­тен знак на са­ма­та об­щи­на­. Пред­ло­же­ни­ето е да се уза­ко­ни да ос­та­не Праз­ник на Асе­нов­г­рад пос­лед­на­та не­де­ля на ме­сец май. Ве­че са де­по­зи­ра­ни бли­зо де­сет пред­ло­же­ния за поп­рав­ки в про­ек­та за на­ред­ба - сред тях е да от­пад­не ог­ра­ни­че­ни­ето, че в един ман­дат мес­т­ни­ят пар­ла­мент има пра­во да при­ема не по­ве­че от 8 по­чет­ни асе­нов­г­рад­ча­ни. Как­ви­то и про­ме­ни да се на­ло­жат след об­щес­т­вет­ния де­бат, ед­ва ли ще от­пад­нат раз­де­ли­те за ад­ми­нис­т­ра­тив­на и на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност за все­ки, кой­то си поз­во­ли да зло­упот­ре­бя­ва със сим­во­ли­те на об­щи­на­та. Нагоре Останахме без шеф на прокуратурата Иво ДОЛЕВ От на­ча­ло­то на ме­сец май без шеф ос­та­на асе­нов­г­рад­с­ка­та ра­йон­на про­ку­ра­ту­ра след ка­то Ни­ко­лай Найде­нов по­лу­чи наз­на­че­ние ка­то про­ку­рор в Ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра. Найде­нов е встъ­пил в длъж­ност на 2 май, пот­вър­ди ше­фът на Ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра Ан­д­рей Ата­на­сов. Из­бо­рът му е гла­су­ван от Вис­шия съ­де­бен съ­вет. Са­мо пре­ди ме­сец лич­но г-н Ни­ко­лай Найде­нов пот­вър­ди пред ре­пор­те­ри тук, че ня­ма ни­как­во на­ме­ре­ние да на­пус­ка пос­та си в Асе­нов­г­рад, би­ло му е нап­ра­ве­но пред­ло­же­ние да по­лу­чи наз­на­че­ние в Ок­ръ­жен съд- Плов­див, но той от­ка­зал. Ста­на яс­но оба­че, че при­чи­на за от­каз от ма­гис­т­рат­с­ко наз­на­че­ние е во­тът на Вис­шия съ­де­бен съ­вет, кой­то всъщ­ност е нап­ра­вил от­ка­за. За­се­га Асе­нов­г­рад­с­ка­та про­ку­ра­ту­ра ос­та­ва без нов шеф, все още не е нап­ра­ве­но пред­ло­же­ние за наз­на­че­ние на пос­та. Вре­мен­но из­пъл­ня­ващ длъж­нос­т­та шеф на про­ку­ра­ту­ра­та е зам.- ра­йон­ният про­ку­рор Ди­ми­тър Ми­хов. Нагоре Пи­анис­тът Ста­мен Стан­чев до­ве­де хор “Гли­мур” в род­ния си град Еми­лия КО­ЛЕ­ВА Хор “Гли­мур” от ферьор­с­ки­те ос­т­ро­ви гос­ту­ва в пе­тък в Асе­нов­г­рад. Кон­цер­тът бе из­не­сен в за­ла­та на на­род­но чи­та­ли­ще “Ро­до­лю­бие” и включ­ва­ше раз­но­об­ра­зен ре­пер­то­ар от ста­ри и но­ви ферьор­с­ки пес­ни, та­ка съ­що и ши­ро­ка па­лит­ра от чуж­ди про­из­ве­де­ни­я. Хо­рът е пъ­ту­вал из­вън стра­на­та и е из­на­сял кон­цер­ти в Да­ни­я, Ис­лан­ди­я, Грен­лан­ди­я, Шег­лан­д­с­ки и Алан­д­с­ки ос­т­ро­ви. Кон­цер­т­но­то тур­не в Бъл­га­ри­я, ко­ето об­х­ва­ща Бал­чик, Плов­див и Асе­нов­г­рад, е ре­зул­тат от съв­мес­т­на­та ра­бо­та на “Гли­мур” и бъл­гар­с­кия пи­анист Ста­мен Стан­чев, кой­то е ро­ден и из­рас­т­нал в Асе­нов­г­рад, но от 20 го­ди­ни жи­вее в Да­ни­я. В кон­цер­та учас­т­ва­ха 25 из­пъл­ни­те­ли и то­ва да­де въз­мож­ност на пуб­ли­ка­та да при­до­бие доб­ра пред­с­та­ва за ферьор­с­ка­та хо­ро­ва тра­ди­ци­я. Ин­те­рес­ни фак­ти за ферьор­с­ки­те ос­т­ро­ви: - Ферьор­с­ки­те ос­т­ро­ви са са­мо­уп­рав­ля­ва­ща се об­ласт от крал­с­т­во Да­ни­я. - Имат соб­с­т­вен пар­ла­мент и соб­с­т­ве­но зна­ме. - На­се­ле­ни­ето им е от 50 000 чо­ве­ка, а по- го­ля­ма­та част от не­го в ре­ли­ги­оз­но от­но­ше­ние при­над­ле­жи към еван­гел­с­ка­та цър­к­ва. - Най- го­ле­ми­ят из­точ­ник на дохо­ди за ферьор­с­ки­те ос­т­ро­ви са риб­на­та ин­дус­т­рия и ту­риз­мът. Нагоре Хиляди думи за любовта Ка­те­ри­на Алек­сан­д­ро­ва Ми­хайло­ва е ро­де­на на 22 де­кем­в­ри 1992 го­ди­на в Плов­див. Го­ди­ни 13. Зо­дия Ко­зи­рог. Уче­нич­ка в 7-ми клас в СО­У “Св. княз Бо­рис I”. Ка­то ка­къв чо­век се оп­ре­де­ля? Про­ме­нящ се. Ра­бот­ли­ва, упо­ри­та. Вяр­ва­ща в доб­ро­то, но не ви­на­ги зна­еща как да се от­ка­же от се­бе си, за да го пис­тиг­не. Как­во я за­реж­да? Раз­го­вор с при­яте­ли. Как­во я рад­ва? Как­во­то и да е, нап­ра­ве­но спе­ци­ал­но за не­я. И жи­во­тът. Как­во я на­тъ­жа­ва? Кра­ят на при­ятел­с­т­во­то. Смър­т­та. Кра­со­та­та по­ня­ко­га. Лю­би­ма кни­га? “Ха­ри По­тър”. Ка­те­ри­на пе­че­ли кон­курс в 3-ти клас на те­ма: “Ма­ги­ята на сло­во­то” и 3-то мяс­то в ли­те­ра­ту­рен кон­курс за есе “Хи­ля­ди ду­ми за лю­бов­та”. “Лю­бов­та е по­ези­ята и слън­це­то на жи­во­та” В.Г.Бе­лин­с­ки Лю­бов­та! Цял оке­ан в ед­на съл­за. Се­дем не­бе­са в един пог­лед. Ура­ган от въл­не­ния в ед­на въз­диш­ка. Ми­ли­они го­ди­ни в ед­на ми­ну­та. Бо­гатс­т­во, по-цен­но от вся­ко не­зем­но сък­ро­ви­ще. То­ва, ко­ето най-го­ля­ма­та гла­ва не мо­же да схва­не, а най-мал­ко­то сър­це мо­же, се на­ри­ча лю­бов. Труд­но мо­же да се опи­ше с ду­ми що е лю­бов. Тя е жи­вот. А жи­вот без лю­бов е бе­зу­ми­е. Не­об­хо­ди­ма е за чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не. Ма­кар хо­ра­та да смя­тат, че жи­ве­ят бла­го­да­ре­ние на по­ло­же­ни­те за се­бе си гри­жи, всъщ­ност без лю­бов­та е не­мис­лим жи­во­тът. Не би се ро­ди­ло ни­то ед­но де­те, не би оце­лял ни­то един чо­век. Лю­бов­та е най-лъ­че­зар­но­то със­то­яние на ду­ша­та. Тя е стре­ме­жът на чо­век да из­ле­зе от се­бе си и да се влее в жи­во­та на ближ­ни­я. За­то­ва по­ня­ко­га е и кон­ф­ликт на ин­с­тин­к­т­но са­мо­съх­ра­не­ни­е. Да­ли е магьос­ни­ца, или доб­ра фея от при­каз­ки­те, не мо­же да се оп­ре­де­ли, но нейна­та въл­шеб­на си­ла е зав­ла­дя­ва­ща. Тя се до­кос­ва до стру­на­та на сър­це­то и се прев­ръ­ща в пла­мък. Пла­мък, кой­то го­ри тол­ко­ва, кол­ко­то трае сил­на­та лю­бов. Лю­бов­та е свър­за­на с ед­но от най-цен­ни­те чо­веш­ки ка­чес­т­ва. Чрез нея чо­век оби­ча, по­ма­га на сла­би­те, на нуж­да­ещи­те се от по­мощ. Не са­мо отс­т­ра­ня­ва стра­ха от смър­т­та, но и ни ка­ра да се жер­т­ва­ме в име­то на сво­ите близ­ки. Тя ни ка­ра да се рад­ва­ме на чуж­до­то щас­ти­е, да от­к­ри­ем сво­ето в не­го. Тя ни да­ва кри­ле, с нея се чув­с­т­ва­ме ка­то пти­ца в прос­тор­ния не­бос­вод. По­ли­та­ме на­го­ре към не­бе­са­та и се озо­ва­ва­ме в един нов свят, пъ­лен с лю­бов и меч­ти. Свят, в кой­то меч­ти­те ста­ват ре­ал­ност, а ре­ал­нос­т­та - на­ше­то бъ­де­ще. Лю­бов­та е най-свя­то­то и най-не­вин­но­то чув­с­т­во в то­зи свят. Вър­ху нея се кре­пи жи­во­тът и за­то­ва тряб­ва да по­вяр­ва­ме в нея и ще бъ­дем ис­тин­с­ки щас­т­ли­ви! Нагоре 185 ГО­ДИ­НИ ХРАМ “СВЕ­ТИ НИ­КО­ЛА” Сре­ди­ще за ук­реп­ва­не на вя­ра­та и на­род­нос­т­но­то съз­на­ние Све­ще­но­ико­ном Йор­дан ГЕ­ОР­ГИ­ЕВ На 9 май т.г. се на­вър­ш­ват 185 го­ди­ни от за­вър­ш­ва­не­то и ос­ве­ща­ва­не­то на цър­к­ва­та”Св. Ни­ко­ла - Мир­ли­кийс­ки Чу­дот­во­рец” в Асе­нов­г­рад. За пър­ви път Ста­ни­ма­ка /ста­ро­то име на Асе­нов­г­рад/ се спо­ме­на­ва в ус­та­ва на Бач­ков­с­кия ма­нас­тир от 1083 г. ка­то се­ли­ще, вли­за­що във вла­де­ни­ята на ма­нас­ти­ра. През го­ди­ни­те на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во ма­нас­ти­рът се ут­вър­ж­да­ва ка­то ду­хов­но и кул­тур­но сре­ди­ще. На­ро­дът и вла­де­те­ли­те не жа­лят па­ри, стро­ят със сър­це и обич ма­нас­ти­ри, цър­к­ви и мно­жес­т­во па­рак­ли­си. През 1371 г. гра­дът спо­де­ля тра­гич­на­та съд­ба на Плов­див и ос­та­на­ли­те бъл­гар­с­ки гра­до­ве и се­ла, зав­ла­дя­ни от ос­ман­ли­ите. Заб­ра­ня­ва се да се стро­ят ви­со­ки и прос­тор­ни бо­гос­лу­жеб­ни сгра­ди. Не­из­вес­т­ни на­род­ни майс­то­ри съз­да­ват мал­ки, но бо­га­то ук­ра­се­ни хра­мо­ве. През 19 век се из­ди­гат ку­по­ли на 9 хра­ма и по­ве­че от 40 па­рак­ли­са в Асе­нов­г­рад. Мно­го пъ­ти те са би­ли ог­раб­ва­ни, опус­то­ша­ва­ни и пак въз­с­та­но­вя­ва­ни от ро­до­лю­би­ви бъл­га­ри, за да дос­тиг­нат до нас и с кам­ба­нен звън да на­пом­нят за вя­ра­та в Бо­га и в доб­ро­то на на­ши­те съг­раж­да­ни. Храм “Св. Ни­ко­ла” е пос­т­ро­ен през го­ди­ни­те 1816 - 1821. Кои са не­го­ви­те стро­ите­ли и ар­хи­ереи не се зна­е, мо­же са­мо да се пред­по­ла­га, че е бил ос­ве­тен от то­га­ваш­ния Плов­див­с­ки мит­ро­по­лит Па­исий Ела­со­вец. Ма­кар че цър­к­ва­та е вко­па­на в зе­мя­та, съг­лас­но за­по­вед­та, с ко­ято е раз­ре­ше­но да се стро­и, външ­ни­ят й вид е дос­та вну­ши­те­лен. Тя е три­ко­раб­на сгра­да с два ре­да по пет ко­ло­ни, дъл­жи­на­та й е око­ло 17 мет­ра, ши­ри­на 12 м, ви­со­чи­на на сте­ни­те 5 м, а на цен­т­рал­ни­ят ко­раб око­ло 7 м. Гор­дост на хра­ма е ико­нос­та­сът, из­ра­бо­тен от дъ­бо­во дър­во, а ня­кои час­ти от орех. Връз­ка­та със Све­тия ол­тар ста­ва пос­ред­с­т­вом пет две­ри. Цар­с­ки­те две­ри са шедьо­вър на дър­во­рез­бар­с­ко­то из­кус­т­во, за­вър­ш­ва­щи с двуг­лав орел. Сю­же­ти­те за рез­ба­та на ико­нос­та­са са най-раз­лич­ни. Ня­кои са взе­ти нап­ра­во от при­ро­да­та: ме­ки и неж­ни ру­жи, кра­си­ви ро­зи, чуд­ни ла­ле­та, акан­то­ви лис­та и дру­ги. А над всич­ко пре­об­ла­да­ва ло­за­та -ху­ба­ва, бо­га­та с пло­до­ве, с изо­би­ли­е, на­те­жа­ла от гроз­де, да­ря­ва­ща жи­вот. На­ли сам Исус Хрис­тос е ка­зал: “Аз съм ло­за­та, вие - пръч­ки­те” /Йо­ан 15:1, 15:8/. На­ли чрез ло­зо­вия плод се при­чес­тя­ва­ме с кръв­та Хрис­то­ва и по­лу­ча­ва­ме ве­чен и бла­жен жи­вот. Сър­нич­ки, агън­ца, елен­че­та, кра­си­ви гъ­лъб­че­та, ка­чу­ла­ти чу­чу­ли­ги и раз­ни дру­ги жи­вот­ни от при­ро­да­та са из­ра­бо­те­ни и впле­те­ни в рез­ба­та на ико­нос­та­са. Не лип­с­ват и гла­ви на ан­ге­ли, тук е съ­що и двуг­ла­ви­ят орел - сим­вол на са­мо­дър­жа­ви­е, си­ла и власт. За съ­жа­ле­ни­е, скром­ни­те майс­то­ри на та­зи без­мер­на кра­со­та и ху­бост не са ос­та­ви­ли ни­как­ви над­пи­си за се­бе си. Име­на­та им ос­та­ват за­пи­са­ни са­мо в не­бе­са­та, в кни­га­та на веч­ния жи­вот. Кам­ба­на­ри­ята е стро­ена през 1903 г. и има ви­со­чи­на 15 м, за­поч­на­та при ос­но­ви­те че­ти­рис­тен­на, от шес­тия ме­тър на­го­ре е осем­с­тен­на. Тя до­пъл­ва ти­пич­ния си­лу­ет на Асе­нов­г­рад. Кам­ба­на­та е по­ръ­ча­на и из­ра­бо­те­на във Ви­ена спе­ци­ал­но за цър­к­ва­та “Св. Ни­ко­ла” през 1883 г. от дру­жес­т­во­то “Св. Три Све­ти­те­ли”. От­дав­на са за­ли­че­ни поч­ти всич­ки ста­ри сте­но­пи­си. Пред­по­ла­га се, че пър­ви­те ху­дож­ни­ци ико­но­пис­ци са са­мо­ков­с­ки­те майс­то­ри. Спо­ме­на­ват се още име­на­та на Ди­ми­тър Со­ти­ров Те­са­ло­ни­кийче­то, Ди­ми­тър Хрис­тов Са­ка­тя, Щерьо Зог­раф, Г. То­мов, Ге­ор­ги Ксаф, Пе­тър Джам­джи­ев. Ис­то­ри­ята на цър­квата се де­ли на два пе­ри­ода: от 1821 до 1906 г. и от 1906 г. до днес. Зна­ят се име­на­та на след­ни­те све­ще­нос­лу­жи­те­ли: през пър­вия пе­ри­од, ко­га­то цър­к­ва­та е би­ла в ръ­це­те на гър­ци и гър­че­ещи се, под ве­дом­с­т­во­то на Ца­риг­рад­с­ка­та пат­ри­ар­шия - Ге­ор­ги Ха­джи­ди­мит­ра­ков - пър­ви ено­рийс­ки све­ще­ник, ико­ном и ар­хи­ерейс­ки на­мес­т­ник; Ва­сил Ди­мит­ра­ков - не­гов син и със­лу­жи­тел; ико­ном Сте­фан Ди­мов - бъл­га­рин от Ус­то­во; про­то­и­ерей Ге­ор­ги Ка­ра­джа - пос­ле­ден гръц­ки све­ще­ник до 1906 г. Цър­к­ва­та е пре­да­дена на бъл­гар­с­ко­то цър­ков­но нас­то­ятел­с­т­во ед­ва в 1906 г., на 17 но­ем­в­ри. В със­та­ва му вли­зат: Лу­ка Че­па­рин­ков, Ген­чо Ка­зан­джи­ев, Иван Бух­лев /то­га­ва ено­рийс­ки при цър­к­ва “Св. Бла­го­ве­ще­ние”/. За пър­ви бъл­гар­с­ки ено­рийс­ки све­ще­ник е бил наз­на­чен Ди­ми­тър Ка­ра­джов /слу­жил от 1906 до 1910 г./, вто­ри е Хрис­то Ста­лев Тя­нев / 1910 - 1939 г./, тре­ти - Ки­рил Ата­на­сов Ве­ли­ков /1939 - 1948 г. и 1956 - 1985 г./, чет­вър­ти - Ан­гел Се­мер­джи­ев /1948 - 1949 г./, пе­ти - Сто­ян Ива­нов Ма­ке­дон­с­ки /1949 - 1951 г./, шес­ти - про­то­и­ерей Ге­ор­ги Те­офи­лов /1952 - 1956 г./. На 1 май 1986 г. за ено­рийс­ки све­ще­ник е наз­на­чен Йор­дан Ге­ор­ги­ев, нас­то­ящ пред­се­да­тел на цър­ков­но­то нас­то­ятел­с­т­во, за­вър­шил Ду­хов­на ака­де­ми­я. През 1987 г. с бла­гос­ло­ве­ни­ето на Плов­див­с­кия мит­ро­по­лот Ар­се­ний и с по­мощ­та на хрис­ти­яни­те от ено­ри­ята и рев­нос­т­но­то съ­дейс­т­вие на цър­ков­но­то нас­то­ятел­с­т­во се из­вър­ши ос­но­вен ре­монт на хра­ма, кам­ба­на­ри­ята, цър­ков­на­та къ­ща и ог­ра­да­та. Към ено­ри­ята “Св. Ни­ко­ла” са при­да­де­ни: храм-па­рак­лис “Св. Си­ме­он Стъл­п­ник и св. Три­фон”, на­ми­ращ се в дво­ра на цър­к­ва­та; храм-па­рак­лис “Св. Кръст” на ул. “Дра­го­ман”; храм-па­рак­лис “Св. Ар­хан­ге­ли”; храм-па­рак­лис “Св. Не­де­ля”; храм-па­рак­лис “Въ­ве­де­ние Бо­го­ро­дич­но”, на­ри­чан още “Св. Ка­ли­ни­ца”, на­ми­ращ се в бли­зост до “Св. Ян”. На 17 сеп­тем­в­ри 2005 г. към хра­ма бе от­крит па­рак­лис “Св.св.Со­фи­я, Вя­ра, На­деж­да и Лю­бов”. От 2000 г. към цър­к­ва­та фун­к­ци­они­ра тра­пе­за­ри­я, ко­ято вся­ка не­де­ля хра­ни от 150 до 200 чо­ве­ка. От го­ди­на тук фун­к­ци­они­ра и цър­ков­но учи­ли­ще. Ис­то­ри­ята на род­ния ни град е свър­за­на с име­на­та на ве­ли­ки бъл­гар­с­ки ца­ре - Ка­ло­ян, Иван-Асен II, Иван Алек­сан­дър, на ве­ли­кия св. Пат­ри­арх Ев­ти­мий, с де­ло­то на пат­ри­ар­ха на бъл­гар­с­ко­то на­ци­онал­но въз­раж­да­не св. Па­исий Хи­лен­дар­с­ки, с мно­го ма­нас­ти­ри, цър­к­ви и па­рак­ли­си, ко­ито и днес са жи­ва­та па­мет на на­ро­да ни, ед­но не­оце­ни­мо бо­гатс­т­во, ко­ето тряб­ва да па­зим. Храм “Св. Ни­ко­ла” и при­чис­ле­ни­те към не­го па­рак­ли­си са би­ли и днес са сре­ди­ще за за­паз­ва­не и ук­реп­ва­не на вя­ра­та и на­род­нос­т­но­то съз­на­ние. Нагоре Праз­ну­ва­ха лет­ния Ата­на­сов­ден Ми­ла КО­ЛЕ­СО Вче­ра асе­нов­г­рад­ча­ни и гос­ти на гра­да от­бе­ля­за­ха лет­ния Ата­на­сов­ден. По тра­ди­ция вся­ка го­ди­на той се чес­т­ва в цър­к­ва­та “Св. Ата­на­сий” и в ед­но­имен­ния па­рак­лис до ис­то­ри­чес­ка­та Асе­но­ва кер­пост. Там це­ре­мо­ни­ята от­с­лу­жи йе­ро­мо­нах Мит­ро­фан от Бач­ков­с­ка­та све­та оби­тел. Свя­то­то мяс­то се сто­па­нис­ва от се­мейс­т­во Пен­ка и Иван Ни­ко­ла­еви, ко­ито за­ед­но с гру­па пра­вос­лав­ни хрис­ти­яни за­поч­на­ха под­го­тов­ка­та за праз­ни­ка още пре­ди ме­сец. Мес­т­нос­т­та око­ло па­рак­ли­са е об­ла­го­ро­де­на, из­г­ра­де­на е ар­ка, ко­ято во­ди към не­го, а над­пи­си­те по нея са из­пи­са­ни от ху­дож­ни­ка Юрий Ка­ло­фе­ров. За всич­ки пра­вос­лав­ни хрис­ти­яни, ко­ито по­се­ти­ха па­рак­ли­са “Св. Ата­на­сий”, пре­вър­нал се в цен­тър за ре­ли­ги­озен ту­ри­зъм, сто­па­ни­те бя­ха при­гот­ви­ли три ка­за­на със стар фа­сул, аг­неш­ки и те­леш­ки кур­бан. Нагоре

седмицата Променят бюджета на Асеновград РЕГИОН ПРЕС Об­щин­с­ки­ят бю­джет се про­ме­ня със за­по­вед на кме­та № А-352/ 31.03.2006 г., за­ра­ди до­пъл­ва­ща дър­жав­на суб­си­дия и тран­с­фе­ри от Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­ал­ни­те гри­жи. Об­щин­с­ка­та хаз­на по­лу­ча­ва 22 000 ле­ва още за оси­гу­ря­ва­не на за­кус­ка и мляко за де­ца­та от на­ча­лен учи­ли­щен курс, над 18 000 ле­ва за прог­ра­ми по вре­мен­на за­етост, още 3 650 ле­ва за обу­че­ние по спец­п­ро­ект на об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ци­я. Има и до­пъл­ни­те­лен транш от над 15 000 ле­ва за по­ема­не раз­хо­ди­те на пъ­ту­ва­щи­те учи­те­ли в об­щи­на­та. В про­мя­на­та се включ­ват и 150 ле­ва, да­ре­ни от граж­да­ни за ос­вет­ле­ние на тра­се­то към Асе­но­ва­та кре­пост.