Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 22, 7 - 13 юни, 2006г.   Медицински управител отива на съд за нелегален софтуер Приемат старт от 3.5 милиона лева за приватизация на “Св. княз Бо­рис I” "СИМЕНС" обещава седем пъти повече улично осветление за Асеновград “Блас­т­бор” ООД ра­бо­ти по ев­ро­пейс­ки стан­дарти Аптека “№1-Тупси”- 15 години професионализъм в действие Ре­дов­ни­те кли­ен­ти на ап­те­ка “№1-Туп­си” с наг­ра­ди от том­бо­ла­та Победителят ИЗБОРЪТ НА ОСВОБОДЕНАТА СВЕТЛИНА Асе­нов­г­рад­с­ки­те тан­цьо­ри по­ка­за­ха мно­го доб­ри ре­зул­та­ти “Очи без съл­зи” - па­мет за ед­на чо­веш­ка дра­ма Во­ево­ди да­ри­ха те­ле­ви­зор на дом “Та­ню войво­да” Фердун спе­че­ли тур­нир в Плов­див Медицински управител отива на съд за нелегален софтуер Ани ТЕНЧЕВА Уп­ра­ви­те­лят на МЦ-1 - Асе­нов­г­рад д-р Лъ­че­зар Хрис­тов е под­съ­дим по де­ло за не­ле­гал­но пол­з­ва­не на ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­ве­ност. Ра­йон­на про­ку­ра­ту­ра е внес­ла об­ви­ни­те­лен акт сре­щу уп­ра­ви­те­ля по чл. 172 ал. 2 от НК след раз­с­лед­ва­не за два лицен­зи­ра­ни компю­тъ­ра и прог­ра­ми­те, ин­с­та­ли­ра­ни в тях. За­сеч­ка­та е ста­на­ла, след ка­то на 30 но­ем­в­ри 2005 го­ди­на с раз­ре­ше­ние на съ­да два­та въп­ро­сни компю­тъ­ра са из­зе­ти от ка­би­не­та на уп­ра­ви­те­ля. В ком­пют­ри­те са от­к­ри­ти прог­ра­ми за сва­ля­не на му­зи­ка, фил­ми и ме­ди­цин­с­ки прог­ра­ми, за ко­ито ня­ма до­ку­мен­ти, че е раз­ре­ше­но ин­с­та­ли­ра­не­то им. До 3 000 ле­ва гло­ба и три го­ди­ни зат­вор се пред­виж­да за де­яни­ето по за­кон. Д-р Лъ­че­зар Хрис­тов не се приз­на­ва за ви­но­вен и е ка­те­го­ри­чен в по­ка­за­ни­ята си, че до ком­пют­ри­те от ка­би­не­та му имат дос­тъп всич­ки ко­ле­ги. Са­ми­ят той пък не е пред­по­ла­гал, че за­ку­пе­ни­те на ли­ценз ком­пют­ри не са прид­ру­же­ни и от ле­га­ли­за­ция на въп­рос­ни­те соф­ту­ери. Очак­ва се мес­т­ни­ят пар­ла­мент в сря­да, ко­га­то ста­рейши­ни­те ще раз­г­леж­дат го­ди­шните ба­лан­си на МЦ-1 да де­ба­ти­рат и си­ту­аци­ята око­ло д-р Лъ­че­зар Хрис­тов, най- ве­че об­с­то­ятел­с­т­во­то, че той ве­че е под­съ­дим. Нагоре Приемат старт от 3.5 милиона лева за приватизация на “Св. княз Бо­рис I” Иво ДОЛЕВ Го­то­ва е при­ва­ти­за­ци­он­на­та оцен­ка на об­щин­с­ка фир­ма “Св. княз Бо­рис Пър­ви”, с про­це­ду­ра на от­к­ри­то над­да­ва­не на търг ще се тър­си ку­пу­вач за фир­ме­ни­те ак­ти­ви. За на­чал­на при­ва­ти­за­цион­на це­на се очак­ва мес­т­ни­ят пар­ла­мент за одоб­ри це­на от 3 550 000 ле­ва. На пред­с­то­яща­та ре­дов­на се­сия съ­вет­ни­ци­те ще при­емат и го­дишни­те фи­нан­со­ви от­че­ти на всич­ки об­щин­с­ки фир­ми. Дан­ни­те со­чат трай­на тен­ден­ция или на за­гу­би, или на сим­во­лич­ни пе­чал­би. Най- се­ри­оз­ни се очер­та­ват спо­ред от­че­ти­те за­гу­би­те на об­щин­с­ка­та бол­ни­ца- над 170 000 ле­ва, как­то и на об­щин­с­ка фир­ма “Св. княз Бо­рис Пър­ви”. Нагоре "СИМЕНС" обещава седем пъти повече улично осветление за Асеновград РЕГИОН ПРЕС Кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов е по­лу­чил пис­ме­на офер­та от пред­с­та­ви­тел­с­т­во на “Си­менс” в Бъл­га­рия за под­дръж­ка на улич­но­то ос­вет­ле­ние на Асе­нов­г­рад. Пред­ла­гат се под­роб­ни па­ра­мет­ри, най- ве­ро­ят­но офер­та­та ще бъ­де об­съ­де­на след док­лад­на за­пис­ка и от мес­т­ния пар­ла­мент. При око­ло 1000 све­те­щи точ­ки из ули­ци­те на Асе­нов­г­рад, офер­та­та на “Си­менс” пред­ла­га в срок до ед­на го­ди­на да свет­нат об­що 7 000 лам­пи из гра­да. Още две дру­ги офер­ти за под­дър­жа­не и мо­дер­ни­зи­ра­не на улич­но­то ос­вет­ле­ние из гра­да е по­лу­чил кме­тът са­мо за бро­ени дни, всич­ки са по ли­ния на пуб­лич­но- час­т­но­то пар­т­ньор­с­т­во. Ве­че вто­ра го­ди­на Асе­нов­г­рад под­дър­жа улич­но­то­ си ос­вет­ле­ние след об­щес­т­ве­на по­ръч­ка с час­т­на фир­ма. Нагоре “Блас­т­бор” ООД ра­бо­ти по ев­ро­пейс­ки стан­дарти До­ра МУ­РА­ТЕ­ВА На 23 май т.г. стар­ти­ра га­зи­фи­ци­ра­не­то на град Плов­див. Пър­ви­ят етап от га­зо­раз­п­ре­де­ли­тел­на­та мре­жа об­х­ва­ща га­зоп­ро­во­ди от 98 км, ко­ито ще се из­г­раж­дат в про­дъл­же­ние на две го­ди­ни. Го­диш­на­та ин­вес­ти­ция по осъ­щес­т­вя­ва­не­то на про­ек­та въз­ли­за на око­ло 30 ми­ли­она ле­ва. За чест на асе­нов­г­рад­с­кия биз­нес зна­чи­мо учас­тие в то­зи про­цес ще взе­мат фир­ми­те “Блас­т­бор” ООД - Асе­нов­г­рад и нейна­та дъ­щер­на фир­ма - “Плас­тек” ООД - Плов­див. Га­зи­фи­ци­ра­не­то на град Плов­див се из­пъл­ня­ва с по­ли­ети­ле­но­ви тръ­би, про­из­вод­с­т­во на фир­ма “Плас­тек” ООД. Фир­ма­та спе­че­ли търг сре­щу ев­ро­пейс­ки про­из­во­ди­те­ли от Ита­ли­я, Гер­ма­ни­я, Ав­с­т­рия и дру­ги, на ба­за­та на ви­со­ко­то качес­т­во на про­дук­ци­ята и про­из­вод­с­т­ве­ни­те мощ­нос­ти, ко­ито удов­лет­во­ря­ват кли­ен­та - ин­вес­ти­то­ра “Си­ти - газ” - Со­фи­я, пред­с­та­ви­тел на ита­ли­ан­с­ка­та фир­ма “Ри­ми­ни­газ”, по­лу­чи­ла ли­ценз за га­зи­фи­ка­ци­ята на ре­ги­он Тра­кия в Юж­на Бъл­га­ри­я. “Блас­т­бор” ООД из­пъл­ня­ва стро­ител­но- мон­таж­ни­те ра­бо­ти по из­г­раж­да­не­то на га­зи­фи­ка­ци­ята на ре­ги­он Тра­кия ка­то гла­вен по­диз­пъл­ни­тел на фир­ма “Вар­на-про” АД, ко­ято спе­че­ли търг за гла­вен из­пъл­ни­тел на про­ек­та. То­ва пред­по­ла­га ан­га­жи­ра­не на фир­ми­те за пе­ри­од от 8 го­ди­ни - вре­ме­то за из­г­раж­да­не на мре­жа­та, съз­да­ва­не на но­ви и доб­ре пла­те­ни ра­бот­ни мес­та, как­то и до­гон­ва­не на ев­ро­пейс­ки­те стан­дар­ти за ра­бо­та и жи­вот. До два ме­се­ца тряб­ва да прик­лю­чи га­зи­фи­ци­ра­не­то на пър­вия го­лям кон­су­ма­тор на при­ро­ден газ в Плов­див - би­ре­на фаб­ри­ка “Ка­ме­ни­ца”. Ус­по­ред­но с ра­бо­та­та в град Плов­див за­поч­ва из­г­раж­да­не­то на 42 ки­ло­мет­ра га­зоп­ро­вод от Ста­ра За­го­ра за Ка­зан­лък, къ­де­то съ­що сме гла­вен по­диз­пъл­ни­тел, спо­де­ли пред “Ре­ги­он” уп­ра­ви­те­лят на “Блас­т­бор” ООД Емил Ден­ков. Нагоре Аптека “№1-Тупси”- 15 години професионализъм в действие Ап­те­ка “№1-Туп­си” не се нуж­дае от пред­с­та­вя­не. Асе­нов­г­рад­ча­ни зна­ят, че тук ще на­ме­рят вся­ко ед­но ле­кар­с­т­во, ме­ди­цин­с­ка коз­ме­ти­ка или кон­су­ма­ти­ви, са­ни­та­ри­я, дет­с­ки хра­ни и при­над­леж­нос­ти, бил­ки и хо­ме­опа­тич­ни пре­па­ра­ти. За тях ще бъ­дат из­гот­ве­ни и всич­ки оне­зи ме­ди­ка­мен­ти, за ко­ито ле­ка­ри­те са из­пи­са­ли спе­ци­ал­на ре­цеп­та­. За­ра­ди бо­га­тия асор­ти­мент на пред­ла­га­ни­те ар­ти­ку­ли и дос­тъп­ни­те це­ни, ап­те­ка­та е из­вес­т­на в Плов­див и стра­на­та. Гри­жа­та за хо­ра­та е де­но­нощ­на. От­зив­чи­вос­т­та на фар­ма­цев­ти­те е пос­ло­вич­на. Мо­же би точ­но за­ра­ди то­ва всич­ки кли­ен­ти на­ри­чат Ап­те­ка “№1-Туп­си”- мо­ята ап­те­ка и приз­на­ват, че тя на­ис­ти­на е но­мер ед­но в бран­ша в Асе­нов­г­рад. “Ние не прос­то про­да­ва­ме ле­кар­с­т­ва, а се стре­мим да бъ­дем пар­т­ньо­ри с кли­ен­ти­те на ос­но­ва­та на до­ве­ри­е, ко­рек­т­ност, си­гур­ност и про­фе­си­она­ли­зъм. Ви­на­ги сме се ста­ра­ли да ре­шим проб­ле­ма на чо­ве­ка, вля­зъл в ап­те­ка­та за ле­кар­с­т­во или съ­вет. Как­во ни кос­т­ва да пра­вим то­ва де­но­нощ­но, знае са­мо пер­со­на­лът тук. Най- важ­но е хо­ра­та да се по­чув­с­т­ват ува­жа­ва­ни. Спаз­ва­не­то на фар­ма­цев­тич­н­ата ети­ка и мо­рал, съп­ри­час­т­нос­т­та и доб­ро­то об­с­луж­ва­не са на­ши­ят ан­га­жи­мент в пар­т­ньор­с­т­во­то с кли­ен­ти­те ни ве­че над 15 го­ди­ни- каз­ват соб­с­т­ве­ни­ци­те на ап­те­ка­та ма­гис­тър фар­ма­цев­ти­те До­ря­на Ча­къ­ро­ва и Стой­чо Чер­вен­ли­ев. За да сти­му­ли­ра сво­ите кли­ен­ти, еки­път на ап­те­ка­та въ­веж­да и точ­ко­ва бо­нус­на сис­те­ма за за­ку­пу­ва­не на раз­лич­ни про­дук­ти. Ор­га­ни­зи­рат се том­бо­ли и дру­ги про­мо­ци­онал­ни ак­ци­и, на­со­че­ни към пот­ре­би­те­ли­те. Мно­го са и об­щес­т­ве­ни­те ка­узи, зад ко­ито зас­та­ват До­ря­на Ча­къ­ро­ва и Стой­чо Чер­вен­ли­ев. По­ло­во­то и здрав­но об­ра­зо­ва­ние на мла­ди­те хо­ра съ­що са те­хен при­ори­тет. Не­вед­нъж те под­по­ма­гат ре­али­зи­ра­не­то на кам­па­ни­ите на Мла­деж­кия пар­ла­мент и дру­ги мла­деж­ки ор­га­ни­за­ции от об­щи­на­та. Поз­на­ват ги де­ца­та, ли­ше­ни от ро­ди­тел­с­ки гри­жи, въз­рас­т­ни­те хо­ра от пен­си­онер­с­кия хор, пос­т­ра­да­ли­те от на­вод­не­ни­ята и мно­го дру­ги. Съв­сем нас­ко­ро ще из­ле­зе ка­лен­дар с ри­сун­ки на мла­ди ху­дож­ни­ци от Асе­нов­г­рад, ко­ито соб­с­т­ве­ни­ци­те на ап­те­ка­та съ­що под­к­ре­пят. За­що­то осъз­на­ват пот­реб­нос­т­та на асе­нов­г­рад­ча­ни от ка­чес­т­ве­ни коз­ме­тич­ни ус­лу­ги и възта­но­ви­тел­ни про­це­ду­ри, пре­ди го­ди­на те съз­да­ват и Цен­тър за кра­со­та и ре­лакс “Туп­си”. Вод­ни те­ра­пи­и, са­уна, ма­са­жи, фризьор­с­т­во и ма­ни­кюр са са­мо част от пред­ла­га­ни­те про­це­ду­ри за раз­к­ра­ся­ва­не и ре­лакс. Вни­ма­нието за все­ки в не­го­вия ли­чен час, в за­бър­за­но­то ежед­не­вие и по­чив­ни­те дни е га­ран­ти­ра­но. Ком­фор­т­на­та об­с­та­нов­ка, спаз­ва­не­то на фар­ма­цев­тич­ни­те стан­дар­ти, съ­че­та­ни със ста­ра­ни­ето и уме­ни­ята на пер­со­на­ла, прив­ли­чат тук не са­мо да­ми­те на Асе­нов­г­рад. Не е лес­но да бъ­деш про­фе­си­оналст, да бъ­деш чес­тен пар­т­ньор и ак­тив­но да учас­т­ваш в об­щес­т­ве­ния жи­вот, но ние ня­ма да се от­ка­жем да до­каз­ва­ме, че биз­не­сът в Бъл­га­ри­я, и в час­т­ност в Асе­нов­г­рад, мо­же да има ев­ро­пейс­ки из­ме­ре­ния - обе­ща­ват от Ап­те­ка “№1-Туп­си”. Нагоре Ре­дов­ни­те кли­ен­ти на ап­те­ка “№1-Туп­си” с наг­ра­ди от том­бо­ла­та На 1.06.2005 го­ди­на в при­със­т­ви­ето на но­та­ри­ус Ка­рам­фи­ла Бо­юк­ли­ева бя­ха из­тег­ле­ни име­на­та на пе­че­лив­ши­те от том­бо­ла­та на апе­ка “№1- Туп­си” в Асе­нов­г­рад. 250 от пос­то­ян­ни­те кли­ен­ти на ап­те­ка­та учас­т­ва­ха в иг­ра­та с мно­го пред­мет­ни наг­ра­ди. Ка­то до­пъл­ни­те­лен бо­нус, ос­вен пол­з­ва­не­то на пре­ми­ите по точ­ко­ва­та сис­те­ма, въ­ве­де­на в елит­на­та ап­те­ка, за­ку­пи­ли­те ле­кар­с­т­ва или дру­ги про­дук­ти от “Туп­си” по­лу­чи­ха още: 50 кар­ти за без­п­лат­но пол­з­ва­не на коз­ме­тич­ни и ре­лак­си­ра­щи про­це­ду­ри в цен­тър за кра­со­та “Туп­си”, че­ти­ри фри­тюр­ни­ка, мик­ро­въл­но­ви фур­ни, пра­хос­му­кач­ки, ютии и мно­го дру­ги наг­ра­ди. Най- щас­т­лив из­меж­ду 70–те къс­мет­лии се ока­за Хрис­то Бог­да­нов. От соб­с­т­ве­ни­ка на ап­те­ка­та – ма­гис­тър фар­ма­цевт Стой­чо Чер­вен­ли­ев, той по­лу­чи в до­ма си го­ля­ма­та наг­ра­да- ши­ро­ко­ек­ра­нен те­ле­ви­зор SONY–Vega. Нагоре Победителят Хрис­то Бог­да­нов жи­вее в Асе­нов­г­рад. Бивш ме­ха­ник в “КЦМ” АД, от ня­кол­ко го­ди­ни той е пен­си­онер. Каз­ва, че най- го­ля­ма­та му ра­дост днес са де­ца­та и вну­ци­те. За пър­ви път в жи­во­та си пе­че­ли от том­бо­ла и ис­к­ре­но се на­дя­ва съд­ба­та да е та­ка бла­гос­к­лон­на към не­го, за да из­тег­ли ско­ро и къс­ме­та на оз­д­ра­вя­ва­не­то. На еки­па на ап­те­ка “№1-Туп­си” по­бе­ди­те­лят по­же­ла: “Все­ки от кли­ен­ти­те на ап­те­ка­та има сво­ята мъ­ка или проб­лем, но мо­ми­че­тата, ко­ито ра­бо­тят там, се от­на­сят към нас с раз­би­ра­не­. Те са ус­мих­на­ти, тър­пе­ли­ви и ко­рек­т­ни. Не­ка бъ­дат все та­ка лъ­че­зар­ни и да се гри­жат с при­съ­ща­та си съп­ри­час­т­ност за хо­ра­та, ко­ито зас­тават пред ап­теч­но­то ги­ше, за да си ку­пят ле­кар­с­т­ва. Же­лая здра­ве и къс­мет на соб­с­т­ве­ни­ци­те, фар­ма­цевти­те и всич­ки, ко­ито се гри­жат за­то­ва та­зи ап­те­ка да бъ­де дейс­т­ви­тел­но № 1 в гра­да. Нагоре ИЗБОРЪТ НА ОСВОБОДЕНАТА СВЕТЛИНА ПОЕТЪТ ХРИСТО БАТИНКОВ НА 60 ГОДИНИ Хрис­то Ба­тин­ков е ро­ден на 5 яну­ари 1946 г. в Асе­нов­г­рад. Там за­вър­ш­ва сред­но­то си об­ра­зо­ва­ни­е, а бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия - в СУ “Кли­мент Ох­рид­с­ки” през 1970 г. От 1969 г. жи­вее в Сли­вен. Пи­ше сти­хо­ве от дет­с­ки­те си го­ди­ни. Пър­во­то му от­пе­ча­та­но сти­хот­во­ре­ние е от 1957 г. През 50-те из­ми­на­ли го­ди­ни не­го­ви сти­хо­ве са пуб­ли­ку­ва­ни в поч­ти всич­ки цен­т­рал­ни вес­т­ни­ци и спи­са­ния -“Сеп­тем­в­ри”, “Пла­мък”, “На­род­на мла­деж”, “Пулс” и ре­ди­ца ре­ги­онал­ни из­да­ни­я. Не­го­ви твор­би са из­лъч­ва­ни по БНР и Ра­дио Ста­ра За­го­ра. Пе­че­лил е ли­те­ра­тур­ни кон­кур­си, сред ко­ито за най-доб­ро сти­хот­во­ре­ние - “Злат­на ли­ра”, наг­ра­да на пуб­ли­ка­та (“Сли­вен­с­ки ог­ньо­ве” 1981 г.), как­то и наг­ра­да­та за по­езия на На­ци­онал­ния клуб на МХТИ (1981 г.). По не­го­ви сти­хо­ве е пи­са­на му­зи­ка. Ед­но от сти­хот­во­ре­ни­ята - “Пе­сен за Сли­вен”, с му­зи­ка, на­пи­са­на от Иван Кав­ръ­ков, се изу­ча­ва и пее в сли­вен­с­ки учи­ли­ща. Хрис­то Ба­тин­ков е ав­тор на че­ти­ри сти­хос­бирки: “Трам­вай в го­ра­та” (1990 г.), “Как­ва прек­рас­на, тъж­на ду­ма - ве­чер” (1996 г.), “Гле­дам теб”, ин­тим­на ли­ри­ка (1998 г.) и “Свет­ли­на ос­во­бо­де­на” (2000 г.). За офор­м­ле­ни­ето на кни­ги­те осо­бе­но по­лез­но се оказ­ва сът­руд­ни­чес­т­во­то с ху­дож­ни­ци­те Йор­дан Па­ру­шев - и съ­ре­дак­тор на пос­лед­на­та сти­хос­бир­ка, и Пе­тър Кайра­ков - илюс­т­ра­тор на вто­ра­та и тре­та­та, как­то и с по­ети­те Бо­рис Хрис­тов, Ки­рил Ка­дийс­ки и Пе­тър Ся­ров. Се­га по­етът за­мис­ля и ре­али­зи­ра кни­га есе­та с ра­бот­но заг­ла­вие “Пис­ма от Се­ли­ще­то”. Про­вин­ци­ята е по­гу­би­ла мно­го да­ро­ва­ни­я. Та­зи ми­съл на Ата­нас Дал­чев - ес­те­ти­чес­ки за­ко­но­да­тел и нрав­с­т­вен при­мер за жи­тейс­ко по­ве­де­ние за мно­зи­на от на­че­ва­щи­те по­ети през 60-те и 70-те го­ди­ни на ми­на­лия век, ис­тин­с­ки ги пла­ше­ше и те се опит­ва­ха да се зак­ре­пят ня­как в Со­фия след ка­то свър­шат об­ра­зо­ва­ни­ето си и да из­бег­нат по­доб­на съд­ба. Из­да­ва­не­то на пър­ва кни­га си бе­ше и без дру­го труд­но, а от про­вин­ци­ята - да­ле­че от ре­дак­ции на вес­т­ни­ци, из­да­тел­с­т­ва и пи­са­тел­с­ки­те сбо­ри­ща, ста­ва­ше не­въз­мож­но. За­сел­ва­не­то в Со­фия оз­на­ча­ва­ше за­паз­ва­не на шанс за "про­бив". То­ва си има­ше, раз­би­ра се, сво­ята це­на. Проб­ле­мът бе­ше не в на­ми­ра­не­то на ра­бо­та, а в кре­пос­т­ни­чес­ка­та заб­ра­на, че без жи­тел­с­т­во, то­ва не е въз­мож­но. Та­зи це­на бе­ше свър­за­на с уни­же­ния от влас­т­та, с бе­зад­рес­но ми­зер­с­т­ва­не по со­фийс­ки­те та­ва­ни, а ня­кои дъл­ги го­ди­ни ос­та­ва­ха в раз­к­ра­че­но по­ло­же­ние - ни­то в Со­фи­я, ни­то в про­вин­ци­ята. Не пом­ня, а по-къс­но не е ста­ва­ло ду­ма, как Хрис­то Ба­тин­ков се е озо­вал в Сли­вен, за­що­то той си е от Асе­нов­г­рад, ко­ето зна­чи, че е поч­ти от Плов­див - съ­що ка­то сто­ли­ца­та прив­ле­ка­тел­но мяс­то за жа­ду­ващ ли­те­ра­тур­на сла­ва млад по­ет. Ко­га­то след за­вър­ш­ва­не на уни­вер­си­те­та се вър­нах в Сли­вен, за­ва­рих Хрис­то тук. Той бе­ше в по-го­рен курс, но доб­ре поз­на­вах ка­то един от на­шу­ме­ли­те по­ети-сту­ден­ти и ка­то ко­рек­тор на сту­ден­т­с­кия вес­т­ник "Со­фийс­ки уни­вер­си­тет", къ­де­то чес­то се от­би­вах, за да пред­ло­жа за пе­чат ня­кое сти­хот­во­ре­ние. То­га­ва бях­ме во­ди­ли и пър­ви­те си раз­го­во­ри за по­ези­я, но не зна­ех­ме, че по-къс­но дъл­ги го­ди­ни ще ра­бо­тим за­ед­но, ще дру­га­ру­ва­ме и ще си спо­де­ля­ме не­ща­та от жи­во­та. Нас­ко­ро бе­ше, съб­рах­ме се да от­беле­жим 50-го­диш­ни­на­та му, а ето че от­то­га­ва са ми­на­ли още де­сет го­ди­ни и той пак по­ка­ни близ­ки и при­яте­ли за сво­ята 60-го­диш­ни­на. На праз­нен­с­т­во­то се за­пи­тах на глас пред на­шия общ при­ятел ху­дож­ни­ка Йор­дан Па­ру­шев: Как­ва ли ще­ше да е съд­ба­та на Ицо, ако не бе­ше по ня­как­ви при­чи­ни се за­бил в Сли­вен. С дар­ба­та си на по­ет, със здра­ва­та си жил­ка на ро­доп­ча­нин? "Знае ли чо­век", от­вър­на Дан­чо, и всич­ки на­око­ло вмес­то да тър­сим за­къс­нял от­го­вор за­поч­нах­ме да се рад­ва­ме на от­лич­на­та фи­зи­чес­ка фор­ма на на­шия юби­ляр, на то­ва, че си има нас, не­го­ви­те при­яте­ли, син и две дъ­ще­ри, вну­ци, мла­да же­на до не­го, ко­ято го оби­ча, има си сво­ето жи­тейс­ко и по­ети­чес­ко убе­жи­ще на Се­ли­ще­то... Пък и чес­тен биз­нес, кой­то му оси­гу­ря­ва дос­той­но съ­щес­т­ву­ва­не. "Ицо е го­ля­ма ра­бо­та, мно­го е то­чен", зак­лю­чи прех­вър­ли­ли­ят 80-те го­ди­ни Ос­валд Ле­чев, и ще­ше до го пов­та­ря от вре­ме нав­ре­ме до края на ве­чер­та. И ги чух да се до­го­ва­рят с Хрис­то и та­зи го­ди­на, как­то и ми­на­ла­та и по-ми­на­ла­та, още ра­но нап­ро­лет пак да се окъ­пят в езе­ра­та край Меч­ка­ре­во и да от­к­ри­ят се­зо­на. Та точ­но то­га­ва се се­тих за ми­съл­та на Дал­чев, че про­вин­ци­ята е по­гу­би­ла мно­го да­ро­ва­ни­я. Зна­ех, че тя е ка­за­на по по­вод на жи­тейс­кия из­бор на по­ета Ни­ко­лай Ра­ки­тин и всъщ­ност си има про­дъл­же­ние - "Про­вин­ци­ята е по­гу­би­ла мно­го да­ро­ва­ни­я, но тя е спа­си­ла и ня­ко­и. Нап­ри­мер Н. В. Ра­ки­тин." Дал­чев е виж­дал зап­ла­ха за Ра­ки­тин в сим­во­лиз­ма, ако би жи­вял в сто­ли­ца­та, а не в Пле­вен, стру­ва ми се, по-бли­зо до ре­ал­ния жи­вот и по-да­леч от из­ку­ше­ни­ята на ли­те­ра­тур­ни­те мо­ди. В дру­го вре­ме, при дру­ги нра­ви и жес­то­ки пра­ви­ла, за не­мал­ко пи­ше­щи мла­ди хо­ра, има­ли ло­шия къс­мет да се ро­дят не къ­де­то тряб­ва, ос­та­ва­не­то в Со­фия си бе­ше ус­ло­вие за ус­пех, но и зап­ла­ха да по­тъ­нат в бла­то­то на кон­фор­миз­ма, оси­гу­ря­ващ пуб­ли­ка­ции и бла­ги­ни­те на ка­зи­он­на­та ли­те­ра­тур­на яс­ла. Още ка­то сту­дент Хрис­то се изя­вя­ва­ше със звуч­ни, пейзаж­ни ро­ман­тич­ни стро­фи. Вла­де­ещ из­кус­но стро­фи­те, за не­го не би би­ло проб­лем да вен­цех­ва­ли и да зас­лу­жи те­зи бла­ги­ни. Зная оба­че, че и през ум не му е ми­на­ва­ло да го пра­ви. Как­то и през ум не му е ми­на­ва­ло, че мо­же да изос­та­ви, да прес­та­не да жи­вее с по­ези­ята, но та­ка, как­то той я раз­би­ра. В то­зи сми­съл про­вин­ци­ята в на­шия слу­чай си бе­ше и ед­но спа­се­ни­е. И все пак - из­бор. През 1990 г., на вър­ха на еуфо­ри­ята от от­пуш­ва­щи­те се про­ме­ни, не­го­ви­ят при­ятел - по­етът и пре­во­да­чът Ки­рил Ка­дийс­ки, май бе­ше още вре­ме­то на пър­ви­те са­миз­дат­с­ки про­яви, от­пе­ча­та пър­ва­та му кни­га "Трам­вай в го­ра­та". Неп­рек­ло­нен це­ни­тел, Ка­дийс­ки под­б­ра в не­я оно­ва, ко­ето Хрис­то си­зи­фов­с­ки бе­ше до­из­бу­тал по на­гор­ни­ще­то, през мно­го гор­чил­ки. Раз­би­ра се, че заг­ла­ви­ето на ед­но­имен­но­то сти­хот­во­ре­ние "Трам­вай в го­ра­та", с ко­ето ав­то­рът пе­че­ле­ше сим­па­ти­ите на пуб­ли­ка­та по раз­лич­ни пуб­лич­ни че­те­ни­я, е ме­та­фо­ра на ома­ята от кра­со­та­та, спа­си­тел­но­то й чу­до, в си­вия дел­ник. В кон­тек­с­та на оно­ва вре­ме вну­ше­ни­ето му, по­не аз та­ка го въз­п­ри­емах, да­леч над­х­вър­ля кра­си­во­то опи­са­ние и при­ят­на­та глед­ка за во­зе­щия се, до­ка­то трам­вай но­мер две пре­си­ча го­рич­ка от "Кръс­та" към цен­тъ­ра или об­рат­но. То­ва са си ед­ни от­к­рад­на­ти ми­го­ве сво­бо­да. А по­ди­риш ли с пог­лед не­бе­то, ще от­во­риш ус­та в из­не­на­да: то е ця­ло зе­ле­но! - и ето, че от вся­къ­де сме­ло на­па­да туй без­с­мър­т­но и жи­во зе­ле­но, та­зи пе­сен на пти­ци и лис­ти, И сър­це­то ти бър­за, сму­те­но да за­пе­е, да се пре­чис­ти. И док­рая обър­кан, за­ма­ян, не усе­щаш, ко­га­то свър­ши то­зи при­ка­зен плен - и трам­ва­ят пак пре­пус­не сред си­ви­те къ­щи. Съб­ра­ни в книж­ка, по­ве­че­то от те­зи до­бу­та­ни до за­вет­ния ден сло­вес­ни из­ва­яни­я, са всъщ­ност от­ло­мъ­ци от чув­с­т­ви­тел­на ду­ше­ност, за­ре­де­ни най-чес­то с из­не­на­да­та на един дра­ма­ти­чен ли­ри­зъм. Дру­ги са по-без­ме­теж­ни при­вид­но, но съ­що тъй за­щи­те­ни с вто­рия си план. Не е мяс­то­то тук да се по­соч­ват при­ме­ри. Се­га си спом­ням, че до­ка­то че­тях и под­реж­дах, по не­го­ва мол­ба, в те­ма­тич­ни кръ­го­ве сти­хот­во­ре­ни­ята за вто­ра­та сти­хос­бир­ка на Хрис­то "Как­ва прек­рас­на, тъж­на ду­ма - ве­чер..." с мно­го при­ят­но чув­с­т­во от­к­ри­вах, че те са плод на ед­на дос­та за­вър­ше­на и ве­че зря­ла по­ети­ка. И още по-при­ят­но ми бе­ше, че тя ме от­веж­да към оби­ча­ни от ме­не по­ети ка­то Иван Да­вид­ков - с чув­с­т­во­то за при­ро­да, към Пе­тър Али­пи­ев - с дра­ма­тиз­ма в при­вид­но­то без­ме­те­жие, за Пър­ван Сте­фа­нов - с прек­ло­не­ние - пред мъд­рия вър­веж на би­ти­ето, дел­нич­но и не­обик­но­ве­но ед­нов­ре­мен­но. Със си­ту­ира­не­то на ли­ри­ка­та на Ба­тин­ков в та­зи ком­па­ния от го­ле­ми име­на, не пос­та­вям под съм­не­ние ни най-мал­ко нейна­та ав­тен­тич­ност, нейна­та лич­на из­с­т­ра­да­ност и пре­жи­ве­ни от­к­ри­ва­тел­с­т­ва. До­ри нап­ро­тив, по-ско­ро, ако наб­лю­де­ни­ята ми са ос­но­ва­тел­ни, то­ва из­да­ва до­бър вкус и пре­ди всич­ко ку­раж и въз­мож­нос­ти да се след­ва и вър­ви в ед­на от най-пло­дот­вор­ни­те тен­ден­ции на бъл­гар­с­ка­та по­ези­я. В пос­лед­на­та си за­се­га сти­хос­бир­ка "Свет­ли­на ос­во­бо­де­на" Хрис­то Ба­тин­ков е с по-от­к­ри­та реф­лек­си­я, в из­ка­за си е по-ди­рек­тен от обик­но­ве­но. Но, ан­то­ло­гич­на по ха­рак­тер, за­ед­но с кни­га­та му с ин­тим­на по­езия "Гле­дам теб", до­пъл­ва об­ра­за му на ро­ден ли­рик, бра­нещ вер­нос­т­та към из­б­ра­ния в мла­дос­т­та път, за кой­то сви­де­тел­с­т­ва ран­но­то му сти­хот­во­ре­ние без заг­ла­ви­е: Из­бя­гах през­г­ла­ва да­леч от вас. Не ме очак­вайте. Не ме тър­се­те. Сред вед­ра ти­ши­на на­ме­рих своя глас. Край ри­до­ве гра­мад­ни ръс­та си усе­тих. Съ­вет и прис­мех бър­зо стих­на­ха под мен. Заг­ри­жен укор тук не ме до­кос­ва. За­ляз­ва нощ. Из­г­ря­ва ден. И яс­на чис­то­та в по­коя си ме но­си. /1976 г. Бо­ров дол/ Бил съм на гос­ти в род­на­та му къ­ща в Асе­нов­г­рад. На­ми­ра се на хъл­ма "Ба­де­ле­ма", на­ре­чен та­ка за­ра­ди го­рич­ка­та от ба­де­мо­ви дръв­че­та, рас­ли ня­ко­га там, май че и се­га рас­тат. Ро­дът му, до­кол­ко­то си спом­ням, се е вко­ре­нил тук, от­ве­ян от по-ви­со­ко мяс­то, от деб­ри­те на Ро­до­па, Хрис­то е от ро­да на ня­кой, ко­го­то на­ри­ча­ли Ба­тин­ка­та. Мо­же би за­ра­ди род­но­то си гнез­до и оне­зи хо­ра, той все си из­би­ра та­ки­ва мес­та - на чис­то, сред при­ро­да­та. На те­зи го­ди­ни чо­век не се про­ме­ня, за­то­ва да му по­же­ла­я: Тъй как­то ня­ко­га във майчи­ния рай, на Ба­де­ле­ма, все тъй и до без­к­рай - на Се­ли­ще­то днес - пи­ши си свет­ла­та по­ема! Пе­тър Ся­ров Нагоре Асе­нов­г­рад­с­ки­те тан­цьо­ри по­ка­за­ха мно­го доб­ри ре­зул­та­ти РЕ­ГИ­ОН ПРЕС В на­ча­ло­то на ме­сец юни град Плов­див ста­на до­ма­кин на трид­не­вен тан­цов ма­ра­тон. На 2 юни се про­ве­де Дър­жав­но пър­вен­с­т­во за де­ца и юно­ши - вто­ри ранг. На не­го бя­ха из­лъ­че­ни пър­вен­ци­те за 2006 го­ди­на в съ­от­вет­на­та въз­раст и със­те­за­те­лен клас. От Клуб по спор­т­ни тан­ци “Асе­но­вец” учас­т­ва­ха юно­шес­ки­те тан­цо­ви двой­ки и от­но­во по­ка­за­ха мно­го доб­ри ре­зул­та­ти и ста­бил­на спор­т­на фор­ма. В гру­па­та на юно­ши стар­ша въз­раст в клас “Д” Хрис­то Гос­по­ди­нов и Ма­рия Ди­мит­ро­ва се кла­си­ра­ха вто­ри и взе­ха сре­бър­ни­те ме­да­ли. В по- ви­со­кия със­те­за­те­лен клас “С” има­ше зна­чи­тел­но по- го­ля­ма кон­ку­рен­ци­я. Ка­то фи­на­лис­ти на шес­то мяс­то за­вър­ши­ха двойка­та Бо­рис­лав Ди­мит­ров и Со­ня Ва­си­ле­ва. При юно­ши млад­ша въз­раст в клас “Д” Ра­ма­зан Са­ли­мех­мед и Ха­ти­дже Ос­ман се кла­си­ра­ха на вто­ро мяс­то, а в клас “С” Де­лян Плач­ков и Еле­на То­мо­ва бя­ха по­лу­фи­на­лис­ти. В съ­ща­та въз­рас­то­ва гру­па в най- ви­со­кия клас “В” Три­фон Па­ру­шев и Ека­те­ри­на Дра­га­но­ва за­во­юва­ха пър­во мяс­то и зла­тен ме­дал в стан­дар­т­ни­те и вто­ро мяс­то и сре­бъ­рен ме­дал в ла­ти­но­аме­ри­кан­с­ки­те тан­ци. На 3 и 4 юни се про­ве­де Меж­ду­на­род­но със­те­за­ние с учас­ти­ето на със­те­за­те­ли от Мол­до­ва, Тур­ци­я, Ук­райна, Ма­ке­до­ния и Ру­мъ­ни­я. От асе­нов­г­рад­с­кия спор­тен клуб учас­т­ва­ха двойки­те Де­лян Плач­ков и Еле­на То­мо­ва, Иван Ни­ко­лов и Еве­ли­на Та­на­ко­ва. От­но­во най- доб­ра кла­са­ция нап­ра­ви­ха Три­фон Па­ру­шев и Ека­те­ри­на Дра­га­но­ва - чет­вър­ти в прог­ра­ма­та за стан­дар­т­ни и ос­ми в ла­ти­но­аме­ри­кан­с­ки­те тан­ци. Нагоре “Очи без съл­зи” - па­мет за ед­на чо­веш­ка дра­ма ИВАН ЖЕ­ЛЯЗ­КОВ: “ЖИ­ВОТЪТ НА­ПИ­СА ТА­ЗИ КНИ­ГА. АЗ СА­МО СЪ­Б­РАХ ОНО­ВА, КО­ЕТО МИ РАЗ­КА­ЗА­ХА МАЙКИ­ТЕ И БА­ЩИ­ТЕ НА УБИ­ТИ­ТЕ” Ва­ня ПЕТ­КО­ВА В пре­пъл­не­ната лек­ци­он­на за­ла на Град­с­ка биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дарски” бе представена книгата на Иван Желязков “Очи без съл­зи”. Ак­тьо­рът Сте­фан По­пов про­че­те един от въл­ну­ва­щи­те раз­ка­зи - за убийс­т­во­то на 14-го­диш­ния Сте­фан Ста­нев от Сев­ли­ево. Доц. Вла­ди­мир Янев нап­ра­ви ек­с­по­зе на кни­га­та и да­де ви­со­ка оцен­ка на ав­то­ра й, кой­то след пет­на­де­се­ти­на го­ди­ни от на­пис­ва­не­то й ре­ша­ва да я да­де за пе­чат на из­да­тел­с­т­во “За­ха­ри Сто­янов” - Со­фи­я. В твор­ба­та си Иван Же­ляз­ков ка­ра чи­та­те­ля да ми­не през тъж­ни­те пе­ри­пе­тии на хо­ра­та от­п­ре­ди шест- се­дем де­се­ти­ле­ти­я. За тях ав­то­рът каз­ва: “Всич­ко у те­зи хо­ра е тол­ко­ва об­що - и гла­сът приг­лу­шен от въл­не­ни­е, и пог­ле­дът и детс­т­во­то, ри­су­ва­ни ся­каш с ин­ди­го. И съд­ба­та - съд­ба на мъ­че­ни­ци.” Пред­го­во­рът на кни­га­та е мно­го кра­тък: “Жи­во­тът на­пи­са та­зи кни­га. Аз са­мо съб­рах оно­ва, ко­ето ми раз­ка­за­ха майки­те и ба­щи­те на уби­ти­те.” Прос­то­то и чес­т­но сло­во в нея ще стиг­не до сър­це­то на все­ки, кой­то про­че­те та­зи кни­га. Дра­ма­тиз­мът ще раз­тър­си въз­п­ри­яти­ята му и ще за­еме кът­че в па­мет­та - па­мет за те­зи сре­щи с мър­т­ви и жи­ви, па­мет за ед­на чо­веш­ка дра­ма. Нагоре Во­ево­ди да­ри­ха те­ле­ви­зор на дом “Та­ню войво­да” РЕ­ГИ­ОН ПРЕС Де­ца­та от Дом “Та­ню войво­да” в Асе­нов­г­рад бя­ха при­ят­но из­не­на­да­ни на своя праз­ник - 1 юни от мес­т­ни­те во­ево­ди, ко­ито ги по­се­ти­ха и да­ри­ха с нов цве­тен те­ле­ви­зор. За нас де­ца­та са най- го­ля­мо­то бо­гатс­т­во, спо­де­ли пред “Ре­ги­он” ли­де­рът на ВМРО Ди­ми­тър Трам­бу­ра­джи­ев, но за съ­жа­ле­ние дър­жа­ва­та ни поч­ти не об­ръ­ща вни­ма­ние на подп­рас­т­ва­що­то по­ко­ле­ние и осо­бе­но на де­цата в не­рав­нос­той­но по­ло­же­ние, как­ви­то са въз­пи­та­ни­ци­те на асе­нов­г­рад­с­кия дом. Гла­во­лом­но рас­те нар­ко­ма­ни­ята, но на­ши­те уси­лия за из­г­раж­да­не на нар­ко­са­на­то­ри­ум за де­ца в об­щи­на Асе­нов­г­рад не срещ­на не­об­хо­ди­ма­та под­к­ре­па, ръ­ка ни по­да­до­ха са­мо от мес­т­ния СДС. ПО­КА­НА ВМРО - Асе­нов­г­рад ор­га­ни­зи­ра на 12 юни от 19 ча­са в па­рак­лис “Св. Не­де­ля” / до па­мет­ни­ка на ген. Дан­де­вил/ тър­жес­т­во по слу­чай св. Дух - Ден на Ма­ке­до­ни­я. Ка­ним граж­дан­с­т­во­то да по­се­ти тър­жес­т­во­то, на ко­ето ще бъ­де от­с­лу­же­на па­ни­хи­да в па­мет на за­ги­на­ли­те за сво­бо­да­та на Ма­ке­до­ни­я. Нагоре Фердун спе­че­ли тур­нир в Плов­див РЕ­ГИ­ОН ПРЕС Два­на­де­сет­го­диш­ни­ят Фер­дун Шев­ке­дов спе­че­ли пър­во­то мяс­то и ку­па­та на про­ве­де­ния от 20 до 23 май в Плов­див Вто­ри тур­нир “ROUND TABLE” - ТК “Ал­бе­на”. Мла­ди­ят те­нисист е въз­пи­та­ник на СО­У “Св. княз Бо­рис I” в Асе­нов­г­рад и е в V “а” клас, с кла­сен ръ­ко­во­ди­тел Хрис­ти­на Кос­та­ди­но­ва. От ед­на го­ди­на Фер­дун тре­ни­ра в клу­ба по те­нис на корт “Ло­ко-98” - Плов­див, с треньор Мил­ко Ми­лев. От 5 юни Фер­дун ще взе­ме учас­тие в Дър­жав­ния тур­нир по те­нис на корт “Ло­зе­нец - 2000”, кой­то се про­веж­да в Со­фи­я. По­же­ла­ва­ме му ус­пех! Нагоре

седмицата Мними банкери измамиха жена на площада РЕГИОН ПРЕС Из­мам­ни­ци под­лъ­га­ха 51- го­диш­на асе­нов­г­рад­чан­ка и от­мък­на­ха от нея 1 482 ле­ва. Ин­ци­ден­тът ста­на пре­ди бро­ени дни, ко­га­то же­на­та е из­ли­за­ла от бан­ков офис на цен­т­рал­ния пло­щад “Акад. Н. Хайтов”. Сам на око­ло 250 мет­ра след из­хо­да от бан­ко­ва­та ин­с­ти­ту­ция не­поз­нат мъж нас­тиг­нал же­на­та и трес­ка­во й обяс­нил, че па­ри­те, ко­ито то­ку-що е из­тег­ли­ла, са бе­ля­за­ни и спеш­но тряб­ва да бъ­дат сме­не­ни. За цел­та нас­то­ял тя да го прид­ру­жи и да из­ча­ка пред вхо­да на бан­ка­та. Же­на­та ни­то за миг не се е усъм­ни­ла в раз­ка­за­на­та й вер­си­я, да­ла на ръ­ка па­ри­те и до­вер­чи­во ча­ка­ла пред въп­рос­ния вход. Око­ло по­ло­вин час по-къс­но се усе­ти­ла, че ня­ма да има ни­как­ва смя­на, про­ве­ри­ла в бан­ка­та за из­ма­ма­та и след то­ва по­да­ла жал­ба в по­ли­ци­ята.