Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XVI, брой 22, 6 - 12 юни 2007г.   Осъдиха рекетьора на Пиронков Бойкот на семинар с общинари Разпореждат пожароизвестяване за училищата в Асеновград Пак върнаха търговската наредба "Лидъл България" идва в нашия град “На­род­ни­ят съд” е за­ко­нен и на­ро­ден Де­ца ри­су­ват меч­ти­те си Ед­на сбъд­на­та меч­та Ко­ло­рит­ни­ят свят на че­ши­та Ста­йо Гар­но­ев Ко­ман­ди­рът Фут­бол Осъдиха рекетьора на Пиронков Ани ТЕНЧЕВА Осем го­ди­ни зат­вор по­лу­чи с окон­ча­тел­на при­съ­да из­вес­т­ни­ят ре­кетьор и кри­ми­нал­но про­явен Ан­гел Лич­ка­нов. То­ва гла­си ре­ше­ние на със­тав на Вър­хо­вен съд, ко­ето пот­вър­ж­да­ва пре­диш­ни­те съ­деб­ни ин­с­тан­ци­и, при­съ­да­та е из­п­ра­те­на за из­пъл­не­ние в Плов­див. Ре­кетьо­рът бе за­дър­жан през про­лет­та на 2003 го­ди­на, след ка­то се опи­та дръз­ко да ре­ке­ти­ра Ва­сил Пи­рон­ков с 200 000 щат­с­ки до­ла­ра, за­що­то има­ло по­ръч­ка за не­го­во­го убийс­т­во. 200 000 щат­с­ки до­ла­ра са би­ли по­ис­ка­ни ка­то мяр­ка, с ко­ято да от­пад­не по­ръч­ка­та за убийс­т­во. Соб­с­т­ве­ни­кът на “Ко­мек­с­маш” се съг­ла­сил спеш­но да съ­бе­ре 25 000 до­ла­ра, оба­че вед­на­га се­зи­рал по­ли­ци­ята. Пос­лед­ва уго­во­ре­на сре­ща на биз­нес­ме­на с пра­те­ник на ре­кетьо­ра и та­ка при ак­ция пос­лед­ва арес­ту­ва­нето и об­ви­нен­и­ето. На ни­то ед­на съ­деб­на ин­с­тан­ция мол­би­те за оп­рав­да­тел­ни при­съ­ди на Лич­ка­нов не са би­ли ува­же­ни. Нагоре Бойкот на семинар с общинари РЕГИОН ПРЕС Кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов пот­вър­ди, че е заб­ра­нил на не­го­ви слу­жи­те­ли от ад­ми­нис­т­ра­ци­ята да учас­т­ват в обу­чи­те­лен трид­не­вен се­ми­нар, ор­га­ни­зи­ран от мес­т­ния пар­ла­мент. Фо­ру­мът е стру­вал 5 000 ле­ва на об­щи­на­та от па­ри за обу­че­ния и пред­с­та­ви­тел­ни на ОбС, има­ло е по­ка­нен ико­но­ми­чес­ки лек­тор- уни­вер­си­тет­с­ки пре­по­да­ва­тел. Мо­ите слу­жи­те­ли ня­мат ра­бо­та на та­ки­ва съм­ни­тел­ни обу­че­ни­я, ко­га­то е нуж­но, аз ги пра­щам на ре­но­ми­ра­ни фо­ру­ми, ка­за Трен­да­фи­лов. Той приз­на, че мяр­ка­та му е про­во­ки­ра­на и от ос­т­ри­те ре­ак­ции око­ло пос­лед­на­та се­сия на съ­вет­ни­ци­те през сед­ми­ца­та. Кме­тът да си но­си от­го­вор­ност, че не до­пус­ка до обу­че­ния, при­ то­ва по ак­ту­ал­на­та те­ма за струк­тур­ни­те ев­ро­фон­до­ве, хо­ра­та от ад­ни­мис­т­ра­ци­ята, ре­аги­ра ше­фът на ОбС инж. Лю­бо­мир На­ков. В знак на со­ли­дар­ност с кмет­с­ка­та ре­ак­ция ма­со­во от се­ми­на­ра - три дни в Де­вин, се от­ка­за­ли и съ­вет­ни­ци­те от СДС в об­щи­на­та. Нагоре Разпореждат пожароизвестяване за училищата в Асеновград Весела ПЕТРОВА Най- мно­го­люд­ни­те учи­ли­ща в Асе­нов­г­рад са зас­т­ра­ше­ни да не от­к­ри­ят но­ва­та учеб­на годи­на на­есен, ако не бъ­дат обо­руд­ва­ни със сис­те­ми за по­жа­ро­из­вес­тя­ва­не. То­ва на­учи “Ре­ги­он” след из­п­ра­те­но сиг­нал­но пис­мо до гра­до­на­чал­ни­ка Ки­рил Трен­да­фи­лов от ше­фа на РС ПАБ Не­дял­ко Раш­ков. Спо­ред мяр­ка­та са уяз­ви­ми две­те град­с­ки об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни гим­на­зии и ос­нов­но учи­ли­ще “Хрис­то Бо­тев”, къ­де­то има над 500 уче­ни­ка на ед­на учеб­на смя­на. Нап­ра­ве­ни­те пис­ме­ни пред­пи­са­ния са раз­по­ре­де­ни още през юни 2006 го­ди­на, но на­ши пов­тор­ни про­вер­ки по­ка­за­ха, че ни­що не е нап­ра­ве­но. По­ве­че ня­ма да има пред­пи­са­ни­я, а сан­к­ци­и, пре­дуп­ре­ди­ха от служ­ба­та. Ре­пор­тер­с­ка про­вер­ка в об­щи­на­та пот­вър­ди, че за­се­га ня­ма вклю­че­ни раз­хо­ди по по­жа­ро­из­вес­тя­ва­щи сис­те­ми в ин­вес­ти­ци­он­на­та прог­ра­ма на об­щи­на­та за 2007 го­ди­на. Ако то­ва е на­ло­жи­тел­но, ще го за­ло­жим ка­то раз­ход при ак­ту­али­за­ци­ята на бю­дже­та, ве­че има и про­вер­ки за евен­ту­ал­ни офер­ти, за да зна­ем как­во стру­ва раз­хо­дът, ко­мен­ти­ра ше­фът на тех­ни­чес­ка­та ди­рек­ция в об­щи­на­та инж. Бог­дан Та­чев. Пре­ди бро­ени пък пак от съ­об­ра­же­ния за про­ти­во­по­жар­на обе­зо­па­се­ност са за­пе­ча­та­ни учеб­ни по­ме­ще­ния в ба­ра­ки към ос­нов­но­то шко­ло в се­ло Бо­ян­ци. Аб­со­лют­но не­от­го­ва­ря­щи на изис­к­ва­ни­ята са те­зи сгра­ди, в тях ус­та­но­вих­ме, че учат три кла­са, пот­вър­ди­ха от РС ПАБ. Нагоре Пак върнаха търговската наредба РЕГИОН ПРЕС За по­ре­ден път и на та­зи се­сия не се стиг­на до при­ема­не на нов ак­ту­ален ва­ри­ант на об­щин­с­ка на­ред­ба за тър­гов­с­ка дейност. Има­ше пред­ло­же­ние от съ­вет­ни­ка Ата­нас Хрис­тов и по по­вод на съ­деб­но ре­ше­ние на асе­нов­г­рад­с­кия съд след жал­ба на соб­с­т­ве­нич­ка на тър­гов­с­ки обект - да се ак­ту­али­зи­ра та­зи спец­на­ред­ба. Спо­ред съ­да не е за­кон­но да се на­ла­га ог­ра­ни­чи­те­лен ре­гис­т­ра­ци­онен ре­жим за тър­гов­с­ки­те обек­ти, а об­щи­на Асе­нов­г­рад си е поз­во­ли­ла да има про­ти­во­за­кон­ни кла­узи в На­ред­ба­та си от 2003 го­ди­на, без да ги ко­ри­ги­ра. Ре­ше­но бе да се съз­да­де спец­ко­ми­си­я, ко­ято най-сет­не да из­гот­ви об­щоп­ри­ем­лив ва­ри­ант на на­ред­ба­та. Ще пол­з­ва­ме най-доб­ри­я опит в та­зи по­со­ка, за­то­ва ве­че има­ме та­ки­ва удач­ни на­ред­би, как­ва­то е нап­ри­мер на об­щи­на Ру­се, ка­за ше­фът на ико­но­ми­чес­ка­та ди­рек­ция То­дор Йор­да­нов. Нагоре "Лидъл България" идва в нашия град Нем­с­ка­та фир­ма “Ли­дъл Бъл­га­рия” има на­ме­ре­ние да ин­вес­ти­ра в из­г­раж­да­не на тър­гов­с­ки цен­тър в Асе­нов­г­рад. То­ва пот­вър­ди гра­до­на­чал­ни­кът Ки­рил Трен­да­фи­лов след сре­ща с пред­с­та­ви­те­ли на фир­ма­та. Ис­ка­не­то е за за­ку­пу­ва­не на те­рен от око­ло 5 дка, а не по­ве­че. То­ва е доб­ре за нас, за­що­то има­ме въз­мож­ност да пред­ло­жим по­доб­ни имо­ти, пре­диш­ни ис­ка­ния от­ по­доб­ни ин­вес­ти­то­ри са би­ли за дос­та по-го­ле­ми имо­ти, как­ви­то об­щи­на­та ня­ма. За­се­га в ад­ми­нис­т­ра­ци­ята се ог­леж­дат ва­ри­ан­ти­те и ще се пред­ло­жат най- удач­ни­те пред мес­т­ния пар­ла­мент за одоб­ре­ни­е. Меж­дув­ре­мен­но мес­т­ни­ят пар­ла­мент да­де съг­ла­си­ето за фи­на­ли­зи­ра­не на при­ва­ти­за­ци­он­на­та сдел­ка, с ко­ято се про­да­де об­щин­с­ка­та фир­ма “Св. княз Бо­рис I” на ста­ро­за­гор­с­ка­та стро­ител­на “Виа строй” за су­ма­та от 3 330 000 ле­ва. Нагоре “На­род­ни­ят съд” е за­ко­нен и на­ро­ден В от­го­вор на ста­ти­ята, по­мес­те­на във в.”Ре­ги­он”, от 30 май т.г.,на съг­раж­да­ни­на ни Г.Ко­ройчев, п­ра­вим зак­лю­че­ни­е­, че той е в го­ля­мо заб­лу­же­де­ни­е, во­ден от соб­с­т­ве­но­то си Аз и пар­ти­ята, ко­ято пред­с­тав­ля­ва. Пред­с­та­ве­но­то в ста­ти­ята е про­дик­ту­ва­но от за­ин­те­ре­со­ва­ни кръ­го­ве на тъй на­ре­че­ни­те ”де­мок­ра­ти”, ко­ито съ­си­па­ха Бъл­га­ри­я. На въп­ро­са: Трис­т­ран­ни­ят пакт на по­бе­ди­те­ли­те над фа­шис­т­ка Гер­ма­ния от Вто­ра­та све­тов­на вой­на- Ру­си­я­, Ф­ран­ция и Ан­г­ли­я­, пос­та­но­ви ре­ше­ние да бъ­дат съз­да­де­ни съ­ди­ли­ща във вся­ка дър­жа­ва­, за­сег­на­та от хит­ле­ро- фа­шиз­ма и осъ­де­ни убийци­те, по­ли­ца­ите, про­во­ка­то­ри­те, ко­ито са из­би­ва­ли пар­ти­за­ни­,­ ята­ци­, па­ли­ли са къ­щи­,­ уби­ва­ли са де­ца, в арес­ти­те са пре­би­ва­ли арес­ту­ва­ни. Съз­да­ден бе и Нюр­н­бер­г­с­ки­ят про­це­с,­ кой­то осъ­ди глав­ни­те ви­нов­ни­ци за на­шес­т­ви­ята на хит­ле­рис­т­ка Гер­ма­ни­я. В Бъл­га­ри­я, с ре­ше­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, са съз­да­де­ни 4 вър­хов­ни, 64 обик­но­ве­ни със­та­ва със 135 де­ла и съ­де­ни 11 122 под­съ­ди­ми­.­ От тях на смърт- 2047(без всич­ки да бъ­дат из­пъл­не­ни) и оп­рав­да­ни- 1516. Уве­до­мя­ва­ме съг­раж­да­ни­те ни, че съ­дът в Асе­нов­г­рад бе ог­ла­вя­ван от из­тък­на­ти­я юрист Стой­ко Ка­фе­джи­ев, а съ­деб­ни­те за­се­да­те­ли са пред­с­та­ви­те­ли от ОФ - зе­ме­де­ле­ца Па­на­йот Ме­чев, ко­му­нис­ти и прог­ре­сив­ни без­пар­тийни. А че е обя­ве­но “от име­то на на­ро­да”, то и се­га има съ­ди­ли­ща по цял свят, къ­де­то се обя­вя­ва: ”На­ро­дът сре­щу под­съ­ди­мия”, ко­ето е из­раз на от­но­ше­ние към всич­ки за­сег­на­ти от прес­тъп­ле­ни­ята. То­ва, че е тряб­ва­ло да има осъ­де­ни, се знае от це­ли­я бъл­гар­с­ки на­род, кой­то е ча­кал въз­мез­дие за то­ва, ко­ето фа­шиз­мът из­вър­ши над не­го. В ця­ла Ев­ро­па не са заб­ра­ве­ни кон­цен­т­ра­ци­он­ни­те ла­ге­ри, из­би­ти­те в тях, из­го­ре­ни­те в га­зо­ви­те ка­ме­ри. А как­во да ка­жем за звер­с­т­ва­та в Бъл­га­ри­я. Ан­ти­ко­му­низ­мът ка­то ма­ло­кул­ту­рие чес­то се из­ра­зя­ва с обоб­ще­ни­е, че Бъл­га­рия е без жер­т­ви в съп­ро­ти­ва­та, а на­род­ни­ят съд сре­щу фа­шис­т­ки­те прес­тъп­ни­ци е без­за­ко­нен. Ето фа­шиз­мът в циф­ри: арес­ту­ва­ни ан­ти­фа­шис­ти - 66 340 осъ­де­ни - 12 140 из­п­ра­те­ни в ла­ге­ри - 31 250 уби­ти пар­ти­за­ни - 9 140 уби­ти ята­ци - 2 070 из­го­ре­ни къ­щи - 2 145 Наг­ра­ди­те, ко­ито фа­шис­т­ко­то пра­ви­тел­с­т­во е да­ва­ло за уби­ти пар­ти­за­ни е би­ла 50 000 лв. на гла­ва. За 1943 г. са да­де­ни 1 900 000 лв.; за 1944 г. - 26 456 000 лв. за съ­ща­та цел. Кой ще мо­же да въз­ра­зи на циф­ри­те, по­со­че­ни по- го­ре, на из­би­ти­те, ин­к­ви­зи­ра­ни­те, на на­бу­че­ни­те на ко­ло­ве гла­ви на пар­ти­за­ни, на под­па­ле­ни­те къ­щи, на уни­що­же­ни­те се­мейс­т­ва. В на­ши­я град е убит в арес­та, без съд и при­съ­да, след звер­с­ка ин­к­ви­зи­ци­я, ком­со­мо­ле­цът - ан­ти­фа­шист Ко­чо Ко­ва­чев от съ­щи­те те­зи, чиито име­на са из­пи­са­ни на но­во­от­к­ри­та­та па­мет­на пло­ча. Кол­ко още мо­гат да раз­ка­жат жи­ви­те ан­ти­фа­шис­ти, а и ни­е, де­ца­та на ята­ци­те, ко­ито сме би­ли във въз­раст, в ко­ято ве­че пом­ним и за­паз­ва­ме спо­ме­ни­те за обис­ки­те в до­мо­ве­те ни, за пре­ми­на­ли­те не­ле­гал­ни, за заб­ра­на­та да вли­за­ме в оп­ре­де­ле­ни стаи в къ­щи­те ни, да не во­дим гос­ти в къ­щи, да не пус­ка­ме съ­се­ди­те и т.н. А уби­ти­те близ­ки и род­ни­ни? А арес­ти­те на ро­ди­те­ли­те ни? Ще се вър­нат ли жи­ви у до­ма? Ето се­га на те­зи осъ­де­ни се из­диг­на па­мет­ни­к, ­кой­то да уве­ко­ве­чи име­на­та им за звер­с­т­ва­та над тех­ни­те жер­т­ви- на­ши­те близ­ки, род­ни­ни и съ­миш­ле­ни­ци. Го­ди­ни­те не из­т­ри­ха от па­мет­та ни иде­али­те, за ко­ито са се бо­ри­ли ан­ти­фа­шис­ти­те и те­зи, ко­ито са да­ли жи­во­та си за те­зи иде­али. Те жи­ве­ят в сър­ца­та ни и ня­ма да бъ­дат заб­ра­ве­ни. Те зас­лу­жа­ват па­мет­ни­ци­те си, за да мо­же да срав­ня­ват по­ко­ле­ни­ята кои са би­ли по- близ­ко до на­ро­да си и са мис­ли­ли за не­го­ва­та сво­бо­да и доб­ру­ва­не. И да зна­ят кои са за­ду­ша­ва­ли не­до­вол­с­т­во­то от фа­шис­т­ко­то уп­рав­ле­ние и са из­би­ва­ли бор­ци­те за сво­бо­да. Ис­то­ри­ята е съд­ник за всич­ко то­ва. Бъл­гар­с­ки ан­ти­фа­шис­т­ки съ­юз Анас­та­сия Ди­ева д-р Алек­сан­д­ра Ки­ре­ва Нагоре Де­ца ри­су­ват меч­ти­те си Пе­тя ДА­ЧЕ­ВА Тра­ди­ци­он­ни­ят дет­с­ки пле­нер “До­кос­вам слън­це­то”, ор­га­ни­зи­ран от НЧ “Св. преп. П.Хи­лен­дар­с­ки” се про­ве­де в рам­ки­те на Майс­ки­те кул­тур­ни праз­ни­ци на Асе­нов­г­рад на 19 май. За учас­тие в не­го бя­ха по­ка­не­ни учи­ли­ща­та от гра­да и об­щи­на­та. В про­дъл­же­ние на 4 ча­са де­ца­та ра­бо­ти­ха по те­ма­та, след ко­ето всич­ки ри­сун­ки бя­ха под­ре­де­ни в им­п­ро­ви­зи­ра­на из­лож­ба. Жу­ри в със­тав Ди­ми­тър Нен­кин, Лам­б­ри­ана Фо­ре­ва и Иван Но­ва­ков нап­ра­ви кла­си­ра­не­то: § В пър­ва въз­рас­то­ва гру­па /от 1 до 5 клас/ на пър­во мяс­то - Ста­нис­ла­ва Чу­че­ва /ОУ “Ан­гел Кън­чев”, Асе­нов­г­рад/, на вто­ро - Габ­ри­ела Си­не­ко­ва /ОУ “Ан­гел Кън­чев”, Асе­нов­г­рад/, на тре­то - Ели­нор Си­на­по­ва /ОУ “Отец Па­исий”, Асе­нов­г­рад/. § Във вто­ра въз­рас­то­ва гру­па /от 5 до 8 клас/ на пър­во мяс­то - Ни­на Ко­ле­ва /СО­У “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий”, Асе­нов­г­рад/, на вто­ро - Ири­на Ге­ор­ги­ева /ОУ “Пет­ко Ка­ра­ве­лов”, Асе­нов­г­рад/, на тре­то - Айсун Юсе­ино­ва /ОУ “Ни­ко­ла Вап­ца­ров”, Асе­нов­г­рад/. Нагоре Ед­на сбъд­на­та меч­та Йор­дан КОЖ­У­ХА­РОВ /Про­дъл­же­ние от брой 20/ От­п­ра­вя­ме се по до­ли­на­та на р. Ло­ара. Тя е най-дъл­га­та ре­ка във Фран­ция - 1012 км. Вли­ва се в Ат­лан­ти­чес­кия оке­ан при гр. Нант. Ед­на до­ли­на, про­чу­та с ви­на и за­мъ­ци, по­се­ща­ва­ни го­диш­но от 70 ми­ли­она ту­рис­ти. Ми­на­ва­ме пок­рай град Ор­ле­ан, свър­зан с име­то на на­ци­онал­на­та ге­ро­иня Жа­на д,Арк /Ор­ле­ан­с­ка­та де­ва/. В Ор­ле­ан има му­зей на Жа­на д,Арк, а в Па­риж го­лям па­мет­ник. По­се­ща­ва­ме два за­мъ­ка Шам­бор и Блоа /по-ма­лък/. Мал­ко дан­ни за Шам­бор, за кой­то от­де­ля­ме и по­ве­че вре­ме за раз­г­леж­да­не: 1519 г. за­поч­ва да се стро­и, 32 апар­та­мен­та, 400 ста­и, 6 пор­ти, ви­со­ки кръг­ли ку­ли, го­ле­ми те­ра­си, двой­но външ­но стъл­би­ще. 2 000 ду­ши оби­та­ва­ли за­мъ­ка, го­ра­та би­ла пъл­на с гли­га­ни и еле­ни. Ар­хи­тект и стро­ите­ли- не­из­вес­т­ни. Връ­ща­ме се. Очак­ва ни Айфе­ло­ва­та ку­ла. Ко­га­то ни при­ема в обя­ти­ята си, Па­риж ве­че е по­тъ­нал в свет­ли­ни - ед­на не­ве­ро­ят­на фе­ери­я. Към нея след мал­ко се при­ба­вя още ед­на. Раз­би­ра се, ве­чер­та Айфе­ло­ва­та ку­ла е ос­ве­те­на от про­жек­то­ри, но на все­ки кръ­гъл час за 10 ми­ну­ти при­със­т­ва­щи­те ста­ват сви­де­те­ли на та­ка­ва свет­лин­на ат­рак­ци­я, на та­ко­ва свет­лин­но шо­у, че съв­сем ес­тес­т­ве­но към тях при­ба­вят и спон­тан­ни­те въз­тор­же­ни въз­г­ла­си на хи­ляд­но­то мно­зин­с­т­во. Без­б­рой лам­пич­ки свят­ка­ха, ми­га­ха, стрел­ва­ха се свет­ли­ни. Ня­как бър­зо и не­усет­но ид­ва мо­мен­тът за раз­дя­ла с Па­риж. Но след ка­то сме би­ли ве­че три дни па­ри­жа­ни, след ка­то сме се срещ­на­ли с не­мал­ко от за­бе­ле­жи­тел­нос­ти­те му. Ве­че да­же зна­ем къ­де е и ка­ба­ре “Му­лен Руж” и пло­щад “Пи­гал”. Пла­ва­ли сме с ко­раб­че по р. Се­на. И лю­бов­та ни към то­зи град, чий­то герб е лод­ка, а де­ви­зът: “Лю­лее се, но не по­тъ­ва”, е още по-го­лям. До­виж­да­не, Па­риж, ти ос­та­ваш за­ви­на­ги в сър­ца­та ни! На­соч­ва­ме се към Гер­ма­ни­я. Ня­кол­ко ча­са прес­той в Мюн­хен и от та­м.­.­. Ви­ена. Мюн­хен е сто­ли­ца на Ба­ва­ри­я. Гра­дът ни пос­ре­ща праз­нич­но ожи­вен. След­ва­щи­ят ден е Ве­лик­ден. Вре­ме­то е слън­че­во. Пло­щад “Ма­ри­ен плац” гъм­жи от на­род. Ор­кес­т­ри, фо­кус­ни­ци и дру­ги ат­рак­ции съз­да­ват ед­на не­заб­ра­ви­ма жиз­не­ра­дос­т­на ат­мос­фе­ра. Улуч­ва­ме и мо­мен­та, ко­га­то фи­гу­ри­те на ча­сов­ни­ка на то­зи пло­щад за­поч­ват своя танц. Във Ви­ена прис­ти­га­ме ве­чер­та, а на след­ва­щия ден ще се срещ­нем с ве­ли­ко­ле­пи­ето и на то­зи ев­ро­пейс­ки град. Ред­но е тук да нап­ра­вя мал­ка рет­рос­пек­ция и да по­со­ча, че екс­кур­зи­ята ни всъщ­ност за­почна от Ав­с­т­ри­я, от Зал­ц­бург /след тран­зит­но пре­ми­на­ва­не на Сър­би­я, Хър­ват­с­ка и Сло­ве­ния/. Зал­ц­бург е жи­во­пи­сен град. През не­го те­че р. Залц /в пре­вод “сол”/. Род­но­то мяс­то на Мо­царт. Къ­ща­та на Мо­царт, Ка­тед­ра­ла­та, кре­пос­т­та “Хо­ен­зал­ц­бург” са опор­ни­те точ­ки за раз­г­леж­да­не. Връ­щаме се към Ви­ена - ев­ро­пейс­ка­та сто­ли­ца на му­зи­ка­та. И тук ни пред­с­тои да се по­то­пим в кра­со­та­та на двор­ци, ка­тед­ра­ли и пло­щад­ки. За то­ва ще ни по­мог­не Ма­та, бъл­гар­ка, ко­ято ще ни бъ­де екс­кур­зо­вод. За съ­жа­ле­ни­е, ед­на мал­ка част ще по­со­ча от оно­ва, ко­ето на­уча­ва­ме от не­я. Ви­ена има 1 650 000 жи­те­ли, 417 квад­рат­ни км площ, 97 му­зе­и. Един кв.м за­ку­пе­на площ стру­ва 6 500 ев­ро, но ви­ен­ча­ни тра­ди­ци­он­но жи­ве­ят под на­ем /по-из­год­но им е/. Ви­ена е най- зас­та­ря­ва­ща­та сто­ли­ца, та­ка ка­за Ма­та. Ви­ена по­лу­ча­ва име­то си в края на 7 век от р. Ви­ена, ко­ято ми­на­ва от тук. За ча­ра на ав­с­т­рийс­ка­та сто­ли­ца доп­ри­на­сят при­род­ни­те й да­де­нос­ти - р. Ду­нав и Ви­нер­валд /Ви­ен­с­ка­та го­ра/, майс­тор­с­т­во­то на ар­хи­тек­ти­те на го­ти­ка­та, ре­не­сан­са, ба­ро­ка, кла­си­циз­ма, ве­ли­ко­леп­ни­те пар­ко­ве. Оби­кол­ка­та ни за­поч­ва по “Рин­г­щ­ра­се” /6.5 км/ - най-ста­ра­та част на гра­да. Цен­т­рал­но мяс­то тук за­ема сим­во­лът на Ви­ена- го­ти­чес­ка­та ка­тед­ра­ла “Св.Сте­фан” със 137-мет­ро­ва ку­ла. На “Рин­г­щ­ра­се” е и ог­ром­ни­ят дво­рец Хоф­бург - бив­ша им­пе­ра­тор­с­ка ре­зи­ден­ция. Бел­ве­де­ре /го­рен и до­лен/ е най- кра­си­ви­ят дво­рец в Ав­с­т­рия /в пре­вод “прек­рас­на глед­ка”/, стил ба­рок. От не­го се виж­дат хъл­мо­ве­те на Ви­ен­с­ка­та го­ра. Шьон­б­рун е друг про­чут ви­ен­с­ки дво­рец в юго­за­пад­на­та част на гра­да. Той е ви­ен­с­ки­ят Вер­сай - лят­на ре­зи­ден­ция на ав­с­т­рийс­кия им­пе­ра­тор с 1 640 за­ли. Строи го Ма­рия Те­ре­зи­я. Стро­ител­с­т­во­то му про­дъл­жа­ва 20 го­ди­ни /Бел­ве­де­ре е пос­т­ро­ен за мно­го по-крат­ко вре­ме/. За­оби­ко­лен е от прек­ра­сен парк. Над 1.5 ми­ли­она ту­рис­ти го­диш­но го по­се­ща­ват. В пре­вод на­име­но­ва­ни­ето му оз­на­ча­ва “Прек­ра­сен из­вор”. Раз­г­леж­да­ме и къ­щи­те на Хун­дер­т­ва­сер /ар­хи­тект, чех/ в стил се­ци­си­он, стил мо­дерн... И ето ни в къс­ния сле­до­бед в Пра­те­ра /от тук се раз­де­ля­ме с Ви­ена и по­тег­ля­ме за Бъл­га­рия през Ун­га­рия. Как­ви ли не ат­рак­ции има тук /за ня­ко­и от ко­ито на­ис­ти­на ще ти тряб­ват здра­ви нер­ви/. Най-по­пу­ляр­но, раз­би­ра се си ос­та­ва про­чу­то­то, ог­ром­но /ви­со­ко 65 мет­ра/ ви­ен­с­ко ко­ле­ло - дру­ги­ят сим­вол на Ви­ена. Не, не е въз­мож­но в един кра­тък пъ­те­пис да от­ра­зиш всич­ко, ко­ето те е впе­чат­ли­ло и раз­въл­ну­ва­ло, но нак­рая да при­ба­вя все пак ня­кои об­щи не­ща. Нав­ся­къ­де па­рич­на еди­ни­ца е ев­ро­то, ня­ма ни­как­ви гра­ни­ци меж­ду от­дел­ни­те дър­жа­ви, пре­въз­ход­ни пъ­ти­ща, чис­ти ули­ци, го­ля­мо вни­ма­ние към ве­ло­си­пе­дис­ти­те /спе­ци­ал­ни але­и, пар­кин­ги за ве­ло­си­пе­ди/. А жи­ли­ща­та им, осо­бе­но в мал­ки­те на­се­ле­ни мес­та, ед­но­етаж­ни, ед­но­фа­мил­ни, спрет­на­ти, с цвет­ни гра­дин­ки и де­ко­ра­тив­ни дър­ве­та. А хо­ра­та­.­.­. ка­то нав­ся­къ­де: хо­ра обик­но­ве­ни, обик­но­ве­но об­ле­че­ни, за­бър­за­ни да ре­ша­ват обик­но­ве­ни­те си чо­веш­ки проб­ле­ми. /Край/ Нагоре Ко­ло­рит­ни­ят свят на че­ши­та Ста­йо Гар­но­ев Еми­лия КО­ЛЕ­ВА Шес­ти­ма ху­дож­ни­ци от Па­на­гю­ри­ще от­к­ри­ха в пе­тък из­лож­ба във фо­айе­то на Град­с­ка биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки” в Асе­нов­г­рад. Ек­с­по­зи­ци­ята включ­ва 60 твор­би на ху­дож­ни­ци­те Ма­нол Пан­чов­с­ки, Нис­тор Ха­инов, Ста­йо Гар­но­ев, Алек­сан­дър Стан­чев, То­дор Ва­сев и Ни­ко­лай Ра­ду­лов. Ор­га­ни­за­тор на ар­ти­зя­ва­та е фир­ма “АРАХ­НА” от гр. Па­на­гю­ри­ще с уп­ра­ви­тел Ан­ге­ли­на Шен­то­ва, ко­ято е соб­с­т­ве­ник на сче­то­вод­на къ­ща и три ма­га­зи­на за тър­го­вия с ма­те­ри­али за ху­дож­ни­ка, по­да­ръ­ч­ни и кан­це­лар­с­ки сто­ки и про­из­ве­де­ния на из­кус­т­во­то. Ан­ге­ли­на Шен­то­ва е член на Сдру­же­ни­ето на час­т­ни­те пред­п­ри­ема­чи, а нейно­то от­но­ше­ние към ху­дож­ни­ци­те я пра­ви съп­ри­час­т­на към из­кус­т­во­то им, ко­ето рек­ла­ми­ра и про­да­ва в ар­т­ма­га­зи­ни­те си в Па­на­гю­ри­ще и Асе­нов­г­рад. За да раз­ши­ри изя­ви­те на па­на­гюр­с­ки­те ху­дож­ни­ци, Ан­ге­ли­на Шен­то­ва осъ­щес­т­ви кон­так­ти с от­дел “Из­кус­т­во” на Град­с­ка биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки” и до­ве­де шес­ти­ма от изя­ве­ни­те ху­дож­ни­ци на Па­на­гю­ри­ще в Асе­нов­г­рад. Твор­чес­ки­те ни пла­но­ве ще про­дъл­жат и за­нап­ред с ор­га­ни­зи­ра­не на пле­не­ри и из­лож­би за де­ца, а ху­дож­ни­ци­те от Асе­нов­г­рад ще гос­ту­ват при нас с по­ре­ди­ца от изя­ви с пред­с­та­вя­не на жи­во­пис, дър­во­рез­ба и ико­ни в му­зея на Па­на­гю­ри­ще, обе­ща г-жа Шен­то­ва. Един от учас­т­ни­ци­те в из­лож­ба­та - Ста­йо Гар­но­ев се пред­с­та­ви с бли­зо 20 про­из­ве­де­ния на на­ив­но­то из­кус­т­во. А то­ва е един друг тип твор­чес­ка изя­ва, точ­но за са­мо­бит­ни твор­ци, ка­къв­то е са­ми­ят Ста­йо, с жи­во ху­до­жес­т­ве­но въ­об­ра­же­ни­е, спо­соб­но да на­ме­ри ори­ги­нал­ни, свои ху­до­жес­т­ве­но-плас­тич­ни ре­ше­ни­я. Ве­ро­ят­но ко­ло­рит­ни­ят ху­дож­ник пра­ви кар­ти­ни­те си под на­по­ра на не­оп­ре­де­ли­ми твор­чес­ки им­пул­си на ча­ша ви­но, сти­хий­но или спон­тан­но. В не­го­ви­те кар­ти­ни се от­к­ри­ва оп­ре­де­лен те­ма­ти­чен кръг - а то­ва е жи­во­тът на мал­кия про­вин­ци­ален град с ха­рак­тер­ни­те му пер­со­на­жи от не­да­леч­но­то ми­на­ло и се­га, на­ри­су­ва­ни с нос­тал­гия и ху­мор, във вся­ка от ко­ито про­зи­ра и по един виц. На­тък­ва­ме се и на сю­же­ти, раз­к­ри­ва­щи страс­т­та на ху­дож­ни­ка към аван­тю­рис­тич­ни из­жи­вя­ва­ни­я, как­ва­то е сце­на­та с “Та­вер­на­та” и “Зад пор­ти­те райс­ки”. Всич­ки­те твор­би на ху­дож­ни­ка и че­ши­та Ста­йо Гар­но­ев са с кон­к­рет­ни ху­до­жес­т­ве­ни дос­тойн­с­т­ва. Та­ки­ва са и кар­ти­ни­те на ос­та­на­ли­те учас­т­ни­ци в из­лож­ба­та, ко­ито пре­диз­ви­ка­ха оп­ре­де­ле­ни въз­п­ри­яти­я, чув­с­т­ва и от­но­ше­ния на асе­нов­г­рад­ча­ни не са­мо към твор­чес­т­во­то им, но и към са­ми­те тях. Нагоре Ко­ман­ди­рът 90 ГО­ДИ­НИ ОТ ГИ­БЕЛ­ТА НА ПОЛ­КОВ­НИК ДРАН­ГОВ оз пол­ков­ник Ни­ко­ла ДИ­МИТ­РОВ Бо­рис Сто­янов Дран­гов е ро­ден на 3 март 1872 г. в Ско­пи­е. През 1895 г. за­вър­ш­ва Во­ен­но учи­ли­ще в Со­фи­я. Слу­жи в раз­лич­ни гар­ни­зо­ни. При из­бух­ва­не­то на Илин­ден­с­ко-Пре­об­ра­жен­с­ко­то въс­та­ние на­пус­ка войс­ка­та, ста­ва войво­да на 120 чет­ни­ци и се сра­жа­ва за ос­во­бож­де­ни­ето на по­ро­бе­на Ма­ке­до­ни­я. През 1904 г. за­ми­на­ва за Ру­сия и за­вър­ш­ва с от­ли­чие Пе­тер­бур­г­с­ка­та ге­не­рал­щаб­на ака­де­ми­я. Учас­т­ва в Бал­кан­с­ка­та и Меж­ду­съ­юз­ни­чес­ка­та война. На 15 март 1915 г. Бъл­га­рия се включ­ва в Пър­ва­та све­тов­на война. На 18 март 1917 г. пол­ков­ник Дран­гов е наз­на­чен за ко­ман­дир на 9-ти Плов­див­с­ки пе­хо­тен полк. Съ­щи­ят от­б­ра­ня­ва учас­тъ­ка при за­воя на ре­ка Чер­на в Ма­ке­до­ни­я. Пре­ди то­ва е бил ко­ман­дир на 5-ти Скоп­с­ки полк и на­чал­ник на Шко­ла­та за под­го­тов­ка на офи­це­ри в град Ско­пи­е. От­ли­чен пе­да­гог и ме­то­дист. Го­лям бъл­гар­с­ки ро­до­лю­бец. Ува­жа­ван ко­ман­дир от лич­ния със­тав на пол­ка. При един ма­си­ран огън от вра­жа­та ар­ти­ле­рия пол­ков­ник Дран­гов за­ги­ва на 27 май 1917 г. Нагоре Фут­бол В сре­ща от пос­лед­ни­я 34 кръг за пър­вен­с­т­во на юго­из­точ­на “В” аматьор­с­ка фут­бол­на гру­па фут­бо­лис­ти­те на “Асе­но­вец” за­гу­би­ха с 1:4 ка­то гос­ти на “Ве­рея” от Ста­ра За­го­ра. Сре­ща­та се иг­ра в не­де­ля 3 юни от 18:00. Фут­бо­лис­ти­те на “Го­це Дел­чев” от кв. Гор­ни Во­ден не се яви­ха на дву­боя сре­щу “Се­ки­ро­во” и им бе при­съ­ден слу­же­бен ре­зул­тат 0:3 в сре­ща от 29 кръг за пър­вен­с­т­во на “А” Об­лас­т­на фут­бол­на гру­па. В сре­ща от пос­лед­ни­я 30 кръг фут­бо­лис­ти­те на ФК “Го­це Дел­чев” спе­че­ли­ха слу­жеб­на по­бе­да ка­то до­ма­ки­ни с 3:0 сре­щу от­бо­ра на “ГС Ко­мерс” от Плов­див от­но­во по­ра­ди не­явя­ва­не на гос­ти­те. Тех­ни­те ко­ле­ги от кв. Дол­ни Во­ден прек­ра­ти­ха учас­ти­ето си в гру­па­та и до края на пър­вен­с­т­во­то на тех­ни­те сре­щи ще се при­съж­дат слу­жеб­ни за­гу­би с по 0:3. Та­ка за две го­ди­ни фут­бо­лис­ти­те на “Со­кол” из­вър­вя­ха пъ­тя от “В” гру­па до “Б” Об­лас­т­на аматьор­с­ка гру­па. Асе­нов­г­рад­ча­ни­нът Дор­му­ша­ли Са­ид­хо­джа, кой­то бе под на­ем в "Ран­дерс" (Да­ния) не ис­ка да се вър­не в "Бо­тев" Плов­див и му се тър­си нов скан­ди­нав­с­ки тим. Проб­ле­мът е, че пре­зи­тен­тът на плов­див­ча­ни Ди­ми­тър Хрис­то­лов ис­ка за не­го 550 000 ев­ро. Въп­ре­ки же­ла­ни­ето на асе­нов­г­рад­ча­ни­на Ми­ха­ил Ав­ри­онов да на­пус­не от­бо­ра на “Етър” от Ве­ли­ко Тър­но­во и от но­вия се­зон да за­иг­рае в друг клуб, най-ве­ро­ят­но той ще про­дъл­жи да иг­рае в ста­ра­та сто­ли­ца. При­чи­на­та е , че той има же­ле­зен до­го­вор с ти­ма и ако ня­кой ис­ка да го прив­ле­че в ре­ди­ци­те си, той ще тряб­ва да зап­ла­ти не мал­ка тран­с­фер­на су­ма за не­го. Нагоре

седмицата БЛА­ГО­ДАР­НОСТ Кме­тът Ки­рил ТРЕН­ДА­ФИ­ЛОВ от име­то на Об­щи­на Асе­нов­г­рад бла­го­да­ри на твор­ци­те, кул­тур­ни­те и спор­т­ни­те ор­га­ни­за­ции на Асе­новг­рад, взе­ли учас­тие в МАЙС­КИ­ТЕ КУ­Л­Т­У­Р­НИ ПРАЗ­НИ­ЦИ-2007: Чи­та­ли­ще “Ро­до­лю­бие”, Чи­та­ли­ще “Св. преп. Па­исий Хи­лен­дар­с­ки”, Ис­то­ри­чес­ки му­зей, Град­с­ка биб­ли­оте­ка, ОДК “Ва­сил Лев­с­ки”, асе­нов­г­рад­с­ки­те ху­дож­ни­ци, Квар­тет ус­т­ни хар­мо­ни­ки “Ро­до­лю­бие”, Ба­лет­на фор­ма­ция “Ко­са­ра”, Клуб по спор­т­ни тан­ци “Асе­но­вец”, Клуб по спор­т­ни тан­ци “Асе­но­вец-2006”, Дет­с­ки ко­лек­тив “Пъс­т­роц­вет”, “Асе­нов­г­рад­с­ки фо­рум”, Ан­сам­бъл “Ка­пи­тан Пет­ко войво­да”, хор при Ма­ке­дон­с­ко­то кул­тур­но-прос­вет­но дру­жес­т­во “Ди­мо Ха­джи­ди­мов”, Хор “Ро­доп­с­ки зву­ци” при Ту­рис­ти­чес­ко дру­жес­т­во “Бе­зо­во”, Гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни “Въл­шеб­ни ме­ло­дии”, Хор на пен­си­оне­ри­те “Ста­ни­ма­ка”, Чи­та­ли­ще “Звез­да” - с. Ле­но­во, ОУ “Отец Па­исий”, ОУ “Хрис­то Бо­тев”, ОДЗ “Зор­ни­ца”, ЦДГ “Про­лет”, ЦДГ “На­деж­да”, Иван Лю­бе­нов, Ге­рак­си Ге­рак­си­ев, Жак­лин Зна­ме­но­ва, Йор­дан Ка­чо­ров, Ан­на Цвет­ко­ва, Свет­ла Мос­ко­ва, Ви­оле­та Стам­бо­лийс­ка, Спор­т­ни­те клу­бо­ве при ДФС “Асе­но­вец”, Те­нис-клу­ба, Лов­но-ри­бар­с­ко дру­жес­т­во “Со­кол”, от­бо­ри­те, учас­т­ва­ли в Тур­ни­ра по фут­бол и Учени­чес­ка­та ща­фе­та за ку­пи­те на Об­щи­на Асе­нов­г­рад, на всич­ки дос­той­ни дей­ци на из­кус­т­во­то, кул­ту­ра­та и спор­та, ко­ито ежед­нев­но и все­от­дайно, с не­от­с­лаб­ва­ща жар и обич към род­ния град, съх­ра­ня­ват и тво­рят ду­хов­нос­т­та и бъ­де­ще­то на Асе­нов­г­рад, за да има­ме праз­ни­ци, ко­ито да ни из­ви­ся­ват и за­реж­дат със са­мо­чув­с­т­ви­е! Бла­го­да­ря Ви, че ви има! Гор­дея се с Вас!