Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XVI, брой 26, 4 - 10 юли 2007г.   Присъда отне лекарски права в Асеновград Удължават срока за приватизационния договор на “Св. княз Борис I” Асеновградски шивачки се вдигнаха на стачка Абсурдна суша мори 15 дни Бачково Неуспешен вот срещу шефа на старейшините Среща с истинския човек Ме­да­ли за асе­нов­г­рад­с­ки­те щан­гис­ти Фут­бол Кар­ти­ни, ри­су­ва­ни с пръс­ти Присъда отне лекарски права в Асеновград Ве­се­ла ПЕТ­РО­ВА На­ка­за­тел­но де­ло в асе­нов­г­рад­с­ки ра­йо­нен съд прик­лю­чи с осъ­ди­тел­на при­съ­да за ле­кар и пра­вос­по­со­бен юрист, на­учи “Ре­ги­он”. За три го­ди­ни без пра­во да уп­раж­ня­ва ле­кар­с­ка­та про­фе­сия е осъ­ден д-р Лъ­че­зар Хрис­тов, бивш уп­ра­ви­тел на Ме­ди­цин­с­ки цен­тър-1 ЕО­ОД. Той по­лу­чи и при­съ­да от шест ме­се­ца зат­вор с три го­ди­ни из­пи­та­телен срок. Вто­ри под­съ­дим в то­ва де­ло, Дин­ко Ни­ко­лов съ­що стиг­на до при­съ­да на пър­ва­та съ­деб­на ин­с­тан­ция - три ме­се­ца ус­лов­но за съ­щия пе­ри­од на из­пи­та­тел­ност. Два­ма­та под­съ­ди­ми от­го­ва­ря­ха пред Те­ми­да за за­се­че­ни фал­ши­ви ме­ди­цин­с­ки до­ку­мен­ти, с ко­ето тре­то ли­це е тряб­ва­ло да се сдо­бие пред КАТ. За­сеч­ка пред ор­га­ни­те на КАТ оба­че е пот­вър­ди­ла, че за съ­щия пе­ри­од, в кой­то е из­вър­шен ме­ди­цин­с­кият прег­лед, под­пи­сан от д-р Хрис­тов, ли­це­то е би­ло в чуж­би­на и не се е зав­ръ­ща­ло в стра­на­та. Ни­ко­лов е бил пре­но­си­тел на до­ку­мен­та пред ор­га­ни­те на КАТ. В съ­да не бя­ха съб­ра­ни дос­та­тъч­но до­ка­за­тел­с­т­ва за дру­го об­ви­не­ние - спо­ред не­го д-р Хрис­тов е под­ме­нил и до­ку­мен­ти с име­на на свои ко­ле­ги- ле­ка­ри. При­съ­ди­те под­ле­жат на об­жал­ва­не пред по-гор­на ин­с­тан­ци­я. Нагоре Удължават срока за приватизационния договор на “Св. княз Борис I” РЕГИОН ПРЕС С още ме­сец да се удъл­жи сро­кът, до кой­то об­щи­на­та след­ва да под­пи­ше до­го­во­ра за про­даж­ба на фир­ма “Св. княз Бо­рис Пър­ви”, нас­тоя док­лад­на за­пис­ка на гра­до­на­чал­ни­ка Ки­рил Трен­да­фи­лов до съ­вет­ни­ци­те. При­чи­на­та е, че от спе­чели­ла­та фир­ма “Виа строй” ООД са из­п­ра­ти­ли пис­мо, че част от опи­са­ни­те в ме­мо­ран­ду­ма фир­ме­ни ак­ти­ви лип­с­ват, има­ло и драс­тич­но на­ма­лен ка­па­ци­тет на тех­ни­ка­та на фир­ма­та. Та­ка нап­ри­мер има­ло опи­са­ни ка­ми­они, как­ви­то изоб­що не би­ли в дви­же­ние или от 3 броя та­ки­ва, са­мо един бил ре­дов­но ре­гис­т­ри­ран в мо­мен­та. За­то­ва от “Виа строй” дър­жат да се пре­це­зи­рат опи­са­ни­те фир­ме­ни ак­ти­ви за­ра­ди вза­им­на ко­рек­т­ност и то­га­ва да се фи­на­ли­зи­ра про­це­ду­ра­та с под­пис­ва­не­то на до­го­во­ра. За три ми­ли­она триста и тридесет хиляди ле­ва фир­ма “Виа строй” спе­че­ли тър­га, то­ва бе и пър­во­на­чал­но обя­ве­на­та це­на за над­да­ва­не, след ка­то друг кан­ди­дат не се яви. Нагоре Асеновградски шивачки се вдигнаха на стачка Иво ДОЛЕВ Ефек­тив­на стач­ка обя­ви­ха в пе­тък всич­ки­те 180 ши­вач­ки от асе­нов­г­рад­с­кия фи­ли­ал на фир­ма “Бри­лянт”. Те про­тес­ти­рат сре­щу аб­сур­д­но фор­ми­ра­ни­те став­ки, по ко­ито се оп­ре­де­лят над­ни­ци­те им. Не е въз­мож­но да ни да­ват по стот­ни от сто­тин­ка­та за ед­на ма­ни­пу­ла­ци­я, при то­ва с ед­ни и съ­щи раз­цен­ки да ра­бо­тим ле­ки и мно­го слож­ни мо­де­ли, ре­аги­ра от име­то на ко­леж­ки­те си пред­се­да­тел­ка­та на стач­ния ко­ми­тет Цвет­ка Кикьо­ва пред “Ре­ги­он”. Кол­ко­то и да ра­бо­тим, ряд­ко взе­ма­ме за ме­сец по­ве­че от 250 ле­ва, а има и та­ки­ва, ко­ито са се раз­пис­ва­ли и сре­щу 140, до­пъл­ва­ха про­тес­ти­ра­щи­те. Ела­те да ни ви­ди­те, ние сме зат­вор­нич­ки­те на фир­ма “Бри­лянт”, нас­то­ява­ха на про­тес­та си же­ни­те, след ка­то се ока­за, че е заб­ра­не­но да се от­ва­ря ре­ше­тъч­на­та вход­на же­ляз­на вра­та към дво­ра на фир­ма­та. От уп­ра­ва­та на фир­ма­та са обе­ща­ли, че ще има нов на­чин на зап­ла­ща­не, как­то и про­цент­но уве­ли­че­ние на зап­ла­ти­те, но с кол­ко, ще ста­не яс­но ед­ва след 20 юли. Нагоре Абсурдна суша мори 15 дни Бачково РЕГИОН ПРЕС Не­обяс­ни­мо по­ло­же­ние с лип­са на пи­тей­на во­да тор­мо­зи ве­че по­ве­че от две сед­ми­ци жи­ве­ещи­те в над 100 къ­щи в Бач­ко­во. При­чи­на­та за то­ва да има во­да по чеш­ми­те не по­ве­че от 2-3 ча­са на ден най- ве­ро­ят­но е в греш­ка при свър­з­ва­не­то на во­доп­ро­во­ди­те към во­до­ема над ви­со­ка­та част на се­ло­то. Ня­ма дру­го обяс­не­ни­е, след ка­то пре­лив­ни­ка, кой­то е над ком­п­лекс “Во­до­па­да” е пре­пъл­нен, а во­да до во­до­ема не се кач­ва. Ве­ро­ят­но и крайпът­ни­те за­ве­де­ния са се вклю­чи­ли ди­рек­т­но към глав­но­то от­к­ло­не­ние пре­ди то да стиг­не до во­до­ема и та­ка на­ля­га­не­то ряз­ко спа­да, ко­мен­ти­ра кме­ти­ца­та Ма­рия Стайко­ва. За­поз­на­ти сме с проб­ле­ма, има­ме ин­фор­ма­ци­я, че от пе­тък ве­че се ра­бо­ти в Бач­ко­во за нор­ма­ли­зи­ра­не на во­до­по­да­ва­не­то. Пре­одо­ля­ва се и ава­ри­ята в с про­би­тия от свли­че­на скал­на ма­са во­доп­ро­вод за То­по­ло­во, обяс­ни ре­сор­ни­ят ви­цек­мет инж. Ге­ор­ги Чор­дов. То­по­лов­ци про­дъл­жи­ха да ре­аги­рат през ця­ла­та ми­на­ла сед­ми­ца, че пи­тейна­та им во­да сил­но ми­ри­ше на ор­га­ни­чен от­па­дък и е опас­на за ди­рек­т­на кон­су­ма­ци­я. Нагоре Неуспешен вот срещу шефа на старейшините Ани ТЕНЧЕВА Тре­та­та по ред ис­ка­на ос­тав­ка на пред­се­да­те­ля на мес­т­ния пар­ла­мент пре­тър­пя не­ус­пех, ста­на яс­но на пос­лед­на­та ре­дов­на се­си­я. 17 съ­вет­ни­ка бя­ха де­по­зи­ра­ли в кан­це­ла­ри­ята на ОбС ден пре­ди да­та­та на за­се­да­ни­ето ис­ка­не за пред­с­роч­но прек­ра­тя­ва­не на пъл­но­мо­щи­ята на инж. Лю­бо­мир На­ков. От всич­ки­те из­ре­де­ни по­имен­но вно­си­те­ли за ини­ци­ати­ва­та се из­ка­за един­с­т­вен д-р Све­то­зар Шу­ма­нов, ли­дер на си­ни­те съ­вет­ни­ци. Той под­чер­та ла­ко­нич­но, че имат чис­то за­ко­но­ви ар­гу­мен­ти - за сис­тем­но не­из­пъл­ня­ва­не на за­дъл­же­ни­ята на пред­се­да­те­ля, как­то и де­мон­с­т­ра­тив­но не­за­чи­та­не на пра­во­то им на из­каз­ва­не. Ли­де­рът на ДПС, Шук­ри Гу­не, взе ду­ма­та и по­яс­ни, че след ка­то се е под­пи­сал, за­явя­ва, че ня­ма да гла­су­ва сре­щу На­ков, а мяр­ка­та тряб­ва по- ско­ро да се при­еме ка­то пре­дуп­реж­де­ние и да се ра­бо­ти с вза­им­но ува­же­ние в ос­та­ва­що­то вре­ме до края на ман­да­та. По­зи­ци­ята на ко­али­ция “Един­с­т­во за Асе­нов­г­рад” бе ог­ла­се­на от съ­вет­ни­ка Стой­чо Чер­вен­ли­ев. Ако тук на­ис­ти­на дър­жим да свър­шим по­ве­че и по- ка­чес­т­ве­на ра­бо­та до ос­та­ва­щи­те до фи­на­ла на ман­да­та за­се­да­ни­я, е по- доб­ре да не про­ме­ня­ме ре­ше­ни­ята си за из­бор на пред­се­да­тел. Пос­лед­ва та­ен вот, при кой­то се ока­за, че 10 бю­ле­ти­ни са пус­на­ти праз­ни, 14 са би­ли за ос­тав­ка­та на Лю­бо­мир На­ков от об­що 29 при­със­т­ва­ли съ­вет­ни­ци. То­ва е на­роч­но из­б­ра­на от нас ре­ак­ци­я, пус­нах­ме праз­ни бю­ле­ти­ни ка­то ясен знак, че сме ка­те­го­рич­но про­тив та­зи про­це­ду­ра, за­яви­ха от “Един­с­т­во за Асе­нов­г­рад”. Сре­щу то­ва оба­че ре­аги­ра д-р Све­то­зар Шу­ма­нов с ду­ми­те, че ед­ва че­ти­ри гла­са са да­де­ни яс­но и ка­те­го­рич­но в под­к­ре­па на На­ков. И пре­диш­ни­те два опи­та да бъ­де сва­лен пред­с­роч­но от пос­та си пред­се­да­те­ля пре­тър­пя­ха не­ус­пех. Ка­те­го­ри­чен съм, че ви­на­ги съм спаз­вал стрик­т­но про­це­ду­ри­те и на­ред­ба­та, по ко­ято след­ва да ра­бо­ти Об­щин­с­кият съ­вет, та­ка ще бъ­де и до края на ман­да­та, за­яви инж. На­ков. Нагоре Среща с истинския човек Еми­лия ШО­ПО­ВА Пос­ве­ща­вам на мо­ите ми­ли и доб­ри при­яте­ли - ро­доп­ча­ни­те Све­че­ря­ва­ше се. Тъм­ни об­ла­ци прих­лу­пи­ха не­бе­то. За­ва­ля си­тен дъжд. Же­на­та ча­ка­ше тър­пе­ли­во и с на­деж­да. Шо­се­то пред нея лъ­ще­ше от дъж­да. Очи­те й зор­ко сле­дя­ха за­во­я, уши­те се нап­ря­га­ха да чу­ят шум от ко­ла, но ни­що не се за­да­ва­ше. Про­фу­ча­ва­ха в об­рат­на по­со­ка, а от там, от­къ­де­то се на­дя­ва­ше - ни­що... На­деж­да­та за­поч­ва­ше да се сто­пя­ва. Как­во ще пра­ви? Как ще ос­та­не на пъ­тя са­ма?! До тук бе­ше дош­ла с ав­то­бу­са, кой­то за­ви до съ­сед­но­то се­мо, а там, за къ­де­то бър­за­ше тя, ня­ма­ше ни­що. Ут­ре сут­рин бе­ше на ра­бо­та, а за бе­ля про­пус­на ре­дов­ния рейс и се­га се на­дя­ва­ше на слу­ча­я. Уви, не й вър­ве­ше. С пос­лед­на на­деж­да тя се обър­на към мал­ка­та сгра­да вдяс­но от шо­се­то и приб­ли­жи до про­зо­ре­ца. Бе­ше ня­ка­къв ма­га­зин, кой­то на­ри­ча­ха “Мал­кия ко­ре­ком”. Там, зад про­зо­ре­ца, жи­ве­еше ма­га­зи­не­рът. Тя по­чу­ка на стък­ло­то, за да по­пи­та ще има ли ня­ка­къв пре­воз. Мяр­на се фи­зи­оно­ми­ята на мъж, но той не до­ча­ка въп­ро­са й и из­чез­на, без да да­де от­го­вор. “Страх­ли­вец”, про­мър­мо­ри си тя, от же­на се стра­ху­ва. Мяр­на ръ­ка­та му, ко­ято по­со­чи към за­во­я. От там се за­да­де ав­то­бус, но той бе­ше в об­рат­на­та по­со­ка. Ка­къв е сми­съ­лът да го спи­ра? Все пак тя се ко­ле­ба­еше. То­ва бе­ше ед­на въз­мож­ност, мо­же би пос­лед­на­та. След нея на­вяр­но ня­ма да има дру­га. И пак ще ос­та­не са­ма на пъ­тя. Тя вдиг­на гла­ва и зас­ле­ди с очи ав­то­бу­са. Поч­ти се из­рав­ни с не­я, след мал­ко ще я под­ми­не. За­бе­ля­за очи­те на шофьо­ра, впи­ти в не­я. В пос­лед­на­та ми­ну­та вдиг­на ръ­ка. Ко­ла­та спря. Тя се ка­чи на стъ­па­ло­то и обяс­ни бър­зо: - В об­рат­на по­со­ка съм, но да­ли ще има ня­ка­къв пре­воз? - Кач­вай­те се, оти­вам до ми­на­та и се връ­щам об­рат­но. Ед­ва ли има­те дру­га въз­мож­ност! Тя се ка­чи и сед­на на сво­бод­на­та се­дал­ка, бли­зо до шофьо­ра. В ко­ла­та има­ше мал­ко път­ни­ци - мъ­же, ра­бо­те­щи в миньор­с­кия град, ко­ито оти­ва­ха на по­ред­на­та смя­на. По пъ­тя тя раз­пи­та ко­га ще се връ­ща, кол­ко ще се ба­ви. Ока­за се, че ко­ла­та ще ча­ка нощ­на­та смя­на миньо­ри и с тях ще по­тег­ли към най-близ­ко­то до нейно­то се­ло, от­къ­де­то пъ­ту­ва­ха миньо­ри­те. Но до нейно­то се­ло пре­воз ня­ма­ше. На­ла­га­ше се да прес­пи в чуж­до­то се­ло, къ­де­то ня­ма­ше ни­как­ви близ­ки хо­ра. Но­ва­та не­из­вес­т­ност от­но­во я за­из­мъч­ва. Доб­ре, ще се вър­не до 1 ча­са през нощ­та, а къ­де ще спи, ко­го ще бу­ди в чуж­до­то се­ло?... Шофьо­рът я ус­по­ко­и, има­ло об­ще­жи­тие за уче­ни­ци, не е труд­но, ще му се на­ме­ри ко­ла­я! Тя му по­вяр­ва. Бе­ше се­ри­озен, спо­ко­ен чо­век на сред­на въз­раст, а мо­же би по-млад. Бе­ше въз­пъ­лен, с ши­ро­ка ъг­ло­ва­та гла­ва, вдъх­ва­ше й до­ве­рие и с външ­нос­т­та си и със се­ри­оз­но­то си дър­жа­не. Тър­пе­ни­е. Дру­го не й ос­та­ва­ше. В миньор­с­кия град ча­ка­ха цял час, до­ка­то ра­бот­ни­ци­те се из­къ­пят и на­пъл­нят ав­то­бу­са. Тръг­на­ха об­рат­но. Най-пос­ле. Сла­ва Бо­гу! Сър­це­то й ле­ко се от­пус­на. Наб­ли­жа­ва­ха бър­зо тях­но­то се­ли­ще и тър­пе­ни­ето й се из­чер­п­ва­ше. Ав­то­бу­сът спря на ши­рок пло­щад и хо­ра­та един по един се пръс­на­ха по до­мо­ве­те си. Пло­ща­дът опус­тя. Всич­ки про­зор­ци на­око­ло бя­ха тъм­ни. Об­ще­жи­ти­ето съ­що. Кой ще от­во­ри? Кой дър­жи клю­ча? Как ще го бу­дят пос­ред нощ? Гла­ва­та й гъм­же­ше от въп­ро­си без от­го­вор. Прес­пи­ва­не­то се ока­за не­въз­мож­но и шофьо­рът бе­ше на съ­що­то мне­ни­е. Не ос­та­ва­ше ни­що дру­го, ос­вен да про­дъл­жи до град­че­то, къ­де­то прес­пи­ва­ше той. Хо­те­лът - но­ва въз­мож­ност, но­ва на­деж­да. Хо­те­ли­те ра­бо­тят и през нощ­та. Тя стис­на зъ­би и зат­во­ри умо­ре­но очи. Ко­ла­та за­ви об­рат­но и по­тег­ли към пос­лед­на­та ин­с­тан­ци­я. Тя бе­ше един­с­т­ве­ни­ят път­ник в ав­то­бу­са. Пъ­ту­ва­ха в мъл­ча­ни­е. Мо­зъ­кът й ра­бо­те­ше неп­ре­къс­на­то. Как се ус­лож­ни по­ло­же­ни­ето? Да­ли ще на­ме­ри сво­бод­ни лег­ла? Кол­ко глу­па­во пос­тъ­пи, че тръг­на с то­зи ав­то­бус. По-доб­ре да бе­ше за­къс­ня­ла. Ня­ма­ше да я увол­нят. Ще­ше да по­не­се уп­ре­ци и кри­ви пог­ле­ди. По-доб­ре, от­кол­ко­то то­зи кош­мар - да не знае къ­де ще спи. Как ле­ко­мис­ле­но пос­тъ­пи. Но­дя­ва­ше се на къс­ме­та си, а той цял жи­вот не е бил не­ин съ­юз­ник. Стиг­на­ха в А. Гра­дът спе­ше в тъм­ни­на. Шофьо­рът зат­во­ри ко­ла­та и я по­ве­де. Със сви­то сър­це и ло­ши пред­чув­с­т­вия тя вър­ве­ше след не­го. Ка­чи­ха се по стъл­би­те и спря­ха пред ги­ше­то. То бе­ше тъм­но. На по­чук­ва­не­то не от­во­ри ни­кой. Яв­но пор­ти­ерът се бе­ше приб­рал в до­ма си. Ами се­га?! Чо­ве­кът пред нея тръг­на по стъл­би­те на­го­ре. - Ела­те. Има­ме за­па­зе­на ста­я. Тя сто­еше ка­то за­ко­ва­на. Кра­ка­та й ся­каш бя­ха вко­па­ни в пло­щад­ка­та. С го­ле­ми уси­лия из­ка­чи след­ва­щи­те стъ­па­ла. Спря­ха пред ед­на вра­та. Той я от­во­ри и вле­зе. Тя спря на вра­та­та. Ог­ле­да ста­ята - две лег­ла, печ­ка, ко­ято пръс­ка­ше топ­ли­на. Об­рат­ни­ят път не во­де­ше до ни­къ­де. Прек­ра­чи и вле­зе. Ами се­га?! Не бе­ше ли то­ва ка­пан? Как ще спи тук с чуж­дия чо­век? Ос­та­ви ба­га­жа си на зе­мя­та и сед­на с под­ко­се­ни кра­ка на лег­ло­то зад не­я. Гла­ва­та й стран­но бу­че­ше. Яв­но кръв­но­то бе­ше под­с­ко­чи­ло. Ка­то в про­съ­ни­ца тя чу гла­са му: - Аз ще дрем­на два ча­са и в три ча­са ще за­ми­на за след­ва­ща­та смя­на. Вие ще си по­чи­ва­те до сут­рин­та. Ни­кой ня­ма да ви без­по­ко­и. Той из­ле­зе в ко­ри­до­ра и хлоп­на вра­та­та след се­бе си. Съв­сем за­ма­яна, тя съ­бу обув­ки­те си, и как­то си бе­ше с дре­хи­те се сви в лег­ло­то. Мет­на ед­но оде­яло вър­ху се­бе си и зам­ря. След мал­ко той се вър­на, сло­жи дър­ва в печ­ка­та и из­га­си свет­ли­на­та. Чу го, че съ­бу­ва обув­ки­те си. Лег­ло­то зас­кър­ца под теж­ко­то му тя­ло и след то­ва утих­на. В тъм­ни­на­та тя ле­же­ше с от­во­ре­ни очи, изоп­на­та ка­то стру­на. Вся­ка фиб­ра на тя­ло­то й бе­ше го­то­ва за бор­ба. Вся­ко мръд­ва­не на съ­сед­но­то лег­ло усил­ва­ше нап­ре­же­ни­ето. Ей се­га ще ско­чи и ще дой­де при не­я. Как­во ще пра­ви? Мо­же ли да се бо­ри с един здрав и як мъж, и по-млад от не­я, кой­то не ще се съ­об­ра­зя­ва, че е ве­че­ ба­ба и има вну­ци? Тя ле­же­ше без да мръд­не, но всич­ко в нея бе­ше нащ­рек. Как ху­ба­во се под­ре­ди. В шофьор­с­ка­та ста­я, с не­поз­нат мъж в съ­сед­но­то лег­ло. Как мо­же­ше да му има до­ве­ри­е. Жи­во­тът й до­се­га й бе­ше до­не­съл мно­го ра­зо­ча­ро­ва­ни­я. Не вяр­ва­ше на ни­ко­го, за­що­то съ­де­ше по един един­с­т­вен - то­зи, кой­то раз­би жи­во­та й. Той уби до­ве­ри­ето й във всич­ки ос­та­на­ли и тя ги из­рав­ня­ва­ше с не­го. Не бе­ше мла­да, наб­ли­жа­ва­ше пен­си­они­ра­не­то, но ду­ша­та й бе­ше чис­та, жад­на за кра­со­та и обич. На­пус­на го­ле­мия град, из­бя­га от шу­ма, от ужас­но­то все­кид­не­ние в съ­сед­с­т­во със злоб­ни и под­ли хо­ра. Пред очи­те й ка­то в ка­лейдос­коп се за­ни­за­ха спо­ме­ни... /След­ва/ Нагоре Ме­да­ли за асе­нов­г­рад­с­ки­те щан­гис­ти РЕ­ГИ­ОН ПРЕС За­вър­ши Ре­пуб­ли­кан­с­ки­ят ли­чен шам­пи­онат по вди­га­не на те­жес­ти в гр. Со­пот, къ­де­то асе­нов­г­рад­с­ки­те теж­ко­ат­ле­ти се пред­с­та­ви­ха мно­го доб­ре и за­во­юва­ха зас­лу­же­ни от­ли­чи­я­.П­ри мъ­же­те в ка­те­го­рия 85 кг от­лич­но се пред­с­та­ви Иван Сто­ицов, кой­то за­во­юва шам­пи­он­с­ка тит­ла /ре­зул­тат 155 кг из­х­вър­ля­не и 210 кг из­т­лас­к­ва­не/. С то­ва го­ля­мо пос­ти­же­ние Сто­ицов бе вклю­чен от­но­во в на­ци­онал­ния от­бор на Бъл­га­рия и в под­го­тов­ка­та за све­тов­но­то пър­вен­с­т­во, ко­ето ще се про­ве­де през ме­сец сеп­тем­в­ри в Тайлант. Зла­тен ме­дал спе­че­ли мла­да­та и та­лан­т­ли­ва де­вой­ка Бо­ян­ка Кос­то­ва /ка­те­го­рия 50 кг/ с пос­ти­же­ние 45 кг из­х­вър­ля­не и 62 кг из­т­лас­к­ва­не, ко­ято е и пле­мен­нич­ка на све­тов­ния ни шам­пи­он Пла­мен Же­ляз­ков. При де­войки­те ус­пех пос­тиг­на още Ма­рия Куз­мо­ва - тре­то мяс­то и брон­зов ме­дал. При юно­ши­те нап­ра­вих­ме ле­ко отс­тъп­ле­ние от пре­диш­ни­те по­зи­ции ка­то за­во­ювах­ме са­мо един брон­зов ме­дал от Кос­та­дин Гър­бев с пос­ти­же­ние 145 кг из­х­вър­ля­не и 170 кг из­т­ласква­не. На чет­вър­то мяс­то се кла­си­ра­ха Айхан Тум­бар, Ве­се­лин Джо­ков, Ха­сан Юме­ров и на пе­то мяс­то Саб­ри Тум­бар. Дру­ги­те ни учас­тници съ­що се пред­с­та­ви­ха дос­той­но и за­щи­ти­ха чес­т­та на асе­нов­г­рад­с­ка­та шко­ла по щан­ги, спо­де­ли пред “Ре­ги­он” стар­ши треньо­рът Лъ­че­зар Киш­ки­лов. Ръ­ко­во­ди­те­ли­те на клу­ба из­каз­ват бла­го­дар­ност на спон­со­ри­те си ЕТ Ян­ко Ка­фа­лов, Бас­ри Ха­фуз /бен­зи­нос­тан­ция “Ор­газ”/ и Али Ахи /бен­зи­нос­тан­ция “Дел­та”/. Нагоре Фут­бол Кирил ГЕЛСИНОВ Бив­ши­ят фут­бо­лист на Асе­но­вец- Асе­нов­г­рад Рид­ван Ха­джи­фейзу­ла в про­дъл­же­ние на две сед­ми­ци ще ос­та­не на про­би в Плов­див на мес­т­ния Ло­ко­мо­тив. Асе­нов­г­рад­ча­ни­нът за пос­лед­но се под­ви­за­ва­ше в аматьор­с­кия Брес­т­ник, ка­то пре­ди то­ва не мо­жа да се на­ло­жи в град­с­кия съ­пер­ник Бо­тев Плов­див, на кой­то от­бор Рид­ван е и юно­ша. ХХХ На­па­да­те­лят на Бо­тев и наш съг­раж­да­нин Дор­му­ша­ли Са­ид­хо­джа на 30 юни бе в Щут­гарт, от къ­де­то до­ка­ра чис­то но­во­то си лук­соз­но во­зи­ло Мер­це­дес CLS 55 AMG, за ко­ето брои бли­зо 200 000 лв. ХХХ В крайно­то кла­си­ра­не фут­бо­лис­ти­те на Го­це Дел­чев (кв.Г.Во­ден, Асе­нов­г­рад)за­еха 12 мяс­то с 36 точ­ки и от­ри­ца­тел­на го­ло­ва раз­ли­ка - 36 от­бе­ля­за­ни и 91 до­пус­на­ти го­ла. Дру­ги­ят пред­с­та­ви­тел от Асе­нов­г­рад Со­кол (кв.Д.Во­ден, Асе­нов­г­рад) се кла­си­ра на пос­лед­но­то 16 мяс­то, ка­то от­бо­рът прек­ра­ти учас­ти­ето си в гру­па­та ня­кол­ко кръ­га пре­ди пос­лед­ни­я. Та­ка за две го­ди­ни дол­ниво­ден­ци из­пад­на­ха пос­ле­до­ва­тел­но две стъ­па­ла по-на­до­лу и от след­ва­щия се­зон ще се със­те­за­ват в Б Об­лас­т­на гру­па. Нагоре Кар­ти­ни, ри­су­ва­ни с пръс­ти На 11 юли, сря­да, от 17.30 ча­са във фо­айе­то на Град­с­ка биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки” ще бъ­де пред­с­та­ве­на из­лож­ба­та “ПРИ­КАЗ­КИ ОТ ВЕЧ­НИЯ ГРАД” на гос­ту­ва­ща­та ху­дож­нич­ка от Вар­на ОЛЯ ТАШ­КО­ВА. Ек­с­по­зи­ци­ята включ­ва 50 жи­во­пис­ни плат­на с кос­ми­чес­ка те­ма­ти­ка, ри­су­ва­ни с пръс­ти. До­се­га из­лож­ба­та е гас­т­ро­ли­ра­ла в Со­фи­я, Шу­мен, Но­ви па­зар, Тър­го­ви­ще, Вар­на, Плов­див, Ям­бол, Ве­лин­г­рад, Ка­зан­лък и др. Ин­те­рес към твор­би­те на Оля Таш­ко­ва про­явя­ват це­ни­те­ли от Ру­си­я, САЩ, Ка­на­да, Япо­ни­я, Фран­ци­я, Гер­ма­ния и др., за­ра­ди аб­с­т­рак­т­ни­те им фор­ми с осо­бе­но, до­ри ле­чеб­но въз­дейс­т­ви­е. Нагоре

седмицата Накратко § От 18 до 413 ле­ва ще се уве­ли­чат сред­но­го­диш­ни­те так­си за след­ва­не. Най-го­ля­мо е уве­ли­че­ни­ето за ме­ди­ци­на и фар­ма­ци­я, но те ня­ма да над­ви­ша­ват две сред­ни зап­ла­ти, т.е. 768 лв., по ин­фор­ма­ция на прос­вет­ния ми­нис­тър Да­ни­ел Въл­чев. § Здрав­на­та ка­са е спес­ти­ла 10 млн.лв. от бол­нич­ни пла­ща­ния за ме­сец ап­рил, по ин­фор­ма­ция от ка­са­та. В ре­зул­тат на за­си­ле­ни про­вер­ки по кли­ни­ки­те пад­на­ли раз­хо­ди­те по кли­нич­ни­те пъ­те­ки. § Стряс­ка­щи сан­к­ции за па­леж на стър­ни­ща се въ­веж­дат от та­зи го­ди­на и имат за цел да ог­ра­ни­чат вред­ни­те на­ви­ци на ня­кои сто­па­ни. При пос­лед­ни­те про­ме­ни в За­ко­на за опаз­ва­не на зе­ме­дел­с­ки­те зе­ми гло­ба­та за на­ру­ши­те­ли­те бе­ше уве­ли­че­на на 6 000 лв., а ми­ни­мал­на­та сан­к­ция ста­на 500 лв., ка­то при вто­ро нес­паз­ва­не на заб­ра­на­та гло­ба­та ска­ча на 1 000 до 12 000 лв. § От 2007 г. не се дъл­жи ДДС при внос на ста­ри ко­ли от Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Ако вно­сът е от дру­ги дър­жа­ви, ДДС се на­чис­ля­ва в за­ви­си­мост от мощ­нос­т­та им, а при но­ви­те ко­ли за­ви­си от це­на­та им.