Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 29, 26 юли - 1 август, 2006г.   Вземат се мерки за птичия грип Нов управител прие медицинския център Кризата с яслите остава още една година Стягат паметник на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир Информиран ли е данъкоплатецът? Представят зелена карта на града Асе­нов­г­рад в меч­ти­те ми Книгата - про­зо­рец към све­та Ед­но ек­зо­тич­но пъ­ту­ва­не Празник край па­рак­ли­са “Св. Илия” Вземат се мерки за птичия грип Общинската епи­зо­отич­на ко­ми­сия до сря­да тряб­ва да раз­по­ла­га с под­бор­на ин­фор­ма­ция за спаз­ва­не­то на мер­ки сре­щу евен­ту­ал­но раз­п­рос­т­ра­не­ние на за­се­че­ния в кър­джа­лийс­ко ва­ри­ант на пти­чи грип. Абсолютно е заб­ра­не­на тър­го­ви­ята с птици, как­то и из­веж­да­не­то въ­об­ще на от­к­ри­то на ко­кош­ки и дру­ги пернати. За си­ту­аци­ята ще док­лад­ва здрав­ни­ят ек­с­перт в об­щи­на­та д-р Васил Велев и ра­йон­на­та ве­те­ри­нар­на служба. На съ­що­то за­се­да­ние ще се об­съж­да и си­ту­аци­ята око­ло пов­тор­ния бум на кърлежи, за­ра­ди кой­то ве­че има раз­по­ре­де­но но­во тре­ти­ра­не на трев­ни­те площи. Нагоре Нов управител прие медицинския център Весела ПЕТРОВА Със за­по­вед на кме­та Кирил Трендафилов ко­ми­сия е из­вър­ши­ла при­ема­не­то на ка­би­не­та на ме­ди­цин­с­кия уп­ра­ви­тел на МЦ-1, пот­вър­ди в по­не­дел­ник ви­цек­ме­тът Мюмюн Алиджик. Два не­ус­пеш­ни опи­та през ми­на­ла­та сед­ми­ца е има­ла об­щи­на­та доб­ро­вол­но да се из­вър­ши смяната, след ка­то увол­не­ни­ят д-р Лъчезар Христов е от­ка­зал да сда­де поста. Д-р Христов е по­дал за съ­ща­та ак­ция и жал­ба до про­ку­ра­ту­ра­та , ка­то твърди, че ста­ва ду­ма за на­пъл­но неп­ра­во­мер­ни действия. След ка­то д-р Христов от­ка­за да дой­де в ка­би­не­та си, ние на­ме­рих­ме на­чин да вле­зем в ка­би­не­та, да из­вър­шим при­ема­не на до­ку­мен­та­ци­ята и ДМА, без да раз­би­ва­ме вход­на­та врата, пот­вър­ди­ха от общината. Новият уп­ра­ви­тел д-р Петър Аргиров оба­че все още не мо­же да под­пис­ва до­ку­мен­та­ци­ята на дружеството, след ка­то ня­ма под­пи­сан с кме­та ме­ни­джър­с­ки до­го­вор за уп­рав­ле­ни­ето си. Проект за та­къв до­го­вор е вне­сен пред мес­т­ния пар­ла­мент и най- ве­ро­ят­но ще бъ­де гла­су­ван в сря­да на ре­дов­на­та сесия, на­учи “Регион”. Нагоре Кризата с яслите остава още една година Иво ДОЛЕВ С по­не още ед­на го­ди­на ще се удъл­жи кри­за­та с лип­са­та на сгра­ден фонд за дет­с­ки гра­ди­ни и ясли. Близо де­вет­де­сет са мол­би­те на родители, ко­ито нас­то­яват де­ца­та им на­есен да бъ­дат нас­та­не­ни в ясли. Имаме ка­па­ци­тет да по­емем не по­ве­че от тре­де­се­ти­на деца. Обсъждаме въз­мож­нос­т­та в стро­ител­на­та прог­ра­ма за 2007 го­ди­на да за­ло­жим стро­ри­тел­с­т­во на но­ва яс­ле­на база, но до­то­га­ва ня­ма да мо­жем да удов­лет­во­рим чакащите, приз­на ре­сор­ни­ят ви­цек­мет Мюмюн Алиджик. В мо­мен­та око­ло 50 са и ча­ка­щи­те за нас­та­ня­ва­не в град­с­ки­те дет­с­ки градини, ос­та­ва сво­бод­на ба­за по селата. Наскоро бе обявено, че бли­зо 100 де­ца ще ос­та­нат и из­вън град­с­ки­те дет­с­ки гра­ди­ни от­но­во за­ра­ди лип­са на места. Нагоре Стягат паметник на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир Инициативен ко­ми­тет за пос­та­вя­не на па­мет­ник на Евтимий Патриарх Търновски се съб­ра в пе­тък в Бачковския манастир. На сре­ща­та при­със­т­ва­ха проф. д-р Аксиния Джурова, акад. Антон Дончев, Иван Гранитски, мит­ро­по­лит Григорий на Велико Търново и още из­вес­т­ни съп­ри­час­т­ни на идеята. Сред при­със­т­ва­щи­те бе и ав­то­рът на про­ек­та за па­мет­ник на Евтимий Търновски скул­п­то­рът Ставри Калинов. Предстои да се нап­ра­ви въг­ле­ро­ден ана­лиз на кости, ко­ито се па­зят в Бачковския ма­нас­тир и такива, ко­ито от де­се­ти­ле­тия се съх­ра­ня­ват в Църковно- ис­то­ри­чес­кия музей, за ко­ито има дан­ни, че са на св. Евтимий. Резултатите ще ста­нат яс­ни до два месеца. Дори и не то­ва е най- важното, а иде­ята на още ед­но свя­то мяс­то да има па­ме­тен знак за ду­ха на то­зи светец, со­ли­да­ри­зи­ра­ха се присъстващите. Най- доб­ри­ят ва­ри­ант е да се обя­ви кон­курс за въз­ла­га­не на про­ек­т­на изработка, ма­кар страш­но мно­го да ува­жа­вам та­лан­та на Ставри Калинов, за­яви проф. Джурова. Не нас­то­явам точ­но моят про­ект да бъ­де реализиран, прос­то да­ря­вам един от вариантите, ка­за скулпторът. Нагоре Информиран ли е данъкоплатецът? През март се сдо­бих с ле­ка кола, вто­ра употреба, внос от Италия. С “фир­ма­джи­ята” – дос­тав­чик се разплатихме. Той ми връ­чи мит­ни­чес­ка­та дек­ла­ра­ция за внос и дру­ги­те до­ку­мен­ти на ко­ла­та и аз под­ка­рах мо­ето во­зи­ло вто­ра ръ­ка без по­ве­че да му мис­ля са­мо из града. Друг бе­ше из­пъл­нил вмес­то мен фор­мал­нос­ти­те – та­ка си мис­лех и бях доволен. Да, но не. Не щеш ли, дой­де ля­то­то и ре­ших­ме с мо­ята при­ятел­ка да от­с­ко­чим до морето, та се на­ло­жи да вка­ра­ме всич­ки­те изис­к­ва­ния към во­зи­ло­то ни в ред: данък, граж­дан­с­ка отговорност, ви­нет­ка и как­во­то още там бе нужно. Първото из­пи­та­ние бе­ше с данъка. Като го е ня­ма­ло до­се­га мо­ето ита­ли­ан­с­ко возило, не е по­пад­на­ло и в да­нъч­ни­те книги. Пропуснал съм дву­ме­сеч­ния срок да дек­ла­ри­рам при­те­жа­ни­ето му пред да­нъч­ни­те органи. Ето ти се­га акт и глоба. И от­тук по процедурата: не е нап­ра­ве­на зас­т­ра­хо­ва­тел­на оцен­ка – още 10 лв. за нея, плюс ко­ми­си­она на бан­ка­та за пре­во­да им до зас­т­ра­хо­ва­тел­на­та компания. Тя пък оце­ни колата на 800 лв. С оцен­ка­та от­но­во в да­нъч­но­то – пла­ща­не на 2 % вър­ху та­зи стойност. После гло­ба­та и ед­ва то­га­ва ус­пях да пла­тя да­нъ­ка на колата. Освен че ми от­не мно­го време, мал­ко по­ве­че пари, от­кол­ко­то ако бях из­ря­ден и дос­та срам, мо­ята не­ком­пе­тент­ност ряз­ко ми смък­на нас­т­ро­ени­ето за по­чив­ка на море. То би­ва не­поз­на­ва­не на правилата, ама пък чак толкова, че да си нав­ле­ка и санкции... Та в то­зи ред на мис­ли ми се ще ня­кой да по­ра­бот­ва за по- доб­ра­та ин­фор­ми­ра­ност на данъкоплатеца. Може би се ис­кат мал­ко по­ве­че уси­лия и от стра­на на институциите, ко­ито ние из­дър­жа­ме с на­ши­те данъци, не ви­на­ги пла­щай­ки ги навреме. Защото при очак­ван да­нък от 14 лв., це­ли­ят то­зи про­цес по “вли­за­не­то ми в рел­си­те” ми из­ле­зе 64 лв. А уж си ку­пих ев­ти­на кола, вто­ра употреба, ди­рек­тен внос, без посредници, за да ми­на по-тънко. Всичко то­ва съв­пад­на и с гло­ба за из­те­къл срок на меж­ду­на­род­ния ми пас­порт - и тя 20 лв. след акт, и пак чер­ве­не на бу­зи­те от срам, че не поз­на­вам род­ни­те ни закони. Нищо че на до­ку­мен­та ни­къ­де не пишеше, че тряб­ва да го вър­на на дър­жа­ва­та в ня­ка­къв оп­ре­де­лен срок. Като спо­де­лих с вас те­зи свои терзания, пър­во го нап­ра­вих с ми­съл­та да под­се­тя дру­ги хо­ра в мо­ето по­ло­же­ние да взе­мат мер­ки по-нав­ре­ме от мен. И да по­пи­там още веднъж: ка­то из­ли­зат тол­ко­ва мно­го но­ви раз­по­ред­би и про­ме­ни в старите, не е ли ред­но съ­от­вет­ни­те ин­с­ти­ту­ции да се по­за­мис­лят и за по-доб­ра­та ин­фор­ми­ра­ност на данъкоплатеца? Спас ВАСИЛЕВ Асеновград Нагоре Представят зелена карта на града Весела ПЕТРОВА Уникален зе­лен ка­дас­тър ще има Асеновград до края на лятото, ко­га­то се очак­ва да прик­лю­чи ак­ция по пъл­но опис­ва­не на зе­ле­ни терени, пар­ко­ве и зони. За вто­ра го­ди­на след по­ръч­ка от об­щи­на­та фир­ма из­вър­ш­ва пре­ци­зен опис на зеленината, храс­то­вид­на­та и дър­вес­на­та растителност, ка­то ми­на­ла­та го­ди­на се е ра­бо­ти­ло на те­ре­ни на се­вер от реч­но­то ко­ри­то в града, се­га про­дъл­жа­ва по ос­та­на­ла­та част. Тази ин­фор­ма­ция ще ни бъ­де из­к­лю­чи­тел­но по­лез­на при гра­до­ус­т­ройс­т­ве­ни решения, прогнози, при пре­тен­ции за за­ле­ся­ва­ния или изсичания, ко­мен­ти­рат еко­ло­зи­те в общината. Изрично съ­об­ра­зя­ва­ния с но­ва­та “зе­ле­на” кар­та на гра­да ще има и при из­да­ва­не на стро­ител­ни раз­ре­ше­ния или про­ме­ни на терени. Нагоре Асе­нов­г­рад в меч­ти­те ми Сибел КАБАКОВА е ро­де­на на 5 март 1991 г. в град Асеновград. Зодия Риби. Тази го­ди­на за­вър­ши ос­ми клас в ОУ “Отец Паисий”. Спечели второ място в конкурса за есе на читалище “Св. преп. Паисий Хилендарски”. В сво­бод­но­то си вре­ме хо­ди на разходки, че­те книги, оби­ча мно­го да ри­су­ва и да ре­ша­ва задачи. Вбъдеще же­лае да се за­ни­ма­ва с ан­г­лийс­ки език, на­дя­ва се, че ще успее. На-го­ля­ма­та й меч­та е да оти­де в Америка. Асеновград е мо­ят ро­ден град. Сърцето ми пре­ли­ва от чув­с­т­ва на обич, въз­хи­ще­ние и благоговение. Защо е тол­ко­ва оби­чан и скъп род­ни­ят ни град? Защо же­лая в не­го да пре­ми­нат дни­те на моя живот? За род­ния град бих ка­за­ла най-свидните, най-милите, най-оби­ча­ни­те думи. Обичам на­шия ве­чер­ник да ми раз­вя­ва и га­ли косите. Втурва се ка­то из фу­ния от про­ло­ма на ре­ка­та Чая, към равнината. Вечен при­ятел на асеновградчани, съз­да­ва чув­с­т­ва за дви­же­ние и ритъм. Учудвам се на не­го­во­то местоположение. Градът е раз­де­лен от ре­ка Асеница /Чепеларска Чая/, ко­ято се спус­ка от Родопския про­ход и нав­ли­за в Тракийското поле. Старата част на гра­да – ма­ха­ла­та “Метоха” се под­пи­ра до скло­на на връх св. Димитър. На юг се за­бе­ляз­ват ви­со­ки­те ро­доп­с­ки вър­хо­ве Безово и Червената ска­ла и те при­да­ват ди­ва ро­ман­тич­на кра­со­та на града. Южният пла­нин­с­ки пейзаж на Асеновград е ук­ра­сен с ис­то­ри­чес­ка­та Асенова крепост. Съвременният град е сля­зъл и се е шир­нал из полето. Равнината и пла­ни­на­та са во­ди­ли бор­ба за него. Те са влю­бе­ни в него. Равнината го е мамила, съб­лаз­ня­ва­ла с чернозема, жи­то­то си, с пло­до­ро­ди­ето си, а пла­ни­на­та му е пред­ла­га­ла сту­де­на вода, прохлада, сигурност. Реката, зе­мя­та и вет­ро­ве­те са пок­ро­ви­тел на града. Те са не­го­ви­те богове. Гордея се, че в ми­на­ло­то и се­га Станимака има мно­го цър­к­ви и па­рак­ли­си в окол­нос­ти­те си. Дванадесет църкви! Дванадесет цър­к­ви в тур­с­ко време, ко­га­то мно­го по-го­ле­ми гра­до­ве са жад­ни за една. А три­на­де­се­ти­на па­рак­ли­са в близ­ки­те гра­ни­ци на града! Спокойно мо­же да го срав­ним с Ерусалим. Колко ду­хов­ност из­лъч­ва гра­дът ни! Каква ду­хов­на свет­ли­на грее по ли­ца­та на асеновградчани! Жива и бла­гос­ло­ве­на е та­зи ду­хов­на традиция. Градът е бил на­се­лен са­мо с християни. И днес асе­нов­г­рад­ча­ни се гордеят, че са част от един “бла­гос­ло­вен от Бога град на ду­ха”. Асеновград раз­чи­та на земята, на реката, на вятъра, кой­то сут­рин и ве­чер раз­х­лаж­да хората, пра­ви из­би­те студени, за да уз­рее виното. Маврудът и па­ми­дът – то­ва са два бо­га на града! Божествени сорта, ко­ито са омай­ва­ли и упо­яват и днес с пен­ли­ви­те си ви­на всеки, кой­то от­пие глътка. Като се ка­чим на св. Димитър и пог­лед­нем отвисоко, очи­те ни се радват, ду­ша­та ни се из­пъл­ва с кра­со­та­та на блес­на­ла­та ре­ка Чая. Изпитваме чув­с­т­во на уми­ле­ние и по­чит към де­ди­те ни, из­г­ра­ди­ли ем­б­ле­ма­та на гра­да – Асеновата крепост. А гра­дът – нов и хубав, с бе­ли сгра­ди и къщи, об­си­па­ни с лю­ля­ци и чемшир, ко­ито до­пъл­ват та­зи картина. Как бих мог­ла да си по­мис­ля да жи­вея другаде! Искам и мо­ите де­ца да ти­чат по ули­ци­те на то­зи дре­вен град. Такъв е той и в меч­ти­те ми. Нагоре Книгата - про­зо­рец към све­та Публикуваните есе­та са от про­ве­де­ния кон­курс “Книгата - про­зо­рец към све­та”, ор­га­ни­зи­ран от дет­с­кия от­дел на Градска биб­ли­оте­ка “Паисий Хилендарски”. Антоний КАЛЕВ,IV клас, ОУ “Петко Каравелов” Всеки един дом има библиотека, пъл­на с книги. Всяка ед­на от тях е ка­то кораб, но­сещ се по въл­ни­те на вре­ме­то и па­зещ своя скъ­по­це­нен товар. Когато от­во­рим ед­на книга, ние ся­каш пог­леж­да­ме през прозорец. Но то­ва е въл­ше­бен прозорец, бла­го­да­ре­ние на кой­то опоз­на­ва­ме света, до­кос­ва­ме се до дру­ги на­ро­ди и обичаи. Във ве­ка на ви­со­ки­те технологии, в кой­то живеем, мисля, че тряб­ва да се връ­ща­ме все по­ве­че към книгата. Ние можем, ко­га­то се­дим в библиотеката, да бъ­дем в съ­що­то вре­ме по всич­ки час­ти на земята. Можем да се пре­не­сем в чуд­ния свят на при­каз­ки­те и да се бо­рим с ве­ли­ка­ни и зме­йо­ве или да по­ле­тим с кос­ми­чес­ки ко­раб и да из­с­лед­ва­ме дру­ги планети. Затова, приятелю, раз­т­во­ри ня­коя ху­ба­ва кни­га и се по­то­пи в нейния свят! Тя ще те нап­ра­ви гос­по­дар на Вселената и ще вле­зеш в цар­с­т­во­то на разума. Димитър ЯНКОВ, V клас, ОУ “Христо Ботев” Живеейки в един свят на ком­пют­ри и мо­дер­ни технологии, на­ше­то по­ко­ле­ние ка­то че ли е по­заб­ра­ви­ло ед­но без­цен­но бо­гатс­т­во – книгата. Малко от нас раз­гъ­ват с тре­пет то­ва чу­до така, как­то на­ши­те ро­ди­те­ли и де­ди са го пра­ви­ли по­ко­ле­ния на­ред още от съз­да­ва­не­то на пър­ви­те книги. Книги, ко­ито са се пре­да­ва­ли от ръ­ка на ръ­ка и са се па­зе­ли ка­то светиня. Това, ко­ето кни­га­та ни дава, не мо­же да се срав­ни с ни­що друго. С нея ние по­па­да­ме в един чужд при­ка­зен свят, из­пъл­нен с чудеса, прик­лю­че­ния и зна­ния за дру­ги страни, на­ро­ди и до­ри по­па­да­не на чуж­ди планети, за­що не и връ­ща­не към миналото, към ко­ре­ни­те на ро­ди­те­ли­те ни. Това не мо­же да се на­учи от ни­що друго. Но за съ­жа­ле­ние мал­ко от нас от­ва­рят стра­ни­ци­те към то­зи чу­ден свят. Не са­мо нав­ли­за­щи­те ком­пют­ри са виновни, а мо­же би и това, че кни­га­та ста­на ед­но “скъ­по удо­вол­с­т­вие”. Забързани в ри­тъ­ма на то­зи нап­рег­нат жи­вот и в бит­ка за оцеляване, на­ши­те ро­ди­те­ли ка­то че ли по­заб­ра­ви­ха за книгите. Като че ли е вре­ме не са­мо ние, децата, а и те да от­во­рят стра­ни­ци­те на дет­с­ки­те кни­ги за­ед­но с нас, но не за да се вдетиняват, а да “по­ум­не­ят”. Защото как­то е ка­за­но пре­ди векове: “Книгата е про­зо­рец към све­та”. Нагоре Ед­но ек­зо­тич­но пъ­ту­ва­не Обя­ва във в. “Ре­ги­он” ми по­мог­на да осъ­щес­т­вя от­дав­наш­на­та си меч­та - да по­се­тя Све­та го­ра в Атон, за моя ра­дост и още мно­го за­бе­ле­жи­тел­ни мес­та. То­ва ми оси­гу­ри ед­но­сед­мич­на­та екс­кур­зия до Гър­ци­я, ор­га­ни­зи­ра­на от отец Сте­фан от цър­к­ва­та “Све­ти Ди­ми­тър” - Асе­нов­г­рад и Рай­на Узу­но­ва. Дос­тъп­на­та це­на и ве­ли­ко­леп­но под­б­ра­ния марш­рут обяс­ня­ват фак­та, че МАН-ът, кой­то ни по­не­се в ед­на топ­ла юн­с­ка ве­чер към слън­че­ва Гър­ци­я, бе­ше пъ­лен и то най-ве­че с мла­ди хо­ра. Очак­ва­ха ни сто­ти­ци ки­ло­мет­ри път, за да стиг­нем до най-да­леч­на­та точ­ка на на­ша­та екс­кур­зия - ос­т­ров Кор­фу. Пред­с­то­яха ни пла­жо­ве по Бя­ло /Егейс­ко/ и Йо­нийс­ко мо­ре, сре­ща с ек­зо­ти­ка­та на юж­ния кли­мат: мас­ли­но­ви го­ри, ог­ром­ни пал­ми, ко­кет­ни се­ли­ща и.­.­.­ев­ро­пейс­ки це­ни. В ран­на­та ут­рин ми­на­ва­ме гра­нич­ни­те пун­к­то­ве Ку­ла­та и Про­ма­хо­нас и ве­че сме в Гър­ци­я. През гр. Се­рес към обяд сти­га­ме гр. Ура­но­по­лис /в превод “Небесен град”/, из­ход­ния пункт за Све­та го­ра. Пред­с­тои ни с ко­раб­че /сре­щу 10 ев­ро/ да пла­ва­ме по­ве­че от три ча­са по про­те­же­ни­ето на за­пад­ния бряг на Атон, един от три­те ръ­ка­ва на Хал­ки­ди­чес­кия по­лу­ос­т­ров. Чел съм пъ­те­пи­са на Ни­ко­лай Хайтов за Све­та го­ра и все пак мно­го сил­но е из­жи­вя­ва­не­то, ко­га­то пред очи­те ти се ре­ду­ват ма­нас­ти­ри­те, жи­во­пис­но на­ка­ца­ли вър­ху скал­ни­те ма­си­ви. Там от­с­ре­ща е и бъл­гар­с­ки­ят ма­нас­тир - Зог­раф­с­ки­ят, сто­ли­ца­та на мо­на­шес­ка­та ре­пуб­ли­ка Ка­ри­я­.­.­.­Об­що око­ло два­де­сет ма­нас­ти­ра са по за­пад­ния и из­точ­ния бряг на Атон. През ця­ло­то вре­ме ята чай­ки ни прид­ру­жа­ват, го­то­ви нап­ра­во от ръ­ка­та ти да граб­нат, ако им по­да­деш не­що за яде­не, и то­ва под­сил­ва усе­ща­не­то за ед­но не­оби­чай­но пъ­ту­ва­не. В края на Атон вну­ши­тел­но се въз­ви­ся­ва връх Атос /2033 м н.в./ с прес­пи сняг по ви­со­ки­те му час­ти. Е, осъ­щес­т­ви се меч­та­та ми да ви­дя Све­та го­ра, но си ос­та­ва же­ла­ни­ето ми и да стъ­пя там. Ав­то­бу­сът ни по­тег­ля към тре­тия ръ­кав на Хал­ки­ди­ки - Ка­сан­д­ра. Там в ед­но от мно­гоб­ройни­те ку­рор­т­ни се­ли­ща - Кри­опи­ги има­ме ре­зер­ви­ра­ни две но­щув­ки. Вре­ме дос­та­тъч­но за по­чив­ка, за плаж, за раз­ход­ки или раз­в­ле­че­ния в ня­кое за­ве­де­ние - все­ки спо­ред пред­по­чи­та­ни­ята и въз­мож­нос­ти­те си /ами при це­ни нап­ри­мер 2.50 ев­ро за кг че­ре­ши - око­ло 5 ле­ва и 5.50 ев­ро за ед­на му­са­ка - око­ло 11 ле­ва, не мо­же да не се съ­об­ра­зя­ваш с фи­нан­со­ви­те си ре­сур­си/. Тръг­ва­ме от Кри­опи­ги до­вол­ни. Очак­ва ни Ка­те­ри­ни - ед­на но­щув­ка в Па­ра­ли­я. Ми­на­ва­ме през Со­лун - 2 ча­са прес­той: по­се­ще­ние на цър­к­ва­та “Све­ти Ди­ми­тър Со­лун­с­ки”, про­чу­тия со­лун­с­ки па­зар, крайб­реж­ния бу­ле­вард и от­но­во на път. В Па­ра­лия се ре­али­зи­ра и ед­на дру­га моя меч­та - да ви­дя пла­ни­на­та Олимп. Ами ви­дях я на око­ло 20-ти­на км с ве­ли­ко­леп­но очер­та­ващ се ре­леф. Са­мо че про­дъл­жа­вам да си меч­тая /или да фан­та­зи­рам!/ да стъ­пя на вър­ха й. Дай, Бо­же, да се слу­чи! От тук за­поч­ва най- дъл­ги­ят ни пре­ход - ня­кол­кос­то­тин ки­ло­мет­ра до ос­т­ров Кор­фу. Тряб­ва да стиг­нем до Игу­ме­ни­ца, от­къ­де­то с фе­ри­бот ще оти­дем на ос­т­ро­ва. Пъ­тят ни ми­на­ва през пла­нин­с­ки те­рен с ал­пийс­ки ха­рак­тер, та се на­ла­гат по­чив­ки не са­мо за нас, ами и за ав­то­бу­са. Око­ло час и по­ло­ви­на с фе­ри­бо­та “Све­та Те­одо­ра” и сти­га­ме до сто­ли­ца­та на Коф­ру - Кер­ки­ра /в Гър­ция ос­вен об­ща­та сто­ли­ца Ати­на, все­ки ос­т­ров си има и своя сто­ли­ца/. На 10 - 15 км в се­ли­ще­то Го­вя има­ме за­па­зен хо­тел - “Фи­ори”. 24 ча­са тук сме с арис­ток­ра­тич­но са­мо­чув­с­т­ви­е, под­х­ран­ва­но от ве­ли­ко­леп­ни­те би­то­ви ус­ло­ви­я, плув­ния ба­сейн, пищ­на­та зе­ле­ни­на. Кор­фу е го­лям ос­т­ров, на­ми­ра се меж­ду Ал­ба­ния и Ита­ли­я. Всъщ­ност един­с­т­ве­на­та пря­ка връз­ка меж­ду Ита­лия и Гър­ция по су­ша е фе­ри­бо­тът Пат­ра - Игу­ме­ни­ца. Осе­ян е с мно­го се­ли­ща, има ле­ти­ще и е прив­ле­ка­тел­но мяс­то за хо­ра с въз­мож­нос­ти от цял свят. И тук, как­то поч­ти нав­ся­къ­де, сгра­ди­те не над­ви­ша­ват 2-3 ета­жа /Со­лун е ед­но от из­к­лю­че­ни­ята/. На връ­ща­не има­ме 4-5 ча­са на раз­по­ло­же­ние в Кер­ки­ра. Го­ре­що­то вре­ме не ни поп­реч­ва да ги опол­зот­во­рим в раз­ход­ка из гра­да, по­се­ще­ние на цър­к­ва­та “Све­ти Спи­ри­дон”, му­зея на ази­ат­с­ко­то из­кус­т­во и др. Екс­кур­зи­ята ни ве­че пре­ми­на­ва във фа­за зав­ръ­ща­не, но ни пред­с­тои сре­ща с не­що не­ве­ро­ят­но, поч­ти фан­тас­тич­но - Ме­те­ора. За Ме­те­ора ни­що не знам. Ка­то име бях го чу­вал и го мис­лех за ед­но от мно­гоб­ройни­те мес­та за по­чив­ка - ни­що по­доб­но! Пре­ди то­ва, са­мо да спо­ме­на, при нощ­ния ни пре­ход око­ло по­лу­нощ ми­нах­ме и спрях­ме за по­чив­ка през тре­тия по го­ле­ми­на град в Гър­ция /след Ати­на и Со­лун/ - Яне­на с не­го­во­то езе­ро. Фе­ери­чен и ро­ман­ти­чен - та­ка го въз­п­ри­ех­ме за крат­кия ни прес­той: ос­ве­те­ни­те ули­ци бя­ха ожи­ве­ни, въп­ре­ки къс­ния час, за­ве­де­ни­ята - пъл­ни с жиз­не­ра­дос­т­ни хо­ра, в езе­ро­то за­га­дъч­но и при­мам­ли­во се от­ра­зя­ва­ха без­б­рой свет­ли­ни. Раз­ход­ка, сним­ки, ка­фе и се раз­де­ля­ме с то­зи не­ве­ро­ятен град. Ме­те­ора! В бъл­гар­с­ки пре­вод “Ме­те­орон” оз­на­ча­ва “из­диг­нат във въз­ду­ха”. Из­хо­ден пункт е град Ка­ла­ба­ка, раз­по­ло­жен в са­мия край на Те­са­лийс­ка­та рав­ни­на. От тук раз­с­то­яни­ето до Ме­те­ора през с. Кас­т­ра­ки е са­мо 5-6 км. Ме­те­ора е ком­п­лекс от ог­ром­ни стра­хо­ви­ти ска­ли, стрел­на­ли се към не­бе­то - при­ро­ден фе­но­мен, един­с­т­вен в це­лия свят. Ня­ма обяс­не­ние ко­га и как са се об­ра­зу­ва­ли, но най-учуд­ва­що­то е, че вър­ху те­зи ги­ган­т­с­ки обе­лис­ки на не­дос­тъп­ни мес­та са на­ка­ца­ли ма­нас­ти­ри. На­ис­ти­на не­обяс­ни­мо е ко­га, как и кой ги е стро­ил. Пред­по­ла­га се, че още пре­ди вто­ро­то хи­ля­до­ле­тие от на­ша­та ера в ски­то­ве /ки­лий­ки/ са оби­та­ва­ли от­шел­ни­ци и мона­си. Око­ло 17 век ма­нас­тир­с­ки­ят ком­п­лекс е в своя раз­ц­вет. Из­кач­ва­не­то на неп­рис­тъп­ни­те ска­ли ста­ва­ло от­на­ча­ло пос­ред­с­т­вом за­би­ти в ка­мен­ни­те цеп­на­ти­ни гре­ди, а след то­ва чрез ог­ром­ни под­виж­ни стъл­би или чрез из­тег­ля­не на­го­ре с мре­жи. В на­ши дни про­дъл­жа­ват да фун­к­ци­они­рат ня­кол­ко от мно­гоб­ройни­те ма­нас­ти­ри. През 1922 г. са из­дя­ла­ни стъл­би и про­хо­ди, нап­ра­ве­ни са мос­т­че­та и па­ра­пе­ти, та­ка че по­се­ти­те­лят ве­че мо­же спо­кой­но и бе­зо­пас­но да стиг­не до тях. И на­ис­ти­на пъл­но е с по­се­ти­те­ли от най-раз­лич­ни на­ци­онал­нос­ти. Зап­ле­нен от не­ве­ро­ят­на­та глед­ка, си мис­лих, че към се­дем­те чу­де­са на све­та мо­же да се при­ба­ви и ос­мо - Ме­те­ора. Пос­лед­на­та ни но­щув­ка е в ма­нас­ти­ра “Па­на­гея Су­ми­ла” /Све­та Бо­го­ро­ди­ца от Су­ми­ла/. Сут­рин­та ста­вам пре­ди из­г­рев слън­це - 24 юни е - Еньов­ден. Тръг­вам из пла­ни­на­та и си на­би­рам бил­ки. По-къс­но па­лим све­щи в цър­к­ва­та, взе­ма­ме си све­те­на во­да и ми­ро и око­ло 9 ча­са сме на път за Бъл­га­ри­я. Бо­га­ти­те впе­чат­ле­ния и чу­дес­ни­те пре­жи­вя­ва­ния ще ос­та­вят тра­ен спо­мен от та­зи ек­зо­тич­на екс­кур­зи­я. И все пак кол­ко ти е ми­ло, ко­га­то стъ­пиш от­но­во на род­на зе­мя. До­виж­да­не, Гър­ци­я, ще те за­пом­ним и с тво­ите хо­ра доб­ро­же­ла­тел­ни и кон­так­т­ни и със спо­койна­та ат­мос­фе­ра, ко­ято те ка­ра да се чув­с­т­ваш сред при­яте­ли. И ни очак­вай, за­що­то ние пак ще дойдем! 16 юни - 24 юни 2006 г. Бъл­га­рия - Гър­ция Йор­дан КОЖ­У­ХА­РОВ Нагоре Празник край па­рак­ли­са “Св. Илия” Стотици пра­вос­лав­ни хрис­ти­яни от Асеновград чес­т­ва­ха Илинден край па­рак­ли­са “Св. Илия”, кой­то се на­ми­ра в окол­нос­ти­те на Асеновата крепост. Празничната све­та ли­тур­гия от­с­лу­жи мо­на­хът Митрофан от Бачковската обител. Организаторът на праз­ни­ка - Георги Божанов е ус­пял да съ­бе­ре дарение, за да при­гот­ви бла­жен и пос­тен кур­бан за всич­ки миряни, ко­ито в праз­нич­ния ден по­се­ти­ха свя­то­то място. Овца, шиле, стар фа­сул и хляб да­ри­ха се­мейс­т­во Васил и Череша Петеви, ко­ито от го­ди­ни под­дър­жат па­рак­ли­са, биз­нес­ме­нът Георги Делчев и Бачковският манастир. Цяла нощ ва­рих­ме курбаните, за­ед­но с още че­ти­ри­ма асеновградчани, а пре­ди то­ва пре­не­сох 250 лит­ра во­да от пъ­тя до ви­со­ка­та скала, къ­де­то е из­диг­нат параклиса, за да пос­рещ­нем дос­той­но празника, ка­за Георги Божанов. Асеновградчанинът е по­ел из­ця­ло об­ла­го­ро­дя­ва­не­то на те­ре­на око­ло параклиса. Поставил е ма­си и пейки, а нас­ко­ро е нап­ра­вил ста­би­лен зас­лон за ва­ре­не­то на курбана. От ня­кол­ко го­ди­ни по­ма­гам за ор­га­ни­зи­ра­не­то на праз­ни­ка Илинден в па­мет на моя ба­ща Илия Божанов и в чест на си­на ми Илко. Тъй ка­то мо­ите срод­ни­ци са имен­ни­ци на то­зи ден, аз се пос­ве­тих на пат­ро­на на храма. През ми­на­ла­та го­ди­на тук пос­та­вих го­лям кръст, за­поч­нах да се гри­жа за ра­йо­на око­ло не­го и неп­ре­къс­на­то по­доб­ря­вам ус­ло­ви­ята за по­чив­ка на туристите. Сега пред­с­тои да из­г­ра­дя чешма, та­ка че свя­то­то мяс­то да ста­не още по-прив­ле­ка­тел­но мяс­то за от­дих на асе­нов­г­рад­ча­ни­те и гос­ти­те на града, каз­ва Божанов. Той е по­ел ан­га­жи­мент за ре­мон­ти­ра­не­то на още па­рак­ли­си край Асеновград. Емилия КОЛЕВА Нагоре

седмицата Санкции за нерегламентирано разкопаване по улиците РЕГИОН ПРЕС Техническата ди­рек­ция на об­щи­на­та за­поч­ва про­вер­ки за не­раз­ре­ше­ни раз­ко­па­ва­ния на тро­то­ар­ни участъци. Такива има до­ри по цен­т­рал­на­та град­с­ка част, а ня­ма дан­ни да има съг­ла­су­ва­ния с ди­рек­ци­ята на общината. За та­ки­ва дейнос­ти след­ва да се ис­ка раз­ре­ше­ние и до­ри да се пла­ща на хаз­на­та де­по­зит до окон­ча­тел­но въз­с­та­но­вя­ва­не на мес­та­та след ремонта. Наскоро на прес­кон­фе­рен­ция гра­до­на­чал­ни­кът Кирил Трендафилов обяви, че има се­ри­оз­но за­ба­вя­не и за но­ви­те тро­то­ар­ни учас­тъ­ци по ули­ца “Христо Ботев”, за ко­ето фир­ма­та из­пъл­ни­тел е се­зи­ра­на да вле­зе в график.