Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 2, 18 - 24 януари, 2006   Повторен конкурс за охрана Ру­ша­щи се сгра­ди деб­нат ми­ну­ва­чи­те Орязват драстично клинични пътеки на Асеновградската болница Деца без родители посрещнаха празниците на студено Наново регламентират търговска дейност Позиция на “Майки срещу дрогата” по повод еднократната доза Асе­нов­г­рад­чан­ка спе­че­ли до­маш­но ки­но Samsung от Ад­рес Нед­ви­жи­ми имо­ти Спецпрограма обсъждат за здравния статус на малцинствата Приватизация на административна сграда за над половин милион Странни съвпадения Двете килимявки Па­рак­лис “Св. Ата­на­сий” - при­те­га­те­лен цен­тър за ре­ли­ги­озен ту­ри­зъм Асе­нов­г­рад­ча­нин - най-мла­ди­ят хрис­ти­ян­с­ки по­ет в Бъл­га­рия Повторен конкурс за охрана РЕГИОН ПРЕС Об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция обя­ви пов­тор­на про­це­ду­ра за ох­ра­на на го­ле­ми об­щин­с­ки обек­ти, след ка­то при пър­ва­та от­к­ри­та про­це­ду­ра за­яве­ни­те офер­ти са би­ли по- ви­со­ки от обя­ве­ния раз­ход, пред­ви­ден в хаз­на­та. Но­ви­те до­го­во­ри ще бъ­дат склю­че­ни за две го­ди­ни. Най- на­ле­жа­щи от ох­ра­на са обек­ти­те - гро­бищ­ни пар­ко­ве, град­с­ки ко­опе­ра­ти­вен па­зар, Па­ле­он­то­ло­ги­чен му­зей, Тър­гов­с­кият цен­тър на пло­ща­да. Ре­зул­та­ти по но­вия кон­курс ще има не по-ра­но от два ме­се­ца. До­то­га­ва обек­ти­те ще се ох­ра­ня­ват с анек­си към ста­ри до­го­во­ри за дейнос­т­та. Нагоре Ру­ша­щи се сгра­ди деб­нат ми­ну­ва­чи­те ОБ­ЩИ­НА­РИ­ТЕ СО­ЧАТ КЪМ СОБ­С­Т­ВЕ­НИ­ЦИ­ТЕ, ТЕ ПЪК НЕ­ХА­ЯТ Ми­ла КО­ЛЕ­СО Ста­ри сгра­ди в цен­тъ­ра на гра­да се ру­шат, от­лом­ки от фа­са­ди па­дат и съз­да­ват опас­ност от евен­ту­ал­ни ин­ци­ден­ти, алар­ми­рат граж­да­ни. Те нас­то­яват да се взе­мат не­от­лож­ни мер­ки за отс­т­ра­ня­ва­не на не­ред­нос­ти­те. Най-опас­но е със­то­яни­ето на сгра­ди­те до по­ща­та, на цен­т­рал­ния град­с­ки пло­щад и по ули­ца “Тре­ти март”. Спо­ред об­щи­на­ри­те оба­че те­зи сгра­ди са час­т­ни и ре­мон­тът тряб­ва да се по­еме от соб­с­т­ве­ни­ци­те. На без­ха­бер­ни­те сто­па­ни са из­п­ра­те­ни пис­ма, с ко­ито се нас­то­ява да из­вър­шат по­доб­ре­ни­ята на външ­ни­те фа­са­ди. Нагоре Орязват драстично клинични пътеки на Асеновградската болница Ани ТЕНЧЕВА Ряз­ко нап­ре­же­ние сред па­ци­ен­ти асе­нов­г­рад­ча­ни ще про­во­ки­ра но­ви­на­та, че с но­вия на­ци­она­лен рам­ков до­го­вор за 2006 го­ди­на драс­тич­но се оряз­ват кли­нич­ни пъ­те­ки, на­учи “Ре­ги­он”. При­ну­ди­тел­но се пре­ус­та­но­вя­ва ле­че­ни­ето на пнев­мо­нии за­ра­ди лип­са на до­го­вор със спе­ци­алист пул­мо­лог. Един­с­т­ве­ни­ят ле­кар с та­зи спе­ци­ал­ност в Асе­нов­г­рад, д-р Ни­ко­ла Куз­мов е от­ка­зал сключ­ва­не на тру­дов до­го­вор. То­ва ав­то­ма­тич­но ли­ша­ва МБАЛ-Асе­нов­г­рад от об­що пет бе­лод­роб­ни кли­нич­ни пъ­те­ки. В съ­що­то по­ло­же­ние се пос­та­вя и ле­че­ни­ето на па­то­ло­гич­на бре­мен­ност за­ра­ди лип­са­та на спе­ци­алист не­она­то­лог. В мо­мен­та ста­ци­она­рът има ле­кар с та­къв ан­га­жи­мент, но той бил със за­вър­ше­ни кур­со­ве по спе­ци­ал­нос­т­та. При­ну­де­ни сме да не при­ема­ме и па­ци­ен­ти, за чи­ето ле­че­ние ка­са­та из­рич­но дър­жи да има спе­ци­алис­ти алер­го­лог, ток­си­ко­лог и т.н., ко­мен­ти­ра си­ту­аци­ята уп­ра­ви­те­лят д-р Иван Чер­вен­ков. За па­ци­ен­ти, ко­ито в мо­мен­та се ле­ку­ват в асе­нов­г­рад­с­ка­та бол­ни­ца с пнев­мо­ни­и, па­толо­гич­на бре­мен­ност и дру­ги за­бо­ля­ва­ни­я, ко­ито вне­зап­но из­па­дат ка­то кли­нич­ни пъ­те­ки за гра­да, ще се на­ло­жи са­ми­те ле­ка­ри да по­емат раз­хо­да. По­ло­же­ни­ето ста­ва се­ри­оз­но, за­що­то Асе­нов­г­рад се ли­ша­ва от со­ци­ал­но здра­ве­опаз­ва­не, от­де­лен е проб­ле­мът до­кол­ко фи­нан­со­во мо­же да из­дър­жи са­ма­та бол­ни­ца. От та­зи го­ди­на от­па­да и фи­нан­си­ра­не­то от здрав­но­то ми­нис­тер­с­т­во за ле­че­ние на не­оси­гу­ре­ни па­ци­ен­ти, по та­зи ли­ния до де­кем­в­ри са би­ли пре­веж­да­ни по 80 000 ле­ва. Бол­ни­ца­та мо­же да из­дър­жи фи­нан­со­во не по­ве­че от ме­сец-два при но­вия рег­ла­мент, ко­мен­ти­рат в ме­ди­цин­с­кия съ­вет. Нагоре Деца без родители посрещнаха празниците на студено Дра­га ре­дак­ци­я, Че­ти­ри­де­сет де­ца на въз­раст меж­ду 2 и 7 го­ди­ни от до­ма за изос­та­ве­ни в се­ло На­ре­чен­с­ки ба­ни , сред ко­ито мал­чу­га­ни с теж­ки за­бо­ля­ва­ния и сле­по­та, праз­ну­ва­ха Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на на сту­де­но. Въп­ре­ки не­ис­то­ви­те уси­лия на ди­рек­тор­ка­та на до­ма Ма­ри­ана Пе­ева, та­ка и не се на­ме­ри­ха доб­ри хо­ра, ко­ито да се на­емат да сме­нят ста­ра­та, про­пус­ка­ща сту­да дог­ра­ма в бед­ни­те ста­ич­ки на мал­чу­га­ни­те. Ди­рек­тор­ка­та има го­ля­мо сър­це и пра­ви всич­ко въз­мож­но де­ца­та да жи­ве­ят що-го­де доб­ре. “Па­ри за хра­на все ня­как се на­ми­рат, мал­ки­те не гла­ду­ват, но наф­та поч­ти ня­ма, ня­ма­ме сред­с­т­ва, за да за­ку­пим, а и дог­ра­ма­та се нуж­дае от смя­на. От про­зор­ци­те ду­ха ужас­но, не­въз­мож­но е да отоп­лим ста­ите на де­ца­та”, жал­ва се Пе­ева. Спе­ци­алис­т­ка­та по връз­ки с об­щес­т­ве­нос­т­та Ва­лен­ти­на Ата­на­со­ва по­де кам­па­ния за на­би­ра­не на сред­с­т­ва за отоп­ле­ние и смя­на на дог­ра­ма­та. “Вяр­вам, че има доб­ри хо­ра, че ще се на­ме­рят спон­со­ри, го­то­ви да про­явят съ­чув­с­т­вие и да по­мог­нат на де­ца­та не са­мо по Ко­ле­да”, на­дя­ва­ше се г-ца Ата­на­со­ва. Ако ня­кой же­лае да по­мог­не, мо­же да се оба­ди на лич­ния те­ле­фон на ПР-ка­та: 0896 57 64 09, за да му бъ­де уре­де­на сре­ща с де­ца­та и ди­рек­тор­ка­та на до­ма. Ще по­лу­чи и сви­де­тел­с­т­во за да­ри­мост. Не­ка по­мог­нем. Не­ка 2006-та го­ди­на бъ­де за те­зи не­щас­т­ни де­ца по-топ­ла, по-ле­ка, по-доб­ра. В. Сто­яно­ва, На­ре­чен­с­ки ба­ни Нагоре Наново регламентират търговска дейност РЕГИОН ПРЕС Об­щин­с­ка­та на­ред­ба за тър­гов­с­ка дейност на те­ри­то­ри­ята на об­щи­на­та ве­че не е ак­ту­ал­на и е в раз­рез с мно­го от но­ви­те раз­по­ред­би. Про­ект за но­ва об­щин­с­ка тър­гов­с­ка на­ред­ба е вне­сен за раз­г­леж­да­не от ста­рейши­ни­те пре­ди вре­ме , но вър­нат за до­ра­бот­ва­не. До мо­мен­та та­къв ва­ри­ант не е вне­сен, то­ва са част от ар­гу­мен­ти­те , с ко­ито пра­ви но­во пред­ло­же­ние съ­вет­ни­кът Ата­нас Хрис­тов. От нап­рав­ле­ние “Кон­т­рол на тър­го­ви­ята” в об­щи­на­та за­яви­ха, че не са за­поз­на­ти с то­зи про­ект, ста­но­ви­ще на ад­ми­нис­т­ра­ци­ята не е вна­ся­но. Нагоре Позиция на “Майки срещу дрогата” по повод еднократната доза Ко­га­то се об­съж­да­ше пред­ло­же­ни­ето за ин­к­ри­ми­ни­ра­не на ед­нок­рат­на­та до­за на сре­ща на на­род­ния пред­с­та­ви­тел Ми­рос­лав Сев­ли­ев­с­ки с ро­ди­те­ли в Со­фия през фев­ру­ари 2003, един­с­т­ве­но сдру­же­ние “Май­ки сре­щу дро­га­та” из­ра­зи обос­но­ван про­тест. Ар­гу­мен­ти­те бя­ха - как­во ще ста­не със за­ви­си­ми­те, ко­ито бъ­дат за­ло­ве­ни с мал­ки ко­ли­чес­т­ва, ко­ито не са ди­лъ­ри, къ­де са прог­ра­ми­те за ле­че­ни­е, ко­ито ще по­мог­нат на же­ла­ещи­те да спрат, как­во ще ста­не изоб­що с доб­ро­вол­но­то ле­че­ни­е, щом все­ки, дек­ла­ри­рал упот­ре­ба, ве­че по­па­да под уда­ри­те на за­ко­на? Въп­ре­ки те­зи въп­ро­си, пред­ло­же­ни­ето бе­ше вне­се­но и при­ето от Пар­ла­мен­та. Днес из­во­ди­те не са по- раз­лич­ни от прог­но­зи­ра­ни­те от нас, кар­ти­на­та не е тол­ко­ва апо­ка­лип­тич­на, кол­ко­то се очак­ва­ше, прос­то за­що­то съ­дът про­явя­ва по­ве­че ра­зум от за­ко­но­да­те­ли­те и пра­ви раз­ли­ка меж­ду ди­лър и за­ви­сим. Впро­чем ние пред­ви­дих­ме и то­ва и още то­га­ва ка­зах­ме, че на ма­гис­т­ра­ти­те им се вме­ня­ват за­дъл­же­ни­я, с ко­ито ни­кой друг не ис­ка да се зах­ва­ща. Точ­но та­ка и ста­на - съ­дът не ги пра­ща в зат­во­ра, а из­пол­з­ва вра­тич­ки в за­ко­на и им да­ва ус­лов­ни при­съ­ди. Ед­на го­ди­на след вли­за­не­то в си­ла на ре­ше­ни­ето за ин­к­ри­ми­ни­ра­не на ед­нок­рат­на­та до­за, офи­ци­ал­на­та ста­тис­ти­ка преб­рои по­ве­че пот­ре­би­те­ли на нар­ко­ти­ци в стра­на­та. Ня­кои се опи­та­ха да при­пи­шат уве­ли­че­ни­ето точ­но на про­мя­на­та в за­ко­на, но то­ва ня­ма осо­бен сми­съл. Бро­ят на за­ви­си­ми­те рас­те, за­що­то ни­кой се­ри­оз­но не пре­чи на тър­гов­ци­те на нар­ко­ти­ци, ни­кой се­ри­оз­но не прос­ве­ща­ва де­ца­та за опас­нос­ти­те, ни­кой се­ри­оз­но не пред­п­ри­ема ре­ал­ни мер­ки да ог­ра­ни­чи броя на упот­ре­бя­ва­щи­те, ни­кой не пред­ла­га ал­тер­на­ти­ва. Ед­на го­ди­на след про­мя­на­та в за­ко­на “Май­ки сре­щу дро­га­та” се обя­вя­ва про­тив връ­ща­не­то на ед­нок­рат­на­та до­за. В то­ва ня­ма ни­ка­къв сми­съл, прак­ти­ка­та на дру­ги стра­ни по­каз­ва, че хо­дът е из­ли­шен. В Ру­сия нап­ри­мер то­ва се слу­чи и мно­го ско­ро пак бе от­ме­не­но. Ние не ис­ка­ме да се връ­ща ед­нок­рат­на­та поз­во­ле­на до­за, за­що­то в за­ко­на до­ри в се­гаш­ния му вид виж­да­ме лост за ле­че­ни­е, ако се пред­п­ри­емат дру­ги, мно­го не­об­хо­ди­ми стъп­ки. Ние пред­ла­га­ме за­ко­нът да пра­ви раз­ли­ка меж­ду за­ви­си­ми и ди­лъ­ри и да при­ла­га спря­мо за­ви­си­ми­те ев­ро­пейс­кия прин­цип “Ле­че­ние вмес­то на­ка­за­ние”. Или, ка­за­но по- прос­то, ко­га­то за­ви­сим бъ­де за­ло­вен с ми­ни­мал­но ко­ли­чес­т­во, той да бъ­де из­п­ра­щан на ле­че­ни­е, а не прос­то пус­кан на ули­ца­та с ус­лов­на при­съ­да без ни­как­ви спа­си­тел­ни мре­жи. Ние пред­ла­га­ме та­ка да се про­це­ди­ра не са­мо сре­щу за­ви­си­ми­те, об­ви­не­ни по сми­съ­ла на чл. 354 А, а и сре­щу всич­ки ос­та­на­ли, за­ло­ве­ни за ма­ло­важ­ни прес­тъп­ле­ния - обик­но­ве­но ста­ва ду­ма за краж­би. Не­ка при все­ки арест се пра­ви вед­на­га тест за нар­ко­ти­ци, то­га­ва ще ста­не яс­но кол­ко от прес­тъп­ле­ни­ята са свър­за­ни с нар­ко­ти­ци - по то­зи на­чин се пра­ви ста­тис­ти­ка­та нап­ри­мер във Шве­ци­я, стра­на с най-се­ри­оз­ни мер­ки спря­мо нар­ко­ма­ни­ите в Ев­ро­па. Ние пред­ла­га­ме във всич­ки мес­та за ли­ша­ва­не от сво­бо­да да се про­веж­дат прог­ра­ми за ле­че­ние - по­доб­ни прог­ра­ми има за­се­га на 4-5 мес­та, а за­ви­си­ми­те зат­вор­ни­ци са все по­ве­че. Та­ка до­ри и да из­тър­пя­ва при­съ­да за по- теж­ко прес­тъп­ле­ни­е, за­ви­си­ми­ят ще има своя шанс да се вър­не към нор­ма­лен жи­вот, ко­га­то из­ле­зе на сво­бо­да. Ние пред­ла­га­ме и спря­мо осо­бе­но теж­ки слу­чаи на нар­ко­тич­на за­ви­си­мост да се при­ла­га при­ну­ди­тел­но ле­че­ни­е, ка­то се про­ме­ни фор­му­ли­ров­ка­та в За­ко­на за здра­ве­то, къ­де­то е пред­ви­де­на по­доб­на мяр­ка спря­мо пси­хич­но­бол­ни, опас­ни за се­бе си и окол­ни­те. Има ре­ди­ца слу­ча­и, в ко­ито при­ну­ди­тел­но­то ле­че­ние се оказ­ва край­на спа­си­тел­на мяр­ка. В мо­мен­та то­ва ста­ва след слож­на и тро­ма­ва про­це­ду­ра - жал­ба до про­ку­рор, раз­пит на сви­де­те­ли, съ­деб­но де­ло. След­ва­ща­та стъп­ка, ко­ято тряб­ва да се нап­ра­ви, е мно­го слож­на, но не­ми­ну­ема - най- сет­не тряб­ва се­ри­оз­но да се мис­ли за съз­да­ва­не на мре­жа от раз­лич­ни прог­ра­ми за ле­че­ние на за­ви­си­ми. Прог­ра­ми за мо­ти­ва­ция на за­ви­си­ми за ле­че­ни­е, ре­ал­ни, а не са­мо на хар­ти­я, мес­та за де­токс, об­щ­нос­ти за дъл­гос­роч­но ле­че­ни­е, прог­ра­ми за ре­со­ци­али­за­ци­я, спе­ци­ал­ни днев­ни прог­ра­ми за не­пъл­но­лет­ни, из­г­раж­да­не на лип­с­ва­щи­те в мо­мен­та у нас мес­та за ле­че­ние на мо­ми­че­та. На то­зи етап кар­ти­на­та е пла­чев­на, тук- та­ме има от­де­ле­ния за де­токс, в пси­хи­ат­ри­ите в стра­на­та ка­то пра­ви­ло от­каз­ват да при­емат за­ви­си­ми, на по­ве­че­то мес­та и не зна­ят как да ги де­зин­ток­си­ки­рат, по ап­те­ки­те лип­с­ват тес­то­ве за нар­ко­ти­ци, се­мейс­т­ва­та са на­то­ва­ре­ни с ог­ром­на­та не­по­сил­на за­да­ча да се спра­вят са­ми, без ни­кой да им оказ­ва ква­ли­фи­ци­ра­на по­мощ. Един­с­т­ве­на­та “бя­ла ляс­то­ви­ца” в та­зи сфе­ра бе­ше со­ци­ал­на­та прог­ра­ма за тру­до­ус­т­ро­ява­не на за­ви­си­ми, пре­ми­на­ли ле­че­ние “От­но­во не­за­ви­сим”, ко­ято оба­че на 13 но­ем­в­ри м.г. бе­ше бло­ки­ра­на и има не­яс­но бъ­де­ще. В мо­мен­та в ме­ди­ите се шу­ми по въп­ро­са, за­що­то има кон­к­ре­тен ин­фор­ма­ци­онен по­вод - из­ле­зе Ев­ро­пейс­ки­ят док­лад за нар­ко­ти­ци­те, из­ле­зе и про­уч­ва­не­то на “От­во­ре­но об­щес­т­во” за си­ту­аци­ята у нас. Ут­ре оба­че но­ви­на­та ще е дру­га и об­щес­т­во­то пак ще по­тъ­не в мъл­ча­ние и без­раз­ли­чи­е, до­ка­то де­ца­та ста­ват лес­ни жер­т­ви и си оти­ват. Сдру­же­ние “Май­ки сре­щу дро­га­та” при­зо­ва­ва ро­ди­те­ли от дру­ги гра­до­ве да не мъл­чат, да го­во­рят от­к­ри­то за проб­ле­ма, да се съ­би­рат, да об­щу­ват по­меж­ду си и за­ед­но да нас­то­яват не­ща­та да се про­ме­нят. Са­мо ед­но зря­ло граж­дан­с­ко об­щес­т­во мо­же да до­ве­де до ня­как­ви ре­зул­та­ти. antidrugbg.com Нагоре Асе­нов­г­рад­чан­ка спе­че­ли до­маш­но ки­но Samsung от Ад­рес Нед­ви­жи­ми имо­ти Ди­ана Пет­ко­ва учас­т­ва в том­бо­ла­та на Ад­рес по вре­ме на из­ло­же­ни­ето за нед­ви­жими имо­ти “Две стре­хи”, ко­ето се про­ве­де на 24-27 но­ем­в­ри т.г. в Со­фия. Щан­дът на Ад­рес бе­ше по­се­тен от над 2000 ду­ши. 367 от тях по­пъл­ни­ха ан­ке­та, ко­ято ав­то­ма­тич­но им оси­гу­ри учас­тие в том­бо­ла за до­маш­но ки­но Samsung. Къс­мет­лийка­та Ди­ана Пет­ко­ва по­лу­чи сво­ята наг­ра­да на 10.01.2006 в “Тех­но­мар­кет Ев­ро­па” в Плов­див. Ре­ги­онал­ни­ят ди­рек­тор на Ад­рес - г-жа Аде­ли­на Ше­хе­ро­ва, връ­чи сис­те­ма­та за до­маш­но ки­но с по­же­ла­ние ком­па­ни­ята за нед­ви­жи­ми имо­ти да за­рад­ва Ди­ана и с про­даж­ба­та на пред­ла­га­ния от нея имот в най-близ­ко бъ­де­ще. “Го­ди­на­та за­поч­ва къс­мет­лийс­ки! Да­но да имам мно­го ра­дос­т­ни по­во­ди да се сре­щам с кон­сул­тан­ти­те на Ад­рес!” - спо­де­ли след ка­то по­лу­чи наг­ра­да­та си асе­нов­г­рад­чан­ка­та. 76% от всич­ки по­се­ти­те­ли са тър­се­ли или пред­ла­га­ли имот в сто­ли­ца­та. 85% от тях са би­ли со­фи­ян­ци. Ед­ва 5 са ре­гис­т­ри­ра­ни­те учас­т­ни­ци- жи­те­ли на Плов­див­с­ка об­ласт. Нагоре Спецпрограма обсъждат за здравния статус на малцинствата Иво ДОЛЕВ Спе­ци­ал­на прог­ра­ма за по­доб­ря­ва­не здрав­ния ста­тус на хо­ра­та от мал­цин­с­т­ва­та в об­щи­на­та ще об­съ­дят и при­емат съ­вет­ни­ци­те в края на ме­се­ца. Да се об­х­ва­щат в ме­ди­цин­с­ко об­г­риж­ва­не бре­мен­ни­те ром­с­ки же­ни още от 4-ти ме­сец, да се во­дят бе­се­ди сред сре­да­та за опас­нос­ти­те от ран­ни­те бре­мен­нос­ти и род­с­т­ве­ни­те бра­ко­ве, са сред ос­нов­ни­те це­ли на прог­ра­ма­та, чи­ето ре­али­зи­ра­не е пред­ви­де­но да ста­не в пе­ри­ода до края на 2007 го­ди­на. Ва­ри­ан­ти за фи­нан­си­ра­не на про­ек­та ви­зи­рат сред­с­т­ва по до­нор­с­ки прог­ра­ми, ре­пуб­ли­кан­с­ки бю­джет и спе­че­ле­ни про­ек­ти. По та­зи ли­ния се очак­ва да се фи­нан­си­рат мо­ни­то­рин­го­ви из­с­лед­ва­ния за ту­бер­ку­ло­за, рак на гър­да­та и шийка­та на мат­ка­та при же­ни­те, как­то и да се за­ви­ши иму­ни­за­ци­он­ни­ят ста­тус на де­ца­та от мал­цин­с­т­ва­та. Нагоре Приватизация на административна сграда за над половин милион Весела ПЕТРОВА Обя­ве­на е про­даж­ба на три­етаж­на­та ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да на бив­ша об­щин­с­ка фир­ма РП “Асе­но­вец”, на­чал­на­та тръж­на це­на в кон­кур­с­на­та про­це­ду­ра е фик­си­ра­на на 517 000 ле­ва. Пет­го­диш­на прог­ра­ма за сто­пан­с­ко раз­ви­тие на обек­та, как­то и ва­ри­ант за ин­вес­ти­ции тряб­ва да пред­с­та­вят кан­ди­да­ти­те. В ад­ми­нис­т­ра­ци­ята е обя­вен и срок за по­да­ва­не до­ку­мен­ти на про­яви­ли­те ин­те­рес - 01.02.2006 го­ди­на. Про­даж­ба­та на ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та сгра­да е про­во­ки­ра­на от ин­вес­ти­ци­онен ин­те­рес пре­ди по­ве­че от го­ди­на на по­не две фир­ми, при­пом­нят об­щи­на­ри. Нагоре Странни съвпадения През яну­ари 2006 го­ди­на на книж­ния па­зар ще из­ле­зе тре­та­та кни­га на на­шия съг­раж­да­нин Ва­сил Фи­лев - “Ве­ли­ка­та илю­зия и кра­ят на илю­зи­ите”. В мо­мен­та ав­то­рът под­гот­вя за пе­чат след­ва­ща­та си твор­ба - сбор­ник от раз­ка­зи “Съд­би”, за съ­би­ти­я, ко­ито ня­кои чи­та­те­ли би­ха при­ели ка­то не­ве­ро­ят­ни, но всъщ­ност са опи­са­ни дейс­т­ви­тел­ни слу­ча­и, взе­ти от жи­во­та око­ло нас. В то­зи брой ви пред­ла­га­ме раз­ка­за “Стран­ни съв­па­де­ния”. Господ ни е създал и умни и глупави, и красиви, и грозни, и завистливи, и щедри, и необикновени хора. Последните се отличават от другите. Тях Всевишният е дарил с качества, които не се вместват в ограничените рамки на изброените характеристики. Имам щастието да познавам и да съм приятел на един такъв човек. Той и съпругата му притежават качество непознато и необяснимо за много от нас, родените и израснали в последните петдесет години и то е християнското милосърдие. Ще ви разкажа една история, свързана с него и семейството му. Знам, че няма да мога да я опиша с необходимия професионализъм, но нека читателят ме извини и дано разбере и това, което не съм успял да изкажа с думи. А това са изживените човешки вълнения при сблъскване с необичайни ситуации. Това семейство има двама сина и една осиновена дъщеря. Момичето било прието в семейството на 10- годишна възраст. До този момент то живяло и раснало в детски дом. По някакъв повод Кирил се запознава с това самотно дете, харесват го със съпругата му и решават да го приемат в семейството си и да му помагат до определена възраст. Девойката вече е студентка и разчита на новите си родители. Истинските й се развеждат и я оставят съвсем малка на грижите на държавата, а по-късно и двамата почиват. Кирил издирил роднините на детето и дори успял да спре мераците им да заграбят и онази част от наследството на семеен имот, върху която имало права и то. В процеса на диренето моят приятел успял да открие и брат й, живеещ на другия край на България, който до онзи момент не знаел, че има сестра. Но не това е историята на моя разказ. Споменавам я само като предисловие на това, което ще опиша по-нататък. В дома за инвалиди живеят предимно хора с увреждания, които ги правят непълноценни физически, но повечето от тях са с много здрав разум и дух. Само който е контактувал с тях, го е разбрал. Там живеят младежи, за които компютърът няма тайни, има добри художници и резбари, има сръчни занаятчии. Един такъв младеж живее в дома от много години. Ще го нарека Иван. Не знам откога познава Кирил, вероятно се е запознал с него от многократните му посещения в дома при опитите му да открие родителите на осиновеното от него момиче, но често му казвал: “Чичо Кириле, можеш ли да откриеш и моите родители. Искам само да разбера как са, с какво се занимават, къде живеят, имам ли брат или сестра. Няма да им преча. Ако е имало причина да ме оставят в дома заради моя недъг, ще ги разбера и няма да искам да се събера с тях. Вече съм на 29 години и разбирам, че ще им бъда в тежест. На мен и тук ми е добре, но друго е човек да знае кои са му родителите. Моля ти се, чичо Кирчо”. След дълго колебание Кирил тръгнал по познатия му вече път, за да открие родителите му и съдбата им. Как го прави, само той си знае. И успял, но резултатът от проучването дълго таял в себе си. Не намирал сили да разкаже това, което е научил. Оттук нататък ще продължа разказа с неговите думи: ... Великден е. Аз и съпругата ми сме на разходка в центъра на града. Отдалече забелязваме Иван пред една витрина със спортни облекла. Гледа тъжно анцузите и маратонките, които не може да притежава и носи, защото има проблеми с двигателния си апарат. Иначе работи с компютър и измисля игри на него. Вече завършва средното си образование и е един от добрите ученици. Спираме до него и Елена, съпругата ми, го заговаря. - Как си, Иване? Къде си тръгнал в това време? Доста духа, да не настинеш. Хайде, ела с нас вкъщи. Каня те на обяд. Иван ни чувства близки и тръгна. Сложихме трапезата, хапнахме, пихме по едно безалкохолно, поприказвахме и по едно време той се умълча. Мълча дълго, най-сетне не издържа, погледна ме умоляващо и ме попита. -Чичо Кирчо, научи ли нещо за родителите ми? Погледнах го и аз и се замислих. Днес е денят на Възкресение Христово, ден за добри дела. Защо да не му разкажа това, което съм открил. А и защо да не опитаме да се свържем с родителите му. Вече имах телефона им. Съпругата ми ме гледаше очаквателно. И на нея все още не бях разкрил тайната си. Нещо в мен заговори. Сякаш някой ми каза: “Направи го, Кириле! Сега го направи”. - Иване, открих родителите ти. Знам даже и телефона им. Може би днес е моментът да се опиташ да се свържеш с тях. Иван ме гледаше с безумно радостни очи. - Вярно ли е, чичо Кириле! Мога да им се обадя...? Ама ти говори ли с тях вече? - Не, не съм говорил. Това е твое право. Ако те искат да говорят, би следвало да го направят първо с теб. Иван започна да се върти на стола и мяташе неспокоен поглед ту към мен, ту към жена ми. - Не, не. Обадете се първо вие! Нека леля Елена им се обади. Тя също е майка и ще намери най-верните думи. Аз нещо ще объркам. Прав бе Иван. Така бе развълнуван, че дори започна да заеква. Отидох до моето бюро, извадих документите, взех един лист, на който бяха изписани имена, адреси и телефон и ги подадох на Иван. - Иване, това съм открил. От тук нататък ще видим какво ще се получи. Дано да е за добро. И набрахме телефонния номер в София. Никой не се обади. Позвънихме отново след половин час. Пак никой. Иван сякаш седеше на тръни. След още един час реши да си ходи, защото се съобразяваше с вечерния час на дома. Не го задържахме. Беше вече късно за него, но се разбрахме, че на другия ден ще му се обадя. Около 10 ч. вечерта реших аз да избера номера и чух отсреща женски глас. - Ало. - Добър вечер. Обаждам Ви се от Х-град. Казвам се Кирил Веселинов. Извинявайте за късното обаждане. Вие ли сте Магда Атанасова Манолова? Да, аз съм. Какво има? - Налага се да Ви попитам имате ли син с име Иван Николов Манолов? - Да, какво за него? Аз изтръпнах. Нима те знаят за сина си и къде е? И защо, по каква причина не искат да го виждат! - До преди малко синът ви беше в къщи на гости, но се прибра. Изпраща Ви много поздрави. От другия край настъпи мълчание, а след това троснато ми заявиха. - Какво? Подигравате ли ми се! Какво целите? Шантаж или нещо друго. Синът ми си е в къщи! Какво искате? Сега аз занемях. Как така вкъщи? Та Иван бе у нас до преди час-два.Чакай, чакай, тук има нещо. - Ало, чувате ли ме? Защо мълчите. Кой сте Вие всъщност и откъде знаете името на сина ни и телефона? Опитах се да се овладея, но все така притеснен попитах: - Госпожо, родили ли сте на 25 април 1975 г. в Александровската болница момче, както е регистрирано там? Последва пак мълчание. След секунди, които ми се сториха безкрайно дълги, с променен глас жената отсреща отговори утвърдително. Чувах учестеното й дишане. - А Вие откъде знаете? Шпионирате ли ни, или плетете някаква интрига? - Синът Ви живее в нашия град в дом за хора с увреждания, защо казвате, че е у вас. - Моля, какво казахте, че е в дом за хора с увреждания? И отново мълчание. Чух тих хриплив плач. Явно жената отсреща бе шокирана. Тя за минута-две изгуби дар слово, но накрая ми каза: - Господине, моля ви да си дадете телефонния номер. Съпругът ми в момента отсъства. Чакам го да се върне. Ще ви се обадим веднага след като си дойде. Дадох й телефона си и след напрежението, което изживях в предходните няколко минути почувствах нужда да полегна. Жена ми ме гледаше очаквателно, но аз не намирах сили да заговоря. Мъчех се да разгадая какво е станало в онзи пролетен ден през 1975 г. Дали тази жена не бе родила близнаци и не знае това. Но тогава защо синът й, който си е вкъщи и момчето, което аз познавам ,носят едно и също име? - Нека почакаме да се обадят. В нашата държава всичко е възможно, Кирчо - каза Елена и отново утихна замислена до мен. След около час телефонът иззвъня и вероятно от напрежението, което ни владееше, звънът му прозвуча тревожно. Беше тя. - Господин Веселинов, съпругът ми се прибра преди малко и аз му разказах за нашия разговор. Не искаме да разговаряме по телефона. Решихме да дойдем до вашия град, но сега е късно да тръгнем. Затова ви питам, удобно ли ще бъде да се видим утре сутринта около 10 часа. Ще дойдем с кола “Ауди”, с регистрационен номер С 3132 АА. Нека първо си поговорим, а ако след това преценим ще се видим с младежа, който има данните на нашия син. Приемате ли? - Няма проблеми. Ще ви чакам на паркинга пред хотела на централния площад. Ще поговорим у дома, жимеем съвсем близо до хотела. - Добре. Когато влезнем в града, ще ви позвъним. А сега, лека нощ. За нас тя едва ли ще бъде лека. Довиждане. И за нас с Елена не беше лека. Лежахме будни, всеки зает с мислите си, не ни се говореше. /Следва/ Нагоре Двете килимявки До­цент д-р Ни­ко­ла П. Ге­ор­ги­ев е ро­ден през 1960 г. в Асе­нов­г­рад. Ос­нов­но­то си об­ра­зо­ва­ние за­вър­ш­ва в Асе­нов­г­рад, сред­но­то в “Тех­ни­ку­ма по ин­дус­т­ри­ал­на хи­мия”-Ди­мит­ров­г­рад и вис­ше­то -в Тех­ни­чес­ки уни­вер­си­тет-Габ­ро­во през 1986 г. След дип­ло­ми­ра­не­то си ра­бо­ти ка­то на­учен сът­руд­ник в НИС при ТУ-Габ­ро­во, до 1988г. , а след то­ва след кон­курс -в Тех­ни­чес­ки уни­вер­си­тет-Плов­див. В на­ча­ло­то на 1997 г. по­лу­ча­ва на­уч­на сте­пен “Док­тор”, а от март 2000 г. при­до­би­ва на­уч­но­то зва­ние “До­цент”. Во­ди лек­ции в ТУ-Плов­див по 8 пред­ме­та, а та­ка съ­що и във фи­ли­ала на ПУ в Кър­жа­ли и ТК-“Джон Ата­на­сов”-Плов­див. От май 2004 г. е и гла­вен ре­дак­тор на вес­т­ник “Ху­мо­ран” -сед­мич­ник за ху­мор, са­ти­ра и рек­ла­ма, кой­то мо­же да на­ме­ри­те в Ин­тер­нет на ад­рес- www.humoran.com. Две ки­ли­мяв­ки се от­зо­ва­ли на ед­на за­ка­чал­ка. Те би­ли ста­ри друж­ки и след ка­то се убе­ди­ли, че ни­кой не ги слу­ша за­поч­на­ли неп­ри­ну­ден раз­го­вор. -Сес­т­ри­це, как­во ста­ва с те­бе? Не­що ми се виж­даш мно­го омаз­не­на. Да не си па­да­ла слу­чай­но в ня­кой ка­зан, с ма­зен кур­бан? -Ох, не ду­май, по­сес­т­ри­ме! Че съм па­да­ла, па­да­ла съм и то не вед­нъж! На­ли го зна­еш мо­я поп Не­дел­чо, кол­ко мно­го оби­ча тлъс­ти­те кур­ба­ни? -Че как да не знам, то кой ли не зна­е? Ами че що тол­коз па­даш, да не си поч­на­ла и ти да на­ли­таш на аг­неш­ко? -Не­е­е, ти още мал­ко ще ма из­ка­раш стръв­ни­ца! Мо­ят поп Не­дел­чо мно­го оби­ча да да­ва акъ­ли как да се нап­ра­ви кур­ба­на и през то­ва вре­ме, ка­то си пий­ва от вин­це­то и то­ку ма из­тър­ве в ка­за­на. -Ой, ми­ла­та, ами не та ли бо­ли? То­ва е ка­зан, а на­ли на­ши­те по­по­ве все пе­ят на ли­тур­ги­я, че:”Съг­ре­ши­ли­те ще поз­на­ят ка­за­ни­те адо­ви”. Зна­чи и ти без да си греш­ни­ца поз­на мъ­ки­те адо­ви, по­сес­т­ри­ме! -Как­во ка­за за мъ­ка­та, сес­т­ри­це? Ка­жи го по-сил­но, че от тия пес­но­пе­ни­я, на Ка­ти, Ре­ни и Азис, де­то ид­ват от ста­ята с по­по­ве­те, не мо­га да те чуя! -Как ще ме чу­еш, ка­то пак са на­ду­ли маг­не­то­фо­на, пък на виж кое вре­ме е! Ей, сра­ма от съ­се­ди­те и от Бо­га тия наш­те по­по­ве нямат! -Ох, сес­т­ри­це, все ис­кам да те пи­там, що си тъй на­мач­ка­на? Глей ква си се сбръч­ка­ла и при­ли­чаш на ки­ли­мяв­ка-ста­ри­ца! -Въх, ли­чи­ ли си мно­го? Да, зна­ех си аз , че та­ка ще ста­не, то да бе­ше един и два пъ­ти. -Как­во, да не са ти по­ся­га­ли, да те би­ят? -Как­во ду­маш, по­сес­т­ри­ме, кой по­ся­га на бо­жи слу­жи­тел? -А, кой, кой, ти те­ле­ви­зия не гле­даш ли? Че то по ед­но вре­ме вся­ка ве­чер да­ва­ха, как ед­ни по­по­ве мла­тят дру­ги. -Да бе, вяр­но, но мой­то е дру­го! Сбръч­ках се аз на мла­ди го­ди­ни, що­то моят поп Гроз­дан на­ли го зна­еш как си оби­ча гроз­до­ва­та? -Знам го, как да не знам, ей, кол­ко но­си тоя чо­век! Бе, нап­ра­во ки­ли­мяв­ка му сва­лям! -Не са каз­ва тъй, а шап­ка му сва­лям! Но­си, но­си, ама ве­че одър­тя и ка­то са от­не­се, на ня­кой по­мен или кръ­щен­ка, ед­вам са при­би­ра в къ­щи. Пък ка­ра в къ­щи. Пък като са при­бе­ре кри­во ля­во хич и не са съб­ли­ча, ами са ка­тур­ва в лег­ло­то и вед­на­га поч­ва да хър­ка, кат ня­кой зак­лан не­рез. -Как­во да не ис­каш да ка­жеш, че каш да ка­жеш, че спи с те­бе? Ох, по­сес­т­ри­ме, не са ху­ба­ви тия ра­бо­ти, ако са раз­бе­ре, че и спи с те­бе, ще ти из­ле­зе ло­шо име. -Ти, ос­тай име­то, ами бая зор виж­дам, а що­то по ця­ла нощ ма гъ­чи, кат бок­со­ва кру­ша. На, виж са­мо на как­во зап­ри­ли­чах без вре­ме! -То­ва не е ни­що, ти да зна­еш моят поп Не­дел­чо взе да са пла­ши от огън и де­то го ви­ди бър­зо го га­си? -Да, не си мис­ли за пъ­къ­ла, тоз твоят поп? -Не знам за пъ­къ­ла или за ра­я, ама ка­то ви­ди за­па­ле­на свещ и вед­на­га я га­си или ка­ра кли­са­рят да сто­ри съ­що­то. Мно­го са е нап­ла­шил за­ва­ли­ята! -Ох, сес­т­ри­це, не е за то­ва! Той ги га­си, що­то зна­еш ли кви па­ри са пра­вят от тия све­щич­ки? Ед­на мал­ка све­щич­ка я стру­ва и ед­на сто­тин­ка, пък я про­да­ват за де­сет. Ти зна­еш ли ка­къв ке­ле­пир има в тия све­щи? На­ли поп Ганьо бе­ше ка­зал:”Дай­те ми све­що­лив­ни­ца­та за ед­на го­ди­на и пос­ле не ме мис­ле­те!”. -Май не бе­ше поп Ганьо, ама туй де­то го каз­ваш, мо­же и да е вяр­но, що­то ви­дях аз един вла­ди­ка дой­де в цър­к­ва­та с чис­то нов мер­це­дес и шофьор си има­ше да­же. -Слу­шай, по­сес­т­ри­ме, на­пос­ле­дък взех да се из­чер­вя­вам от срам. Ху­ба­во, че имам хи­ля­да ба­ни по рож­де­ни­е, та не ми ли­чи. Да зна­еш са­мо моят поп Гроз­дан, кат си пий­не по­веч­ко от пус­та­та гроз­до­ва кви взе да ги вър­ши? -Кви, да не поч­ва да за­дя­ва бул­ки? -Аа­а, не ве­че, не! Виж пре­ди го­ди­ни го пра­ве­ше и до­ка­то пе­еше на служ­ба, не гле­да­ше в мо­лит­ве­ни­ка, а са­мо зя­па­ше по-мла­ди­те бул­ки. Ма, не са­мо зя­па­ше, ами и то­ку им на­ми­га­ше па­лав­ни­ка му, с па­лав­ник! Са­мо че ве­че одър­тя и на бул­ки не на­ли­та, ами на бу­тил­ки с ра­ки­я. -Въх, Бо­же ми­ли, моя мо­же и на пос­ти да бла­жи, и от ка­сич­ки­те за по­мо­щи да взе­ма, ама по­не та­ки­ва мис­кин­лъ­ци не пра­ви! Та кво кат на­ли­та на бул­ки и бу­тил­ки? Нагоре Па­рак­лис “Св. Ата­на­сий” - при­те­га­те­лен цен­тър за ре­ли­ги­озен ту­ри­зъм СЪС СВЕ­ТА ЛИТ­У­Р­ГИЯ И БО­ГАТ КУ­Р­БАН МИ­РЯ­НИ­ТЕ ЩЕ ПО­ЧЕ­ТАТ ДНЕС ПРАЗ­НИ­КА НА СВЕ­ТЕ­ЦА Еми­лия КО­ЛЕВА Днес е Ата­на­сов­ден и по тра­ди­ция праз­ни­кът ще бъ­де по­че­тен и в па­рак­ли­са “Св. Ата­на­сий” под ис­то­ри­чес­ка­та Асе­но­ва кре­пост. Све­та ли­тур­гия ще от­с­лу­жи игу­ме­нът на Бач­ков­с­кия ма­нас­тир Борис, в чи­ято ено­рия е па­рак­ли­сът. От нап­ра­ве­ни­те да­ре­ния ор­га­ни­за­то­ри­те на праз­ни­ка са при­гот­ви­ли кур­бан от две аг­не­та и ка­зан със стар фа­сул. От го­ди­на на­сам гру­па пра­вос­лав­ни хрис­ти­яни за­ед­но с бай То­ма, кой­то сто­па­нис­ва па­рак­ли­са, са нап­ра­ви­ли мно­го по­доб­ре­ния в бо­жия храм и око­ло не­го. Гла­вен ор­га­ни­за­тор на бла­гот­во­ри­тел­на­та ак­ция е асе­нов­г­рад­ча­ни­нът Иван Ни­ко­ла­ев, кой­то все­ки ден по­се­ща­ва па­рак­ли­са. По­доб­рен е ин­те­ри­орът, пос­та­ве­ни са пло­чи на­око­ло, пос­т­ро­ен е зас­лон и тра­пе­за­ри­я, ко­ято се отоп­ля­ва с печ­ка. Ху­дож­ни­кът Юри Ка­ло­фе­ров е изог­ра­фи­сал на пред­на­та фа­са­да две ико­ни - с об­ра­за на св. Ата­на­сий и на Иисус Хрис­тос. Ми­ря­ни­те са пос­та­ви­ли бъл­гар­с­ки­ят три­кольор на вър­ха на хра­ма, с кой­то отс­то­яват бъл­гар­щи­на­та и пра­вос­лав­на­та вя­ра. Днес се очак­ват мно­го гос­ти не са­мо от Асе­новг­рад, но и от съ­сед­ния Плов­див и ре­ги­она, тъй ка­то свя­то­то мяс­то ве­че е при­те­га­те­лен цен­тър за раз­ви­тие на ре­ли­ги­оз­ния ту­ри­зъм тук. Нагоре Асе­нов­г­рад­ча­нин - най-мла­ди­ят хрис­ти­ян­с­ки по­ет в Бъл­га­рия “ИСИ­ХАЗ­ЪМ” - МИС­ТИ­ЧЕС­КО БО­ГОС­ЛО­ВИЕ В СТИ­ХО­ВЕ СТИ­ХОТ­ВО­РЕ­НИЯ ЗА БО­ГА И ЗА ЧО­ВЕШ­КА­ТА ДУ­ША, КО­ЯТО НЕП­РЕС­ТАН­НО ГО ТЪ­Р­СИ РЕГИОН ПРЕС Ди­ми­тър АР­НАУ­ДОВ е ро­ден в Асе­нов­г­рад на 1 юни 1981 го­ди­на. След за­вър­ш­ва­не на ос­нов­но­то си об­ра­зо­ва­ние в род­ния Асе­нов­г­рад е при­ет за уче­ник в Плов­див­с­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий”, чий­то курс на обу­че­ние за­вър­ш­ва през 1999 г. ка­то пъ­лен от­лич­ник. През пос­лед­на­та го­ди­на на се­ми­нар­с­ко­то си обу­че­ние е из­п­ра­тен на ед­но­го­ди­шен под­гот­ви­те­лен курс по но­вог­ръц­ки език в Пра­вос­лав­ния цър­ко­вен ли­цей на град Кил­кис - Гър­ци­я, след ко­ето про­дъл­жа­ва вис­ше­то си об­ра­зо­ва­ние в Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет на Со­лун­с­кия дър­жа­вен уни­вер­си­тет “Арис­то­тел”, ко­ето и за­вър­ш­ва през 2003 го­ди­на от­но­во с от­ли­чи­е. През учеб­на­та 2003-2004 го­ди­на ра­бо­ти ка­то ин­с­пек­тор-въз­пи­та­тел в Кил­кис­кия пра­вос­ла­вен ли­цей “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий” в Ре­пуб­ли­ка Гър­ци­я, а от есен­та на 2004 го­ди­на спе­ци­али­зи­ра ка­но­ни­чес­ко пра­во в уни­вер­си­те­ти­те на Же­не­ва и Фрайбург в Швейца­ри­я. Не­го­ви ста­тии и сти­хот­во­ре­ния са пуб­ли­ку­ва­ни в пе­ри­одич­ния цър­ко­вен пе­чат на раз­ни ези­ци. През 2001 го­ди­на Ди­ми­тър Ар­на­удов със­та­вя за пър­ви път на бъл­гар­с­ки жи­ти­ето на све­ти Сти­лян Паф­ла­го­нийс­ки, ко­ето пър­во­на­чал­но се по­явя­ва вър­ху стра­ни­ци­те на “Цър­ко­вен вес­т­ник” /бр.22, 2001, стр. 1 и 7/, а след то­ва е из­да­де­но и от Зог­раф­с­ка­та све­та оби­тел на Атон в прос­т­ран­ни­те жи­тия на све­ти­ите за ме­сец фев­ру­ари /Со­фи­я, 2002, стр. 722/. Ди­ми­тър Ар­на­удов пи­ше сти­хо­ве от 1997 го­ди­на. В мо­мен­та той е най-мла­ди­ят изя­вен хрис­ти­ян­с­ки по­ет в Бъл­га­ри­я. “Иси­ха­зъм” има гръц­ки про­из­ход, оз­на­ча­ва ти­ши­на, спо­койс­т­ви­е. Иси­хаз­мът е един ви­на­ги свеж и ис­ти­нен път за дос­ти­га­не до Бо­га... Иси­хаз­мът е и със­то­яни­е­.Вът­реш­но, а не външ­но със­то­яни­е. Със­то­яни­е, в ко­ето чо­век най-съ­вър­ше­но и ис­тин­с­ки дос­ти­га до своя Съз­да­дел чрез Не­го­ви­те енер­ги­и. Ста­ва при­час­т­ник на енер­ги­ите на Све­та­та Тро­ица и та­ка се връ­ща в своя пър­во­об­раз, ка­то по то­зи на­чин ста­ва Син на Свет­ли­на­та и нас­лед­ник на веч­ния жи­вот, пи­ше в пред­го­во­ра на кни­га­та си “Иси­ха­зъм” Ди­ми­тър Ар­на­удов. Нагоре

седмицата Забавачки заделят 10 000 лв. извънредни РЕГИОН ПРЕС На пред­с­то­яща­та ре­дов­на се­сия на мес­т­ния пар­ла­мент ще се при­еме ва­ри­ант за де­ле­ги­ра­ни бю­дже­ти на всич­ки об­щин­с­ки дет­с­ки гра­ди­ни. Ва­ри­ан­тът ви­зи­ра ос­нов­ни кри­те­ри­и, по ко­ито ще се пра­вят смет­ки­те за нуж­на­та бю­джет­на из­д­ръж­ка на вся­ка дет­с­ка гра­ди­на. Пред­ла­га се да се за­де­лят 10 000 ле­ва, су­ма, ко­ято е рав­на на 20% от об­щия раз­мер на из­д­ръж­ка­та на за­ве­де­ни­ята. Брой де­ца в гру­пи­те над 12 чо­ве­ка, из­д­ръж­ка на го­ри­во, да­ли е в гра­да или на се­ло, са част от кри­те­ри­ите. Учи­ли­ща­та на Асе­нов­г­рад от ми­на­ла­та го­ди­на ве­че пре­ми­на­ха на де­ле­ги­ра­ни бю­дже­ти.