Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 33, 13 - 19 септември, 2006г.   Полиция и жандармерия остават на пост в “Лозница” Чрев­ни из­с­лед­ва­ния бло­ки­ра­ха де­ца в ЦДГ-та Узаконяват маломерни и слети паралелки Забраняват строителство в зоната около Белинташ Шефът на парламента и четирима министри присъстваха на откриване на полицейската сграда Има ли кой? Хор “Ро­доп­с­ки зву­ци” - с наг­ра­да от Ста­ра За­го­ра Чет­вър­та Ар­ти­ле­рийс­ка бри­га­да на­вър­ши 8 го­ди­ни А уж се стре­мим към Ев­ро­па Пре­пе­чат­ва­не­то от ед­ни жур­на­лис­ти на но­ви­ни на­ру­ша­ва ли ав­тор­с­ки пра­ва на дру­ги жур­на­лис­ти? Бо­жес­т­ве­но­то на­ча­ло в кни­ги­те на Дин­чо Чо­ба­нов Же­лая от сър­це на всич­ки здра­ве Полиция и жандармерия остават на пост в “Лозница” Ани ТЕНЧЕВА Кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов ще тър­си съ­дейс­т­вие на всич­ки фор­мал­ни и не­фор­мал­ни ли­де­ри за ов­ла­дя­ва­не на нап­ре­же­ни­ето в ром­с­кия квар­тал “Лоз­ни­ца”. То­ва ста­на яс­но след сре­ща на гра­до­на­чал­ни­ка с ше­фа на Об­лас­т­на ди­рек­ция “По­ли­ция” ко­ми­сар Ан­гел Ран­ге­лов пре­ди дни. Меж­дув­ре­мен­но ста­на яс­но, че час­ти на по­ли­ция и жан­дар­ме­рия ос­та­ват за не­оп­ре­де­ле­но вре­ме на раз­по­ло­же­ние в ром­с­кия квар­тал. Не сме в със­то­яние до вся­ка къ­ща или съ­се­ди, къ­де­то има нап­ре­же­ние, да пос­та­вим по­ли­ци­я, всич­ко е въп­рос и на ман­та­ли­тет, а и на дру­ги мер­ки за нор­ма­ли­зи­ра­не на си­ту­аци­ята, за­яви ко­ми­сар Ран­ге­лов. Той прис­тиг­на в Асе­нов­г­рад бук­вал­но на ча­са след вто­ри­те две убийс­т­ва ми­на­лия по­не­дел­ник. То­га­ва бя­ха хлад­нок­ръв­но уби­ти мъж и же­на, Ама­де и Мех­мед, ко­ито са ро­ди­те­ли на за­дър­жа­но мом­че, учас­т­ва­ло в ма­сов бой в “Лоз­ни­ца” в съ­бо­та. То­га­ва пък от фа­тал­ни ра­ни из­дъх­на още един мъж, Юсух /61/. Ста­ра меж­ду­ро­до­ва враж­да тлее по­ве­че от 20 го­ди­ни меж­ду два­та ро­да, ста­на яс­но след три­те убийс­т­ва. По­ра­ди ре­дак­ци­оно­то прик­люч­ва­не на то­зи брой, “Ре­ги­он” ще раз­ка­же за пред­п­ри­ети­те мер­ки от сре­ща­та на кме­та с ром­с­ки­те ли­де­ри след­ва­ща­та сед­ми­ца. Нагоре Чрев­ни из­с­лед­ва­ния бло­ки­ра­ха де­ца в ЦДГ-та Весела ПЕТРОВА Де­сет­ки де­ца от Асе­нов­г­рад не пос­тъ­пи­ха в по­не­дел­ник в дет­с­ки­те гра­ди­ни и яс­ле­ни гру­пи за­ра­ди лип­са на ак­ту­ал­ни па­ра­зи­то­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ни­я. Сро­кът за по­лу­ча­ва­не на ре­зул­та­та от чре­вен ка­би­нет е 10 дни, ро­ди­те­ли­те оба­че не са зна­ели, че съ­щи­ят ра­бо­ти ед­ва по два ча­са два пъ­ти в сед­ми­ца­та, ус­та­но­ви про­вер­ка на “Ре­ги­он”. Изу­ме­ни сме за­що тряб­ва да ра­бо­ти то­зи ка­би­нет са­мо по два ча­са, при то­ва ни ка­за­ха, че има и ли­мит от не по­ве­че от 50 из­с­лед­ва­ния на ден. Ид­ва­ме и си тръг­ва­ме ве­че вто­ри ден, оп­ла­ка­ха се май­ки на мал­чу­га­ни. На 11 сеп­тем­в­ри, ко­га­то всъщ­ност тряб­ва­ше да се вър­нат към нор­ма­лен гра­фик дет­с­ки­те гра­ди­ни след дъ­лъг ле­тен прес­той, се ока­за, че ма­со­во де­ца­та при­ну­ди­тел­но си ос­та­ват по къ­щи­те. Всич­ки де­ца, ко­ито ня­мат ре­зул­тат от чрев­ни­те из­с­лед­ва­ни­я, не се до­пус­кат в гру­пи­те, ка­те­го­рич­ни са пе­да­го­зи и ме­ди­цин­с­ки ра­бот­ни­ци. Зна­ем за вре­мен­но­то нап­ре­же­ни­е, но за­то­ва не сме ви­нов­ни ни­е. Не е би­ло ред­но ро­ди­те­ли да ча­кат пос­лед­на­та сед­ми­ца за те­зи из­с­лед­ва­ни­я. От­де­лен е въп­ро­сът, че то­ва из­с­лед­ва­не не е ан­га­жи­мент на бол­нич­на­та по­мощ, а на джи­пи­та­та, та­ка че ние прос­то нап­ра­вих­ме един ком­п­ро­мис след тех­ния от­каз ми­на­ла­та есен, за­яви уп­ра­ви­те­лят на МБАЛ- Асе­нов­г­рад д-р Иван Чер­вен­ков. Нагоре Узаконяват маломерни и слети паралелки РЕГИОН ПРЕС Из­вън­ред­на се­сия на мес­т­ния пар­ла­мент ще уза­ко­ни но­вия ва­ри­ант на сле­ти или ма­ло­мер­ни па­ра­лел­ки в об­щин­с­ка­та учи­лищ­на мре­жа. Ре­ше­ни­ето се очак­ва да се взе­ме око­ло 20 сеп­тем­в­ри, ко­га­то окон­ча­тел­но ще е яс­на кар­ти­на­та на при­ема в учи­ли­ще. Об­що с де­вет по-мал­ко ще е бро­ят на па­ра­лел­ки­те в асе­нов­г­рад­с­ки­те учи­ли­ща, най- го­ля­мо ре­ду­ци­ра­не ще има в учи­ли­ще “Н. Вап­ца­ров” - три ще са по-мал­ко кла­со­ве­те там. Об­що 558 ще са пър­вок­лас­ни­ци­те, ко­ито в пе­тък за пър­ви път ще прек­ра­чат пра­га на клас­на­та ста­я, со­чат не­окон­ча­тел­ни дан­ни в ди­рек­ция “Ху­ма­ни­тар­ни дейнос­ти” на об­щи­на­та. Нагоре Забраняват строителство в зоната около Белинташ Иво ДОЛЕВ Две зо­ни на ох­ра­ни­те­лен ре­жим ще има око­ло тра­кийс­ко­то скал­но пла­то Бе­лин­таш, то­ва ста­на яс­но след спе­ци­ален ог­лед от ко­ми­си­я, из­п­ра­те­на на мяс­то със за­по­вед на ми­нис­тъ­ра на кул­ту­ра­та Сте­фан Да­на­илов. В пър­ва­та по- близ­ка зо­на из­ця­ло се заб­ра­ня­ва стро­ител­на дейност, във вто­ра­та ще има спе­ци­ал­но съ­об­ра­зя­ва­не с ви­со­чи­на и отс­то­яния на бъ­де­що зас­т­ро­ява­не. Те­пър­ва очак­ва­ме за­по­вед на ми­нис­тър Да­на­илов, ко­ято ще пос­та­ви в точ­ни рам­ки проб­ле­ма око­ло зо­на­та, как­то и нейни­те ка­те­го­рич­ни гра­ни­ци, ка­за на бри­финг кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов. За нас по­лу­ча­ва­не­то на ста­тут на на­ци­она­лен па­мет­ник на кул­ту­ра­та е шанс за ин­вес­ти­ции в ту­риз­ма и ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та на ра­йо­на, до­пъл­ни той. От­дел­но от то­ва об­щи­на­та е пред­п­ри­ела мер­ки за ук­реп­ва­не на шес­т­ки­ло­мет­ров учас­тък не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди Бе­лин­таш. Ус­во­яват се сред­с­т­ва око­ло ми­ли­он и по­ло­ви­на лева. Нагоре Шефът на парламента и четирима министри присъстваха на откриване на полицейската сграда Ани ТЕНЧЕВА Офи­ци­ал­но бе пре­ря­за­на лен­та­та на но­ва­та сгра­да, оби­та­ва­на от по­ли­цейс­ко­то уп­рав­ле­ние в Асе­нов­г­рад. 132-та слу­жи­те­ли на МВР в гра­да ве­че ще ра­бо­тят при ком­фор­т­ни ус­ло­вия и ще вся­ват ло­гич­ния рес­пект от сре­да­та на ра­бо­та­та си. Клю­чо­ве на но­ва по­ли­цейс­ка ко­ла връ­чи ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти Ру­мен Пет­ков, а поз­д­рав­ле­ние към със­та­ва нап­ра­ви ше­фът на пар­ла­мен­та Ге­ор­ги Пи­рин­с­ки. В на­ше ли­це вие ви­на­ги мо­же да раз­чи­та­те на нуж­на­та под­к­ре­па на дър­жа­ва­та, за да вър­ши­те про­фе­си­онал­но и си­гур­но ан­га­жи­мен­ти­те си пред об­щес­т­во­то и граж­да­ни­те, ка­за той. Още три­ма ми­нис­т­ри - Ге­ор­ги Пет­ка­нов, Джев­дет Ча­къ­ров и Пе­тър Му­таф­чи­ев, де­пу­та­ти и гос­ти ува­жи­ха по­во­да. Пет от об­що шес­т­те ета­жа на бив­шия пар­ти­ен дом в Асе­нов­г­рад са об­но­ве­ни и ве­че се оби­та­ват от по­ли­цейс­ко­то уп­рав­ле­ние, ко­ето го­ди­ни на­ред тър­пе­ше аб­сур­д­ни­те ус­ло­вия на ра­бо­та в бив­ши­те си сгра­ди на ули­ца “ Ра­ди Ов­ча­ров”. Нагоре Има ли кой? Ва­сил Фи­лев Бъл­га­рия има ис­то­ри­я с как­ва­то мал­ко дър­жа­ви мо­гат да се пох­ва­лят. Тя е ус­то­яла на всич­ки опи­ти за за­во­ева­ния и е оце­ля­ла бла­го­да­ре­ние на сил­ния бъл­гар­с­ки дух. Сла­ва­та на на­шия град е не са­мо в Асе­но­ва­та кре­пост. Има мно­го дру­ги па­мет­ни­ци и обек­ти, ко­ито раз­каз­ват ка­къв е бил Асе­нов­г­рад в ми­на­ло­то. Но меж­ду тях има и та­ки­ва, ко­ито се ру­шат и уни­що­жа­ват без ня­кой да но­си от­го­вор­ност. “Ме­то­ха” бе ед­на пос­т­ройка, ня­кол­ко пъ­ти въз­с­та­но­вя­ва­на след по­жа­ри и на­бе­зи на гра­би­те­ли, но днес ве­че е са­мо спо­мен, че тук са от­ся­да­ли вид­ни лю­де на път за Бач­ков­с­кия ма­нас­тир. Днеш­ни­ят квар­тал, кой­то но­си то­ва име, е пър­во­то на­се­ле­но мяс­то на гра­да, за ко­ето го­во­рят и ос­тан­ки­те от кре­пос­т­на­та сте­на на ул. “Кре­пос­т­на сте­на” и ул. “6-ти яну­ари”. То­ва е ис­то­ри­чес­ки факт, доб­ре из­вес­тен на на­ши­те му­зей­ни ра­бот­ни­ци. Но ис­кам да ги по­пи­там, те хо­ди­ли ли са ско­ро до то­зи обект. И за­що­то съм си­гу­рен, че не са, им пред­ла­гам сним­ка, на ко­ято се виж­да, или по-точ­но не се виж­дат, ни­как­ви ос­тан­ки от кре­пос­т­на­та сте­на. Са­мо храс­ти и дра­ки в му­зейна­та “дуп­ка”. И бок­лу­ци. Не­що ка­то мах­лен­с­ко сме­ти­ще. Ес­тес­т­ве­ни­ят въп­рос е кой под­дър­жа обек­ти­те от то­зи род? Яв­но, че е не­об­хо­ди­мо г-н Ба­са­ма­ков и г-н Пет­ков - Трен­да­фи­лов да се раз­бе­рат, за да не сме смеш­ни в очи­те на гос­ти­те, дош­ли да ви­дят на­ши­те кул­тур­ни цен­нос­ти. Та­зи сте­на е при­мер как днес се за­гър­б­ва бъл­гар­с­ко­то ми­на­ло и то се уни­що­жа­ва от пле­ве­ли. Та­ка гу­бим сим­во­ли­те на на­ци­онал­на­та си иден­тич­ност. П.П. Г-н кме­те, Ра­зум­но е да на­ре­ди­те да се от­се­че дър­во­то, ко­ето виж­да­те на сним­ка­та. То пре­чи на пе­ше­ход­ци­те да пол­з­ват стес­не­ния за­ра­ди “дуп­ка­та” тро­то­ар, осо­бе­но през зи­ма­та. В то­ва мо­же­те да се уве­ри­те, ако ми­не­те от там, ко­га­то е пад­нал сняг и ще ви­ди­те къ­де се пра­ви пъ­те­ка през сне­га - на улич­но­то плат­но, а то­ва е опас­но. Нагоре Хор “Ро­доп­с­ки зву­ци” - с наг­ра­да от Ста­ра За­го­ра На 6 сеп­тем­в­ри т.г. Ту­рис­ти­чес­ко дру­жес­т­во “Сър­не­на го­ра” в Ста­ра За­го­ра про­ве­де по­ред­ния си Пе­ти пе­се­нен праз­ник на ту­рис­ти­чес­ка­та пе­сен - 2006. За учас­тие бя­ха по­ка­не­ни най-доб­ри­те ту­рис­ти­чес­ки хо­ро­ви със­та­ви от стра­на­та, меж­ду ко­ито и асе­нов­г­рад­с­ки­ят “Ро­доп­с­ки зву­ци” при Ту­рис­ти­чес­ко дру­жес­т­во “Бе­зо­во” с ди­ри­гент и хор­ре­пе­ти­тор Хрис­то Хрис­то­зов и из­пъл­ня­ващ длъж­нос­т­та пред­се­да­тел на хо­ра Ека­те­ри­на Зла­те­ва. На асе­нов­г­рад­с­ки­те из­пъл­ни­те­ли бе ока­за­на го­ля­ма­та чест да зак­ри­ят с из­пъл­не­ни­ята си праз­ни­ка. Хо­рис­ти­те пя­ха от сър­це, в пес­ни­те си прос­ла­ви­ха кра­со­ти­те на Бъл­га­ри­я, на Ро­до­пи­те и род­ния Асе­нов­г­рад. Вдиг­на­ха на крак пъл­ния са­лон в Ста­ро­за­гор­с­кия те­атър. Тек­с­то­пис­ка на поч­ти всич­ки пес­ни е на­ша­та съг­раж­дан­ка и хо­рис­т­ка Ка­тя Рус­ко­ва. Асе­нов­г­рад­ча­ни се вър­на­ха с по­ред­на­та наг­ра­да - спе­ци­ален дип­лом и кра­сив пла­кет, пос­лед­ва­ни от наг­ра­ди­те от Ве­ли­ко Тър­но­во и Са­мо­ков. Те по­лу­чи­ха спе­ци­ал­на по­ка­на за учас­тие в праз­ник на ту­рис­ти­чес­ка­та пе­сен в град Плов­див през ме­сец ок­том­в­ри. На до­бър час! Рус­ка ДИ­МИТ­РО­ВА Нагоре Чет­вър­та Ар­ти­ле­рийс­ка бри­га­да на­вър­ши 8 го­ди­ни Ни­ко­ла ГЕ­ОР­ГИ­ЕВ На 1 сеп­тем­в­ри т.г. Ар­ти­ле­рийс­ка­та бри­га­да в Асе­нов­г­рад от­бе­ля­за 8 го­ди­ни от съз­да­ва­не­то си. Тър­жес­т­во­то по то­зи по­вод за­поч­на със сло­во на ко­ман­ди­ра - бри­га­ден ге­не­рал Ан­гел Гла­вев, кой­то от­че­те доб­ри­те и от­лич­ни ре­зул­та­ти, пос­тиг­на­ти в бри­га­да­та. По слу­чай го­диш­ни­на­та бя­ха наг­ра­де­ни зас­лу­жи­ли ко­ман­ди­ри и войни­ци. До­ма­ки­ни­те по­лу­чи­ха поз­д­ра­ви­тел­ни ад­ре­си и па­мет­ник , по­да­рък от ар­ти­ле­рис­ти­те от 20-ти Ар­ти­ле­рийс­ки полк в град Ям­бол. Бив­ши­ят ко­ман­дир - пол­ков­ник о.з. Ни­ко­ла Ди­мит­ров поз­д­ра­ви лич­ния със­тав на бри­га­да­та със свое сти­хот­во­ре­ни­е, пос­ве­те­но на праз­ни­ка - “Па­мет­ник за ар­ти­ле­рийс­ка­та сла­ва”. Праз­ни­кът про­дъл­жи със спорт­ни със­те­за­ни­я. Нагоре А уж се стре­мим към Ев­ро­па Дра­га ре­дак­ци­я, Пре­ди ня­кол­ко дни из­ля­зох­ме с моя при­ятел­ка да се по­раз­хо­дим по един­с­т­ве­на­та ули­ца без ав­то­мо­бил­но дви­же­ние в цен­тъ­ра на гра­да. По­сед­нах­ме за от­мо­ра пред шад­ра­ва­на, но ос­та­нах­ме неп­ри­ят­но из­не­на­да­ни от то­ва, ко­ето ви­дях­ме. На два­де­се­ти­на мет­ра от вод­но­то ук­ра­ше­ние има­ше куп­чи­на кон­с­ки из­п­раж­не­ни­я. Хо­ра­та ми­на­ва­ха пок­рай тях, пог­леж­да­ха ги с от­в­ра­ще­ние и за­оби­ка­ля­ха без­мъл­в­но. Ед­но де­те, по­мис­ли­ло въп­рос­на­та куп­чи­на за пя­сък, до­ри за­ро­ви ръ­чич­ки в смър­дя­ща­та смес, за ужас на май­ка си. За­пи­тах­ме се как са по­пад­на­ли там. За­що ли се учуд­ва­ме, ко­га­то ежед­нев­но сме сви­де­те­ли на ци­ган­с­ки кон­с­ки ка­ру­ци, ко­ито пре­пус­кат нав­ся­къ­де из гра­да ни, не­обез­по­ко­ява­ни от блюс­ти­те­ли­те на ре­да. Та­ка се е на­ме­рил и то­зи, стиг­нал баш цен­тъ­ра, чий­то кон е свър­шил ра­бо­та­та си на прох­ла­да край шад­ра­ва­на. Да не го­во­рим, че до­ри и да на­пои до­би­че­то си в са­мия шад­ра­ван, ся­каш ня­ма кой да му по­тър­си от­го­вор­ност и за то­ва. Кой би тряб­ва­ло да уп­раж­ня­ва кон­т­рол? Съ­щи­ят, кой­то тряб­ва да сле­ди кой е из­по­чу­пил плоч­ки­те по но­вия цен­т­ра­лен пло­щад, чий­то ре­монт и нов об­лик глът­на сто­ти­ци ле­во­ве - пак в стре­ме­жа ни да се приб­ли­жим до Ев­ро­па. Пред очи­те на всич­ки ни те­зи плоч­ки се ру­шат от пре­ми­на­ва­щи­те джи­по­ве на оне­зи тех­ни соб­с­т­ве­ни­ци, за ко­ито ня­ма та­бу. Да сте ви­де­ли по­ли­цай в цен­тъ­ра на Асе­нов­г­рад?! Или об­щин­с­ка ох­ра­на?! А как­во да ка­жем за граж­да­ни­те, сед­на­ли по пейки­те в цен­тъ­ра на гра­да, ко­ито чу­пят сем­ки или хвър­лят об­вив­ки от за­кус­ки на­ко­ло. Всич­ки сме длъж­ни­ци на чис­то­та­та в на­шия град, щом без­раз­лич­но под­ми­на­ва­ме по­доб­ни про­яви на нис­ка кул­ту­ра у на­ши съг­раж­да­ни. Ев­ге­ния МИЛ­ЧЕ­ВА, Асе­нов­г­рад Нагоре Пре­пе­чат­ва­не­то от ед­ни жур­на­лис­ти на но­ви­ни на­ру­ша­ва ли ав­тор­с­ки пра­ва на дру­ги жур­на­лис­ти? За да се от­го­во­ри пре­циз­но на то­зи въп­рос е не­об­хо­ди­мо пър­во да се изяс­нят ня­кои ос­нов­ни по­ло­же­ния, ко­ито имат от­но­ше­ние в слу­ча­я. Дейс­т­ва­щи­ят по­нас­то­ящем За­кон за ав­тор­с­ко­то пра­во и срод­ни­те му пра­ва в своя член 4 е оп­ре­де­лил из­к­лю­че­ни­ята от обек­ти­те на ав­тор­с­ко­то пра­во, ка­то е по­со­чил кои обек­ти не се пол­з­ват с ав­тор­с­ко- прав­на зак­ри­ла. Из­г­леж­да за­ко­но­да­те­лят е счел за не­об­хо­ди­мо да вклю­чи та­ка­ва раз­по­ред­ба в за­ко­на с ог­лед да бъ­де пос­тиг­на­та ед­на по- го­ля­ма яс­но­та там, къ­де­то на прак­ти­ка се сре­щат не­яс­но­ти и с цел да не бъ­дат бър­ка­ни обек­ти на ав­тор­с­ко­то пра­во. Та­ка в та­зи раз­по­ред­ба, в нейна­та пос­лед­на точ­ка из­рич­но е от­бе­ля­за­но, че не са обект на ав­тор­с­ко­то пра­во но­ви­ни, фак­ти, све­де­ния и дан­ни. То­ва раз­ре­ше­ние прин­цип­но из­к­люч­ва въз­мож­нос­т­та за мо­но­по­ли­зи­ра­не на фак­ти и ин­фор­ма­ция - ни­кой не мо­же да обя­ви, че един­с­т­ве­но той ще се раз­по­реж­да с да­де­ни фак­ти и све­де­ни­я, а дру­ги­те да ня­мат пра­во на то­ва. До­пус­ка­не­то на об­рат­но­то та­ка би до­ве­ло до на­ру­ша­ва­не на ос­нов­ния прин­цип на сво­бо­да на ин­фор­ма­ци­я. Раз­би­ра се всич­ко то­ва не из­к­люч­ва въз­мож­нос­т­та да се сключ­ват сдел­ки с те­зи фак­ти и све­де­ния (нап­ри­мер да бъ­дат про­да­ва­ни), но не оз­на­ча­ва съ­щес­т­ву­ва­не на ня­как­ви ав­тор­с­ки пра­ва вър­ху тях, за­що­то са­ми­ят за­кон ex lege (по пра­во) из­к­люч­ва въз­мож­нос­т­та вър­ху та­ки­ва обек­ти да съ­щес­т­ву­ват ав­тор­с­ки пра­ва. На след­ва­що мяс­то тряб­ва да се от­бе­ле­жи и да се ди­фе­рен­ци­ра, че ко­га­то се пред­с­та­вят по ня­ка­къв на­чин ед­ни но­ви­ни, от ед­на стра­на вър­ху са­ми­те но­ви­ни, как­то бе­ше изяс­не­но по-го­ре ав­тор­с­ко пра­во не мо­же да съ­щес­т­ву­ва, но вър­ху са­мо­то пред­с­та­вя­не на но­ви­на­та (нап­ри­мер ре­пор­та­жа) ав­тор­с­ко пра­во на об­що ос­но­ва­ние въз­ник­ва. То­ва е та­ка, за­що­то на­ши­ят за­кон зак­ри­ля фор­ма­та и ед­на но­ви­на мо­же да бъ­де раз­ка­за­на по раз­ли­чен на­чин, до­кол­ко­то но­ви­ни­те са об­що­дос­тъп­ни и все­ки е сво­бо­ден да ги съ­об­ща­ва в соб­с­т­ве­на ин­терп­ре­та­ци­я. Ре­пор­та­жът ще по­лу­чи за­щи­та, за­що­то сам по се­бе си пред­с­тав­ля­ва ня­как­ва фор­ма - обек­ти­ви­ра­не на фак­ти и съ­би­ти­я. Ли­це­то, ко­ето пър­во е съ­об­щи­ло но­ви­на­та ня­ма пра­во да заб­ра­ня­ва дру­ги ли­ца да я съ­об­ща­ват и тъл­ку­ват, а те­зи ли­ца от своя стра­на - ня­мат пра­во да ко­пи­рат ре­пор­та­жи­те на пред­с­та­ве­ни пре­ди то­ва но­ви­ни, за­що­то са­мо­то пред­с­та­вя­не - ка­то струк­ту­ра, на­чин на из­ла­га­не и под­на­ся­не на пуб­ли­ка­та съ­дър­жа не­об­хо­ди­мия твор­чес­ки еле­мент, за да му бъ­де приз­на­та от за­ко­на ав­тор­с­ка зак­ри­ла. Та­ка ка­то се вър­нем на за­да­де­ния го­ре въп­рос мо­же да се от­го­во­ри по след­ния на­чин - бук­вал­но­то ко­пи­ра­не на но­ви­ни­те, по на­чи­на по кой­то те са би­ли пред­с­та­ве­ни от ед­ни жур­на­лис­ти от тех­ни ко­ле­ги на­ру­ша­ва ав­тор­с­ки­те им пра­ва вър­ху ре­пор­та­жа. Из­пол­з­ва­не­то на фак­ти­те и но­ви­ни­те, ко­ито те са пред­с­та­ви­ли и пред­с­та­вя­не­то им по раз­ли­чен на­чин не за­ся­га тех­ни­те пра­ва и те не мо­гат да пре­дя­вя­ват ни­как­ви пре­тен­ци­и, до­кол­ко­то но­ви­ни­те са об­що­дос­тъп­ни. Иде­ите Иде­ите и кон­цеп­ци­ите са ед­но от из­к­лю­че­ни­ята по за­ко­на, ко­ито не се пол­з­ват с ав­тор­с­ко-прав­на зак­ри­ла. Как­то бе­ше от­бе­ля­за­но по-го­ре за­ко­нът зак­ри­ля фор­ма­та и до­ка­то ед­на идея не по­лу­чи ня­как­во обек­ти­ви­ра­не (под фор­ма­та на раз­каз, пе­сен, стих и т.н.) не въз­ник­ва ни­как­во ав­тор­с­ко пра­во. Ко­га­то ве­че бъ­де обек­ти­ви­ра­на - из­ра­зе­на по та­къв на­чин, че да мо­же да се въз­п­ри­ема от дру­ги ли­ца, ав­тор­с­ко пра­во въз­ник­ва, но са­мо за кон­к­рет­ния из­раз, фор­ма, не и спря­мо иде­ята, ко­ято е въп­лъ­те­на в про­из­ве­де­ни­ето. Ето за­що все­ки е сво­бо­ден и мо­же сво­бод­но да въз­п­ри­еме из­ра­зе­но­то схва­ща­не, вклю­чи­тел­но и да го из­пол­з­ва сво­бод­но по ка­къв­то на­чин на­ме­ри за доб­ре. На­ред с то­ва ав­то­рът на ед­но про­из­ве­де­ние не мо­же да пре­тен­ди­ра за из­к­лю­чи­тел­ни пра­ва спря­мо ре­зул­та­ти­те от при­ло­же­ни­ето на иде­ите, въп­лъ­те­ни в не­го­во­то про­из­ве­де­ние имен­но за­що­то зак­ри­ла не е да­де­на на иде­ите. Раз­би­ра се иде­ите не са ни­как без зна­че­ние - не ряд­ко иде­ята има най-го­ля­мо зна­че­ни­е, до­кол­ко­то тя но­си твор­чес­кия за­ряд за съз­да­ва­не­то на ед­но про­из­ве­де­ни­е, но то­ва ней­но зна­че­ние е ире­ле­вант­но от глед­на точ­ка на пра­во­то и ос­та­ва са­мо един мо­ра­лен еле­мент - до­кол­ко ще се дейс­т­ва доб­ро­съ­вес­т­но при уз­на­ва­не­то и из­пол­з­ва­не­то на ед­на или дру­га идея или кон­цеп­ци­я. Нагоре Бо­жес­т­ве­но­то на­ча­ло в кни­ги­те на Дин­чо Чо­ба­нов Дин­чо Чо­ба­нов е ро­ден през 1957 го­ди­на в Асе­нов­г­рад. Има две спе­ци­ал­нос­ти - ма­ши­нен ин­же­нер и треньор по айки­до. С бой­ни из­кус­т­ва се за­ни­ма­ва от 1980 го­ди­на. Но­си­тел е на че­рен по­яс - тре­та майс­тор­с­ка сте­пен. Из­дал е кни­ги­те “Пра­бос - Клю­чът към дъл­го­ле­тие” и “Пра­бо­си и рит­ми”. Ав­то­рът нап­ра­ви да­ре­ние на Град­с­ка биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки” с ек­зем­п­ля­ри от но­ви­те си из­да­ни­я. Пра­бос. Клю­чът към дъл­го­ле­тие - но­ва сис­те­ма за хар­мо­ни­зи­ра­не с кос­ми­чес­кия ри­тъм Ми­ла КО­ЛЕ­СО Кни­га­та “Пра­бос” ни до­кос­ва до ед­на уни­кал­на сис­те­ма за здра­ве и дъл­го­ле­ти­е, на­ре­че­на ПРА­БОС, ко­ято до­каз­ва връз­ка­та меж­ду из­точ­на­та фи­ло­со­фия и бъл­гар­с­кия фолк­лор. При съз­да­ва­не на сис­те­ма­та Дин­чо Чо­ба­нов е из­пол­з­вал зна­ни­ята си, при­до­би­ти в го­ди­ни­те на теж­ки тре­ни­ров­ки в Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет, На­ци­онал­на­та спор­т­на ака­де­мия и Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет. Ос­т­рие на сис­те­ма­та ПРА­БОС ста­ва бо­ен танц ПРА­БОС, кой­то от де­сет го­ди­ни се прак­ти­ку­ва в съз­да­де­на­та от Дин­чо Чо­ба­нов шко­ла “Де­ма”. Сти­хос­бир­ка­та “Пра­бо­си и рит­ми” - про­во­ка­ция към ду­ха на тър­се­щия и на­ми­ра­щия В сти­хос­бир­ка­та “Пра­бо­си и рит­ми” са съб­ра­ни 12 твор­би с гра­фи­ки на ху­дож­ни­ка Ве­лис­лав Гайда­ров. Сти­хот­во­ре­ни­ята из­ра­зя­ват не­обят­ни­те въз­мож­нос­ти на бо­жес­т­ве­на­ета ни същ­ност, каз­ва Дин­чо Чо­ба­нов. В из­да­ни­ето са вклю­че­ни из­вад­ки и от кни­гата “Пра­бос”. Труд­но е да на­ме­риш пъ­тя си, да при­емеш по­бе­да­та и за­гу­ба­та ка­то не­де­ли­мост, да тво­риш, да ре­али­зи­раш, да до­каз­ваш пра­во­та­та си, да се раз­да­ваш за ка­уза­та си. Не­ка оба­че ви­на­ги ни ръ­ко­во­ди из­точ­на­та мъд­рост “Не труд­нос­ти­те са по пъ­тя, а труд­нос­ти­те са пъ­тят”, съ­вет­ва ни в пред­го­во­ра на сти­хос­бир­ка­та си Дин­чо Чо­ба­нов. Нагоре Же­лая от сър­це на всич­ки здра­ве Из­каз­вам ис­к­ре­на­та си бла­го­дар­ност за гри­жи­те, по­ло­же­ни към мен от еки­па на д-р Тум­бе­ва, д-р По­щов и д-р Пе­пе­ла­нов от Вто­ро вът­реш­но от­де­ле­ние на МБАЛ в Асе­нов­г­рад. Не на­ми­рам дос­та­тъч­но сил­ни ду­ми, за да из­ра­зя въз­хи­ще­ни­ето си от все­от­дайния труд на мла­ди­те и енер­гич­ни сес­т­ри, ко­ито с вни­ма­ние се от­на­сят към бол­ни­те и из­пъл­ня­ват се­ри­оз­но за­дъл­же­ни­ята си. Не мо­га да не спо­ме­на и об­с­луж­ва­щия пер­со­нал - са­ни­тар­ки­те, ко­ито се гри­жат за чис­то­тата и ре­да. Же­лая от сър­це на всич­ки здра­ве и все та­ка съз­на­тел­но да из­пъл­ня­ват дъл­га си! Ка­тя СТОЙЧЕ­ВА, Асе­нов­г­рад, ул. “Поп Ма­тей” №36 Нагоре

седмицата Отварят банковите оферти РЕГИОН ПРЕС Та­зи сед­ми­ца ще ста­не яс­ен пред­по­че­те­ни­ят от об­щи­на­та ва­ри­ант на бан­ко­ва офер­та за ис­ка­ния от хаз­на­та ни кре­дит от два ми­ли­она ле­ва. Око­ло сед­ми­ца след от­ва­ря­не­то на кан­ди­датс­т­ва­щи­те кни­жа ще бъ­дем го­то­ви с из­бо­ра на оп­ти­мал­на­та за нас офер­та, ня­ма­ме вре­ме да от­ла­га­ме, ко­мен­ти­ра кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов. Най- ве­ро­ят­но из­пъл­не­ни­ята на ге­не­рал­ни­те улич­ни ре­мон­ти, в ко­ито ще се ус­во­ят сред­с­т­ва­та от за­ема, ня­ма да за­поч­нат ед­нов­ре­мен­но, по­не два от ре­мон­ти­те ще ос­та­нат за про­летта, гла­сят пред­ва­ри­тел­ни ин­фор­ма­ци­и. Към ве­че при­ети­те че­ти­ри ре­мон­та на ули­ци най - ве­ро­ят­но ще се при­ба­вят и ре­мон­ти на ос­вет­ле­ни­ето на част от град­с­ки­те пар­ко­ве, на­учи “Ре­ги­он”.