Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 37, 11 - 17 октомври, 2006г.   Пламна хепатит и сред асеновградските деца Общинска къща с 20 обитатели се срутва Обезопасяват с парапет района на Асеновата крепост Чув­с­т­вам се из­лъ­ган и оби­ден 10 000 декара общински земи блокирани от кадастър Ро­ля­та на пре­зи­ден­та - ре­ша­ва­ща при поз­на­ва­не на ос­нов­ни­те за­ко­ни Спе­ку­ла­ции с древ­на­та ис­то­рия на тра­ки­те Нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де Осемдесет ху­дож­ни­ци ри­су­ва­ха Асе­нов­г­рад На­шен­с­ки ху­дож­ни­ци по­каз­ват твор­би­те си в пар­ла­мен­та Пламна хепатит и сред асеновградските деца Весела ПЕТРОВА Пър­ви­те слу­чаи на за­бо­ле­ли от хе­па­тит де­ца ве­че има и в Асе­нов­г­рад. Пър­ви­те два сиг­на­ла са от дет­с­ка гра­ди­на “Про­лет” и Ос­нов­но учи­ли­ще “Н. Вап­ца­ров”, пот­вър­ди здрав­ни­ят ек­с­перт в об­щи­на­та д-р Ва­сил Ве­лев. Спеш­но се е съб­ра­ла об­щин­с­ка­та епи­зо­отич­на ко­ми­си­я, ре­ше­но е да се за­си­ли де­зин­фек­ци­он­ният ре­жим в дет­с­ки­те за­ве­де­ни­я, мал­ки­те де­ца ще бъ­дат прид­ру­жа­ва­ни от лел­ки или учи­те­ли след то­алет­на, за да си ми­ят из­рич­но ръ­це­те. За­сил­ва се и мок­ри­ят фил­тър в дет­с­ки­те за­ве­де­ни­я, с хло­рен раз­т­вор ще се под­дър­жат на­по­ени из­т­ри­вал­ки­те пред вра­ти­те. Де­зин­фек­ция е из­вър­ше­на и по до­мо­ве­те, къ­де­то жи­ве­ят за­ра­зе­ни­те де­ца, не се пред­виж­дат ка­ран­тин­ни мер­ки за­се­га. Точ­но по то­ва вре­ме пре­ди го­ди­на плам­на хе­па­тит­на­та въл­на в асе­нов­г­рад­с­ко, ко­ято не ус­пя да бъ­де по­ту­ше­на бли­зо шест ме­се­ца и ре­гис­т­ри­ра об­що три хе­па­тит­ни ог­ни­ща, при­пом­нят па­мет­ли­ви. Нагоре Общинска къща с 20 обитатели се срутва Ели ВИДЕВА Дву­етаж­на къ­ща от жил­фон­да на об­щи­на­та опас­но се са­мос­рут­ва. Имо­тът на ули­ца “Ста­ни­ма­ка”12 се оби­та­ва от че­ти­ри се­мейс­т­ва , там жи­ве­ят 7 де­ца, фа­ми­ли­ите имат нас­та­ни­тел­ни за­по­ве­ди от гра­до­на­чал­ни­ка. Жал­ба за опас­но под­да­ва­не в зад­на­та част на сгра­да­та и по пок­ри­ва е по­да­де­на в по­не­дел­ник след про­дъл­жи­тел­ни­те дъж­до­ве, на­учи “Ре­ги­он”. Се­зи­ра­ни сме за слу­чая и из­п­ра­ща­ме ко­ми­сия за ог­лед, ко­ято да да­де пред­пи­са­ния да­ли ще има спеш­ни ук­реп­ва­ния или ева­ку­ира­не на част от оби­та­те­ли­те, ка­за ек­с­пер­тът в “Жи­лищ­но нас­та­ня­ва­не” в об­щи­на­та Де­ян Ди­ков в по­не­дел­ник. Съ­ща­та об­щин­с­ка къ­ща ста­на обект на скан­дал пре­ди вре­ме, ко­га­то се раз­б­ра, че един от оби­те­ли­те й , Сто­ян Ми­тев е сру­тил опас­на те­ра­са на вто­рия етаж и раз­ко­пал дъс­ки­те на ед­на от ста­ите в при­зе­ми­ето, ка­то го пре­фа­со­ни­рал в то­алет­на за фа­ми­ли­ята си. Нап­ра­вих го, след ка­то ни­кой от об­щи­на­та не ре­аги­ра, те­ра­са­та ще­ше да убие ня­ко­го, пък един­с­т­ве­на­та то­алет­на на дво­ра от­дав­на бе за­пу­ше­на, ка­за вче­ра Ми­тев. Меж­дув­ре­мен­но та­зи сед­ми­ца ста­на яс­но, че ко­ми­си­ята по жи­лищ­но нас­та­ня­ва­не от­каз­ва кар­то­те­ка на без­дом­ни­ца с 20 ме­сеч­но де­те. Юлия Гър­че­ва ня­ма пра­во на нас­та­ня­ва­не, след ка­то доб­ро­вол­но е на­пус­на­ла пре­диш­на об­щин­с­ка квар­ти­ра и не е под­но­ви­ла ре­гис­т­ра­ци­ята си ка­то нуж­да­еща се­. Гър­че­ва ве­че ме­се­ци на­ред е без­дом­на, твър­ди, че оби­та­ва метал­на ба­ра­ка без про­зор­ци в ра­йо­на на ЖП га­ра­та. Тя е май­ка на пет де­ца, че­ти­ри от тях са нас­та­не­ни в до­мо­ве. Нагоре Обезопасяват с парапет района на Асеновата крепост Ани ТЕНЧЕВА Ко­ми­сия от ек­с­пер­ти ог­ле­да пре­ди дни ра­йо­на на Асе­но­ва­та кре­пост и ус­та­но­ви, че има нуж­да от спеш­ни ук­ре­пи­тел­ни дейнос­ти. Има се­ри­оз­ни скал­ни про­пук­ва­ния още в под­хо­да към Кре­пос­т­на­та сте­на. Ще бъ­де нап­ра­ве­но ис­ка­не за ге­олож­ка ек­с­пер­ти­за, ко­ято да пре­по­ръ­ча на­чи­на на ук­реп­ва­не. Ве­ро­ят­но ще има нуж­да и от пре­мах­ва­не на част от теж­ка­та дър­вес­на рас­ти­тел­ност там. По пред­ло­же­ние на кме­та Ки­рил Трен­да­фи­лов е нап­ра­вен и ог­лед къ­де е въз­мож­но да се пос­та­ви обе­зо­па­си­те­лен па­ра­пет, как­то и же­ляз­на вход­на вра­та към па­мет­ни­ка на кул­ту­ра­та. Иде­ята е за­щи­те­на и от на­ме­ре­ни­ето да се ог­ра­ни­чи без­п­ре­пятс­т­ве­ния дос­тъп до Асе­но­ва­та кре­пост и цър­к­ва­та “Св. Бо­го­ро­ди­ца Пет­рич­ка”. Слу­чай­но еки­път е от­к­рил и опит да се раз­бие вход­на­та вра­та на хра­ма, ве­ро­ят­но са тър­се­ни ико­ни вът­ре. Ста­на яс­но, че още през ме­сец март об­щи­на­та е из­п­ра­ти­ла ис­ка­не до ми­нис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та, в ко­ето се алар­ми­ра за нуж­да­та от фи­нан­си­ра­не за ук­ре­пи­тел­ни дейнос­ти в ра­йо­на на Кре­пос­т­та, на­учи още “Ре­ги­он”. Нагоре Чув­с­т­вам се из­лъ­ган и оби­ден Дра­га ре­дак­ци­я, Есен­та по­ка­за ис­тин­с­ко­то си ли­це с пад­на­ли­те про­лив­ни дъж­до­ве пре­ди сед­ми­ца. Пъ­ти­ща­та за ча­со­ве зап­ри­ли­ча­ха на ог­ле­да­ло, скри­ло деб­не­щи­те ни по тях дуп­ки от не­опит­но­то око на лю­би­те­ли­те шофьо­ри. Но би­ли те лю­би­те­ли или про­фе­си­она­лис­ти, вло­ше­на­та път­на об­с­та­нов­ка зас­т­ра­ша­ва и най- доб­ри­те во­да­чи. Раз­би­ра­те, че ду­ма­та ми е за дуп­ки­те, ос­та­ви­ли “дуп­ка” ве­че нав­ся­къ­де в жи­во­та ни и в ду­ши­те ни. За­що­то ся­каш ня­ма спа­се­ние от тях, ни­то пък отс­т­ра­ня­ва­не и ре­ша­ва­не на проб­ле­ма. То­зи път жал­ба­та е кон­к­рет­на и се от­на­ся за път­на­та от­сеч­ка Дъл­бок из­вор - Асе­нов­г­рад. Из­ми­на­вам то­зи път с лич­ния си ав­то­мо­бил или с ав­то­бу­са го­ди­ни на­ред и съм сви­де­тел как неп­ре­къс­на­то се ру­ши, а все­ки ре­монт - най- ве­че коз­ме­ти­чен, за­що­то друг не пом­ня да е бил пра­вен, е са­мо “за­маз­ва­не на очи­те”. Та­ка и пос­лед­но­то за­кър­п­ва­не не ока­за кой знае кол­ко бла­гот­вор­но въз­дейс­т­вие вър­ху бе­зо­пас­нос­т­та на дви­же­ние във въп­рос­ния те­рен. Нап­ро­тив, за­пу­ше­ни на­бър­зо, те зейна­ха още от пър­ви­те дъж­дов­ни кап­ки, или още по- ло­шо, скри­ти под тях, ча­ка­ха из за­са­да все­ки шофьор, ав­то­мо­бил, ав­то­бус, ка­ми­он... Чув­с­т­вам се от­но­во и та­зи есен из­лъ­ган и оби­ден, след ка­то го­ди­ни на­ред най- съ­вес­т­но и нав­ре­ме си пла­щам да­нъ­ка на ко­ла­та, зас­т­ра­хов­ки­те, ви­нет­ки­те и как­во ли още не, да се из­п­ра­вя с лич­но­то си и об­щес­т­ве­но во­зи­ло пред зейна­ла­та паст и да съм на тр­ъни все­ки път, ко­га­то ре­ша да пъ­ту­вам до се­ло и об­рат­но. Смеш­но е да твър­дя, че с по­доб­ни пъ­ти­ща не мо­же да ис­ка­ме да ни при­емат в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, как­то и да се на­дя­ва­ме, че той - Ев­ро­пейс­ки­ят съ­юз, ще ни по­да­ри въл­шеб­на­та пръ­чи­ца да си ре­шим път­ни­те пробле­ми. Яв­но тряб­ва са­ми да си я на­ме­рим, ви­кай­ки не­во­ля­та, ако не ис­ка­ме ко­ла­та ни и та­зи есен да си ос­та­не в кал­та!!! Йор­дан КА­НЕВ, шофьор от 40 го­ди­ни Нагоре 10 000 декара общински земи блокирани от кадастър Иво ДОЛЕВ Око­ло 10 000 де­ка­ра зе­ми об­щин­с­ка зе­ме­дел­с­ка соб­с­т­ве­ност все още ня­мат на­ема­те­ли, а но­ва­та сто­пан­с­ка го­ди­на стар­ти­ра от пре­ди ме­сец. При­чи­на­та за за­ба­вя­не­то е в къс­но­то по­лу­ча­ва­не на до­ку­мен­та­ци­ята от служ­ба­та по ка­дас­тъ­ра. Ед­ва на след­ва­ща­та ре­дов­на се­сия в края на ок­том­в­ри се очак­ва да се обя­вят тър­го­ве­те, на ко­ито бе­зи­мот­ни, ма­ло­имот­ни и зе­ме­дел­с­ки ко­опе­ра­ции мо­гат да на­емат зе­ми­те. От нап­рав­ле­ние “Зе­ме­де­лие и го­ри” твър­дят, че за­къс­не­ни­ето ня­ма да е фа­тал­но, за­що­то зе­ми­те се взе­мат за се­ене на про­лет­ни кул­ту­ри. Раз­б­ира се, че ве­че об­щи­на­та ще бъ­де без­ком­п­ро­мис­на за за­къс­не­ли пла­ща­ния на на­еми на об­щин­с­ки зе­ми, тъй ка­то всич­ки дан­ни са ка­че­ни на ком­пю­тър­на прог­ра­ма. Има­ме на­ема­те­ли, ко­ито дъл­жат за­къс­не­ли пла­ща­ния за над 500 ле­ва, пот­вър­ди шеф­ка­та на служ­ба­та Ро­за Джам­ба­зо­ва. Нагоре Ро­ля­та на пре­зи­ден­та - ре­ша­ва­ща при поз­на­ва­не на ос­нов­ни­те за­ко­ни ЗАЯВИ Г-Н НЕ­ДЕЛ­ЧО БЕ­РО­НОВ ПРЕД АСЕ­НОВ­Г­РАД­ЧА­НИ НА ПРЕ­ДИЗ­БОР­НА­ТА СРЕ­ЩА ВЪВ ВТОР­НИК, 3 ОК­ТОМ­В­РИ Еле­на АТА­НА­СО­ВА На 3 ок­том­в­ри, втор­ник, в го­ле­мия са­лон на чи­та­ли­ще “Ро­до­лю­бие” се със­тоя сре­ща на кан­ди­дат-пре­зи­ден­та Не­дел­чо Бе­ро­нов с граж­да­ни на Асе­нов­г­рад. Сред при­със­т­ва­щи­те бя­ха за­бе­ля­за­ни и хо­ра с ле­ви убеж­де­ни­я. Г-н Бе­ро­нов из­ло­жи сво­ите виж­да­ния от­нос­но пра­во­мо­щи­ята на пре­зи­ден­т­с­ка­та ин­с­ти­ту­ция и под­чер­та, че ос­нов­ни­ят за­кон, кой­то оп­ре­де­ля те­зи пра­во­мо­щи­я, е Кон­с­ти­ту­ци­ята и вся­как­ви обе­ща­ния за раз­пус­ка­не на тройна­та ко­али­ция и На­род­но­то съб­ра­ние са чист по­пу­ли­зъм, че то­ва мо­же да ре­ши са­мо Кон­с­ти­ту­ци­он­ни­ят съд при съ­от­вет­но­то ис­ка­не. Той под­чер­та съ­що, че не­за­ви­си­мо от ог­ра­ни­че­ни­ята, ко­ито пос­та­вя Кон­с­ти­ту­ци­ята на пре­зи­ден­т­с­ка­та ин­с­ти­ту­ци­я, при доб­ро поз­на­ва­не на за­ко­ни­те пре­зи­ден­тът мо­же да спо­соб­с­т­ва за ре­ша­ва­не на мно­го въп­ро­си от­нос­но раз­ви­ти­ето на стра­на­та как­то от вът­реш­но-по­ли­ти­чес­ки, та­ка и от външ­но- по­ли­ти­чес­ки ха­рак­тер, осо­бе­но се­га с при­ема­не­то на Бъл­га­рия в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Г-н Бе­ро­нов из­тък­на, че про­веж­да­не­то на до­се­гаш­на­та ля­ва по­ли­ти­ка в Бъл­га­рия не е до­нес­ла ни­що доб­ро за обик­но­ве­ния граж­да­нин, а тък­мо об­рат­но­то. Фак­тът, че за пър­ви път на по­доб­но съб­ра­ние ня­ма­ше про­во­ка­ци­он­ни въп­ро­си и из­каз­ва­ния го­во­ри, че г-н Бе­ро­нов убе­ди при­със­т­в­да­щи­те със сво­ите не­ пар­тийни, а де­мок­ра­тич­ни и ро­до­лю­би­ви въз­г­ле­ди. Осо­бе­но емо­ци­онал­но бе­ше из­каз­ва­не­то на на­шия ува­жа­ван съг­раж­да­нин, съз­да­те­ля на Па­ле­он­то­ло­гич­ния му­зе­й в гра­да и дъл­го­го­ди­шен учи­тел по би­оло­гия - г-н Ко­ва­чев, кой­то още от на­чал­но­то учи­ли­ще е съ­уче­ник на г-н Бе­ро­нов и съд­би­те им са тяс­но свър­за­ни и в сту­ден­тс­т­во­то, и в ка­зар­ма­та. Поз­на­вам ро­ди­те­ли­те на Не­дел­чо Бе­ро­нов, ко­ито са съ­що из­к­лю­чи­тел­но го­ле­ми пат­ри­оти и ро­до­люб­ци. В се­мейс­т­во­то им ца­ре­ше дух на де­мок­ра­ти­зъм и в го­ди­ни­те на со­ци­ализ­ма, раз­ка­за г-н Ко­ва­чев, кой­то е из­к­лю­чи­тел­но до­во­лен от кан­ди­да­ту­ра­та на г-н Бе­ро­нов и счи­та, че то­ва ще бъ­де най- спо­луч­ли­во из­б­ра­ният пре­зи­дент за Бъл­га­ри­я, кой­то ще спо­соб­с­т­ва за ре­ша­ва­не­то на пробле­ми­те на стра­на­та ни при вли­за­не­то й в Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Г-н Ко­ва­чев под­чер­та още, че е уве­рен, че в та­зи си стъп­ка г-н Бе­ро­нов не е ръ­ко­во­ден от ни­как­ви ин­те­ре­си - по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки и т.н. и че не­го­ва­та въз­раст не е преч­ка, а тък­мо об­рат­но­то - пре­дим­с­т­во за мъд­ро ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те, ко­ито сто­ят пред пре­зи­ден­т­с­ка­та ин­с­ти­ту­ци­я. Нагоре Спе­ку­ла­ции с древ­на­та ис­то­рия на тра­ки­те Хи­жа “Сво­бо­да” в под­но­жи­ето на ми­тич­ния връх Мом­чил е пре­ус­т­ро­ена от да­вид­ков­с­ки­те ту­рис­ти през 1964 го­ди­на. Мо­же да при­юти око­ло 60 ду­ши. От дво­ра, 1800 мет­ра н.в., се от­к­ри­ва чу­дес­на па­но­ра­ма. До­тук се сти­га и по ту­рис­ти­чес­ка пъ­те­ка от с. Да­вид­ко­во - род­но­то мяс­то на ле­ген­дар­ния Ка­ра­джа войво­да. Про­ка­ран е и гор­с­ки път за мо­тор­ни пре­воз­ни сред­с­т­ва.Не бива да се пропусне въз­мож­нос­т­та да се из­ка­чи връх Мом­чил, ви­сок 1943 м н.в. По ка­ме­нис­та пъ­те­ка за око­ло 15 ми­ну­ти се сти­га до вър­ха. Глед­ка­та е не­заб­ра­ви­ма, не­об­х­ват­на: на из­ток - до без­к­ра­я, към сни­ша­ва­щи­те се дип­ли на пла­ни­на­та, на юг - до гра­ни­че­щи­те с Гър­ция би­ла, на за­пад - към Пам­по­ро­во и Чер­на­ти­ца, на се­вер - Прес­пан­с­кия и Доб­рос­тан­с­кия дял на Ро­до­па. Ого­ле­но­то че­ло на вър­ха е мно­го за­бе­ле­жи­тел­но. Ня­ко­га са счи­та­ли, че то­зи връх е по-ви­сок от пре­ви­ша­ва­щия го с 50 мет­ра Прес­па. Ро­до­по­ве­ди ка­то В.Ми­ков, Стою Шиш­ков и др. при­ема­ли, че не на Ви­де­ни­ца /Гьоз те­пе/, а на то­зи ве­ли­чес­т­вен връх е би­ло го­ля­мо­то Ро­доп­с­ко све­ти­ли­ще на Ди­онис. То­ва не е слу­чайно. Под вър­ха пре­ми­на­ва древ­ни­ят друм през зе­ми­те на бе­си­те, око­ло кой­то се от­к­ри­ват сле­ди от све­ще­ни мес­та. В не­го­во­то под­но­жие са спо­ме­на­ва­ни­те та­ки­ва при Ин­го­ло­во и Бо­сил­ко­во. Кос­та­дин Кисьов из­б­ро­ява два­де­се­ти­на тра­кийс­ки све­ти­ли­ща в ра­йо­на на Плов­див­с­ко и Смо­лян­с­ко. Той твър­ди, че те­зи при Бе­лин­таш и в мес­т­нос­т­та Чу­ка­ря край с. Бо­сил­ко­во, в юж­но­то под­но­жие на връх Мом­чил, са най-древ­ни.По то­зи път са нас­тъп­ва­ли и тур­с­ки­те за­во­ева­те­ли. На за­бе­ле­жи­тел­ния връх е из­г­ра­де­но тюр­бе /гроб­ни­ца/ в па­мет на пред­во­ди­те­ля Ени­хан Ба­ба. Спо­ред пре­да­ни­ето той е бил убит при мес­т­нос­т­та Кар­та­ла по древ­но­то тра­се на пъ­тя от Ав­гус­та Тра­яна през То­по­лов­с­кия про­ход за Бе­ло­мо­ри­ето. Днес вър­хът е на­име­но­ван на юнач­ния Мом­чил, в пре­де­ли­те на чий­то крат­кот­рай­но съ­щес­т­ву­ва­ща дър­жа­ви­ца е по­пад­нал. Мно­го тай­ни са свър­за­ни с то­зи връх. Тук се наб­лю­да­ва ис­то­ри­чес­ки па­ра­докс: на един и съ­щи връх ед­нов­ре­мен­но се по­чи­тат зак­рил­ник и за­во­ева­тел! От хи­жа­та край чеш­ма­та с мно­го чу­чу­ри и обил­на ле­де­на во­да пъ­тят про­дъл­жа­ва на из­ток и след то­ва на се­ве­ро­из­ток. Вър­ви се по гор­с­кия път. След око­ло 10 ми­ну­ти се тръг­ва по ту­рис­ти­чес­ка пъ­те­ка, ко­ято сък­ра­ща­ва пъ­тя, пре­си­ча го и от­но­во се сли­за на­до­лу по пря­ка­та пъ­те­ка. При ло­шо вре­ме и сла­ба ви­ди­мост тряб­ва да се вър­ви са­мо по гор­с­кия път, кой­то съ­що во­ди до сед­ло­ви­на­та Кар­та­ла, но се удъл­жа­ва с де­се­ти­на ми­ну­ти. До изос­та­ве­на­та да­вид­ков­с­ка ман­д­ра има чеш­ма с обил­на во­да. Пре­си­ча се пъ­тя от с. Ма­нас­тир за с. Да­вид­ко­во и се про­дъл­жа­ва на се­вер по пъ­те­ка­та, ко­ято се вие по тре­вис­тия скат на връх Туз­ла­та. Вдяс­но се виж­да за­бе­ле­жи­тел­ни­ят връх Кри­ва чу­ка. По пъ­тя има чеш­ми и из­ти­ча­щи към стръм­ния дол към по­ре­чи­ето на р. Ар­да во­ди. Пре­ми­на­ват се мо­чу­ри­ща, ко­ито мес­т­но­то на­се­ле­ние на­ри­ча жи­ви­те бла­та. За­оби­ка­ля се връх Кри­ва чу­ка на се­вер. При яс­но вре­ме се от­к­ри­ва не­заб­ра­вим из­г­лед към връх Ак­ва­те­пе, част от бил­ния път с кац­на­ли­те по не­го Ра­вен ка­мък /Дюс­кая/, Мо­мин ка­мък /Къз­кая/, Си­ни връх. Стру­ва си да се от­де­лят 30-40 ми­ну­ти за из­кач­ва­не на вър­ха, от­къ­де­то се от­к­ри­ва без­б­реж­на па­но­ра­ма. От­тук мо­же да се ос­мис­ли ед­но за­па­зе­но ин­те­рес­но пре­да­ние с ми­то­ло­ги­чен сю­жет, свър­за­но със Са­ба­зий и Бе­лин­таш. Го­ле­ми­ят поз­на­вач на Ро­до­па Стою Шиш­ков съ­об­ща­ва за тайни, ко­ито па­зи един ле­ген­да­рен връх на из­ток от връх Мом­чил /Ени­хан/. Още от на­ча­ло­то на ХХ век жи­те­ли от то­зи край до­ве­ря­ва­ли, че тех­ни­те де­ди и пра­де­ди на­ри­ча­ли ня­коя пла­ни­на /връх/ Ни­са. Г. Ка­ца­ров е още по-то­чен: “Се­ве­ро­из­точ­но от Ени­хан те­пе ле­жат още три пла­ни­ни: Гър­ко­ви­ца, Ти­са или Ни­са и Ка­ра­ку­лас. Да­ли не е за­па­зе­но тук име­то на ста­ра­та Ни­са, ко­ято е свър­за­на с ле­ген­да­та на Ди­они­са?” /от­къс от кни­га­та “Све­ще­ни­ят лес на бе­си­те”/2004 г./ След го­ле­ми­те ар­хе­оло­ги­чес­ки от­к­ри­ти­я, през пос­лед­ни­те го­ди­ни се по­ви­ши ин­те­ре­сът към древ­на­та ис­то­рия и ми­то­ло­гия на тра­ки­те. От­но­во се за­го­во­ри за ми­ти­чен храм на гръц­кия Ди­онис, бе­зус­пеш­но тър­сен по­ве­че от 130 го­ди­ни из деб­ри­те на Ро­до­па. Наб­ра­ли сме­лост, ня­кои жур­на­лис­ти в на­ча­ло­то стес­ни­тел­но, а ве­че и от име­то на от­дел­ни ар­хе­оло­зи, ве­ща­ят но­ви, сен­за­ци­он­ни от­к­ри­ти­я. Ло­ка­ли­зи­рат го на Пер­пе­рек или ня­къ­де око­ло Ста­ро­сел, дру­ги из Ба­таш­ки­те вър­хо­ве. Та­ка пря­ко и кос­ве­но за­сил­ват гръц­ки­те по­зи­ции и апе­ти­ти. Вес­т­ник “168 ча­са” от 26 март 2004 г. пуб­ли­ку­ва об­шир­на ста­ти­я: “Хра­мът на Ди­онис от­к­рит на три раз­лич­ни мес­та”. Със за­кач­ли­во­то заг­ла­вие ав­то­рът Йор­дан То­до­ров над­ник­ва зад ку­ли­си­те и раз­к­ри­ва сти­му­ли­ра­ни­те от спон­со­ри ро­ли на из­вес­т­ни на­ши ар­хе­оло­зи. За­гад­ка­та ста­ва все по-зап­ле­те­на, а от­к­ри­ва­те­ли­те все по­ве­че и по-упо­ри­ти.През вре­ме­то на мно­го­ве­ков­на­та гръц­ка ко­ло­ни­за­ция и вли­яние не е из­к­лю­че­но да се от­к­ри­ят сле­ди от по­чи­та­не­то на чуж­дия бог. След­ва ли оба­че да се тър­си гла­вен не­гов храм нав­ся­къ­де и на вся­ка це­на? Не се ли ома­ло­ва­жа­ва стойнос­т­та на тра­кийс­ки­те па­мет­ни­ци с из­дир­ва­не на не­що по-зна­чи­мо от тях? Ни­ко­ла БО­ЕВ - кра­вед Нагоре Нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де В. “Ре­ги­он” за­поч­на от­пе­чат­ва­не на наг­ра­де­ни­те есе­та от кон­кур­са на те­ма “Нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де”, кой­то про­ве­де На­род­но чи­та­ли­ще “Св. преп. Па­исий Хи­лен­дар­с­ки”. Твор­би­те са оце­не­ни от жу­ри в със­тав: Мар­га­ри­та Ди­мит­ро­ва - фи­ло­лог, Стан­ка То­не­ва - по­ете­са, пе­да­гог и Бо­рис­лав Янев - пе­да­гог. Второто мяс­то при учас­т­ни­ци­те до 14- го­диш­на въз­раст бе при­съ­де­но на Си­ме­он Кръс­тев от V б клас на ОУ “Пет­ко Ка­ра­ве­лов” - Асе­нов­г­рад. Си­ме­он КРЪ­С­ТЕВ Раз­хож­дах се в един то­пъл есе­нен ден и се нас­лаж­да­вах на га­ле­щи­те лъ­чи на слън­це­то. По кло­ни­те на дър­ве­та­та чу­ру­ли­ка­ха враб­че­та, а вет­ре­цът бе­ше мно­го при­ятен и мил­ва­ше та­ка, как­то ба­ба мил­ва вну­че­то си. Но как­то си вър­вях, пред очи­те ми из­ник­на ед­на та­бе­ла, ко­ято прив­ле­че вни­ма­ни­ето ми, за­що­то на нея пи­ше­ше “Път за ни­къ­де”. Стра­ху­вах се да про­дъл­жа нап­ред, за­що­то всич­ки пъ­ти­ща во­дят до ни­къ­де, но лю­бо­питс­т­во­то ми над­де­ля и аз тръг­нах по пъ­тя. Из­вед­нъж ста­на мрач­но и сту­де­но. Ве­че ня­ма­ше дър­ве­та и не се чу­ва­ше чу­ру­ли­ка­не­то на враб­че­та. Не ми­на и по­ло­вин час и пред очи­те ми из­ник­на град. “Ето, че та­бе­ла­та лъ­же” - ка­зах си аз и тръг­нах нап­ред. След ня­кол­ко ми­ну­ти вля­зох в гра­да. Ни­ко­га не бях виж­дал та­ка­ва страш­на глед­ка. То­ва бе­ше град на ужа­си­те - нав­ся­къ­де се вър­га­ля­ха сприн­цов­ки, в мъг­ла­та се виж­да­ха приз­рач­но сла­би фи­гу­ри. Ви­дях хо­ра, ко­ито се боц­ка­ха с ин­жек­ции и дру­ги, ко­ито бя­ха пад­на­ли по ули­ци­те. Те из­г­леж­да­ха ка­то мър­тъв­ци. Ня­кои от же­ни­те но­се­ха чер­ни заб­рад­ки и хли­па­ха ти­хо. Бя­ха сла­би и но­се­ха чер­ни дре­хи. Ли­ца­та им бя­ха из­пи­ти, очи­те - вдлъб­на­ти и в тях вмес­то бля­сък, ка­то в очи­те на жив чо­век, има­ше без­к­рай­на скръб. По­ве­че­то хо­ра зак­ри­ва­ха очи­те си с ръ­це, за да не гле­дат как нар­ко­ма­ни­те се дро­ги­рат. Меж­ду дро­ги­ра­щи­те се има­ше тийнейджъ­ри и де­ца на мо­ята въз­раст. Всич­ки те бя­ха по­жъл­те­ли от глад и един­с­т­ве­на­та им хра­на бя­ха нар­ко­ти­ци­те. И то­га­ва аз раз­б­рах, че то­ва е гра­дът на об­ре­че­ни­те. Не­щас­т­ни­те нар­ко­ма­ни, за­гу­би­ли всич­ко в жи­во­та си. За­що тряб­ва те да по­емат по пъ­тя за ни­къ­де, ко­га­то мо­гат да из­бе­рат хи­ля­ди дру­ги пъ­ти­ща, ко­ито во­дят на­го­ре, а не на­до­лу, към не­щас­ти­ето и смър­т­та. Нагоре Осемдесет ху­дож­ни­ци ри­су­ва­ха Асе­нов­г­рад Еми­лия КО­ЛЕ­ВА Пле­нер “Есен­на па­лит­ра 2006” съб­ра от 6 до 9 ок­том­в­ри т.г. в Асе­нов­г­рад 80 учас­т­ни­ци от Плов­див, Па­зар­джик, Кар­ло­во, с. Вед­ра­ре, Со­фия и Асе­нов­г­рад. Два дни мла­ди­те ху­дож­ни­ци и тех­ни­те пре­по­да­ва­те­ли по изоб­ра­зи­тел­но из­кус­т­во ри­су­ва­ха на от­к­ри­то кра­си­ви­те за­бе­ле­жи­тел­нос­ти на Асе­нов­г­рад. Пле­не­рът се про­веж­да за чет­вър­та го­ди­на под пат­ро­на­жа на кме­та Ки­рил Трен­да­фи­лов. Ор­га­ни­за­то­ри на изя­ва­та са Ре­ги­онал­ни­ят ин­с­пек­то­рат по об­ра­зо­ва­ние - Плов­див и Об­щи­на Асе­нов­г­рад. Ри­сун­ки­те са из­ло­же­ни във фо­айе­то на Град­с­ка­та биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки”. Це­ни­те на твор­би­те са от 10 до 40 лв. Сред­с­т­ва­та от про­даж­би­те ще бъ­дат съб­ра­ни във фонд за под­по­ма­га­не на след­ва­щи­те пле­не­ри. Нагоре На­шен­с­ки ху­дож­ни­ци по­каз­ват твор­би­те си в пар­ла­мен­та Асе­нов­г­рад­с­ки­те ху­дож­ни­ци пред­с­та­ви­ха из­лож­ба в клу­ба на на­род­ния пред­с­та­ви­тел в пар­ла­мен­та от 9 до 13 ок­том­в­ри т.г. По­ка­за­ни са 50 твор­би - жи­во­пис, гра­фи­ка, скул­п­ту­ра и емайл на ху­дож­ни­ци­те Ас­па­рух Сър­бов, Ве­се­лин Стайков, Ге­рак­си Ге­рак­си­ев, Ге­ор­ги Ко­ва­чев, Ва­сил Па­па­зов, Ве­лис­лав Гайда­ров, Ди­ан Ге­ор­ги­ев, Ди­ми­тър Нен­кин, Ти­хо­мир Панайотов и Кра­си­мир Па­на­йо­то­в, Петко Мос­ков, Йор­дан Мос­ков и Васил Мос­ков, Лал­ка Чак­ма­но­ва, Ми­ха­ил За­мов и Кирил Ав­ра­мов. Нагоре

седмицата Жалба срещу енергото заради силен ток РЕГИОН ПРЕС По­ре­ден ин­ци­дент с неп­ра­во­мер­но по­да­ден ток пре­диз­ви­ка жал­ба сре­щу фир­ма­та мо­но­по­лист. В квар­тал Дол­ни Во­ден на ули­ца “Ро­до­пи” 24 за два дни два пъ­ти е гър­мя­ло ел­таб­ло­то, уни­що­же­ни са три хла­дил­ни­ка и два те­ле­ви­зо­ра. Ус­т­но­то се­зи­ра­не до ЕВН в кли­ен­т­с­кия це­тър на фир­ма­та не е да­ло съ­щес­т­вен ре­зул­тат. По­тър­пев­ши­ят граж­да­нин е убе­ден, че ста­ва ду­ма за неп­ра­во­мер­но си­лен ток, за­то­ва ще под­дър­жа жал­ба­та си и нас­то­ява за обе­зще­те­ни­е. Ана­ло­ги­чен слу­чай пре­ди вре­ме в се­ло Ко­нуш, къ­де­то от неп­ра­во­мер­но по­да­ден ток из­гър­мя ел­зах­ран­ва­не в бли­зо 40 до­ма­кин­с­т­ва пре­диз­ви­ка на­ме­са­та на ом­буд­с­ма­на на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и след про­вер­ка Енер­го­то бе за­дъл­же­но­да по­еме всич­ки ще­ти.