Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 3, 25 - 31 януари, 2006   Няма затворени пътища По­чув­с­т­вах се ис­тин­с­ка бъл­гар­ка “Комексмаш” заплаши да спира автобуси Областният спря наредба на Асеновград 110 го­ди­ни от съз­да­ва­не­то на жен­с­ко дру­жес­т­во “Бла­го­де­тел” Странни съвпадения /пр/ Разследват наематели на партийни офиси след пожара Есен­та в моя жи­вот Конкурс "Най - добро домашно вино - реколта 2005 година" Няма затворени пътища РЕГИОН ПРЕС Всич­ки ко­му­нал­ни фир­ми, ан­га­жи­ра­ни с раз­чис­т­ва­не на об­щин­с­ки­те път­ни ар­те­рии, са ан­га­жи­ра­ни с раз­чис­т­ва­не­то им още от по­не­дел­ник в ран­на­та сут­рин. Ня­ма зат­во­ре­ни пъ­ти­ща, опесъ­ча­ва­не на учас­тъ­ци бе пла­ни­ра­но да за­поч­не от втор­ник. Про­хо­ди­ми са и ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те учас­тъ­ци към Оре­шец, Доб­рос­тан и Мос­то­во, там ви­со­коп­ро­хо­ди­ма тех­ни­ка под­по­ма­га кач­ва­не­то с тран­с­порт на хляб и хра­ни­тел­ни про­ви­зи­и. Бал­кан­с­кият ре­ги­он раз­по­ла­га с един­с­т­вен фел­д­шер, кой­то се на­ми­ра в се­ло Вра­та, един­с­т­ве­на­та за района ли­ней­ка пък се на­ми­ра в Мос­то­во. При нуж­да се­зи­ра­ме “Спеш­на по­мощ” или лич­ния ле­кар на бал­кан­с­ки­те се­ла, чи­ято прак­ти­ка пък се на­ми­ра в Асе­нов­г­рад, ус­по­ко­яват се мес­т­ни­те въз­рас­т­ни хо­ра. Нагоре По­чув­с­т­вах се ис­тин­с­ка бъл­гар­ка Дра­га ре­дак­ци­я, На 18 яну­ари т.г. по­се­тих па­рак­лис “Св. Ата­на­сий” под ис­то­ри­чес­ка­та Асе­но­ва кре­пост и ос­та­нах въз­хи­те­на от ре­да и ор­га­ни­за­ци­ята на то­зи ху­бав зи­мен праз­ник. Свя­то­то мяс­то е об­ла­го­ро­де­но, сце­ни­те, ко­ито са изог­ра­фи­са­ни на външ­на­та фа­са­да, са прек­рас­ни. До­ри зас­ло­ни­те са из­ри­су­ва­ни с цвет­ни бо­и, ко­ито доп­ри­на­сят за до­пъл­ни­те­лен ко­ло­рит на окол­на­та сре­да. За бо­го­мол­ци­те бя­ха при­гот­ве­ни ка­за­ни с аг­неш­ки и те­леш­ки кур­бан, как­то и стар фа­сул. Раз­б­рах, че гру­па­та ини­ци­ато­ри, ко­ито са нап­ра­ви­ли по­доб­ре­ни­ята, смя­тат да по­чис­тят и об­но­вят из­точ­на­та по­ля­на и да пос­та­вят дет­с­ки съ­оръ­же­ния. По­же­ла­вам на бла­го­де­те­ли­те здра­ве и все та­ка да бъ­дат за­ре­де­ни с ен­ту­си­азъм, вя­ра и отс­то­ява­не на бъл­гар­с­ки­те ду­хов­ни ко­ре­ни, за­що­то точ­но на та­ко­ва мяс­то чо­век се чув­с­т­ва ис­тин­с­ки бъл­га­рин. София ДИМИТРОВА, Асеновград Нагоре “Комексмаш” заплаши да спира автобуси Ани ТЕНЧЕВА Пре­дуп­ре­ди­тел­но пис­мо е из­п­ра­тил соб­с­т­ве­ни­кът на пре­воз­ва­чес­ка­та фир­ма “Ко­мек­с­маш- Ва­сил Пи­рон­ков” до кме­та на Асе­нов­г­рад, в ко­ето нас­то­ява не­за­бав­но да се склю­чат до­го­во­ри с фир­ми­те, спе­че­ли­ли ли­нии по об­щин­с­ка­та тран­с­пор­т­на схе­ма. Мяр­ка­та пот­вър­ди са­ми­ят г-н Пи­рон­ков пред ме­ди­ите пре­ди дни. Нас­то­явам об­щи­на­та да си из­пъл­ни за­дъл­же­ни­ята, в про­ти­вен слу­чай имам го­тов­ност още ид­на­та сед­ми­ца да спра от дви­же­ние ав­то­бу­си на фир­ма­та, ко­ито из­пъл­ня­ват ли­нии до Са­до­во, Дъл­бок из­вор и Ми­ле­во, ка­за Пи­рон­ков. “Ко­мек­с­маш” нас­то­ява да за­поч­не да из­пъл­ня­ва и две от ли­ни­ите на град­с­кия тран­с­порт в Асе­нов­г­рад, а не те да се из­пъл­ня­ват от нес­пе­че­ли­ла фир­ма с из­те­къл до­го­вор. Ва­сил Пи­рон­ков съ­що носи вина за осу­етя­ва­не фи­на­ли­зи­ра­не­то на съ­деб­ни­те де­ла по тран­с­пор­т­на­та схе­ма, за­що­то об­жал­ва хо­да на съ­деб­но­то де­ло пред Вър­хо­вен съд, ко­мен­ти­ра ек­с­пер­тът по тран­с­пор­та в об­щи­на­та Алек­сан­дър Бе­бев. Нагоре Областният спря наредба на Асеновград Иво ДОЛЕВ На­ред­ба на об­щи­на Асе­нов­г­рад за пре­мес­т­ва­еми­те обек­ти е би­ла спря­на от из­пъл­не­ние от об­лас­т­ния уп­ра­ви­тел на Плов­див, пот­вър­ди кме­тът Ки­рил Трен­да­фи­лов. Най-уяз­ви­ма се ока­за­ла час­т­та за сан­к­ции на об­щин­с­ки ад­ми­нис­т­ра­то­ри, къ­де­то на­ред­ба­та пред­виж­да неп­ра­во­мер­ни сан­к­ции - от 500 до 1000 ле­ва пър­во­на­чал­но, до 2000 ле­ва при пов­тор­но за­се­чен не­уп­раж­нен кон­т­рол вър­ху ре­жи­ма на пре­мес­т­ва­еми­те обек­ти из гра­да. Очак­вах да бъ­де спря­на на­ред­ба­та, най-мал­ко­то за­що­то си има за­кон за дър­жав­ния слу­жи­тел, по кой­то има ука­за­ни как­ви са сан­к­ци­ите и ре­да за на­ла­га­не­то им, ко­мен­ти­ра гра­до­на­чал­ни­кът. Нагоре 110 го­ди­ни от съз­да­ва­не­то на жен­с­ко дру­жес­т­во “Бла­го­де­тел” Еле­на ИГ­НА­ТО­ВА На 28 яну­ари 2006 го­ди­на се на­вър­ш­ват 110 го­ди­ни от съз­да­ва­не­то на Жен­с­ко­то уче­но­лю­би­во бла­гот­во­ри­тел­но дру­жес­т­во “Бла­го­де­тел” в Ста­ни­ма­ка /Асе­нов­г­рад/. Уч­ре­дя­ва­не­то на то­ва дру­жес­т­во по­каз­ва, че след ос­во­бож­де­ни­ето от тур­с­ко роб­с­т­во и же­ни­те за­поч­ват да из­ли­зат от пат­ри­ар­хал­на­та зат­во­ре­ност и тър­сят път към об­щес­т­ве­ния жи­вот на гра­да. Дейнос­т­та на дру­жес­т­во­то е мно­го­об­раз­на, бла­гот­во­ри­тел­на, прос­ве­ти­тел­с­ка и кул­тур­на, ко­ето за оне­зи го­ди­ни е из­к­лю­чи­тел­но важ­но. Дру­жес­т­во­то обе­ди­ня­ва най-буд­на­та, ин­те­ли­гент­на­та и ро­до­лю­би­ва част от же­ни­те в гра­да и не­го­ва­та дейност се раз­ши­ря­ва и раз­ви­ва до сак­рал­на­та да­та 9 сеп­тем­в­ри 1944 го­ди­на, ко­га­то но­ви­те влас­т­ни­ци ре­ша­ват, че при со­ци­ализ­ма ня­ма нуж­да от бла­гот­во­ри­тел­ност и прос­ве­ти­тел­с­т­во­то се ори­ен­ти­ра в дру­га на­со­ка - про­па­ган­ди­ра­не­то на ко­му­нис­ти­чес­ки­те иде­и. Дейнос­т­та на же­ни­те е под­чи­не­на на за­да­чи­те на пар­ти­ята /БКП/ и ня­ма ни­що об­що ве­че с оне­зи въз­ви­ше­ни иде­али, ко­ито си е пос­та­вя­ло дру­жес­т­во “Бла­го­де­тел”. При про­ме­ни­те, ко­ито нас­тъ­пи­ха в на­шия об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки жи­вот след 10 но­ем­в­ри 1989 го­ди­на, гру­па же­ни - ин­те­лек­ту­ал­ки, по- го­ля­ма­та част на ко­ито майки­те са би­ли чле­но­ве на дру­жес­т­во “Бла­го­де­тел”, се съ­би­рат и ре­ша­ват да въз­ро­дят дейнос­т­та му. Глав­ни ини­ци­ато­ри са д-р Кон­с­тан­ти­но­ва, учи­тел­ка­та Иван­ка Праш­ко­ва, Стан­ка Ата­на­со­ва, Щир­ка Ко­ва­че­ва, Бла­го­вес­та Ки­ти­по­ва и др. За не­гов пред­се­да­тел е из­б­ра­на учи­тел­ка­та Еле­на Ма­ке­дон­с­ка. Но­во­уч­ре­де­но­то дру­жес­т­во е член на Бъл­гар­с­кия жен­с­ки съ­юз с пред­се­да­тел Юлия Бер­бе­рян. То за­поч­ва ак­тив­на бла­гот­во­ри­тел­на дейност ка­то за цел­та ус­та­но­вя­ва връз­ки с пред­п­ри­ятия и час­т­ни фир­ми, ко­ито с па­рич­ни и ма­те­ри­ал­ни сред­с­т­ва по­ма­гат за ре­али­зи­ра­не­то на пос­та­ве­ни­те за­да­чи. Осо­бе­но щед­ра е по­мощ­та, ко­ято оказ­ва ръ­ко­вод­с­т­во­то на КЦМ АД - Плов­див чрез чле­на на дру­жес­т­во­то Мар­га­ри­та Беж­д­ре­мо­ва, “Ас­кон”, ня­кои ап­те­ки в гра­да и др. Спе­ци­ал­ни бла­го­дар­с­т­ве­ни пис­ма за ока­за­на­та из­к­лю­чи­тел­но го­ля­ма ма­те­ри­ал­на по­мощ из­п­ра­щат от До­ма за пси­хич­но бол­ни мъ­же от с. Пет­ко­во, Смо­лян­с­ко, ко­ито са в бед­с­т­ве­но по­ло­же­ни­е, от До­ма за си­ра­ци в с. На­ре­чен­с­ки ба­ни, от до­ма в Ши­ро­ка лъ­ка, мно­гок­рат­но е оказ­ва­на по­мощ на до­ма за си­ра­ци “Та­ню войво­да” в Асе­нов­г­рад, на по­мощ­но­то учи­ли­ще, на дет­с­ко­то от­де­ле­ние в мес­т­на­та бол­ни­ца и др. Дру­жес­т­во­то под­дър­жа връз­ка с фон­да­ция на Сил­ви Вар­тан, ко­ято не­кол­кок­рат­но из­п­ра­ща ле­кар­с­т­ва за бол­ни­ца­та и по­да­ръ­ци за дет­с­кия дом “Та­ню войво­да”, ко­ито са под­не­се­ни чрез ”Бла­го­де­тел”. Про­веж­да­ни са и мно­го ак­ции за съ­би­ра­не на дре­хи, ко­ито се раз­п­ре­де­лят сред нуж­да­ещи се граж­да­ни, про­веж­дат се и прос­вет­ни сбир­ки, на ко­ито са ка­не­ни мес­т­ни ле­ка­ри. За съ­жа­ле­ние оба­че по-го­ля­ма­та част от чле­но­ве­те на дру­жес­т­во “Бла­го­де­тел” са в по-нап­ред­на­ла въз­раст, ко­ето зат­руд­ня­ва тях­но­то ак­тив­но учас­ти­е, а мла­ди же­ни не се включ­ват в дейнос­т­та му. Но да се на­дя­ва­ме, че бла­гот­во­ри­тел­нос­т­та ка­то ха­рак­тер­на чер­та на бъл­гар­с­ка­та же­на ще на­ме­ри пос­ле­до­ва­тел­ки сред по-мла­ди и пре­ус­пе­ли же­ни, ко­ито ще про­дъл­жат де­ло­то на пър­ви­те. Нагоре Странни съвпадения /пр/ През яну­ари 2006 го­ди­на на книж­ния па­зар ще из­ле­зе тре­та­та кни­га на на­шия съг­раж­да­нин Ва­сил Фи­лев - “Ве­ли­ка­та илю­зия и кра­ят на илю­зи­ите”. В мо­мен­та ав­то­рът под­гот­вя за пе­чат след­ва­ща­та си твор­ба - сбор­ник от раз­ка­зи “Съд­би”, за съ­би­ти­я, ко­ито ня­кои чи­та­те­ли би­ха при­ели ка­то не­ве­ро­ят­ни, но всъщ­ност са опи­са­ни дейс­т­ви­тел­ни слу­ча­и, взе­ти от жи­во­та око­ло нас. В то­зи брой ви пред­ла­га­ме продължение на раз­ка­за “Стран­ни съв­па­де­ния”. /Продължение от бр. 2/ Пог­лед­нах ча­сов­ни­ка си. Бе­ше ве­че де­сет. Ня­ма­ше ги все още. Прис­тъ­пях нер­в­но от крак на крак и си мис­лех, че мо­же да са се от­ка­за­ли. В то­ва вре­ме ви­дях си­во “Ауди” да спи­ра на пар­кин­га и от не­го сля­зо­ха мъж и же­на. Пог­ле­дът ми бе прив­ле­чен пър­во от же­на­та. Тя бе стройна, чер­но­ока, с доб­ре под­дър­жа­на външ­ност, но има­ше не­що стран­но в на­чи­на й на хо­де­не. Пос­ле ог­ле­дах и не­го - ви­сок, с ве­че по­бе­ле­ли ко­си, с тя­ло на бивш спор­тист, ве­ро­ят­но бас­кет­бо­лист. Еле­гант­ни, на ви­ди­ма въз­раст око­ло пет­де­сет и пет­те. Доб­ли­жих се и им се пред­с­та­вих. Те съ­що. Мъл­ча­ли­во по­ех­ме към къ­щи. За­поз­нах ги с же­на ми и сед­нах­ме в хо­ла. Де­ца­та ни в то­зи ден от­със­т­ва­ха. Еле­на под­не­се ка­фе с бис­к­ви­ти, но ни­кой не по­сег­на към тях. След мал­ко Маг­да при­тес­не­но за­го­во­ри. - Бла­го­да­ря Ви. Ни­то сме ве­че­ря­ли, ни­то сме спа­ли. А за­що, ще раз­бе­ре­те след мал­ко. В то­ва вре­ме съп­ру­гът й Ни­ко­ла ни наб­лю­да­ва­ше с изу­ча­ващ пог­лед и ве­ро­ят­но се пи­та­ше как­ви хо­ра сме и да­ли да ни се до­ве­рят. Мо­же би по­чув­с­т­ва до­ве­рие към нас, за­що­то пог­лед­на оку­ра­жи­тел­но же­на си и тя про­дъл­жи. - Ис­ка­ме да ви по­пи­та­ме от­ко­га поз­на­ва­те Иван, от как­во е бо­лен, от ко­га е в то­зи град, има­те ли слу­чай­но не­го­ва сним­ка? - Пог­ле­дът й бе­ше трес­кав, а ду­ми­те из­ли­за­ха от ус­та­та й на­къ­са­ни. Еле­на я гле­да­ше съ­чув­с­т­ве­но и за­го­во­ри бав­но. - Мом­че­то е тук от де­сет го­ди­ни. До­шло е от един дом край Со­фи­я. В мо­мен­та за­вър­ш­ва сред­но­то си об­ра­зо­ва­ни­е. От­лич­ник е. По здра­вос­лов­ни при­чи­ни се е за­ба­ви­ло обу­че­ни­ето му. Стра­да от за­бо­ля­ва­не, ко­ето зат­руд­ня­ва дви­же­ни­ето му, но всич­ко дру­го му е на­ред. Има бис­тър ум и впе­чат­ля­ва с еру­ди­ци­ята си. Че­те мно­го. Чу­дес­но мом­че. - А как раз­б­рах­те за нас? Ста­нах и взех от сек­ци­ята лис­та, кой­то сно­щи по­ка­зах и на Иван, и към кой­то с кла­мер бях при­ка­чил сним­ка­та му. По­да­дох ги на гос­ти­те. Маг­да ги по­е, а ръ­ка­та й тре­пе­ре­ше. Пог­лед­на пър­во сним­ка­та и из­вед­наж гор­чи­во зап­ла­ка. Ли­це­то й по­сър­на още по­ве­че, съл­зи­те се сти­ча­ха от очи­те й, опит­ва­ше се да се ов­ла­де­е, но яв­но не ус­пя­ва­ше. Мъ­жът я бе­ше пре­гър­нал през ра­ме­не­те, гле­да­ше и той сним­ка­та и тръп­ки ми­на­ва­ха по тя­ло­то му. Ми­на­ха мо­же би пет ми­ну­ти до­ка­то се по­ус­по­ко­ят, а ние с Еле­на из­бяг­вах­ме да ги гле­да­ме, за­що­то съл­зи бя­ха за­да­ви­ли и нас. - При­ли­ча на брат ми. Все ед­но, че не­го ви­дях. Мо­же ли ча­ша во­да? След ка­то от­пи ня­кол­ко глът­ки, тя се об­лег­на вър­ху въз­г­лав­ни­ца­та и за­го­во­ри. - В съ­ща­та бол­ни­ца, на съ­ща­та да­та и час ро­дих мом­че. Ка­за­ха ни, че е по­чи­на­ло. Тук тя от­но­во за­ри­да, а мъ­жът по­ис­ка раз­ре­ше­ние да за­па­ли на те­ра­са­та ци­га­ра. Из­лез­нах­ме, за­пу­ших­ме, ма­кар аз от го­ди­ни да ги бях от­ка­зал. Ко­га­то се вър­нах­ме Маг­да се бе ус­по­ко­ила и про­дъл­жи. - Аз стра­дам от съ­ща­та бо­лест. По­лу­чи­ла съм я по нас­лед­с­т­во от май­ка си, но в по-ле­ка фор­ма. Ле­ка­ри­те пре­по­ръч­ват на та­ки­ва же­ни да не раж­дат, но май­ка ми съб­ра­ла ку­раж и ро­ди­ла до­ри два пъ­ти. Та­ка съм се по­яви­ла на бял свят аз. Ве­ро­ят­но сте за­бе­ля­за­ли, че по­ход­ка­та ми е ле­ко зат­руд­не­на. Бях­ме още сту­ден­ти, ко­га­то се оже­них­ме с Ни­ко­ла, бях бре­мен­на, про­дъл­жи тя. Пър­во­то ни де­те се ро­ди мър­т­во. При­ех­ме то­ва об­с­то­ятел­с­т­во труд­но и въп­ре­ки пре­дуп­реж­де­ни­ето на ле­ка­ри­те по­ех рис­ка да заб­ре­ме­нея от­но­во. Мис­лех си, че щом май­ка ми го е нап­ра­ви­ла, мо­га и аз. В де­ня на раж­да­не­то око­ло мен се бе съб­рал го­лям ме­ди­цин­с­ки екип, зна­ей­ки как­во мо­же да се слу­чи. В съ­сед­на­та за­ла ед­на сту­ден­т­ка ча­ка­ше да ро­ди сво­ето де­те. Ро­дих лес­но, но ко­га­то по­ис­ках да ви­дя бе­бе­то един от ле­ка­ри­те се на­ве­де над мен и ти­хо, но убе­ди­тел­но ми ка­за: “Виж, Маг­да, ня­ма да ти да­дем да ви­диш то­ва де­те. Сло­жих­ме го в кувьоз, но ня­ма шанс да ожи­вее, за­ра­ди вро­де­но­то му заб­оля­ва­не. “ Зап­ла­ках. От­но­во се раз­ми­на­вах­ме с къс­ме­та да има­ме де­те. Ед­ва ли по­ве­че бих нап­ра­ви­ла опит да заб­ре­ме­не­я. След­ва­щи­те два дни ми­на­ха тре­вож­но. При­ех с до­ве­рие съ­об­ще­ни­ето на ле­ка­ри­те за със­то­яни­ето на де­те­то и ма­кар да за­пи­сах­ме име­то му, все­ки мо­мент очак­вах да ме уве­до­мят, че е по­чи­на­ло. Та­ка и ста­на. Съ­об­щи ми го съ­щи­ят ле­кар, но до­ба­ви: “Ус­по­кой се! Мис­лим да нап­ра­вим не­що за теб. Сту­ден­т­ка­та ро­ди, но ос­та­вя де­те­то си за оси­но­вя­ва­не. Мо­ли ни до­ри да не за­пис­ва­ме раж­да­не­то й”. След ня­кол­ко ча­са той сло­жи на гър­да­та ми ед­но бе­бе и ка­за: “То­ва е тво­ето бе­бе. Из­г­ле­дай го и му се рад­вай. Дру­го ня­ма да имаш. То­ва ще си е на­ша тайна. Още в то­зи миг ние сме заб­ра­ви­ли за слу­ча­я. А ти заб­ра­ви тво­ето. Раз­б­рах­ме се, на­ли?” След мал­ко дой­де съп­ру­гът ми. Раз­ка­зах му всич­ко. Гле­дах­ме мал­ко­то чо­ве­че в ръ­це­те ми и се опит­вах­ме да си пред­с­та­вим как ще про­те­че жи­во­та му, ако ние не го взе­мем. Да­ли ще се на­ме­рят ро­ди­те­ли да го оси­но­вят, или ще жи­вее без майчи­на лас­ка, мес­те­но от дом в дом. Дъл­го мис­лих­ме. И на два­ма­та ни бе­ше яс­но, че на­ше де­те по­ве­че не мо­же да има­ме, за­то­ва ре­ших­ме, че то­зи ва­ри­ант е при­ем­лив. А страш­но, страш­но мно­го ис­ках­ме да има­ме де­те. То­ва ре­ши въп­ро­са. Тук Маг­да от­но­во се раз­п­ла­ка, но след мал­ко про­дъл­жи. - Си­нът ни в Со­фия по­лу­чи доб­ро об­ра­зо­ва­ни­е. И той ка­то ба­ща си е ар­хи­тект. Дру­ги­ят ме­сец ще се же­ни. Как ли ще при­еме но­ви­на­та. Аз от три­де­сет го­ди­ни съм юрист. Би­ла съм и сле­до­ва­тел и съ­ди­я. Се­га съм прос­пе­ри­ращ ад­во­кат. Ако зна­ете са­мо кол­ко де­ла са ми­на­ли през ръ­це­те ми, с кол­ко чо­веш­ки съд­би съм се за­поз­на­ла, но та­къв слу­чай не съм има­ла. И тък­мо на мен да се слу­чи. Как­во се е слу­чи­ло то­га­ва. Яв­но де­те­то ми не е по­чи­на­ло. Сно­щи си спом­них­ме със съп­ру­га ми, че ко­га­то сме­ня­ха пас­пор­ти­те с лич­ни кар­ти бях по­ви­ка­на в об­щи­на­та в от­дел “ЕС­Г­РА­ОН” и ме по­пи­та­ха имам ли бли­зък чо­век да жи­вее във ва­шия град. От­го­во­рих, че ня­мам. Слу­жи­тел­ка­та пог­лед­на ня­как­ви до­ку­мен­ти, пос­ле се из­ви­ни, че е ста­на­ла ня­как­ва греш­ка, а аз си тръг­нах. През ця­ло­то вре­ме, до­ка­то Маг­да раз­каз­ва­ше, Ни­ко­ла мъл­че­ше. Из­ча­ка я да свърши и ед­ва то­га­ва се оба­ди. - Ние са­мо мо­жем да ви бла­го­да­рим. Всич­ко е яс­но, всич­ко съв­па­да: и мяс­то­то, и да­та­та на раж­да­не, и бо­лес­т­та, и при­ли­ка­та с шу­ре­я. Не е не­об­хо­ди­ма до­ри ДНК-ек­с­пер­ти­за. Въз­мож­но ли е се­га да се ви­дим с не­го? - Той ча­ка да му се оба­дя. Ако ис­ка­те ще го по­ка­ня да дой­де тук, без да му обяс­ня­вам. Ка­то го ви­ди­те ще ре­ши­те как да пос­тъ­пи­те. След­ва­щи­те 20 ми­ну­ти до­ка­то ча­ках­ме Иван да дой­де из­те­коха бав­но в мъл­ча­ни­е. Ние бях­ме пот­ре­се­ни от чу­то­то, а гос­ти­те яв­но бя­ха при­тес­не­ни от пред­с­то­яща­та сре­ща. На вход­на­та вра­та се поз­въ­ни и Еле­на от­во­ри. Иван вле­зе в ан­т­ре­то и бър­зо по­пи­та. - Свър­зах­те ли се със Со­фи­я? - Влез, влез в хо­ла, Ива­не. Там те ча­ка из­не­на­да - и тя му да­де път да ми­не пред не­я. Той нап­ра­ви крач­ка и спря. Ви­дя пра­ви не­поз­на­ти мъж и же­на. Ли­че­ше, че же­на­та е пла­ка­ла. Иван раз­б­ра и по­пи­та с пла­ха на­деж­да. - Да не би вие да сте мо­ите ро­ди­те­ли? Маг­да от­но­во зап­ла­ка, чу­пей­ки ръ­це. Ба­ща­та нап­ра­ви крач­ка нап­ред и прег­ръ­щай­ки мла­дия мъж, про­ду­ма: “Ние сме, Ива­не, ние сме”. Иван гле­да­ше са­щи­сан. Той съ­що пре­гър­на ба­ща си и два­ма­та се доб­ли­жи­ха и пре­гър­на­ха майка­та. Чу­вах­ме ри­да­ни­ята им. Еле­на с го­ля­мо уси­ли­е, през съл­зи ги ка­не­ше “Ама сед­не­те де, сед­не­те”. - Не мо­га да ти опи­ша чув­с­т­ва­та на хо­ра­та в та­зи стая - про­дъл­жи Ки­рил. Сре­ща­та им про­дъл­жи из­вън до­ма ни. До къс­но ве­чер­та би­ли за­ед­но. Пос­ле Иван ни раз­ка­за, че са хо­ди­ли до ма­нас­ти­ра, на­дъл­го и на­ши­ро­ко раз­го­ва­ря­ли. Раз­ка­за­ли му ця­ла­та ис­ти­на, а той ги уве­рил, че не ис­ка да им пре­чи, не нас­то­ява да го взе­мат при тях, че тук, в до­ма, му е доб­ре. Осъз­на­ва, че при та­зи си­ту­ация мо­же да се очак­ва вся­как­ва ре­ак­ция от дру­гия им син, осо­бе­но се­га, пре­ди сват­ба­та му. Ре­ши­ли да за­па­зят за­се­га в тай­на слу­чи­ло­то се. Раз­б­ра­ли се след­ва­ща­та сед­ми­ца да дойдат пак и да до­ве­дат ба­ба му, майка­та на Маг­да. Са­мо на нея нав­ре­ме­то ка­за­ли за сме­не­ни­те бе­бе­та и при­чи­на­та за­то­ва... То­ва бе­ше раз­ка­зът на Ки­рил. След три дни от­но­во се срещ­нах­ме с не­го. Ка­за ми за пред­с­то­яща­та сре­ща в ид­ва­ща­та съ­бо­та меж­ду ди­рек­тор­ка­та на до­ма и сем. Ма­но­ло­ви и ме по­ка­ни в 11 ча­са да оти­да и аз. В уре­че­ния час сед­нах­ме на ед­на ма­са в близ­ко­то ка­фе­не. Ско­ро прис­тиг­на ко­ла­та им. Сли­зай­ки от не­я, те ви­дя­ха Ки­рил. Во­де­ха въз­рас­т­на же­на, за ко­ято пред­по­ло­жих, че е майка­та на Маг­да. Дойдо­ха до Ки­рил и из­к­лю­чи­тел­но сър­деч­но се поз­д­ра­ви­ха. За­поз­нах се с тях. В то­зи мо­мент от дво­ра на до­ма из­ле­зе Иван. Оти­де пър­во до въз­рас­т­на­та же­на, спря се пред не­я, из­ча­ка тя да го ог­ле­да, след ко­ето се пре­гър­на­ха и аз чух ду­ми­те им: - Ба­бо Мил­ке, аз съм твоят внук. - Ти си, ти си, че­до. Цял при­ли­чаш на си­на ми, твоя вуйчо. Тръг­нах си раз­въл­ну­ван и ги ос­та­вих на­са­ме. Ве­че вяр­вах на раз­ка­за на Ки­рил и ре­ших да го опи­ша, без да съм си­гу­рен, че съм ус­пял да пре­дам вър­ху хар­ти­ята чув­с­т­ва­та, съ­пътс­т­ва­щи та­зи чо­веш­ка дра­ма. Как­во ли ще се слу­чи по-на­та­тък? /Следва/ Нагоре Разследват наематели на партийни офиси след пожара Весела ПЕТРОВА Спи­сък с пар­ти­ите и ор­га­ни­за­ци­ите, ко­ито са на­ема­те­ли на стаи в бив­шия би­тов ком­би­нат, е пре­дос­та­вен на раз­с­лед­ва­не­то след по­жа­ра в сгра­да­та, лум­нал пре­ди дни. На­пъл­но се из­к­люч­ва вер­си­ята за умиш­лен па­леж, как­то и за къ­со съ­еди­не­ние в елин­с­та­ла­ци­ята, най-ве­ро­ят­но не­мър­ли­во сто­па­нис­ва­не е при­чи­на за дъл­го тле­ене на огъ­ня, пре­ди гъст дим да се из­диг­не от сгра­да­та. Об­що 15 са от­да­де­ни­те от об­щи­на­та стаи под на­ем, всич­ки те имат до­го­во­ри, в ко­ито из­рич­но се каз­ва, че за смет­ка на на­ема­те­ля тряб­ва да се зас­т­ра­хо­ва иму­щес­т­во­то, как­то и все­ки е за­дъл­жен да сиг­на­ли­зи­ра за опас­ност и ло­шо от­но­ше­ни­е. Ще­ти­те по по­жа­ра още се из­чис­ля­ват, но те най-ве­ро­ят­но ще бъ­дат по­ети от са­ми­те на­ема­те­ли. По пър­во­на­чал­ни дан­ни ста­на яс­но, че огъ­нят е тръг­нал от дъ­но­то на пър­вия етаж, къ­де­то би­ли скла­ди­ра­ни го­ри­ми ма­те­ри­али, кни­жа и от­па­дъ­ци. Нагоре Есен­та в моя жи­вот Го­ди­ни­те се из­ни­за­ха не­усет­но. И ето ме - на пра­га на мо­ята есен. Но не та­зи от меч­ти­те ми. Срам ме е да ка­жа кол­ко е пен­си­ята ми, срам ме е, че с нея не мо­га да си оси­гу­ря здра­ве­то /ле­кар­с­т­ва­та/, топ­ло­то /то­ка/, свет­ло­то... Есен­та е без­ми­лос­т­на, а иде зи­ма. Не виж­дам сми­съл в жи­вот в те­жест на мла­ди­те. Ува­жа­еми мла­ди хо­ра, спе­ци­алис­ти, биз­нес­ме­ни, пред­п­ри­ема­чи, влас­ти­ма­щи, ви­е, ко­ито дър­жи­те в ръ­це­те си съд­ба­та на то­зи град, об­ръ­щам се към вас от име­то на ва­ши­те ро­ди­те­ли, ва­ши­те учи­те­ли, ние има­ме нуж­да да се чув­с­т­ва­ме по­лез­ни, а не прос­то да до­жи­вя­ва­ме жи­во­та си в не­мо­тия и ми­зе­ри­я. По­мис­ле­те за нас и ви­е, уп­рав­ни­ци, на­ли ние ви из­би­ра­ме. Съз­дай­те ра­бо­та и за нас- на­дом­на, спо­ред си­ли­те ни. Ние не ис­ка­ме ми­лос­ти­ня, а са­ми да за­ра­бо­тим мал­ко­то, ко­ето ще нап­ра­ви жи­во­та ни по-чо­веш­ки. По­ма­гай­ки ни, вие по­ма­га­те и на на­ши­те си­но­ве и дъ­ще­ри, вър­ху ко­ито не­вол­но тег­не за­дъл­же­ни­ето да ни под­к­ре­пят в пла­ща­не­то на ле­кар­с­т­ва­та, то­ка, те­ле­фо­на, во­да­та, без ко­ито и ние не мо­жем. Йор­дан­ка СТЕ­ФА­НО­ВА Асе­нов­г­рад Нагоре Конкурс "Най - добро домашно вино - реколта 2005 година" На 31 яну­ари т.г. в рес­то­рант “Асе­но­вец” ще се със­тои тра­ди­ци­он­ни­ят кон­курс “НАЙ-ДОБ­РО ДО­МАШ­НО ВИ­НО - РЕ­КОЛ­ТА 2005 ГО­ДИ­НА”, ор­га­ни­зи­ран от Об­щи­на Асе­нов­г­рад. То­ва сво­е­об­раз­но със­те­за­ние сред майс­то­ри­те на про­чу­ти­те асе­нов­г­рад­с­ки ви­на, как­то и по­чи­та­ни­ят в ре­ги­она праз­ник Три­фон За­ре­зан вдъх­но­ви­ха на­шия съг­раж­да­нин о.з.­пол­ков­ник Ни­ко­ла Ди­мит­ров да на­пи­ше сво­ето сти­хот­во­ре­ние “На ста­ни­маш­ки­те ви­на­ри”. Нагоре

седмицата Учи­ли­ща­та из­ли­зат в при­ну­ди­тел­на ва­кан­ция От втор­ник до края на сед­ми­ца­та всич­ки об­щин­с­ки учи­ли­ща в Асе­нов­г­рад и по се­ла­та из­ли­зат в при­ну­ди­тел­на ва­кан­ци­я. При­чи­на­та е в ряз­ко­то зас­ту­дя­ва­не. Не е проб­лем отоп­ле­ни­ето в сгра­ди­те, тъй ка­то ма­со­во в гра­да учи­лищ­ни­те сгра­ди са га­зи­фи­ци­ра­ни. Раз­по­ре­де­но е още в не­де­ля през нощ­та да се вклю­чат кот­ли­те, за да се из­бег­не зам­ръз­ва­не и ава­ри­и. По- труд­но е по­ло­же­ни­ето по се­ла­та, къ­де­то сгра­ди­те се отоп­ля­ват на твър­до го­ри­во. Има­ме и зат­руд­не­ния с учи­лищ­ния меж­ду­се­ли­щен тран­с­порт, а и не е за пре­неб­рег­ва­не проб­ле­мът със са­мо­то дви­же­ние на уче­ни­ци на от­к­ри­то, ко­мен­ти­ра ви­цек­ме­тът Мю­мюн Али­джик. Ос­та­ват да ра­бо­тят об­щин­с­ки­те дет­с­ки гра­ди­ни с де­жур­ни гру­пи нав­ся­къ­де, къ­де­то из­рич­но има же­ла­ещи ро­ди­те­ли до края на сед­ми­ца­та.