Седмичник за бизнес, реклама и информация   Год. XV, брой 43, 22 - 28 ноември 2006г.   Редуцират неефективни забавачки КЪ­ДЕ ЗИМ­У­ВАТ КА­НАР­ЧЕ­ТА­ТА Или ре­до­ве за прис­па­ния мо­рал на съ­вет­ни­ци в то­зи град Да­ден е ход на де­ло­то “Си­яна” Крайреч­ни­те то­по­ли не са град­с­ка то­алет­на Все­ки тряб­ва сам да се гри­жи за соб­с­т­ве­нос­т­та си и да я опаз­ва Старейшини нищят пак "Родопската Света гора" Нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де Ди­ми­тър Ар­на­удов съб­ра цър­ков­ни пес­но­пе­ния в диск Ев­ро­пейс­ка прог­ра­ма фи­нан­си­ра ко­ло­ри­тен ка­лен­дар на ху­дож­ни­ка Ве­се­лин Стайков Ба­ща и син с твор­би за Де­ня на хрис­ти­ян­с­ка­та мла­деж и се­мейс­т­во Редуцират неефективни забавачки РЕГИОН ПРЕС Две­те дет­с­ки гра­ди­ни в Чер­вен и На­ре­чен­с­ки ба­ни, ко­ито про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят на це­лод­не­вен ре­жим, тряб­ва да се ре­ду­ци­рат със ста­тут на по­луд­нев­ни. Док­лад­на за­пис­ка за цел­та е вне­се­на от гра­до­на­чал­ни­ка Ки­рил Трен­да­фи­лов, след ка­то про­вер­ки в про­дъл­же­ние на три ме­се­ца са до­ка­за­ли нис­ка по­се­ща­емост - ед­ва под де­се­ти­на де­ца. През ля­то­то мес­т­ни­ят пар­ла­мент не про­ме­ни ста­ту­та на две­те ЦДГ-та, след ка­то има­ше ро­ди­тел­с­ки под­пис­ки с нас­то­ява­не да ос­та­нат на це­лод­не­вен ре­жим, се­га оба­че про­мя­на­та е на­ло­жи­тел­на. Нагоре КЪ­ДЕ ЗИМ­У­ВАТ КА­НАР­ЧЕ­ТА­ТА Или ре­до­ве за прис­па­ния мо­рал на съ­вет­ни­ци в то­зи град Гре­та ДЖЕ­НЕ­ВА Си­гур­но има мно­го ис­ти­на в пра­ви­ло­то, че вся­ка стра­на си зас­лу­жа­ва влас­т­та. Съ­що­то след­ва да ва­жи и за един град. Т.е. и асе­нов­г­рад­ча­ни са си зас­лу­жи­ли точ­но та­ки­ва уп­рав­ни­ци да ко­ват бла­го­ден­с­т­ви­ето на жи­во­та тук. И по­не­же пра­ви­ла­та все пак се про­ме­нят, ако жи­во­тът и хо­ра­та го на­ла­гат, тряб­ва да не сме тол­ко­ва без­на­деж­но от­ча­яни, ко­га­то се пи­та­ме: ни­ма точ­но та­ки­ва уп­рав­ни­ци зас­лу­жа­ва­ме. Не дни и сед­ми­ци, ами ме­се­ци на­ред ве­че, един скан­да­лен ка­зус се на­низ­ва пред очи­те на асе­нов­г­рад­ча­ни. Ху­ба­во­то в ло­шо­то е, че той е поч­ти фи­на­ли­зи­ран. Ид­ва ред на по­уки­те. Об­щин­с­ки­ят пар­кинг в под­с­тъ­пи­те към Бач­ков­с­кия ма­нас­тир има пот­вор­но ре­ше­ние от ста­рейши­ни­те да бъ­де от­да­ден на тех­ния ко­ле­га биз­нес­мен Ге­ор­ги Па­унов. Ре­ше­ни­ето най- ве­ро­ят­но е за­кон­но, в как­во­то смък­на­ха по три ри­зи от гър­ба си ста­рейши­ни­те да ни убеж­да­ват на пос­лед­ния де­бат пре­ди да гла­су­ват. Е, и как­во от то­ва? По­бе­да­та е пос­тиг­на­та, тя до­ри би­ла и обил­но по­ля­та в за­ве­де­ни­ето на по­бе­ди­те­ля, как­то твър­дят оче­вид­ци. Мно­го ис­ти­ни из­п­ри­каз­ва­ха от три­бу­на­та съ­вет­ни­ци­те и са­мо аб­со­лют­но не­пос­ве­те­ния в ис­то­ри­ята на ка­зу­са с та­зи кон­це­си­я, мо­же да им се хва­не док­рай. Ис­ти­на­та на фи­на­ла е прос­тич­ка: на един об­щин­с­ки съ­вет­ник, без аб­со­лют­но ни­как­ва кон­ку­рен­ция, об­щи­на­та ха­ри­за за цял чет­върт век нап­ред об­щин­с­ки обект на пъ­тя на ту­рис­ти­чес­кия ин­те­рес и меж­ду­на­род­ния тран­с­пор­тен тра­фик. Всич­ко то­ва в ед­на за­кон­на про­це­ду­ра за аб­со­лют­но сим­во­лич­ния го­ди­шен при­ход за гра­да от мал­ко над 3 000 ле­ва. Аз не зна­я, но има се­ри­оз­ни ос­но­ва­тел­ни по­доз­ре­ния, че па­ри­те, ко­ито се ра­зиг­ра­ха “на ръ­ка” в име­то на то­ва спе­чел­ва­не от един­с­т­ве­ния до­пус­нат кан­ди­дат, са би­ли дос­та по­ве­че. Си­ту­аци­ята до­би ис­те­рич­ност до­там, че лич­но аз бях пре­дуп­ре­де­на пак от об­щин­с­ки съ­вет­ник, ако мо­же да не ти­ра­жи­рам пи­та­не за ед­ни об­щес­т­ве­ни по­ръч­ки око­ло друг об­щин­с­ки съ­вет­ник, за­що­то съ­щи­ят щял да бъ­де ну­жен на Ма­не­ке­на ка­то глас във во­та за кон­це­си­ята. Ста­рейши­ни на Асе­нов­г­рад, ко­ито слу­чайнос­т­та ги бе­ля­за да бъ­дат част от мес­т­ни­ят пар­ла­мент, с кой­то гра­дът ще вле­зе в Ев­ро­пейс­кия съ­юз, се опит­ват да за­ме­тат с опър­па­на мет­ла пи­та­ни­ята ни за мо­ра­ла им при та­зи кон­це­си­я. Оба­че не ста­ва. Още по-мал­ко се по­лу­ча­ва, ко­га­то част от съ­щи­те те­зи съ­вет­ни­ци, са и пред­п­ри­ема­чи. Съ­щи­те, ко­ито го­ре­що прок­ла­ми­ра­ха, че ще ра­бо­тят за биз­нес­п­рос­пе­ри­те­та на Асе­нов­г­рад и ня­ма да поз­во­лят ни­коя сдел­ка да още­ти хаз­на­та ни. Е, как­во ста­на се­га? С как­ви очи ут­ре ще обяс­нят на съг­раж­да­ни­те си или пък на ме­ди­ите, че ей та­зи сдел­ка е пер­фек­т­на за ин­те­ре­са на об­щин­с­ка­та хаз­на. Ар­гу­мен­тът, че про­це­ду­ра­та е по за­кон, го чух­ме, оба­че “не е по те­ма­та”. Впро­чем лош опит за ма­ни­пу­ли­ра­не на съ­вет­ни­ци и граж­дан­с­т­во бе изяв­ле­ни­ето на съ­вет­ни­ка Стой­чо Чер­вен­ли­ев на пос­лед­на­та из­вън­ред­на се­сия за кон­це­си­ята. Са­ми­ят шеф на пред­п­ри­ема­чи­те Сав­вас Ха­ллу­мис имал до 02 ча­са сред­но­щен раз­го­вор с Чер­вен­ли­ев и нас­то­ял да се под­к­ре­пи кон­це­си­ята, за­що­то в про­ти­вен слу­чай би­ла зас­т­ра­ше­на за­кон­нос­т­та. Оба­че се ока­за, че ис­ти­на­та е дос­та встра­ни. За­що­то са­ми­ят г-н Ха­ллу­мис е от­к­ро­ве­но при­тес­нен от де­мон­с­т­ри­ра­на­та лип­са на мо­рал­ност в то­ва ре­ше­ние за кон­це­си­ята. И с пра­во, за­що­то той прек­рас­но зна­е, че го­ди­ни на­ред за два рек­лам­ни бил­бор­да на фир­мата си пла­ща тол­ко­ва, кол­ко­то те­пър­ва Ге­ор­ги Па­унов ще да­ва вед­нъж в го­ди­на­та за пар­кин­га. Си­гур­но е би­ло нор­мал­но съ­вет­ни­кът биз­нес­мен Па­унов да има ин­те­рес от пар­кин­га пред рес­то­ран­та, на кой­то е соб­с­т­ве­ник от­с­ко­ро. Но ни­ма има очи да гле­да хо­ра­та, след та­зи аб­со­лют­но не­из­год­на за об­щи­на­та сдел­ка и прис­пи­ва съ­вес­т­та си с реф­ре­на, че всич­ко е за­кон­но. Впро­чем по на­пъл­но за­ко­нен ред г-н Па­унов ста­на и соб­с­т­ве­ник на рес­то­рант “Во­до­па­да”, но той и по­ло­ви­на­та град зна­ят ка­къв аб­сур­ден сим­во­ли­чен на­ем пла­ща­ше за то­зи ком­п­лекс. Вяр­но е, че и то­ва е за­кон­но, но. Има съ­вет­ни­ци и биз­нес­ме­ни на ко­ито по очи­те и ръс­та им ще поз­на­еш да­ли са ис­тин­с­ки. Има и та­ки­ва, в ко­ито не мо­жеш да от­к­ри­еш и две­те. Се­га за пред­с­то­яща­та се­сия друг съ­вет­ник биз­нес­мен Ата­нас Хрис­тов вна­ся го­ре­що пред­ло­же­ние да се на­ме­си ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра за де­яни­е, ко­ето би­ло уро­ни­ло прес­ти­жа на Асе­нов­г­рад и ОбС. Ве­ро­ят­но има пред­вид раз­ле­пе­ни­те пре­ди вре­ме афи­ши из гра­да, онаг­ле­дя­ва­щи не­из­год­нос­т­та на съ­ща­та та­зи кон­це­сия за Бач­ков­с­кия пар­кинг. Мо­ля от име­то на съг­раж­да­ни­те, оба­че не­ка да не се кри­ят гуз­ни­те биз­нес­ме­ни- съ­вет­ни­ци зад гър­ба на гра­да. Мо­же и да им е уро­нен прес­ти­жа, за­де­то на афи­ша ги из­б­ро­иха кой под­к­ре­пи не­из­год­на­та кон­це­си­я. Но ис­ти­на­та е, че са­ми сру­ти­ха прес­ти­жа си с то­ва ре­ше­ние и със за­вид­на­та им упо­ри­тост да се ли­шат от мо­ра­ла на хо­ра във влас­т­та. Та­ка че на­не­се­ни ще­ти има, но ги тър­сят в неп­ра­вил­на­та по­со­ка. За­що­то ра­зо­ча­ро­ва­ни­ето от та­ки­ва съ­вет­ни­ци е впе­чат­ля­ва­що и сред не­пос­ве­те­ни­те, и сред ко­ле­ги­те им сдру­же­ни пред­п­ри­ема­чи. Ко­га­то сам ра­бо­тиш бе­зог­лед­но да срут­ваш ими­джа си, е ме­ко ка­за­но, глу­по­ва­то да пла­чеш пред про­ку­ра­ту­ра­та за спра­вед­ли­вост. Но кол­ко му е, и то­ва да не го пре­це­нят адек­ват­но и да раз­ма­хат байрак в тър­се­не на ре­аби­ли­та­ция пред пра­во­за­щит­ни­ка. Ма­кар че ре­цеп­та­та е прос­тич­ка- ако ис­каш да не ти се ро­ни прес­ти­жа, пра­ви та­ка, че да го за­па­зиш. Най- мал­ко­то, за­що­то ти и пла­щат от хаз­на­та да бъ­деш ста­рейши­на на за­ко­на и мо­ра­ла. Ця­ла­та ос­та­на­ла пу­шил­ка е опит да ни пра­тят да ди­рим къ­де зи­му­ват ка­нар­че­та­та. Нагоре Да­ден е ход на де­ло­то “Си­яна” СРЕЩ­У ИЗ­МА­МИ НА СЧЕ­ТО­ВО­ДИ­ТЕЛ­КА­ТА СТЕФ­КА КРЪ­С­ТЕ­ВА На 14 но­ем­в­ри т.г. об­ви­ня­ема­та в из­ма­ми 32-го­диш­на сче­то­во­ди­тел­ка Стеф­ка Кръс­те­ва се яви в Ра­йон­ния съд, за­ра­ди прис­во­ени чуж­ди па­ри, връ­че­ни й да ги уп­рав­ля­ва от фир­ми­те на ТК “Си­яна”. Ка­то длъж­нос­т­но ли­це е тряб­ва­ло да па­зи па­ри­те, а не да зло­упот­ре­бя­ва с тях. Об­себ­ва­не­то на здрав­ни и со­ци­ал­ни оси­гу­ров­ки за бли­зо 20 хи­ля­ди ле­ва е прес­тъп­ле­ни­е, пи­ше в об­ви­ни­тел­ния акт про­ку­ро­рът. Съ­дът да­де ход на де­ло­то и из­с­лу­ша час­т­ни­те об­ви­ни­те­ли - Ели-Си­яна Бър­зин­с­ка, Ге­ор­ги Бър­зин­с­ки, Кос­та­дин Бър­зин­с­ки и Сий­ка Ни­ко­ло­ва. Сче­то­во­ди­тел­ка­та Стеф­ка Кръс­те­ва се за­ни­ма­ва са­мо с из­ма­ми и лъ­жи, жал­ко, че е тол­ко­ва мла­да, со­ли­да­ри­зи­ра­ха се в по­ка­за­ни­ята по­тър­пев­ши­те. Че­ти­ри­ма­та об­ви­ни­те­ли пос­ле­до­ва­тел­но и точ­но раз­к­ри­ха пред съ­да из­ма­ми­те на сче­то­во­ди­тел­ка­та. Ко­га­то се за­поз­ная с всич­ки до­ка­за­тел­с­т­ва по де­ло­то и чуя по­ка­за­ни­ята на всич­ки сви­де­те­ли, то­га­ва ще про­го­во­ря, ка­те­го­рич­на бе ви­ди­мо про­ме­не­на­та об­ви­ня­ема, по­яви­ла се с но­ва ру­са при­чес­ка в съ­да. След ка­то из­с­лу­ша об­ви­ни­те­ли­те, съ­дът нас­ро­чи вто­ро съ­деб­но за­се­да­ние за 23 яну­ари 2007 г. Се­дем са до­се­га ог­ра­бе­ни­те фир­ми, по­да­ли жал­би в Ра­йон­на­та про­ку­ра­ту­ра. Об­щи­ят раз­мер на су­ми­те ва­ри­ра за над 38 хи­ля­ди ле­ва. Нагоре Крайреч­ни­те то­по­ли не са град­с­ка то­алет­на РЕ­ГИ­ОН ПРЕС Есен­та е осо­бе­но кра­сив и ро­ман­ти­чен се­зон с мно­го­баг­ри­ето на при­ро­да­та, ко­ято с мъ­ка се раз­де­ля с пре­мя­на­та си. Рад­ва­ме й се с оно­ва чув­с­т­во на без­въз­в­рат­ност, ко­ето пре­диз­вик­ва наб­ли­жа­ва­ща­та зи­ма. Кра­си­ви са и град­с­ки­те пар­ко­ве в то­зи се­зон с още не­из­ме­те­ни­те лис­та, ко­ито се сте­лят ка­то ша­ре­на чер­га и пок­ри­ват мръ­со­ти­ята под тях. И до­ка­то на неп­ре­ме­те­на­та шу­ма от ока­па­ли­те лис­та на дър­ве­та­та все още се радва­ме за­ра­ди цвет­ния й ко­ло­рит, не та­ка се от­на­ся­ме към един друг проб­лем, ста­нал хро­ни­чен. Наб­лю­да­ва­ме го все­ки ден, но пи­кът му е в па­зар­ния чет­вър­тък. Има го нав­ся­къ­де и най-чес­то се кон­с­та­ти­ра в ра­йо­на на об­щин­с­кия па­зар. През то­по­ла в крайреч­на­та зо­на ще ви­ди­те из­п­ра­вен чо­век, кой­то об­лек­ча­ва фи­зи­оло­гич­ни­те си нуж­ди - не­обез­по­ко­яван, без­це­ре­мо­нен, не­пу­кист. За­пи­та­ни как­во мис­лят за то­ва, стар­ци­те, по­чи­ва­щи по окол­ни­те пей­ки в пар­ка, бя­ха еди­но­душ­ни: Как­во тол­ко­ва, пи­кае му се на чо­ве­ка, а град­с­ка­та то­алет­на е с па­ри­. ­Или: Ос­та­ве­те чо­ве­ка да се из­пи­кае на спо­койс­т­ви­е, как­во тол­ко­ва е ста­на­ло?!... Та на­ли най-чес­то те пол­з­ват то­по­ли­те ка­то то­алет­на! По­ня­ко­га оти­ват и по два­ма да си пра­вят ком­па­ни­я. Мно­го се нап­ра­ви в гра­да ни по про­ек­та “Кра­си­ва Бъл­га­рия”, но как се опаз­ва. Дос­та­тъч­но ли са еко­кон­т­рольо­ри­те в об­щи­на­та, ко­ито да сле­дят за не­ред­нос­ти­те и на на­ру­ши­те­ли­те да се със­та­вят сан­к­ци­и. Мно­го хо­ра на­ми­рат крат­кос­роч­на ра­бо­та по т.нар. вре­мен­на за­етост в раз­лич­ни ин­с­ти­ту­ци­и, раз­на­сяй­ки пре­дим­но по­ща или до­ку­мен­ти. Не е ли по- удач­но те да бъ­дат на­соч­ва­ни към служ­би, от­го­ва­ря­щи за ре­да и чис­то­та­та в гра­да ни. До­ко­га ще ма­ха­ме рав­но­душ­но с ръ­ка, ко­га­то на мет­ри от нас, до пейки­те за от­дих и дет­с­ки­те къ­то­ве, ня­кой пи­кае край то­по­ли­те в пар­ка, защо­то то­алет­на­та би­ла с па­ри?! Нагоре Все­ки тряб­ва сам да се гри­жи за соб­с­т­ве­нос­т­та си и да я опаз­ва Все по- чес­то в об­щес­т­ве­но­то прос­т­ран­с­т­во се пос­та­вя проб­ле­ма с ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­ве­ност и с нейно­то опаз­ва­не. Вес­т­ник “Регион” по­тър­си за мне­ние г-н Алек­си Чи­ли­ков - ев­ро­пейс­ки па­тен­тен пред­с­та­ви­тел и съ­де­бен ек­с­перт по въп­ро­си­те на зак­ри­ла­та на ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­ве­ност. - Биз­не­сът оце­ня­ва ли не­об­хо­ди­мос­т­та от зак­ри­ла на ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­ве­ност ка­то ед­но от сред­с­т­ва­та за не­го­вия прос­пе­ри­тет? - Счи­там, че все по- го­ля­ма част от хо­ра­та, има­щи от­но­ше­ние към ли­те­ра­ту­ра­та, из­кус­т­ва­та, на­ука­та, тех­ни­ка­та и ико­но­ми­ка­та оце­ня­ват не­об­хо­ди­мос­т­та от зак­ри­ла на ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­ве­ност. За съ­жа­ле­ни­е, мо­ите наб­лю­де­ния по­каз­ват, че съ­що та­ка ед­на го­ля­ма част от хо­ра­та при­до­би­ват сво­ите поз­на­ния в та­зи об­ласт на ос­но­ва­та на от­ри­ца­тел­ния опит, т.е. ед­ва след ка­то са има­ли “неп­ри­ятен до­пир” с проб­ле­ми от по­до­бен ха­рак­тер и са пос­т­ра­да­ли. Ако е бил от­к­рад­нат те­хен ин­те­лек­ту­ален про­дукт или те не­съз­на­тел­но са на­ру­ши­ли не­чии чуж­ди пра­ва, то­га­ва хо­ра­та за­поч­ват да оце­ня­ват зна­че­ни­ето и важ­нос­т­та на зак­ри­ла­та на ин­те­лек­ту­ал­ни­те про­дук­ти. - Факт е, че хо­ра­та ис­кат да но­сят мар­ко­ви дре­хи, обув­ки, ча­сов­ни­ци и др., но до­хо­ди­те в стра­на­та са нис­ки и не мо­гат да си поз­во­лят да си ку­пят ори­ги­на­ла? Ед­нов­ре­мен­но с то­ва фал­ши­фи­ка­ти се пред­ла­гат нав­ся­къ­де. - Оче­вид­но е, че проб­ле­мът е ком­п­лек­сен и мно­го се­ри­озен, тъй ка­то ка­сае ди­рек­т­но ико­но­ми­ка­та на стра­на­та. Ра­дос­т­но­то е, че то­ва се осъз­на­ва от все по­ве­че хо­ра, от ко­ито за­ви­си не­го­во­то ре­ша­ва­не. Да се пос­тиг­не пъ­лен ус­пех оба­че, оз­на­ча­ва и от­дел­ни­те пот­ре­би­те­ли на ин­те­лек­ту­ал­ни­те про­дук­ти да осъз­на­ят, че от тях съ­що не­ща­та за­ви­сят, т.е. хо­ра­та тряб­ва да зна­ят, че от то­ва да­ли ку­пу­ват фал­ши­фи­ка­ти съ­що за­ви­си ико­но­ми­ка­та на стра­на­та. Ина­че, ня­ма ни­що ло­шо и е нор­мал­но все­ки един от нас да же­лае да при­те­жа­ва про­дук­ти от оп­ре­де­ле­на, ре­но­ми­ра­на мар­ка и по въз­мож­ност на по- нис­ка це­на. В та­зи връз­ка въз­ник­ват ня­кол­ко ри­то­рич­ни въп­ро­са, ко­ито смя­там, че ще да­дат нед­вус­мис­лен и ясен от­го­вор по проб­ле­ма - да­ли при­до­би­ва­не­то на про­дукт, кой­то са­мо ко­пи­ра из­вес­т­на мар­ка, би удовлет­во­рил на­пъл­но соб­с­т­ве­ни­ка си? Соб­с­т­ве­ни­кът на един та­къв про­дукт ко­го заб­луж­да­ва? Да­ли, ако про­из­во­ди­те­лят на един на­ис­ти­на ка­чес­т­вен про­дукт, за кой­то са вло­же­ни зна­чи­тел­ни ин­вес­ти­ци­и, би си поз­во­лил лук­са да пос­та­вя вър­ху про­дук­ти­те си чуж­да тър­гов­с­ка мар­ка при по­ло­же­ни­е, че с не мно­го сред­с­т­ва би мо­гъл да при­до­бие пра­ва вър­ху соб­с­т­ве­на мар­ка и да на­ла­га на па­за­ра имен­но не­я? Ако хо­ра­та не ку­пу­ват фал­ши­фи­ка­ти, то­ва ще до­ве­де до въз­мож­ност ори­ги­нал­ни­те про­дук­ти да се про­да­ват на по- доб­ри це­ни, тъй ка­то обе­ма на про­даж­би­те им ще на­рас­не. Вяр­но е, че все­ки тряб­ва сам да се гри­жи за соб­с­т­ве­нос­т­та си и да я опаз­ва, дър­жа­ва­та са­мо мо­же да му га­ран­ти­ра та­ка­ва въз­мож­ност. За съ­жа­ле­ни­е, на пре­ден план и в та­зи об­ласт оба­че из­ли­за проб­ле­мът с ко­руп­ци­ята Не на­ми­рам дру­го ра­зум­но обяс­не­ние за­що “фал­ши­фи­ка­ти се пред­ла­гат нав­ся­къ­де”, как­то все­ки зна­е. Ина­че, нор­ма­тив­на­та уред­ба в Бъл­га­рия е на­пъл­но хар­мо­ни­зи­ра­на с меж­ду­на­род­но­то, в час­т­ност с ев­ро­пейс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во и пре­дос­та­вя по­ве­че от един спо­соб за прес­лед­ва­не на на­ру­ше­ни­ята на пра­ва­та вър­ху обек­ти­те на ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­ве­ност. Ко­га­то все пак се стиг­не до съ­де­бен про­цес, в Бъл­га­рия той чес­то про­дъл­жа­ва по­ве­че от 3-4 го­ди­ни и за то­зи пе­ри­од от вре­ме про­из­вод­с­т­во­то и раз­ви­ти­ето на ори­ги­нал­ния про­дукт мно­го чес­то тър­пи ре­ален зас­той. Прак­ти­ка­та по­каз­ва, че в на­ша­та стра­на труд­но се съ­би­рат до­ка­за­тел­с­т­ва за на­ру­ше­ни­ята на ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­ве­ност, в са­мо­то съ­деб­но про­из­вод­с­т­во се вла­гат мно­го уси­лия и то­ва во­ди до обез­ве­ря­ва­не на за­сег­на­ти­те ли­ца и фир­ми, те гу­бят ин­те­рес от во­де­не­то на де­ла и чес­то пред­по­чи­тат да пре­мес­тят биз­не­са си дру­га­де ... По­роч­ният кръг се зат­ва­ря ... - Ка­къв би бил сти­му­лът за бъл­гар­с­ки­те ком­па­нии да ин­вес­ти­рат в раз­ра­бот­ва­не­то на но­ви про­дук­ти, ако не са си­гур­ни, че пра­ва­та им ще бъ­дат за­щи­те­ни и ня­кой ще от­к­рад­не иде­ята им ...? - Оче­вид­но е, че дъл­гос­роч­но­то раз­ви­тие на стра­на­та ни за­ви­си от то­ва до как­ва сте­пен в Бъл­га­рия се ува­жа­ва и зак­ри­ля ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­ве­ност. Раз­би­ра се, че го има из­ку­ше­ни­ето да си ку­пиш ев­тин про­дукт, но хо­ра­та ще раз­бе­рат, че по то­зи на­чин вре­дят и ог­раб­ват не са­мо съз­да­те­ля на оп­ре­де­лен ин­те­лек­ту­ален про­дукт, а вре­дят и на са­ми­те се­бе си и на сво­ите де­ца, ка­то пре­чат на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­на­та в дъл­гос­ро­чен план. - Ин­тер­нет ли се прев­ръ­ща в най- се­ри­оз­но­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во за опаз­ва­не на ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­веност? - Гло­бал­на­та мре­жа се ока­за ед­на мно­го бла­гоп­ри­ят­на сре­да за из­вър­ш­ва­не на мно­жес­т­во на­ру­ше­ния по от­но­ше­ние на ин­те­лек­ту­ал­на­та соб­с­т­ве­ност, за­що­то от там мо­же без го­ле­ми уси­лия да се “сва­лят” (при­до­би­ят в елек­т­ро­нен фор­мат) сним­ки, кар­ти­ни, му­зи­ка и фил­ми с неп­ла­те­ни пра­ва. Чес­то обект на на­ру­ше­ние е са­мо­то офор­мя­не на web- сайто­ве­ те, “вза­им­с­т­ва­не” на тех­ния ди­зайн и/или тек­с­то­во­то им съ­дър­жа­ни­е. Спе­ци­фи­чен и не на­пъл­но ре­шен проб­лем пре­диз­вик­ва ре­гис­т­ра­ци­ята ка­то до­мейн на на­име­но­ва­ни­ето на чуж­да тър­гов­с­ка мар­ка, осо­бе­но ко­га­то при­те­жа­те­лят на мар­ка­та е от ед­на дър­жа­ва, а при­те­жа­те­лят на до­мей­на от дру­га, в ко­ято мар­ка­та ня­ма дейс­т­вие. Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва пред хо­ра­та е има­ло ви­на­ги, то­ва е нор­мал­но, те са и ед­на от при­чи­ни­те да съ­щес­т­ву­ва изоб­що фе­но­ме­на ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­вес­ност и си­гу­рен съм, че чо­вечес­т­во­то ще се спра­ви и с то­ва пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во на­ре­че­но Ин­тер­нет и ще на­ме­ри на­чин за тях­но­то мир­но съв­мес­т­но съ­щес­т­ву­ва­не. Све­тов­на­та ор­га­ни­за­ция по ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­ве­ност, а и мно­го дру­ги ор­га­ни­за­ции и на­ци­онал­ни па­тент­ни ве­дом­с­т­ва от­дав­на ра­бо­тят по те­зи проб­ле­ми, не­що по­ве­че, ве­че има­ме по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти! Нагоре Старейшини нищят пак "Родопската Света гора" Иво Долев Доклад на постоянната комисия по законност и корупция в местния парламент е представен на редовната сесия на Общинския съвет. След проведени заседания постоянната комисия е направила изводи, които държи да бъдат огласени. Сред по- важните са това, че общинската администрация не е осъществила контрол по разходите на средствата за проекта, не е ясно с чие одобрение и предварително разрешение арх. Бакалова като ръководител на проекта се е разпореждала със средствата по "Родопската Света гора", няма данни по какъв начин администрацията на кмета е осъществявала цялостния контрол при изпълнението на проекта. Предлага се местният парламент да задължи кмета Кирил Трендафилов в едномесечен срок да представи цялостен доклад по изпълнение и разходване средствата от "Родопската Света гора". Нагоре Нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де В. “Ре­ги­он” за­поч­на от­пе­чат­ва­не на наг­ра­де­ни­те есе­та от кон­кур­са на те­ма “Нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де”, кой­то про­ве­де На­род­но чи­та­ли­ще “Св. преп. Па­исий Хи­лен­дар­с­ки”. Твор­би­те са оце­не­ни от жу­ри в със­тав: Мар­га­ри­та Ди­мит­ро­ва - фи­ло­лог, Стан­ка То­не­ва - по­ете­са, пе­да­гог и Бо­рис­лав Янев - пе­да­гог. Трето мяс­то при учас­т­ни­ци­те до 14- го­диш­на въз­раст бе при­съ­де­но на Димитрина Тръмбева от VII б клас на ОУ “Пет­ко Ка­ра­ве­лов” - Асе­нов­г­рад. Ди­мит­ри­на ТРЪ­М­БЕ­ВА Нар­ко­ти­ци­те - то­ва са тол­ко­ва вред­ни ве­щес­т­ва, ко­ито мо­гат да про­ме­нят жи­во­та ви за един миг. То­ва е тол­ко­ва неп­ри­ят­но, за­що­то ако взе­маш дро­га, при­яте­ли­те ти ще те от­б­лъс­нат и най-ве­че се­мейс­т­во­то - мо­же да те заб­ра­ви. Но нар­ко­ти­ци­те - път за ни­къ­де, те не во­дят ни­къ­де, ос­вен към смър­т­та. Има мно­го пъ­ти­ща в жи­во­та и чо­век сам из­би­ра пъ­тя, по кой­то да вър­ви. Бил той це­ле­ус­т­ре­мен и на­со­чен, или път със за­дъ­не­на ули­ца - без из­ход. За нар­ко­ти­ци­те ня­ма въз­раст без зна­че­ние да­ли си млад или чо­век с по­ло­же­ние и улег­нал ха­рак­тер. Вед­нъж за­тег­на­ли об­ръ­ча око­ло теб, те са без­ми­лос­т­ни и без­ком­п­ро­мис­ни. За­то­ва спор­eд мен нар­ко­ти­ци­те са път за ни­къ­де. Ко­га­то чо­век има проб­ле­ми и ня­как­ва мъ­ка го тер­зае, той по­ся­га към дро­га­та и си каз­ва: “Ще бъ­де са­мо вед­нъж, не­ка всич­ко се на­ре­ди” и вяр­ва на ду­ми­те си. Но ид­ва и след­ващ път, той от­но­во и от­но­во по­ся­га към дро­га­та. Чрез нар­ко­ти­ци­те чо­век се из­ме­ня из­ця­ло, той ста­ва не­уз­на­ва­ем и най- неп­ри­ят­но­то е са­мо­та­та. Да си са­мо­тен, да си сам, да ня­ма кой да те раз­бе­ре. За­то­ва без дро­га жи­во­тът ви ще бъ­де по-лек и спо­ко­ен - са­мо тя раз­ва­ля жи­во­та ви. Не пра­ве­те крач­ка, не по­ся­гай­те към тях! Ня­кои мла­ди хо­ра се прис­т­рас­тя­ват, ако са се съб­ра­ли с не­под­хо­дя­щи при­яте­ли, ко­ито взи­мат нар­ко­ти­ци, за да не бъ­дат изос­та­ве­ни от тях. Чо­ве­кът, кой­то из­пол­з­ва те­зи не­ща, прос­то не мо­же да се поз­на­е. Той при­ли­ча на слу­га, пра­ви то­ва, ко­ето му ка­же дро­га­та. Изоб­що чо­век ста­ва при­вър­зан към ед­но хап­че или към ше­па тре­ва. Спо­ред мен важ­но­то е ро­ди­те­ли­те да осъз­на­ят, че жи­во­тът на де­те­то им ста­ва все по- къс. И ако мо­гат, да му по­мог­нат, за­що­то ние жи­ве­ем един път и то­зи шанс не би­ва да се про­пи­ля­ва. Ако мо­же­те, изоб­що не се до­кос­вай­те до тях ни­ко­га. То­ва ще бъ­де най- го­ля­ма­та греш­ка в жи­во­та ви. Па­зе­те се от нар­ко­ти­ци­те! Има тол­ко­ва ху­ба­ви въз­ви­ше­ни не­ща, за­ра­ди ко­ито чо­век си стру­ва да жи­ве­е. Ед­на кра­си­ва лю­бов би про­ме­ни­ла жи­во­та ви, но в доб­рия сми­съл на ду­ма­та, би ти да­ла кри­ле, би те нап­ра­ви­ла щас­т­лив, а ед­но плик­че с бял пра­шец би сма­за­ло ду­ха ти и чо­ве­ка в теб. Нагоре Ди­ми­тър Ар­на­удов съб­ра цър­ков­ни пес­но­пе­ния в диск Бо­гос­ло­вът Ди­ми­тър Ар­на­удов от Асе­нов­г­рад из­да­де ком­пакт- диск с цър­ков­ни пес­но­пе­ни­я. Мла­ди­ят из­пъл­ни­тел е вклю­чил в ал­бу­ма си 7 твор­би – шедьов­ри на цър­ков­на­та му­зи­ка от къс­но­то Въз­раж­да­не. Пес­но­пе­ни­ята са за­пи­са­ни от Лъ­че­зар Ге­ор­ги­ев – “Studio 42” в Плов­див. Иде­ята за из­да­ва­не на дис­ка ид­ва от Ва­ле­ри По­пов, съ­уче­ник на ос­нов­ния из­пъл­ни­тел от Плов­див­с­ка­та ду­хов­на се­ми­на­ри­я. И два­ма­та с Ва­ле­ри бях­ме убе­де­ни, че в стра­на­та ни е не­об­хо­ди­мо да съз­да­дем един стойнос­тен му­зи­ка­лен про­дукт, не са­мо по вът­реш­но­то си съ­дър­жа­ние, но и ка­то ди­зайн на ко­ри­ца­та. Кра­си­ва­та об­лож­ка е де­ло на Бо­рис­лав Мар­ков - Bobson /BOBSONMEDIA PRODUCTIONS/ и е из­ця­ло по моя иде­я, спо­де­ли Ди­ми­тър Ар­на­удов. Ал­бу­мът пре­диз­вик­ва го­лям ин­те­рес сред пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­яни и сред це­ни­те­ли­те на ав­тен­тич­на­та цър­ков­на и сред­но­ве­ков­на му­зи­ка. Ели­тар­но­то из­да­ние мо­же да се на­ме­ри във всич­ки пра­вос­лав­ни хра­мо­ве в Асе­нов­г­рад, Плов­див и Со­фия. ВИ­ЗИТ­КА: Ди­ми­тър АР­НАУ­ДОВ е ро­ден през 1981 г. в Асе­нов­г­рад. Учи в ОУ “Пет­ко Ка­ра­ве­лов”, след ко­ето в Ду­хов­на­та се­ми­на­рия в Плов­див. От 1999 до 2004 г. е сту­дент в Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет на Со­лун­с­кия дър­жа­вен уни­вер­си­тет “Арис­то­тел”, Ре­пуб­ли­ка Гър­ци­я. От 2004 до 2006 г. спе­ци­али­зи­ра ка­но­ни­чес­ко пра­во и со­ци­оло­гия на хрис­ти­ян­с­т­во­то в уни­вер­си­те­та на Же­не­ва и Фри­бург, Швейца­ри­я. Мла­ди­ят асе­нов­г­рад­ча­нин е още по­ет, ху­дож­ник и по­лиг­лот. Вла­дее 8 чуж­ди ези­ци. Нагоре Ев­ро­пейс­ка прог­ра­ма фи­нан­си­ра ко­ло­ри­тен ка­лен­дар на ху­дож­ни­ка Ве­се­лин Стайков Еми­лия КО­ЛЕ­ВА Ху­дож­ни­кът- на­ивист Ве­се­лин Стайков спе­че­ли приз за млад тво­рец на ев­ро­пейс­ка прог­ра­ма за кул­ту­ра и из­кус­т­во. През из­ми­на­ло­то ля­то ме­ни­джъ­ри­те на прог­ра­ма­та обя­ви­ли в сай­та си кон­курс за под­по­ма­га­не на мла­ди ху­дож­ни­ци, а ус­ло­ви­ето би­ло да се из­п­ра­тят сним­ки на кар­ти­ни с ха­рак­тер­на мес­т­на спе­ци­фи­ка и ко­ло­рит­ни об­ра­зи. На 1 сеп­тем­в­ри т.г. ре­зул­та­ти­те би­ли обя­ве­ни. Прог­ра­ма­та фи­нан­си­ра­ла из­да­ва­не­то на ка­лен­дар за 2007 г. с кар­ти­ни на учи­те­ля по ан­г­лийс­ки език Ве­се­лин Стайков. Ос­та­на­ли­те два­ма са ху­дож­ни­ци от Вар­на и Ви­дин. Иде­ята на ев­ро­пейс­ка­та прог­ра­ма за кул­ту­ра и из­кус­т­во е да ра­бо­ти и ре­али­зи­ра про­ек­та за из­да­ва­не на ка­лен­да­ра в пар­т­ньор­с­т­во с об­щи­на Асе­нов­г­рад, ко­ято до края на го­ди­на­та тряб­ва да го пред­с­та­ви и лан­си­ра ка­то свой про­дукт, ка­за гл. ек­с­перт в об­щин­с­кия от­дел “Кул­ту­ра” Еле­на Алек­сан­д­ро­ва. Ка­лен­да­рът включ­ва ано­ти­ра­ни плат­на и е из­да­ден в мес­т­на­та пе­чат­ни­ца “Ди­ков”. Ти­ра­жът от 200 ек­зем­п­ля­ра се раз­п­рос­т­ра­ня­ва без­п­лат­но в кул­тур­ни­те ин­с­ти­ту­ти на стра­на­та - га­ле­ри­и, му­зе­и, ре­дак­ци­и, биб­ли­оте­ки. Нагоре Ба­ща и син с твор­би за Де­ня на хрис­ти­ян­с­ка­та мла­деж и се­мейс­т­во Ми­ла КО­ЛЕ­СО Два­де­сет и осем­го­диш­ни­ят ху­дож­ник от Асе­нов­г­рад Илия Или­ев от­к­ри са­мос­то­ятел­на из­лож­ба във фо­айе­то на Град­с­ка­та биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки”. Из­лож­ба­та е пос­ве­те­на на Де­ня на хрис­ти­ян­с­ка­та мла­деж и се­мейс­т­во. Ек­с­по­зи­ци­ята включ­ва 30 гра­фи­ки и над де­сет мас­ле­ни плат­на. Мла­ди­ят ху­дож­ник ри­су­ва от на­ту­ра със су­хо пе­ро не са­мо за­бе­ле­жи­тел­нос­ти­те на Асе­нов­г­рад, но и кра­си­ви ис­то­ри­чес­ки мес­та от стра­на­та. Пре­ми­ера на сти­хос­бир­ка­та на не­го­вия ба­ща Ва­сил Или­ев - “Бъл­га­рия над всич­ко”се про­ве­де не­пос­ред­с­т­ве­но след от­к­ри­ва­не на из­лож­ба­та. Тя ще бъ­де от­во­ре­на за по­се­ти­те­ли до края на ме­се­ца. То­ва е вто­ра са­мос­то­ятел­на изя­ва за тво­ре­ца, на­ред с мно­гоб­ройни­те му учас­тия в об­щи из­лож­би. Гра­фи­ки­те се про­да­ват по 50 лв., а мас­ле­ни­те плат­на - по 250 лв. Нагоре

седмицата Хазната плаща ваксини на сирачета РЕГИОН ПРЕС Пред­ло­же­ние на съ­вет­ни­ка Ге­ор­ги Дин­ков е от­п­ра­ве­но до мес­т­ния пар­ла­мент за от­пус­ка­не на фи­нан­со­ва по­мощ за иму­ни­зи­ра­не на мал­чу­га­ни­те от дом “Гер­га­на” сре­щу хе­па­тит “А”. Ста­ва ду­ма за 26 де­чи­ца, а са­ма­та вак­си­на стру­ва 57 ле­ва, ни­то ед­но от де­ца­та до мо­мен­та не е вак­си­ни­ра­но, а се во­дят рис­ков кон­тин­гент. Вак­си­ни­те за те­зи де­ца са край­но не­об­хо­ди­ми, ка­те­го­рич­на е в мол­ба­та си до съ­вет­ни­ци­те ди­рек­тор­ка­та на до­ма Ма­ри­яна Пе­ева. Пред­ло­же­ни­ето на Ге­ор­ги Дин­ков е хаз­на­та да от­пус­не ис­ка­ни­те 2 964 ле­ва, ка­то сред­с­т­ва­та се осигурят от ре­зер­ва на бю­дже­та на об­щи­на­та.