Седмичник за бизнес, реклама и информация    Год. XV, брой 4, 1 - 7 февруари, 2006   Очаквайте По­бе­ди мав­ру­дът на Пет­ко Чи­ли­ков Задава се нова вълна хепатит Отново върнаха търговската наредба Задържаха дарени за Асеновград лекарства Ед­но зас­лу­же­но приз­на­ние Странни съвпадения Човек се ражда свободен, но цял живот живее в окови Джойнтът провали живота ми Приеха екопрограма на Асеновград до 2014 година Дървета застрашават от срутване на пътя за Наречен Кръс­то­ви­ще уби­ец с но­во ПТП Де­ца изу­ча­ват гръц­ки език Мно­го доб­ро пред­с­та­вя­не на Иван Че­па­ри­нов Очаквайте Ли­де­рът на СДС Пе­тър Сто­янов за­поч­на оби­кол­ка из стра­на­та, за да се срещ­не с об­щин­с­ки­те ръ­ко­вод­с­т­ва на съ­юза. На 30 яну­ари в Плов­див се про­ве­де сре­ща на всич­ки об­щин­с­ки съ­ве­ти от об­лас­т­та със си­ния ли­дер. В след­ва­щия брой на в. “Ре­ги­он” очак­вай­те го­ре­що ин­тер­вю с г-н Сто­янов по ак­ту­ал­ни проб­ле­ми и бъ­де­щи за­да­чи на пар­ти­ята. Нагоре По­бе­ди мав­ру­дът на Пет­ко Чи­ли­ков РЕ­ГИ­ОН ПРЕС 31 яну­ари 2006 го­ди­на. Рес­то­рант “Асе­но­вец”. За че­ти­ри­на­де­се­ти по­ре­ден път Об­щи­на Асе­нов­г­рад, съв­мес­т­но с Об­щин­с­кия съ­вет, бе до­ма­кин на тра­ди­ци­он­ния кон­курс “Най-доб­ро до­маш­но ви­но - ре­кол­та 2005 го­ди­на”. 51-го­диш­ни­ят Пет­ко Ива­нов Чи­ли­ков ста­на но­ви­ят но­си­тел на прес­тиж­ния приз, при до­пус­на­ти та­зи го­ди­на 20 учас­т­ни­ци до фи­на­ла на кон­кур­са. Наг­ра­да­та за пър­во­то мяс­то и 50-лит­ро­во бу­ре връ­чи на по­бе­ди­те­ля кме­тът на об­щи­на­та Ки­рил Трен­да­фи­лов. Де­гус­та­ци­он­на­та ко­ми­си­я, ог­ла­ве­на от про­ф.­ Ма­рин Ма­ри­нов, раз­да­де още наг­ра­ди за майс­то­ри на чер­ве­но ви­но. Вто­ро­то мяс­то зае Еф­та­лия Яко­ва Мил­че­ва с мав­руд-ро­зе. Тре­то­то мяс­то спе­че­ли мав­ру­дът на Ан­гел Хрис­тов Кра­ев. С по­ощ­ри­тел­ни наг­ра­ди жу­ри­то удос­тои Илия Ата­на­сов Ива­нов /мав­руд/, Иван Или­ев Ива­нов /мав­руд/, Ге­ор­ги Ан­ге­лов Тро­ша­нов /мер­ло-са­пе­ра­ви, Пла­мен Гав­ра­илов Си­на­пов /мав­руд/, Среб­ро Пав­лов Бо­ев /мав­руд/. Наг­ра­да­та на жу­ри­то на пуб­ли­ка­та с пред­се­да­тел инж. Ма­рия Сер­бе­зо­ва, спе­че­ли Кон­с­тан­тин Сте­фа­нов То­до­ров с мав­руд. При бе­ли­те ви­на фа­во­рит бе Ни­ко­ла Ва­си­лев Мил­чев със со­виньон блан. И та­зи го­ди­на асе­нов­г­рад­с­ки­те ро­та­ри­ан­ци наг­ра­ди­ха най- мла­дия ви­ноп­ро­из­во­ди­тел, учас­т­ник в кон­кур­са - Ясен Си­на­пов, с 50-лит­ро­во бу­ре. На ста­ни­маш­ки­те елик­си­ри се рад­ва­ха про­из­во­ди­те­ли и по­чи­та­те­ли, а сред тях и офи­ци­ал­ни­те гос­ти на кон­кур­са: об­лас­т­ни­ят уп­ра­ви­тел То­дор Пет­ков, де­пу­та­ти­те Ма­рия Въл­ка­но­ва, Йор­дан Ба­ка­лов, Фик­рет Се­пет­чи и Пла­мен Мол­лов, игу­ме­нът на Бач­ков­с­кия ма­нас­тир Бо­рис, кме­то­ве­те на об­щи­ни­те Пър­во­май, Са­до­во и Ка­ло­яно­во. По­ред­но­то, че­ти­ри­на­де­се­то из­да­ние на по­пу­ляр­ния асе­нов­г­рад­с­ки кон­курс за най- доб­ро до­маш­но ви­но се про­ве­де с под­к­ре­па­та на спон­со­ри­те: “Вин­за­вод” АД - Асе­нов­г­рад, пе­чат­ни­ца “Ди­ков”, “Зап­ря­но­ви” ЕО­ОД, яд­ки­те оси­гу­ри фир­ма “Чая” с уп­ра­ви­тел Ди­ми­тър Чо­ба­нов. Таз­го­диш­ни­ят по­бе­ди­тел в кон­кур­са Пет­ко Чи­ли­ков има соб­с­т­вен тран­с­пор­тен биз­нес. Ло­зе от­г­леж­да за­ед­но с при­яте­ли. Оби­ча ви­но­то, за­кър­мен е с ви­но­то, про­из­веж­да дос­та­тъч­но, за да има за се­мейс­т­во­то и при­яте­ли­те, на ко­ито из­п­ра­ща по бу­тил­ка-две чак в Ща­ти­те и Гер­ма­ни­я. Не­го­ва­та ре­цеп­та за доб­ро ви­но е: ху­ба­во гроз­де, спаз­ва­не на тех­но­ло­ги­ята, хи­ги­ена­та, ус­ло­ви­ята за фер­мен­та­ци­я. Го­ди­ни на­ред пе­че­ли вто­ро, тре­то, чет­вър­то мяс­то, та­ка че е би­ло край­но вре­ме да по­лу­чи и пър­во­то, ше­гу­ва се Чи­ли­ков, кой­то смя­та да се от­ка­же от по-на­та­тъш­но учас­ти­е, за да да­де път и на дру­ги ви­ноп­ро­изво­ди­те­ли. Нагоре Задава се нова вълна хепатит Иво ДОЛЕВ Опас­ност от но­ва хе­па­тит­на въл­на се на­ди­га в асе­нов­г­рад­с­ко, алар­ми­рат епи­де­ми­оло­зи. Най- се­ри­оз­но е по­ло­же­ни­ето в се­ло Бо­ян­ци, къ­де­то об­що за­ра­зе­ни­те с бо­лес­т­та на мръс­ни­те ръ­це от ме­сец на­сам са 221. Са­мо един от тях е въз­рас­тен чо­век, всич­ки ос­та­на­ли са де­ца. Пет от за­ра­зе­ни­те и нас­та­не­ни в бо­лница са уче­ни­ци в мес­т­но­то шко­ло. Об­щи­на­та е из­пъл­ни­ла всич­ки раз­по­ре­де­ни й от РИ­ОКОЗ мер­ки за де­зин­фек­ция на жи­ли­щата и учи­лищ­ни­те ста­и. Мо­кър фил­тър е въ­ве­ден от та­зи сед­ми­ца, ня­ма оба­че пред­при­е­ти мер­ки за кон­так­т­ни­те де­ца, тъй ка­то ня­ма без­п­лат­ни вак­си­ни. Об­що 10 но­ви слу­чая на хе­па­тит “А” има и в асе­нов­г­рад­с­кия квар­тал “Лоз­ни­ца”. Дру­ги два слу­чая ча­кат пот­вър­ж­де­ни­е. Са­мо за пос­лед­ни­те че­ти­ри ме­се­ца, от сеп­тем­в­ри до де­кем­в­ри 2005 го­ди­на, об­що над 70 са слу­ча­ите на хе­па­тит­на­та за­ра­за в асе­нов­г­рад­с­ка об­щи­на, а ед­на мла­да же­на из­дъх­на са­мо бро­ени дни, след ка­то бе из­пи­са­на от ле­че­ние с та­зи ди­аг­но­за. Нагоре Отново върнаха търговската наредба РЕГИОН ПРЕС Про­ек­тът за но­ва на­ред­ба за кон­т­рол на тър­гов­с­ка­та дейност на те­ри­то­ри­ята на об­щи­на­та бе вър­нат за до­ра­бот­ва­не и съг­ла­су­ва­не с об­щин­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ци­я. Не­го­во об­съж­да­не и при­ема­не ще има най- ве­ро­ят­но в края на ме­сец фев­ру­ари. Се­га вне­се­ни­ят про­ект от съ­вет­ни­ка Ата­нас Хрис­тов пред­ла­га­ше на­пъл­но да се сме­ни ре­жи­ма на тър­гов­с­ка дейност в асе­нов­г­рад­с­ко, ка­то той ста­не из­ця­ло уве­до­ми­те­лен, а не ре­гис­т­ра­ци­он­но- раз­ре­ши­те­лен. Има­ме се­ри­оз­ни съ­об­ра­же­ния да не при­емем то­зи ва­ри­ант, за­що­то той ще съз­да­де се­ри­озен ха­ос и не­въз­мож­ност за кон­т­рол от стра­на на об­щи­на­та, ко­мен­ти­ра ше­фът на ди­рек­ция “Ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие” То­дор Йор­да­нов. Нагоре Задържаха дарени за Асеновград лекарства Весела ПЕТРОВА За­ра­ди не­из­ряд­ност на ху­ма­ни­тар­на прат­ка на мит­ни­ца е за­дър­жа­на част от по­мощ­та, из­п­ра­те­на от фон­да­ция “Едам - Асе­нов­г­рад” от Хо­лан­ди­я. Ко­ор­ди­на­то­рът на прат­ка­та Кор­не­ли­ус Ва­уда не е обя­вил, че прат­ка­та съ­дър­жа и ле­кар­с­т­ва, как­то и че из­п­ра­ща­ни­те дре­хи вто­ра упот­ре­ба не са де­зин­фек­ци­ра­ни пред­ва­ри­тел­но. Екип из­п­ра­тен от МБАЛ- Асе­нов­г­рад пра­ви опис на ле­кар­с­т­ва­та в прат­ка­та, ока­за­ло се, че част от тях са с из­те­къл срок на год­ност, а дру­ги въ­об­ще не са ре­гис­тира­ни в стра­на­та ни. След­ва да се нап­ра­ви справ­ка пред Из­пъл­ни­тел­на­та аген­ция по ле­кар­с­т­ва­та, ко­ято да раз­ре­ши ос­во­бож­да­ва­не на та­зи част от прат­ка­та. Ние сме бла­го­дар­ни за по­доб­ни да­ре­ни­я, още по­ве­че че прат­ка­та то­зи път съ­дър­жа и ком­пют­ри, и чи­но­ве за учи­ли­ща­та, но дър­жим до­ку­мен­тал­но всич­ко да е ко­рект­но, за да ня­ма из­лиш­ни проб­ле­ми, ка­за ви­цек­ме­тът Мю­мюн Али­джик по слу­ча­я. Нагоре Ед­но зас­лу­же­но приз­на­ние Осо­бе­но съм впе­чат­ле­на и раз­въл­ну­ва­на от при­за за най- то­ле­рант­на лич­ност, кой­то Фон­да­ция “Пар­т­ньо­ри - Асе­нов­г­рад” връ­чи на пред­се­да­те­ля на Ра­йон­ния съд в Асе­нов­г­рад Да­ни­ел Лу­ков. Той на­ис­ти­на зас­лу­жа­ва та­зи мо­рал­на наг­ра­да, за­що­то мал­ци­на са ка­то не­го. Г-н Лу­ков е не са­мо то­ле­ран­тен, той е поч­тен, строг, прин­ци­пен, ком­пе­тен­тен, не тър­пи хо­да­тайс­т­ва и отс­то­ява из­пъл­не­ни­ето на за­ко­на. Аз съм ра­бо­ти­ла ка­то съ­де­бен за­се­да­тел в не­го­вия със­тав един ман­дат и ви­на­ги съм ос­та­ва­ла въз­хи­те­на от на­чи­на, по кой­то во­ди съ­деб­ни­те за­се­да­ни­я. Ви­на­ги съм го да­ва­ла за при­мер на мо­ите дъ­ще­ри, спо­де­ля­ла съм с мои поз­на­ти как­ва го­ля­ма лич­ност е той и смя­там, че всич­ки съ­дии в Бъл­га­рия тряб­ва да бъ­дат ка­то не­го, за да бъ­де съ­деб­на­та сис­те­ма на ви­со­та. Поз­д­ра­вя­вам го лич­но с по­же­ла­ние ви­на­ги да бъ­де все та­ка то­ле­ран­тен. Да­ни­ел Лу­ков е гор­дост за Асе­нов­г­рад и ос­вен то­ва той е един­с­т­ве­ни­ят пред­се­да­тел на съд, кой­то е по­лу­чил то­ва го­ля­мо приз­на­ни­е. Ли­лия ТО­МО­ВА Асе­нов­г­рад, ул. “Цар Иван Асен II” 41 Нагоре Странни съвпадения През яну­ари 2006 го­ди­на на книж­ния па­зар из­ле­зе тре­та­та кни­га на на­шия съг­раж­да­нин Ва­сил Фи­лев - “Ве­ли­ка­та илю­зия и кра­ят на илю­зи­ите”. В мо­мен­та ав­то­рът под­гот­вя за пе­чат след­ва­ща­та си твор­ба - сбор­ник от раз­ка­зи “Съд­би”, за съ­би­ти­я, ко­ито ня­кои чи­та­те­ли би­ха при­ели ка­то не­ве­ро­ят­ни, но всъщ­ност са опи­са­ни дейс­т­ви­тел­ни слу­ча­и, взе­ти от жи­во­та око­ло нас. В то­зи брой ви пред­ла­га­ме продължение на раз­ка­за “Стран­ни съв­па­де­ния”. СТРАННИ СЪВПАДЕНИЯ/пр/ До­ри най- раз­вин­те­на­та фан­та­зия не би мог­ла да из­мис­ли по- фра­пи­ра­що про­дъл­же­ние на та­зи дра­ма. Ед­на сед­ми­ца са­мо след по­се­ще­ни­ето на се­мейс­т­во Ма­но­ло­ви в на­шия град, мо­ят при­ятел Ки­рил от­но­во ме по­се­ти в офи­са. Ко­га­то чух след­ва­щия раз­каз си по­мис­лих, че е съ­чинен от ня­кой ве­лик пи­са­тел- фан­таст. Но то­ва е един ис­тин­с­ки слу­чай, кой­то зас­лу­жа­ва да се опи­ше и аз ще се пос­та­рая да нап­ра­вя то­ва с не­го­ви­те ду­ми. ... - Зна­еш ли, Вас­ко, че аз на ста­ри го­ди­ни из­ка­рах кур­со­ве­те за лю­би­тел- шофьор в об­лас­т­ния град. Кур­сис­ти­те бя­ха все мла­ди хо­ра, с из­к­лю­че­ние на мен и ед­на же­на - Ли­ля­на, ко­ято всич­ки на­ри­чах­ме Ли­ли. След за­поз­на­ва­не­то ми със се­мейс­т­во Ма­но­ло­ви с же­на ми си спом­них­ме за нея и то­ва, ко­ето ми бе­ше раз­ка­за­ла за жи­во­та си. Нав­ре­ме­то бях спо­де­лил с же­на ми раз­ка­за на Ли­ли, за­що­то зву­че­ше поч­ти не­ве­ро­ят­но. Има­ла две дъ­ще­ри, ро­де­ни през 1975 и 1982 г. Раз­ве­ла се със съп­ру­га си след ка­то раз­б­ра­ла за не­го­ва пос­тъп­ка от мла­деж­ки­те им го­ди­ни. Ед­на ве­чер в със­то­яние на пи­ян­с­ко от­к­ро­ве­ние мъ­жът й приз­нал, че би тряб­ва­ло да имат три де­ца и Ли­ля­на ми раз­ка­за след­на­та по­кър­ти­тел­на ис­то­ри­я: ... От сут­рин­та ва­ле­ше. Всич­ко на­око­ло из­г­леж­да­ше мръс­но си­во, прос­му­ка­но с вла­га. Без­на­деж­д­но и пус­то бе­ше и в до­ма ни. От ня­кол­ко ча­са Кос­та се­де­ше на ма­са­та в тра­пе­за­ри­ята пред бу­тил­ка до­маш­на ра­ки­я, втрен­чен в ча­ша­та си и мъл­че­ше как­то обик­но­ве­но. Бе­ше поч­ти из­п­раз­нил бу­тил­ка­та. По­ня­ко­га си мис­лех, че от го­ди­ни тър­си заб­ра­ва в ал­ко­хо­ла на не­що неп­рос­ти­мо, ко­ето е нап­ра­вил и за ко­ето са­мо той си зна­е. Аз се­дях на ди­ва­на сре­щу не­го с плет­ка в ръ­це­те. Иг­ли­те се дви­же­ха бър­зо меж­ду пръс­ти­те ми, очи­те ми по инер­ция ги сле­дя­ха, но чес­то вди­гах не­до­во­лен пог­лед към не­го. От­дав­на меж­ду нас се бе­ше нас­та­ни­ла ед­на сту­де­ни­на, от го­ди­ни съ­жи­тел­с­т­во­то ни бе­ше чис­то фор­мал­но, ли­ше­но от топ­ли­на­та на лю­бов­та и вза­им­но­то до­ве­ри­е. Осо­бе­но на­пос­ле­дък жи­во­тът ни бе ста­нал не­по­но­сим. До пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни пре­по­да­вах рус­ки език в гим­на­зи­ята и при­ех фак­та на сък­ра­ще­ни­ето си храб­ро. Най- нап­ред си мис­лех, че лес­но ще се ус­т­роя дру­га­де на ра­бо­та, но го­ди­ни­те ми­на­ва­ха, сред­с­т­ва­та, ко­ито все­ки бъл­га­рин за­де­ля за де­ца­та си да ги изу­чи, да ги за­до­ми и да по­мог­не на мла­до­то се­мейс­т­во, от­дав­на се бя­ха сто­пи­ли за ежед­нев­ни на­същ­ни нуж­ди. Бях ста­на­ла спри­ха­ва и оз­ло­бе­на, го­то­ва да му се озъ­бя, а то­ва окон­ча­тел­но го от­б­лъс­к­ва­ше от мен. През те­зи го­ди­ни той си бе­ше поз­во­лил две- три из­вън­б­рач­ни връз­ки с раз­ни ко­леж­ки, а все­из­вес­т­но е, че та­ки­ва не­ща не ос­та­ват скри­ти. Доб­ро­же­ла­те­ли ми бя­ха под­х­вър­ли­ли за за­беж­ки­те му и кав­ги­те меж­ду нас из­бух­ва­ха и при най- мал­кия по­вод, но въп­ре­ки то­ва бях­ме ос­та­на­ли за­ед­но. Мо­же би по на­вик или за­ра­ди две­те дъ­ще­ри, ко­ито имах­ме от бра­ка си. С Кос­та се за­поз­нах­ме в сту­ден­т­с­кия стол още след при­ема­не­то ни във ВУЗ. Бях за­пи­са­ла рус­ка фи­ло­ло­ги­я, той ис­ка­ше да ста­не ин­же­нер. Ха­рес­ва­ше ни да учим за­ед­но, да хо­дим за­ед­но по раз­ни сту­ден­т­с­ки ку­по­ни до къс­но но­щем, а пос­ле да се гуш­ка­ме в не­го­ва­та или мо­ята сту­ден­т­с­ка квар­ти­ра. Доб­ро­то ста­ро вре­ме. А днес... - Прес­та­ни да пи­еш, на­ли­ваш се ся­каш ти е за пос­лед­но. Бе­ше ми обе­щал да поп­ра­виш шну­ра на ска­ра­та. То не че има­ме пър­жо­ли да сло­жим вър­ху не­я, но не мо­га да те гле­дам с то­зи кръ­вя­сал, тъп пог­лед. - Куч­ка - про­це­ди през зъ­би Кос­та. Пие ми се и ще пи­я. Да­вя мъ­ка­та си по си­на ни. - Та­ка си се нат­ряс­кал, че не зна­еш как­во го­во­риш. За ка­къв син бъл­ну­ваш. Не мо­же да си заб­ра­вил, че има­ме две дъ­ще­ри. - Има­ме и син, но той на дру­ги каз­ва ма­мо и та­те, не на нас. - Си­гур­но. То­ва ми при­ли­ча на он­зи виц, в кой­то мъ­жът каз­ва на же­на си в из­б­лик на яд: “И ако ис­каш да зна­еш, те­зи де­ца не са от теб”. Кос­та ся­каш не ме чу. Бе­ше за­бил пог­лед в ма­са­та и бав­но за­го­во­ри. - Пом­ниш ли есен­та на 1974 г. Бях­ме пос­лед­на го­ди­на сту­ден­ти, без дом, без па­ри, все още без ра­бо­та, а ти ми съ­об­щи, че си бре­мен­на. Ця­ла нощ мис­лих­ме да­ли да ро­диш де­те­то или да нап­ра­виш аборт, кро­их­ме пла­но­ве за бъ­де­ще­то, ти пла­че­ше, аз па­лех ци­га­ри­те ед­на след дру­га. Прег­ръ­щах­ме се хем ра­дос­т­ни, хем тре­вож­ни, при­тес­не­ни от не­из­вес­т­но­то, ко­ето ни пред­с­то­еше. А на сут­рин­та ве­че със си­гур­ност зна­ех­ме, че се оби­ча­ме дос­та­тъч­но, че ис­ка­ме де­те­то, че ще се спра­вим с труд­нос­ти­те. След ед­на сед­ми­ца се оже­них­ме. Е, ми­лич­ка, мо­же и да не ми вяр­ваш, но ня­кол­ко ме­се­ца по- къс­но ти ро­ди две де­ца и аз про­да­дох ед­но­то. Про­да­дох си­на ни. Ти бе­ше още под вли­яние на упойка­та, ко­га­то под­пи­са до­ку­мент, че ос­та­вяш мом­че­то за оси­но­вя­ва­не. - Ти си го­ля­ма сви­ня. Тол­ко­ва глу­пос­ти съм чу­ла от теб, че ве­че въ­об­ще не ти вяр­вам. За­що ми ги го­во­риш те­зи из­мис­ли­ци? За да ме ядо­саш ли? Или ме на­каз­ваш, че раз­б­рах за по­ред­на­та ти лю­бов­ни­ца? Мръс­ник! - Вяр­но е, скъ­па, вяр­но е! Се­га ти из­вес­тя­вам то­зи факт, за­що­то мис­ля да се раз­ве­да с теб. Не мо­га по­ве­че да крия в се­бе си та­зи тайна. Тя ме ра­зяж­да, уни­що­жа­ва ме. Не мо­га по­ве­че да тър­пя нер­в­ни­те ти из­б­ли­ци, тво­ята от­не­се­ност. От­как­то те сък­ра­ти­ха от ра­бо­та съв­сем се про­ме­ни - от­пус­на­ла си се, за­не­ма­ри­ла си се. Не мо­га да те гле­дам. И се­га ти при­чи­ня­вам та­зи бол­ка, за да при­емеш по-лес­но раз­дя­ла­та. Ис­кам да ме нам­ра­зиш, да не ме тър­сиш по­ве­че. Гле­дах го все още с не­до­ве­ри­е, поч­ти за­не­мя­ла от ужа­са, кой­то пос­те­пе­нно ме об­зе­ма­ше. Спом­них си, че бях ста­на­ла мно­го ед­ра от бре­ме­нос­т­та и при­ятел­ки­те ми ме за­дя­ва­ха, че ще ро­дя близ­на­ци, спом­них си теж­ко­то раж­да­не с це­за­ро­во се­че­ние и че Кос­та ми да­де да под­пи­ша не­що. Съз­на­ни­ето ми бав­но об­ра­бот­ва­ше то­ку-що чу­то­то, но все още не мо­же­ше да го въз­п­ри­еме. - Не го­во­риш се­ри­оз­но! - Бях от­вън в ко­ри­до­ра и ча­ках да ви­дя нас­лед­ни­ка си - про­дъл­жи Кос­та, ся­каш не бе­ше чул пос­лед­на­та ми реп­ли­ка. Из­лез­на един ле­кар от за­ла­та и ми чес­ти­ти раж­да­не­то на близ­на­ци - мом­че и мо­ми­че. Та­зи но­ви­на оба­че не ме за­рад­ва. Из­п­ла­ках “Бо­же, кой ще ги гле­да?” Док­то­рът ме из­г­ле­да про­дъл­жи­тел­но, а след то­ва за­бър­за­но ми ка­за. “Ча­кай мал­ко! Ей се­га ще се вър­на. Ис­кам да се по­съ­вет­вам не­що с на­чал­ни­ка”. Не раз­б­рах за как­во ще се съ­вет­ва, но след пет­на­де­се­ти­на ми­ну­ти дой­де с още един ле­кар. По­ка­ни­ха ме да вля­за в ка­би­нет, на чи­ято вра­та ви­се­ше та­бе­ла “Гла­вен ле­кар”. Сед­нах­ме и след крат­ко ко­ле­ба­ние и раз­ме­не­ни по­меж­ду им пог­ле­ди глав­ни­ят ле­кар се обър­на към мен с ду­ми­те: - Дру­га­рю, раз­б­рах, че и два­ма­та сте сту­ден­ти, без до­хо­ди, все още без соб­с­т­вен дом и че сте при­тес­нен от раж­да­не­то на близ­на­ци­те. А с ед­но ще се спра­ви­те ли?. - Е, за ед­но бях­ме под­гот­ве­ни. По- лес­но ще е - от­го­во­рих аз. - Ис­кам да Ви нап­ра­вя ед­но пред­ло­же­ни­е. Бих­те мог­ли да ос­та­ви­те мом­че­то на ед­но се­мейс­т­во, де­те­то на ко­ето, съ­що мом­чен­це, по­чи­на при раж­да­не­то. Майка­та е в мно­го теж­ко със­то­яние и още не сме й ка­за­ли. Тя не тряб­ва да раж­да по­ве­че, а да е жи­вот и здра­ве, съп­ру­га­та ви по- къс­но ще ро­ди и дру­го де­те. Здра­ва е, сил­на е, а в то­зи мо­мент то­ва е из­год­но и за вас. Ще зна­ете са­мо вие и дру­ги­ят ба­ща, кой­то пред­ла­га да ви зап­ла­ти доб­ре ако се съг­ла­си­те. По­мис­ле­те си, но бър­зо, до­ка­то же­на ви още не се е съ­бу­ди­ла от упойка­та.” През ума ми свет­ка­вич­но ми­на ми­съл­та за труд­нос­ти­те, ко­ито ни очак­ват. По­пи­тах за как­ва су­ма ста­ва въп­рос, но ми от­го­во­ри­ха: “Ще я уточ­ни­те с дру­гия ба­ща. Ако ре­ши­те, ще му се оба­дим вед­на­га да дойде. Меж­ду впро­чем, то­ва не е един­с­т­ве­ният слу­чай сту­ден­ти да про­да­ват де­те­то си. Ня­ма да бъ­де и пос­ле­ден”. - По­ви­кай­те го. И нап­ра­вих­ме сдел­ка­та. /Следва/ Нагоре Човек се ражда свободен, но цял живот живее в окови Асе­нов­г­рад­чан­ка­та Сне­жа­на Вак­ри­ло­ва - Да­фо­ва е пен­си­они­ран учи­тел по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра. 35-го­диш­ни­ят си стаж е нат­ру­па­ла в шко­ла­та на съ­сед­ни на Плов­див се­ла. Буд­ни­ят й дух я ка­ра да про­дъл­жа­ва да пи­ше есе­та. Твор­би­те си из­да­ва в сбор­ник “Есе­та за кан­ди­дат-сту­ден­ти и гим­на­зис­ти”. Ис­кам да се вър­на към гра­да, с кой­то е свър­зан жи­во­тът ми, из­пъл­нен със спо­ме­ни. Ис­кам да съх­ра­ня не­що ху­ба­во за Асе­нов­г­рад и да го пре­дам на мла­ди­те, за­явя­ва Сне­жа­на, ко­ято и днес е го­то­ва да по­мог­не на все­ки, по­ел по пъ­тя на лю­би­ма­та й ли­те­ра­ту­ра. За кон­так­ти: 032/83 98 60 Сне­жа­на ВАК­РИ­ЛО­ВА Чо­век - чо­ве­кът звяр; чо­ве­кът - магьос­ник; чо­ве­кът - фе­но­мен; чо­ве­кът - от­к­ри­ва­тел, меч­та­тел, вожд, без­с­т­ра­шен, ве­лик; и как­во ли не?!... ЧО­ВЕК­ЪТ - ХРИС­ТОС Чо­ве­кът с най-свет­ли, най-чис­ти, най-вис­ши по­ри­ви, про­по­ве­ди, де­ла - О, Бо­же! Виж­дам Той, Хрис­тос, се из­кач­ва по стръм­ни­я, ка­ме­нист път- одър­пан, сма­зан, с теж­кия Кръст на гър­ба, с трън­ли­вия ве­нец на гла­ва­та, с окър­ва­ве­ни но­зе, око­ван, вла­чи ве­ри­ги­те на сво­ята Съд­ба?!... Та на­ли и той се е ро­дил сво­бо­ден в оная лун­на нощ, бла­гос­ло­вен от на­шия Отец - Бог!?... Сво­бо­ден, а цял жи­вот око­ван от зло­ба­та, лъ­жа­та, на­ра­ня­ван от жес­то­кос­т­та на бе­зум­ни­те, без­душ­ни­те, ко­вар­ни­те, под­ле­ци­те­.­.. Те­зи, от ко­ито са за­ви­се­ли хи­ля­ди хора... Око­ван, но веч­но сво­бо­ден от стра­ха, от се­бе­лю­би­ето, от ал­ч­нос­т­та, по­бе­ди­тел в дву­боя със зло­то, с тъм­ни­на­та, с без­си­ли­ето, вяр­ващ в звез­да­та на чо­веш­кия дух, ра­зум, доб­ро­та, из­ви­се­ност и мъд­рост. Мис­ле­но вър­вим и вър­вим, и сти­га­ме до си­не­окия наш Апос­тол, кой­то сам под­с­риг­ва ру­си­те си ко­си, зах­вър­ля ра­со­то и за­що? За да ос­во­би тя­ло­то и ду­ха си от око­ви­те, от дог­ми­те на цър­к­ва­та и тръг­не по но­вия пъ­т.­.­. И ка­къв? С но­ви око­ви път - око­ви­те на роб­с­т­во­то, на пре­да­тел­с­т­во­то, на не­из­вес­т­нос­т­та и още, и още... И всич­ко то­ва в име­то на та­зи свя­та сво­бо­да - чис­та, ис­тин­с­ка сво­бо­да на лич­нос­т­та, на на­ро­да - по­тис­нат, из­мъч­ван, уни­жа­ван... На бе­си­ло­то ос­та­ва и днес ка­то сян­ка - ди­вия и ве­чен при­мер на чо­ве­ка, ро­дил се сво­бо­ден и ум­рял сво­бо­ден, с яс­но­то съз­на­ни­е, че се из­п­ра­вя сре­щу све­та на роб­с­т­во­то, на на­си­ли­ето, ко­вар­с­т­во­то и го по­беж­да­ва. Жит­ни­те зрън­ца, по­се­ти от край до край по род­на­та зе­мя, раж­дат по­ри­ва у бъл­га­ри­на към Сво­бо­да­та... Око­ви­те в ла­ге­ри­те на вся­ко вре­ме и строй - от Еги­пет­с­ки­те пи­ра­ми­ди до кон­ц­ла­ге­ри­те на Хит­лер и Ста­лин, на всич­ки бе­зум­ци по све­та... Са­мо за миг да се пре­не­сем в Бе­ле­не и си пред­с­та­вим на­ши­те бра­тя и сес­т­ри, дви­же­щи се към ди­ги­те, ко­ито вла­чат зам­ръз­на­ли­те си отек­ли кра­ка с ки­ло­мет­ри, за да из­пъл­ня­ват не­из­пъл­ни­ми­те нор­ми, без да зна­ят да­ли ще се вър­нат или ще ос­та­нат за хра­на на “ди­ви­те” пра­се­та... Ни­ма имат из­ме­ре­ние те­зи “око­ви” и ни­ма те­зи не­щас­т­ни­ци не са се ро­ди­ли сво­бод­ни? Да, тях Бог и Майка­та ги да­ря­ват на све­та сво­бод­ни, а те жи­ве­ят и из­вър­вя­ват страш­ния път на Ада! За­що? Раз­г­ръ­щам, раз­г­ръ­щам и все те­зи веч­ни ис­ти­ни - Сво­до­бен - око­ван. От фал­ши­ва де­мок­ра­ци­я, не­удач­но се­мейс­т­во, фал­ши­во при­ятел­с­т­во, ня­как­ви “за­ко­ни”, сре­щи с жес­то­ки “чо­ве­ци” и все те­зи по­ня­ти­я, ко­ито не мо­гат да се раз­де­лят, а ос­та­ват да те­жат вър­ху чо­ве­чес­т­во­то. Но?! Но не­ка не спи­ра­ме да Меч­та­ем, да Вяр­ва­ме, да се Бо­рим, да до­каз­ва­ме си­ла­та и кра­со­та­та на Сво­бо­да­та и не­ка да по­бе­дим и раз­чу­пим око­ви­те или по­не да ос­та­нат са­мо час­ти­ци от тях. И най-сет­не ро­ди­ли­ят се сво­бо­ден чо­век да ос­та­не да жи­вее без око­ви. Вяр­вам и ис­кам то­ва! Мно­го го ис­кам! Нагоре Джойнтът провали живота ми Пър­во ви­дях очи­те му. Пре­ди ши­ро­ко от­во­ре­ни, се­га из­г­леж­да­ха ка­то два про­це­па на ли­це­то, от ко­ито стру­еше свет­ли­на. Бя­ха не­ес­тес­т­ве­но нав­лаж­не­ни и прис­ви­ти. Ли­це­то му бе­ше за­чер­ве­но. Зав­ла­дян от ня­как­ва без­п­ри­чин­на ве­се­лост, прих­ва­ше при вся­ка ду­ма. По­мис­лих си, че е мо­мент­но със­то­яни­е, ко­ето ще от­ми­не. Пос­ле ста­на се­ри­озен. Нас­т­ро­ени­ето му се из­па­ри из­вед­нъж. Об­зе го без­раз­ли­чи­е, апа­тич­ност. Чу­дех се как­во ста­ва. В то­зи мо­мент мис­лех, че с не­що аз съм сбър­ка­ла. За 10 го­ди­ни съв­мес­т­но съ­жи­тел­с­т­во за пръв път из­пи­тах без­по­койс­т­во. Съм­не­ни­ето ми, че не­що не­ти­пич­но се случ­ва, се за­си­ли, ко­га­то си­ту­аци­ите за­поч­на­ха да се пов­та­рят. Поч­ти все­ки ден". Та­ка за­поч­на раз­ка­за си 33-го­диш­на­та пле­вен­чан­ка И. П., ко­ято оп­ре­де­ля жи­во­та си до то­зи мо­мент ка­то про­ва­лен за­ра­ди ма­ри­ху­ана­та. Въп­ре­ки всич­ко пи­са­но и ка­за­но, тя е убе­де­на, че ка­на­би­сът тлас­ка към твър­да­та дро­га. Ма­кар и не пря­ко. Слу­ша­ла е за мно­го по­доб­ни слу­ча­и. Сви­де­тел е на то­ва, че же­ла­ни­ето да спреш да по­ся­гаш към тре­ва­та, е вре­мен­но. И ис­к­рен­о се на­дя­ва ду­ми­те й да бъ­дат оп­ро­вер­га­ни. И. П. жи­вее от 10 го­ди­ни с при­яте­ля си. Ня­мат де­ца. Всич­ко би­ло на­ред меж­ду два­ма­та, до­ко­га­то не се на­ме­си­ла тре­ва­та. Все­ки си имал свой соб­с­т­вен биз­нес и раз­лич­ни ан­га­жи­мен­ти. Съв­мес­т­но­то им съ­жи­тел­с­т­во би­ло из­пъл­не­но с раз­лич­ни мо­мен­ти - ра­дос­т­ни и не чак тол­ко­ва - ка­то при вся­ка двойка. Но ни­ко­га И. П. не се съм­ня­ва­ла, че бъ­де­ще­то е пред тях с всич­ки­те му пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва. До­ка­то един ден не­ща­та за­поч­на­ли прос­то да вър­вят на­зад. Пър­во усе­ти­ла сту­де­ни­на­та и без­раз­ли­чи­ето на чо­ве­ка до се­бе си, ко­ито прос­то я уби­ва­ли. Пос­ле за­бе­ля­за­ла как и в биз­не­са му не­ща­та поч­ва­ли да ку­цат. А той ста­вал все по-вглъ­бен, без нас­т­ро­ени­е, из­мо­рен, апа­ти­чен. До­ка­то вед­нъж прос­то раз­б­ра­ла при­чи­на­та. С при­яте­ли - джойнт след джойнт, при­тъ­пе­ни усе­ща­ния и жи­вот в дру­га ре­ал­ност. До тук с меч­ти­те, с на­деж­ди­те, с ам­би­ци­ите. 10 нап­раз­ни го­ди­ни от един жи­вот. "За­що­то прос­то то­ва не е чо­ве­кът, кой­то бе­ше до мен в на­ча­ло­то, про­дъл­жа­ва раз­ка­за си И. П. Мо­же би по­ве­че­то близ­ки и поз­на­ти на хе­ро­ино­во за­ви­си­ми ще оп­ре­де­лят проб­ле­ми­те ми ка­то бял ка­хър. И си­гур­но е та­ка. Но аз съм убе­де­на, че от тре­ва­та за­поч­ва всич­ко. Пър­во с нея из­пит­ваш раз­лич­ни­те усе­ща­ния и пос­ле ти се при­ис­к­ва не­що по- сил­но, за да про­дъл­жиш да жи­ве­еш в раз­лич­ния свят. За­то­ва е важ­но да опи­таш да се от­ка­жеш нав­ре­ме от ка­на­би­са. И е ху­ба­во, ако не мо­жеш да се спра­виш сам, да има към ко­го да се обър­неш за по­мощ. За­що­то то­ва е би­чът на съв­ре­ми­ето ни. И до­ка­то по­ли­цейс­ки­те ак­ции стряс­кат тийнейджъ­ри­те, ни­кой не мо­же да спре дру­ги­те, ко­ито имат пра­во да за­па­лят вкъ­щи, нап­ри­мер". Нагоре Приеха екопрограма на Асеновград до 2014 година РЕГИОН ПРЕС Обем­на еко­ло­гич­на прог­ра­ма на об­щи­на Асе­нов­г­рад от 299 стра­ни­ци бе при­ета на пос­лед­на­та ре­дов­на се­си­я. Тя пред­виж­да крат­кос­роч­ни - до 2007 и дъл­гос­роч­ни мер­ки във всич­ки по­со­ки на по­доб­ря­ва­не на еко­ло­гич­на­та сре­да на ре­ги­она. Да се уве­ли­чи об­х­ва­тът на га­зи­фи­ка­ци­ята на фир­ми и в би­то­вия сек­тор, да се под­но­ви об­с­луж­ва­щи­ят об­щи­на­та ав­то­бу­сен парк с ко­ли, ко­ито от­го­ва­рят на ев­ро­изис­к­ва­ни­ята, са част от ам­би­ци­ите на прог­ра­ма­та. Асе­нов­г­рад да се сдо­бие със стан­ция за пос­то­ян­но за­мер­ва­не на ат­мос­фер­ни­те за­мър­ся­ва­ния, в ре­ди­ца се­ла да за­дейс­т­ват в след­ва­щи­те го­ди­ни ка­на­ли­за­ции, а Асе­нов­г­рад да стар­ти­ра из­г­раж­да­не на пре­чис­тва­тел­на град­с­ка стан­ци­я. Ще се тър­сят фи­нан­си­ра­ния най- ве­че по меж­ду­на­род­ни про­ек­ти и до­нор­с­ки прог­ра­ми. Нагоре Дървета застрашават от срутване на пътя за Наречен Об­що над 400 дър­ве­та се во­дят ка­то съз­да­ва­щи ре­ал­на опас­ност за срут­ва­не на пла­нин­с­ко­то тра­се към На­ре­чен­с­ки ба­ни. От тях над 200 се во­де­ли в чер­ти­те на на­се­ле­ни мес­та и за тях е от­го­вор­на об­щи­на­та. Ос­та­на­ли­те по­ве­че от 150 дър­ве­та са из­вън се­лищ­на ре­гу­ла­ция и ан­га­жи­мент по из­си­ча­не­то им има Дър­жав­но­то лес­ни­чейс­т­во. За съ­жа­ле­ние из­си­ча­не­то мо­же да ста­не из­рич­но са­мо с търг, но ус­ло­ви­ята по та­къв търг са из­к­лю­чи­тел­но не­из­год­ни и ня­ма да пре­дизви­кат ин­те­рес, ко­мен­ти­ра ди­рек­то­рът на лес­ни­чейс­т­во­то тук, инж. Ди­ми­тър Джам­ба­зов. Той пот­вър­ди, че е из­п­ра­тил док­лад­на за­пис­ка до кме­та Ки­рил Трен­да­фи­лов за пред­п­ри­ема­не на об­щи мер­ки, из­си­ча­не­то мо­же да се фи­нан­си­ра и по ли­ния на бед­с­твия и ава­ри­и, но най - ве­че във вре­ме, ко­га­то ре­ка Чая не е пъл­на, ко­мен­ти­рат спе­ци­алис­ти. Нагоре Кръс­то­ви­ще уби­ец с но­во ПТП РЕ­ГИ­ОН ПРЕС По­ред­но­то път­но-тран­с­пор­т­но про­из­шес­т­вие на кръс­то­ви­ще­то уби­ец меж­ду бул. “Бъл­га­рия”, ул.“Ма­ри­ца” и ул.“6-ти яну­ари”, ста­на­ло на 28 яну­ари т.г., съ­бо­та сут­рин­та, пов­ди­га ста­ри въп­ро­си. Ще из­пъл­ни ли Об­щин­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция обе­ща­ни­ето, да­де­но още през 2004 го­ди­на, то да бъ­де пре­ус­т­ро­ено та­ка, че да улес­ни дви­же­ни­ето по глав­ния път Плов­див - Смо­лян и да се из­бег­нат мно­гоб­ройни­те про­из­шес­т­вия на не­го? Ра­но сут­рин­та в съ­бо­та во­дач на так­си из­ва­дил го­лям къс­мет, “пар­ки­рай­ки” меж­ду бил­бор­да и го­ле­мия чи­нар на за­во­я. Два­де­сет сан­ти­мет­ра вля­во или вдяс­но мо­же­ха да бъ­дат фа­тал­ни за так­си­мет­ро­вия шофьор, отър­вал се са­мо с из­жи­ве­ния стрес. За из­не­на­да на се­ир­джи­ите ав­то­мо­би­лът бър­зо бил из­тег­лен с ко­ла на “Път­на по­мощ”, без да се нап­ра­ви сним­ка на про­из­шес­т­ви­ето, съ­об­щи­ха в “Ре­гон” оче­вид­ци на ин­ци­ден­та. В по­доб­ни слу­ча­и, ко­га­то тряб­ва да се из­п­ла­ща зас­т­ра­хов­ка на пот­ро­ше­но­то во­зи­ло, е за­дъл­жи­тел­но сни­ма­не­то на не­го­во­то със­то­яни­е, ко­мен­ти­рат ве­щи ли­ца. То­зи по­ре­ден слу­чай ся­каш ид­ва да на­пом­ни на мес­т­ни­те ста­рейши­ни, че при при­ема­не­то на бю­дже­та за нас­то­яща­та го­ди­на е край­но на­ло­жи­тел­но да се гла­су­ват сред­с­т­ва как­то за про­ект, та­ка и за спеш­но­то из­г­раж­да­не на но­во­то кръс­то­ви­ще. Нагоре Де­ца изу­ча­ват гръц­ки език Курс по гръц­ки език за де­ца за­поч­на в Град­с­ка­та биб­ли­оте­ка “Па­исий Хи­лен­дар­с­ки”. Обу­че­ни­ето за уче­ни­ци­те е без­п­лат­но, а иде­ята е на гръц­ка­та фон­да­ция “По­пу­ля­ри­зи­ра­не на ези­ка”. Фон­да­ци­ята срещ­на под­к­ре­па­та на Ди­рек­ция “Об­ра­зо­ва­ние” при Об­щи­на Асе­нов­г­рад за про­веж­да­не на кур­са до края на учеб­на­та го­ди­на. Ча­со­ве­те ще се во­дят два пъ­ти сед­мич­но в лек­ци­он­на­та за­ла. За­се­га са оп­ре­де­ле­ни дни­те чет­вър­тък и пе­тък. Обу­че­ни­ето ще се про­веж­да по дет­с­ки учеб­ник, адап­ти­ран за на­чи­на­ещи. Най-го­лям ин­те­рес в на­ча­ло­то про­яви­ха уче­ни­ци­те от СО­У “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий”, спо­де­ли­ха пре­по­да­ва­тел­ки­те Пе­тя Ге­ра­си­мо­ва и Свет­ла Кол­че­ва. През ля­то­то фон­да­ци­ята пред­ла­га за де­ца­та, пре­ми­на­ли кур­са на обу­че­ни­е, дву­сед­ми­чен ла­гер в ку­рор­т­но­то се­ли­ще Ка­те­ри­ни в Гър­ци­я. За кон­так­ти и за­пис­ва­не: 0898 69 70 99, Пе­тя Ге­ра­си­мо­ва Нагоре Мно­го доб­ро пред­с­та­вя­не на Иван Че­па­ри­нов Асе­нов­г­рад­с­ки­ят шах­ма­тист Иван Че­па­ри­нов /19 г./ се кла­си­ра шес­ти в Б-тур­ни­ра от су­перг­рос­майс­тор­с­ка 15-та ка­те­го­ри­я, за­вър­шил в не­де­ля. В по­не­дел­ник Иван за­ми­на за Мек­си­ко, къ­де­то днес, 1 фев­ру­ари, се от­к­ри­ва су­перг­рос­майс­тор­с­ки тур­нир в гр. Гу­ер­на­ва­ка. Тур­ни­рът е обя­вен за мла­ди­те майс­то­ри в све­тов­ния шах­мат, всич­ки те са учас­т­ни­ци в Топ 100, не­на­вър­ши­ли 23 го­ди­ни. Сред име­на­та се от­к­ро­яват те­зи на бив­шия све­то­вен шам­пи­он по шах­мат Рус­лан По­но­марьов, шам­пи­она на САЩ Хи­ка­ру На­ка­му­ра /18г./, на­шу­ме­ли­те Сер­гей Ка­ря­кин /16г./ от Ук­райна, Ан­д­рей Во­ло­ки­тин, шам­пи­они­те на Ку­ба Ла­за­ро Бру­зон и Ле­ни­ер До­мин­геш, су­пер­з­вез­да­та на ис­пан­с­кия шах­мат Фран­сис­ко Ва­ле­хо и мес­т­на­та 16-го­диш­на звез­да Ма­ну­ел Ле­он Хо­ус /са­мо той е меж­ду­на­ро­ден майс­тор/. Тур­ни­рът се про­веж­да в де­вет кръ­га, все­ки иг­рае сре­щу все­ки. Пос­ре­ща се с го­лям ин­те­рес. Вхо­дът е 30 до­ла­ра, а за уче­ни­ци, сту­ден­ти и пен­си­оне­ри - 15 до­ла­ра. След 11 фев­ру­ари Иван Че­па­ри­нов ще за­ми­не на ла­гер на мек­си­кан­с­кия ла­зу­рен бряг за­ед­но с Ве­се­лин То­па­лов и тех­ни­ят ме­ни­джър Сил­вио Да­на­илов. Нагоре

седмицата Старейшините си вдигнаха заплатите РЕГИОН ПРЕС С но­ви зап­ла­ти от та­зи го­ди­на ще са асе­нов­г­рад­с­ки­те съ­вет­ни­ци, след ка­то на пос­лед­на­та ре­дов­на се­сия про­ме­ни­ха рег­ла­мен­та за фор­ми­ра­не на въз­наг­раж­де­ни­ята си. Но­ви­те смет­ки со­чат чув­с­т­ви­тел­но за­ви­ша­ва­не на зап­ла­ти­те за вся­ко учас­тие в пле­нар­но за­се­да­ни­е. Ве­че 33- ма­та съ­вет­ни­ка ще взе­мат за вся­ка се­сия по чет­върт от кмет­с­ка­та зап­ла­та, ко­ето пра­ви око­ло 250 ле­ва. От­дел­но са при­ба­ве­ни и па­ри­те, ко­ито се по­ла­гат за учас­тие в ко­ми­сия и за пред­се­да­тел­с­т­ва­не на та­ка­ва. Мяр­ка­та е на­пъл­но за­кон­на, от­де­лен е въп­ро­сът кол­ко е мо­рал­на, ко­мен­ти­ра пред­се­да­те­лят на мес­т­ния пар­ла­мент инж. Лю­бо­мир На­ков, кой­то един­с­т­ве­но гла­су­ва про­тив про­мя­на­та, ня­кол­ко бя­ха и въз­дър­жа­ли­те се. Про­ме­ня се и об­щи­ят бю­джет на съ­вет­ни­ци­те за въз­наг­раж­де­ни­я, той ста­ва над 140 000 ле­ва. Пред­по­ла­га се, че ще се ус­во­яват всич­ки­те пред­ви­де­ни сред­с­т­ва и ня­ма да ос­та­ва ни­ка­къв фонд от ико­но­ми­и. До­се­га ка­то ико­но­мии се нат­руп­ва­ха над 40 000 ле­ва, ко­ито бю­дже­тът ус­во­ява по дру­ги пе­ра.